Р Е Ш
Е Н И Е
№ 666 /29.04.2021
година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар С.Х.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 648/2021 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от адвокат К.У. ***, като процесуален представител на С.Б.К. с
ЕГН ********** *** против решение № 260037/19.02.2021 година по н.а.х.д. № 936/2020
година на Районен съд – Несебър (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-0304-001428/18.08.2020 година на началник на сектор при ОД –
Бургас на МВР, РУ - Несебър (НП).
С НП, на К. за нарушение на
чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 174
ал. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба” в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Касаторът оспорва решението
като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон. Поддържа, че при извършване на проверката от служителите на МВР е бил
лишен от възможността да избере един от двата алтернативно предвидени и еднакво
законосъобразни начина за установяване на употребата на упойващи вещества в
кръвта му – с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване
на дадена кръвна проба – поради което в административнонаказателното
производство е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила,
засегнало правото му на защита, но което е останало неотчетено от РС. Отделно
сочи, че отказът му е резултат на противоправното поведение на проверяващия го
полицейски служител и не е извършен виновно, тъй като не е бил длъжен да
съобразява действията си с разпореждания, лишени от нормативно основание.
Цитира практика на Административен съд – Пловдив (определена от него като „най
- актуална“) и на Върховен касационен съд.
Иска отмяна на решението и на
НП.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
С НП С.К. е санкциониран за
това, че на 09.08.2020 година, около 21:25 часа в град Свети Влас, на улица
„Цар Симеон“, до кръстовището с улица „Черноморска“, управлява собствения си
автомобил с регистрационен № РВ 7934 ХР, като e отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а е отказал
и да даде кръвна проба или урина за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. При проверката е бил издаден талон за медицинско
изследване № 0067574.
За да постанови оспореното
решение, РС е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна и
субективна страна.
Решението е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на процесуалния,
нито на материалния закон. Такива не са налице и в административнонаказателното
производство. РС е установил релевантните факти, обсъдил е всички относими
доказателства по делото, изложил е ясни и непротиворечиви мотиви защо приема,
че нарушението е доказано, и е постановил диспозитив в тази насока.
За да бъде
законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
и да му бъдат наложени предвидените в
чл. 174 ал.3 от ЗДвП наказания "глоба" и "лишаване от
право да управлява МПС", следва да бъде установен отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол или упойващи вещества, или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Разпоредбата
съдържа два алтернативни способа за установяване и отказа на който и да е от
тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение.
В НП
времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението са посочени
достатъчно изчерпателно, така че не е налице каквото и да е съмнение в
авторството на нарушението. Спори се единствено по това дали при проверката
водачът е бил лишен от избор – да бъде изпробван с техническо средство на място
или липсата/наличието на упойващи вещества да бъде установена посредством
химико - токсикологично изследване.
Съгласно чл.
174 ал. 3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
С оглед съдържанието
на цитираната норма на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, настоящият съдебен състав приема,
че напълно обосновано РС е преценил, че извършването на нарушението е
установено. Първоначално К. е отказал да бъде изпробван на място с техническо
средство за употреба на наркотични вещества, а след това е отказал и
извършването на медицинско изследване по предложения му талон, съставен от
проверяващ го служител на МВР. Отказите са надлежно удостоверени от
актосъставителя в съставените АУАН и талон за изследване, като актът е подписан
от нарушителя без възражения, а отказът в талона е удостоверен с подпис на
свидетел, разпитан и в съдебното заседание на 19.01.2021 година (лист 47 стр. 2
и 48 от н.а.х.д. № 936/2020 година). Ако К. е считал, че резултатът от
проверката му на място няма достоверност, то той е разполагал с втората
възможност да бъде установено дали управлява МПС след употреба на наркотично
или друго упойващо вещество, но изрично се е отказал и от нея. Затова
законосъобразно е бил санкциониран. Не
са налице каквито и да е обстоятелства, от които да бъде направен извод за
липса на виновно поведение у К. при установяване на нарушението или пък за
съществено засягане правото му на защита, обуславящо съществен процесуален
порок в същото производство.
Решението на
РС следва да се остави в сила.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260037/19.02.2021 година по н.а.х.д. № 936/2020 година на Районен съд – Несебър.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: