Решение по дело №8330/2010 на Софийски градски съд

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №

гр.С., 21.06.2011 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско  отделение, ІІ-в състав  в публично заседание на двадесет и трети март

две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

     

                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА                                               ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ         

                                                         

при секретаря   А.Л.                                и  в присъствието на

прокурора                                                          като разгледа докладваното

от съдия Петя Алексиева гр.д.№ 83**                                                  по описа

за 2010 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:                Производството е по реда на чл. 218з от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал.1 от ПЗР на ГПК.

         Образувано е по повод отменително решение № 583/05.07.2010 г., постановено по гр. дело № 1537/2009 г. по описа на Върховен касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, с което е отменено решение от 03.06.2009 г. по гр.дело № 2877/2005 г. на СГС и делото е върнато на същия съд за разглеждане по същество от нов състав.

Предмет на въззивно обжалване е решение от 21.03.2005 г. СРС, 26 състав, постановено по гр.д. № 1608/2004 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.97 ГПК /отм./.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищците по делото. Поддържа се, че постановеното решение е порочно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано е и противоречи на материалния закон. Твърди се, че СРС в нарушение на чл.127, ал.1 от ГПК /отм./ е разместил правилото за доказателствена тежест и неправилно е приел че не държавата като ответник следва да докаже собствеността си върху процесния имот, а ищците е следвало да сторят това. Твърди се, че в нарушение на чл.188 ГПК /отм./ СРС не е споменал в решението нито една дума по основния довод на ищците, че държавата не е титуляр на публична държавна собственост, респ. актът за публична държавна собственост № 4**/20.11.1997 г. е издаден в нарушение на нормативните актове и няма доказателствена сила, не са обсъдени показанията на свидетеля В. К., няма никакви фактически и правни изводи по този довод на ищците. Поддържа се, че решаващият съд не е обсъдил и многобройните писмени доказателства, които се намират в гр. дело № 3446/1992 г. на СРС, ІІ г.о., 17 състав, въпреки, че последното е приобщено към доказателствата по делото. Релевира се неправилност на извода на съда, че от нотариални актове № 7/98 г., № 14/99 г., № 43/1999 г. и № 76/1999 г. не следвало да се приема съществуваща за наследодателите на ищците и за самите ищци собственост. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до грешни фактически и правни изводи, противоречащи на събраните по делото доказателства, като е приел, че не е оборена доказателствената сила на трите АДС. Твърди се, че е невярна констатацията на съда, че доводи за изтекла в полза на наследодателите на ищците придобивна давност са изложени едва в бележките след приключване на устните състезания, тъй като този довод е изложен още с исковата молба.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови решение, с което да уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски.

В срока по чл.201, ал.1 от ГПК /отм./ не е постъпило становище от въззиваемата страна.

         В о.с.з. въззивниците поддържат жалбата чрез своите процесуални представители по съображения подробно изложени в писмени бележки. Претендират се разноски.

         Въззиваемата страна в о.с.з. оспорва изцяло въззивната жалба чрез своя процесуален представител. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.

СГС, ІІ-в въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В исковата си молба ищците са поддържали, че са съсобственици при равни квоти на поземлен имот № V-6 целият с пространство от 632 кв.м., находящ се в гр. С., Столична община, район Т. на североизточния ъгъл на кръстовището на улиците „А.” и „К.Б.*” /без административен номер/ от квартал 254 по плана на С., местността „Ц.” при граници по скица: улица „А.”, ул. „К.Б.*” и поземлени имоти № І и ІІ-1. Поддържало се е, че с влязло в сила решение на 08.06.1995 г. на СРС, 39 състав по гр.дело № 3446/92 г. е установено по отношение на СГО и Държавата чрез МФ, че към 1950 г.-1951 г. наследодателите на ищците-С. и С.С. са били собственици на същия имот. Твърдяло се е, че издаденият на 21.08.1952 г. АДС № 142/ № 5522/ е незаконосъобразен досежно собствения на наследодателите имот и основанието на което е издаден, а именно, че от 1952 г. до датата на предявяване на иска по гр.дело № 3446/92 г. през 1992 г. в полза на държавата е изтекла придобивна давност. Твърди се, че и на това основание искът е бил отхвърлен. Поддържало се е, че с решението са се преклудирали всички правнорелевантни факти до 08.06.1995 г. Твърдяло се е, че през 1997 г. влизат в сила нови ал.2 на чл.2 и ал.2 на чл.5 от ЗВСОНИ, съгласно които се възстановява собствеността върху отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата имоти, а изтеклата придобивна давност за тези имоти не се зачита. Твърдяло се е, че именно на това основание областният управител на Област С. издал заповед № 57-056/25.02.1998 г. за деактуване на мястото, което било извършено, а владението на имота било предадено на тогавашните му собственици. Ищците са поддържали, че са собственици на процесното място на основание наследяване и правни сделки, като същите учредили на „И.**” ООД право на строеж върху имота за построяване на сграда, с взаимно учредяване право на строеж за отделни недвижими имоти в сградата-магазини и офиси. Поддържало се е, че ответникът издал заповед № РД-15-514/13.12.2002 г., с която отменя предишната заповед от 1998 г. и издава акт за частна държавна собственост № 03327/07.02.2003 г., с който е актуван процесния имот именно като частна държавна собственост, както и построената в него на груб строеж сграда. Поддържало се е, че на 20.11.1997 г. в нарушение на нормативните актове и без каквото и да било законово основание от Министъра на вътрешните работи е издаден акт № 4** за публична държавна собственост, за който се твърди, че касае процесния имот. Поддържало се е, че независимо от горните факти в полза на ищците е изтекла и придобивна давност.

С уточнителна молба от 27.11.2006 г. депозирана пред въззивната инстанция по гр.дело № 2877/05 г. на СГС, ІV-г състав, ищците са конкретизирали твърдяната придобивна давност, а именно: твърдяли са, че от 1905 г.-1906 г. след покупката на публична продан общият праводател А.С. С. завладява не само закупените 3/5 идеални части, но и цялото място с площ от 272 кв.м. при граници: ул. „Ц.Б.”, братя А. и стопанско училище „М.А.” и владее цялото място за себе си необезпокоявано до смъртта си през 1922 г., т.е. 16 години. След смъртта му тримата му синове присъединяват владението на баща си към установеното от тях владение върху цялото място от 272 кв.м., като до края на 1926 г. за тримата братя е изтекъл изискуемият се по чл.34 от тогавашния Закон за давността 20 годишен давностен срок. Поддържали са, че от 1928 г. братя С. са установили владение и на останалите 3/5 идеални части от придадените по регулационен ред и са я владели необезпокоявано повече от 20 години до 1948 г. Твърдяло се е, че след приемане на наследството на починалия на 03.10.1916 г. А.А., неговият единствен наследник А.С. С. е завладял в реални граници освен имота от 272 кв.м. и собствения на починалия имот, а именно: дворно място с пространство от около 441 кв.м., заедно с находящите се в него две сгради, а след смъртта на общия наследодател, тримата братя са установили владение за себе си върху същия имот, като присъединяват владението на покойния си баща и го владеят до 1936 г. и след това.

Уточнението на исковата молба е допуснато с определение на съда от 29.05.2007 г. по гр.дело № 2877/05 г. на СГС, ІV-г състав.

Пред СРС ответникът е оспорил изцяло предявения иск без да излага конкретни твърдения. Такива за първи път са посочени в писмените бележки представени пред първоинстанционния съд, а именно, че върху имота е проведено и изпълнено отчуждително мероприятие на държавата по реда на § 70 и § 71 от ППЗПИНМ, а именно изменение на уличнорегулационния план на кв.254 по плана на гр. С., м. „Ц.” през 1964 г. за разширение на трамвайно ухо на трамвай № 5, по силата на което държавата даже и до този момент да не е била собственик, е станала собственик на първично правно основание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за установено следното:

С нотариален акт № **, дело № 335/18.07.2000 г. на нотариус В.Б., Л.С.Г. дарява на племенника си-ищеца С.А.С. собствената си ¼ идеална част от празно дворно място, находящо се в гр. С., на североизточния ъгъл на кръстовището на улиците „А.” и „Ц.Б. *”, цялото с пространство от 640 кв.м., съставляващо имот пл. № 6 от квартал 254 по плана на гр. С., местността „Ц.”, при граници по скица: ул. „А.”, ул. „Ц.Б. І” и имоти пл. №№ 1 и 5.

С нотариален акт № **, дело № 329/17.07.2000 г. на нотариус В.Б., А.С. С. дарява на сина си-ищеца по делото С.С. собствената си ¼ идеална част от гореописаното дворно място.

От своя страна с нотариален акт № **, дело № 178/25.07.2000 г. на нотариус С.М., Н.Т. С. дарява на дъщеря си М.С.Т.-ищцата по делото собствената си ¼ идеална част от гореописания процесен имот. За останалата част от имота ищцата М.Т. се легитимира като собственик на основание нотариален акт № 007, дело № 133/23.12.1998 г. и нотариален акт № 014, дело № 090/27.04.1999 г. на основание наследство, давностно владение и чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ.

От удостоверение за наследници № 2559/14.05.1992 г. на СО, район Възраждане, се установява, че общият на ищците наследодател А.С. С. е починал през 1922 г. и е оставил свои законни наследници и правоприемници син А. А.С. починал неженен и без деца, син С. А.С., починал и заместен в наследяването от съпруга Н.Т. С. и дъщеря ищцата М.С.Т. и син С.А.С. починал и заместен в наследяването от съпруга Н.Х. С., която също е починала, син А.С. С. и дъщеря Л.С.Ц..                 

От удостоверение за наследници № 2798а на СО, район Т., се установява, че А.А. П. починал неженен на 03.10.1916 г. и оставил свои законни наследници и правоприемници двама братя С.А., И.А. и сестра С.А., и тримата починали неженени, респ.неомъжена.

От удостоверение за наследници № 4008а на СО, район Т., се установява, че А.А. П. е наследен от общия наследодател на ищците А.С. С.-син на първи братовчед, пета степен по съребрена линия.

С крепостни актове № 1136, дело 2616 от 12.12.1906 г., № 178, дело № 62 от 27.02.1905 г., общият наследодател на ищците А.С. С. се легитимира като собственик  на основание: покупко-продажба на недвижим имот на публична продан на следните идеални части от недвижими имоти, а именно: 1/5 идеална част от едно празно място гр. С., на ул. „Ц.Б.”, изпълнено от 216 кв.м. при съседи: Братя А., имот две страни училищен двор на стопанското училище, 2/5 идеални части от едно празно място находящо се в гр. С., на ул. „Ц.Б.” от 272 кв.м. цялото място, при съседи: Братя А., стопанско училище М.А. и ул. „Ц.Б.”.                

Общият наследодател на ищците А.С. С. се легитимира като собственик на основание наследство от А.А. П. и на следните недвижими имоти: една къща с двор, находяща се в гр. С. на ул. „А.ска” с общо пространство 323,11 кв.м. при съседи: Б. А., наследниците на Г. П., С.Х. и горната улица и 1/3 идеална част от една къща с двор, находяща се в гр. С. на ул. „А.” с общо пространство от 359,61 кв.м., при съседи: Б. А., баба Л., Н. А., Д.А. и градско место. За този недвижим имот А.А. П. и неговите починали правоприемници И. и С. се легитимират като собственици на основание крепостен акт № 475 и № 477, и двата от 14.12.1898 г.

Т.е. след смъртта на А.С. С. през 1922 г. правото на собственост по силата на наследственото правоприемство е преминало върху неговите трима синове А. А.С., С. А.С. и С.А.С., а след смъртта на А. А.С., който не е бил женен и не е имал деца, правото на собственост е преминало върху неговите двама братя С. и С. С., преките наследодатели на ищците по делото.

