№ 68
гр. Велико Търново, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ И.
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно търговско дело №
20254001000093 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 28/06.03.2025 г. по гр. д. № 83/2024 г. по описа на Окръжен
съд - Плевен е осъдена „Застрахователна Компания Лев Инс“АД да заплати на
ищцата И. Б. И., сумата от 40 000 лева, частичен иск от 60 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди от настъпило ПТП на 03.02.2022 г. в гр.Плевен - застрахователно
събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от 12.03.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение застрахователят е осъден да заплати на И. Б. И.
следните суми: 1/ сумата в размер на 1 454,55 лв. - обезщетение за претърпени
имуществени вреди /разходи за лечение/, вследствие гореописаното ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, като искът над присъдения размер до
претендирания размер от 1 939,41 лв. е отхвърлен, като неоснователен, както
и 2/ сумата в размер на 531,24 лв. - обезщетение за имуществени вреди /пълна
увреда на автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№ ЕН57****/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до
окончателното й изплащане, като искът над присъдения размер до пълния
претендиран размер от 3 071,24 лв. е отхвърлен, като неоснователен.
Присъдени са разноски.
1
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „Застрахователна Компания Лев Инс“АД,
чрез процесуалния му представител, против горепосоченото решение в
осъдителната му част досежно присъденото обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 15 000 лева, като неправилно. От една страна, се твърди,
че определеното обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД било
завишено, като се излагат съображения, че справедливият размер, с оглед
доказаните по делото вреди и обичайно присъжданите обезщетения в
аналогични случаи е 30 000 лева. От друга страна, се твърди, че приносът на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат бил занижен от
окръжния съд и че същият следвало да бъде определен на 50 %, с оглед
установеното, че същата е имала възможност да предотврати ПТП - то,
пропускайки движещия се с предимство товарен автомобил. Цитира се
съдебна практика. Искането до въззивния съд е да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната му част, като бъде отхвърлен
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 15
000 лева, ведно със законната лихва и съобразно изхода на делото, да се
ревизират разноските пред първа инстанция. Претендират се разноски за
въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - И. Б.
И., чрез процесуалния й представител, с който се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се оплакването на въззивника
за завишен размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, като се твърди, че освен
телесните увреждания, при ищцата било налице и посттравматично
разстройство. Оспорва се и възражението на жалбоподателя, че приносът на
пострадалата следвало да бъде определен на 50 %, като се излагат аргументи,
че правилно окръжният съд го е определил на 25 %. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение.
Горепосоченото съдебно решение досежно предявените искове за
заплащане на имуществени вреди, не е обжалвано, нито в осъдителните му,
нито в отхвърлителните му части, поради което по отношение на тези искове е
влязло в законна сила. Решението, в частта, с която e уважен искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди до сумата от 15 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
12.03.2024 г. до окончателното му изплащане, също е влязло в законна сила,
поради необжалването му. Предвид това решението в тези части е изключено
от въззивна проверка.
В открито съдебно заседание застрахователното дружество, редовно
призовано, не изпраща представител. Упълномощеният от него адвокат е
депозирал становище, с което заявява, че поддържа въззивната жалба. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
2
въззиваемата И. Б. И. оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно. Прави искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
При извършената служебна проверка съдът намира, че
първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната му част - и
допустимо.
Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на
правилността на решението, в обжалваната му част, съобразно правомощията
си.
Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с
правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от И. Б. И. против
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, за заплащане на сумата в размер на
40 000 лева /частичен иск от 60 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените й телесни увреждания /средна телесна повреда - счупване на
двете кости на лявата подколенница в областта на глезена и леки телесни
увреди/, както и тежка психическа травма /страх, паника, тревожност,
интровертно поведение/, вследствие ПТП, настъпило на 03.02.2022г., около
18,20 ч., в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. “Индустриална” и ул.
“Метро”, причинено виновно и противоправно от П. В. Д., при управление на
товарен автомобил, марка “Скания” с рег. № ЕН 60****, по отношение на
който е действала валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то със застраховател -
„Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, както и за заплащане на сумата в
размер на 1939,41 лева - обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в
разходи за лечение, вследствие гореописаното ПТП, както и за заплащане на
сумата от 3071,24 лева /след допуснато от първоинстанционния съд
намаляване на размера на този иск/ - обезщетение за имуществени вреди,