Освен по наследяване тримата братя се легитимират като собственици и на собствено основание-регулация чрез нотариални актове № 101, дело № 1797/1928 г., № 100, дело № 1796/1928 г. и № 99, дело № 1795/1928 г., от които се установява, че тримата братя са придобили по регулация съответно: 40,91 кв.м., 18,** кв.м. и 2,75 кв.м. от мястото на Софийската градска община, находящо се в гр. С., квартал 254 при съседи: улица ”Ц.Б.”, стопанското училище „М.А.” и наследниците на А.С. С..                              

На 21.08.1952 г. е съставен акт за завземане недвижим имот за държавен, бивша собственост на женско благотворително дружество „Майка”, сега Министерство на леката промишленост за следния недвижим имот, а именно: къща полумасивна на два етажа, първи етаж от 10 стаи и втория етаж от осем стаи, къща полумасивна на един етаж от пети стаи и таван, застроени общо на 1115 кв.м. и дворното място цялото от 2500 кв.м., при граници: ул. „А.”, ул. „Б. І”, ул. „Л.” и имот на ул. „Л.” № ** на С. М. Н., сега С..

Със Заповед № РД-57-056/25.02.1998 г. на Областен управител на Област С. е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост на район Т. акт за държавна собственост № 142/21.08.1952 г. в частта му, касаеща терен с площ от около 650 кв.м. при граници: ул. „А.”, ул. „Ц.Б.” и Стопанско училище „М.А.”, като владението да се предаде с протокол-опис на наследниците на А.С. С.. Деактуването е извършено на основание чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ вр. с § 1, б.”б” от ПЗР на ЗОСОИ, т.е. възстановява се собствеността върху всички движими и недвижими имущества, отнето без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода 9 септември 1944 г. до 1962 г.

С протокол-опис, на 14.04.1998 г. имотът е предаден във владението на ищцата М.С.Т. и на А.С. С., като към този момент имотът е бил незастроено място, благоустроено с алеи от тротоарни плочки, тревна площ, желязна ограда с височина около 50 см. и три броя акации. Предаден е имот с граници: на север-калкан на сграда, на юг-тротоар на ул. „А.”, на изток-калкан на сграда и плътна ограда от профилирана ламарина и на запад-тротоар на ул. „Ц.Б.”.

На 20.11.1997 г. е съставен АДС № 4**-МВР на основание Решение № 91 от 19.02.1996 г. на МС, относно масивна сграда на два етажа, представляваща старото крило на сградата, находяща се на адрес гр. С., ул. „Л.” № **, кв.254, местност „Ц.”, със застроена площ от 751,23 кв.м., както и цялата площ на сутерена, строена преди 1952 г. със граници: на запад-паркинг и ул. „Ц.Б.”, изток-ул. „Л.”, север-„ново крило” на същата сграда и ул. „П.”, юг-ул. „А.”.

Със заповед № РД-15-514/13.12.2002 г. на Областния управител на Област С. е отменена Заповед № РД-57-056/25.02.1998 г. на Областен управител на Област С. е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост процесния недвижим имот.

На 07.02.2003 г. е съставен АДС № 03327 на основание чл.68 от ЗДС и Заповед № РД-15-514/13.12.2002 г. на Областния управител на Област С., относно дворно място, цялото с площ от 632 кв.м., представляващо УПИ V-6, кв.254, м. „Ц.” по плана на С., заедно с построената в него сграда, изградена в груб строеж на 5-6-7 етажа и 1 подземен етаж с разгъната застроена площ, заедно с площта на подземния етаж от 4 604,36 кв.м. с монолитна, стоманобетонна конструкция и година на построяване 2001 г. В акта е отбелязано, че дворното място е собственост на държавата, съобразно АДС № 142/21.08.1952 г.

Пред въззивната инстанция е изслушана свидетелката Ц.Г.Д., която установява, че познава С. и С.С. от 1932-1933 г., тъй като са съседи. Свидетелката установява, че двамата имали и други имоти на улиците „Б.*” и „А.”, като вторият имот се намира на „Б.*” и „А.”, като мястото било около 700 кв.м. Свидетелката установява, че това място съществува в непроменени граници и че С. и С. го имали от баща си. След 1932 г. била разрушена къщата, която се намирала в мястото и била направена варница на братя С.. Имало и павилион за продажба на зеленчуци, след това се продавали грънци и това продължило до 1943 г. Свидетелката установява, че през 1952 г. срещнала жената на С. и от нея разбрала, че мястото им е взето.

Свидетелката З.К.Г. установява, че познава двамата братя С. и С.С. от 1934г.-1935 г. и че те имали празно място на ул. „А.ска” и „К.Б.”. По това време свидетелката учела и завършила стопанското училище. Мястото било около 600-700 кв.м., като братята продавали през зимата елхички, а през другия период разсад от овощни дръвчета, в мястото имало и варница. Свидетелката установява, че това място било на дядо им, не е имало промяна в границите му, като мястото съществува и в момента.

Пред въззивната инстанция е изслушано и заключението на СТЕ, от което се установява, че върху скицата към експертизата със зелени линии, цифри и букви са изчертани и надписани имотите на майор С., братя А. и Стопанско училище, като това са парцели съответно VІІІ-**4, VІІ-**3 и І-**2 в кв.254 по РП, одобрен със заповед № 1032/20.10.1907 г. Вещото лице установява, съобразявайки и приложените по делото нотариални актове, че имотите на майор С. и братя А. са били по зеления контур, означен с цифрите 1, 10, 2, 3, 11, 4, 5, 6, 7, 8, 9,1 с площ 653 кв.м. От имот с пл. № 6 е образуван парцел V-6 в кв.254 по действащия РП, одобрен със Заповед № РД-09-50-760/17.12.1999 г. на Главния архитект на С. с площ 639 кв.м., означен върху скицата по цифрите 1, 10, 11, 4, 5, 6, 14, 7, 8, 9, 1.

По време на разпита си в съдебното заседание, проведено на 07.10.2008 г. вещото лице П. установява, че имотите на майор С. и братя А. взети заедно почти напълно съвпадат с процесния имот днешен УПИ-6, образувано от ПИ пл. № 6. Последният УПИ е с по-малка квадратура от имотите на майор С. и братя А., като днешното състояние на процесния имот е с по-малка квадратура и се включва изцяло в имотите на наследодателите на ищците.

Това заключение не е оспорено от страните и е прието от съда с определение от 07.10.2008 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК /отм./ от надлежни страни и е процесуално допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./.

Безспорен е правния интерес на ищците от водене на установителен иск за собственост, до колкото правото им на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Правният интерес произтича от претендирането от страна на ответника на отричаното от ищците право. Оспорването е извънсъдебно чрез издаване на АДС № 4**-МВР/20.11.1997 г., заповед № РД-15-514/13.12.2002 г. на Областния управител на Област С. и АДС № 03327/07.02.2003 г.      

При така установената по-горе фактическа обстановка следва да се установи налице ли е активна материално-правна легитимация на ищците по предявения от тях иск и доказват ли правото си на собственост върху процесния имот въз основа на сочените придобивни способи, а именно: наследство и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ във връзка с § 1, ал.2 от ПЗР на ЗОСОИ, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. и при условията на евентуалност на придобивна давност уточнена в молба от 27.11.2006 г.

От друга страна в тежест на ответника е да докаже правно основание за завземане на процесния имот през 1952 г.

Предявеният иск е допустим и съгласно указанията, дадени с отменително решение № 583/05.07.2010 г., постановено по гр. дело № 1537/2009 г. по описа на Върховен касационен съд, гражданска колегия, ІV отделение, по повод на което е образувано настоящото производство.

Ищците основават иска си на придобивно основание, което не е сочено като такова в производството по гр.дело № 3446/92 г. на СРС, 39 състав и което е възникнало след влизане в сила на това решение.

По първото сочено придобивно основание.

Възстановяването на правото на собственост по ЗВСОНИ се извършва при наличието на няколко предпоставки.

Първата предпоставка е имотът да е бил собственост на лицето, което претендира да е правоимащо за възстановяване на собствеността, респективно на неговия наследодател.

От събраните по делото многобройни писмени доказателства, наличието на тази предпоставка се установява по безспорен и несъмнен начин.

Установява се, че общият наследодател на ищците А.С. С. е бил собственик на процесния имот на основание сделка-покупко-продажба на публична продан и наследство, което право на собственост след смъртта му през 1922 г. е преминало върху неговите трима наследници-братята С., които на собствено основание и по силата на регулацията са придобили още 61,96 кв.м.

Или общо съобразно представените по делото крепостни актове и нотариални актове за собственост по регулация, владеният от наследодателите на ищците имот е бил с размери 656,94 кв.м.

Безспорно от експертизата на вещото лице П. се установява, че имот с пл. № 6 е сегашният вид на имотите на ищците, като от него е образуван парцел V-6 в кв.254 по действащия РП, одобрен със Заповед № РД-09-50-760/17.12.1999 г. на Главния архитект на С. с площ от 639 кв.м. Вещото лице дава категоричен извод, неоспорен от нито една от страните по делото, че имотите на майор С. и братя А. взети заедно почти напълно съвпадат с процесния имот днешен УПИ-6, образувано от ПИ пл. № 6. Последният УПИ е с по-малка квадратура от имотите на майор С. и братя А., като днешното състояние на процесния имот е с по-малка квадратура и се включва изцяло в имотите на наследодателите на ищците.

Този извод кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че и това е имота, който е отнет от братята С.. Видно от отбелязването върху акт № 5522/21.08.1952 г., на част от дворното място откъм ул. „А.”, ъгъла с „Б.*” са положени основи за строеж от преди няколко години, изкопано е до нивото на тротоара, като е поставена първата бетонна плоча на сутерена-избата.

Тази забележка в АДС изцяло кореспондира със свидетелските показания на В.А., която установява, че през 1928-29 г. всичко построено на мястото било съборено от братя С., които изкопали избените помещения и започнали да строят друга къща, излели и плочата върху избените помещения, като за една-две години строежът бил прекъснат, като на това място имало и варница.

От страна на ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че към момента на одържавяването имотът да е бил собственост на Женско благотворително дружество „Майка”, не са представени писмените доказателства, въз основа на които Областният управител е мотивирал отменянето на Заповед № РД-57-056/25.02.1998 г.

Следващата предпоставка за възстановяване на собствеността е имотът да е бил отчужден по някой от нормативните актове, посочени в чл.1 и чл.2 от ЗВСОНИ или да е отнет без законово основание или отчужден не по установения законов ред от държавата, общините и от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., като тук се включват и отчуждените имоти, завзети от държавата, без собствениците им да са получили парично или имотно обезщетение в нарушение на чл.55б, ал.2 ЗПИНМ, респ. чл.105, ал.1 и чл.114, ал.1 ЗТСУ.

Тази предпоставка според настоящия съдебен състав също е налице. В случая се касае за отнемане на имота без законово основание, респ. отчужден не по установения законов ред от държавата. Принципно, ако по силата на действащия териториално-устройствен план отчужденият имот е предназначен за обществено обслужване и комуникации и предназначението му е реализирано, имотът не подлежи на възстановяване. Следва да се отбележи, че в хода на настоящото производство не са събирани доказателства и не се установява процесният имот да попада в терен, отреден за „Трамвайно ухо на трамвай № 5” със заповед № 409/12.11.1964 г. Но дори и да се приеме този факт за осъществен, предвид влязлото в сила решение по гр.дело № 3446/92 г. на СРС, 39 състав, то  доколкото според чл. 39, ал. 1 от ЗПИМН в редакцията на нормата след 1956 г. (Изм. - Изв., бр. 54 от 1956 г.) и приложима в случая, тъй като регулацията е извършена през 1964 г., недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. В случай, че имотът е бил завзет от държавата без обезщетяване на собственика, каквото в настоящото производство от доказателствата по делото не се установява, е налице отнемане без законово основание по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, при което собствеността се възстановява по право, считано от влизане в сила на посочената разпоредба (обн. ДВ, бр. 107/97 г.), стига да са налице и общите материални предпоставки за настъпване на реституцията по чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ, без да е необходимо издаване на нарочен административен акт с конститутивен ефект.

В хода на настоящия процес държавата не е доказала никакво правно основание за завземане на процесния имот през 1956 г. фактическото завземане на имота не кореспондира с приемането на регулационните планове, а няма и данни ищците, респективно праводателите им, да са били обезщетявани.

Третата предпоставка е собствениците на имотите да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот, като за такова не се смята получаването на облигации, както и извършеното прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици за отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия, не е такова и обезщетението, получено след влизане в сила на ЗВСОНИ по силата на ЗОСОИ.

Налице е и тази предпоставка, доколкото от доказателствата по делото не се установява наличието на такова обезщетяване.

Четвъртата предпоставка за възстановяване на собствеността е при влизане в сила на реституционния закон имотите да се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 от ТЗ. Няма спор между страните по тази предпоставка.

И последната предпоставка е имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден.

Тази предпоставка също е налице.

Безспорно се установява, че имотът който е бил отчужден е бил в по-големи размери, но се установява, че от останалата част от имота, макар и по-малка може да се обособи самостоятелен парцел и това е парцел V-6 в кв.254 по действащия РП, одобрен със Заповед № РД-09-50-760/17.12.1999 г. на Главния архитект на С. с площ от 639 кв.м. Т.е. така отделната част от имота отговаря на законното изискване имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден.

Предвид така изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав намира, че ищците доказаха главно и пълно наличието на соченото от тях придобивно основание наследство и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ във връзка с § 1, ал.2 от ПЗР на ЗОСОИ, ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г., а от своя страна ответникът-Държавата не доказа никакво правно основание за завземане на процесния имот през 1956 г., поради което и предявеният от тях иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ ще следва да бъде уважен като основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд отменено.

Предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав намира искът за основателен на първото сочено придобивно основание, то не следва да се произнася по заявеното основание при условията на евентуалност, а именно изтекла в полза на ищците придобивна давност.

Предвид горното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанци и на основание чл.208, ал.1 от ГПК /отм./ първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният отрицателен иск за собственост уважен.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на въззивницата М.С.Т. и на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззивницата-ищца направените разноски пред всички инстанции до момента в общ размер на 2 292,72 лв., а на ответника С.А.С. в размер на 2 919,13 лв., представляващи заплатени от тях възнаграждения за адвокати и поравно разделени разноски за държавна такса, депозит свидетели, възнаграждение вещо лице.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ решение от 21.03.2005 г. СРС, 26 състав, постановено по гр.д. № 1608/2004 г. и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ по иска на С.А.С., ЕГН **********,*** и М.С.Т., ЕГН **********,*** срещу Държавата представлявана от Министъра на МРРБ, че Държавата не е собственик на следния недвижим имот, а именно: УПИ V-6 с площ от 632 кв.м., находящ се в гр. С., на североизточния ъгъл на ул. „А.” и ул. „К.Б.*” от кв.254 по плана на гр. С., местността „Ц.” при граници: ул. „А.”, ул. „К.Б.*” и УПИ І и УПИ ІІ-1.

ОСЪЖДА на основание чл.64, ал.1 от ГПК /отм./ Държавата представлявана от Министъра на МРРБ  да заплати на С.А.С., ЕГН **********,***  сумата от 2 919,13 лв. /две хиляди деветстотин и деветнадесет и 0,13 лв./, а на М.С.Т., ЕГН **********,*** сумата от 2 292,72 лв. /две хиляди двеста деветдесет и два и 0,72 лв./ разноски направени от тях пред всички инстанции до момента: първа инстанция по гр.дело № 1608/2004 г. на СРС, 26 състав, първа въззивна инстанция по гр.дело № 2877/05 г. на СГС, ІV-г състав, касационна инстанция по гр.дело № 1537/2009 г. ВКС, ІV г.о. и пред настоящата въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на  страните и при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

                          2.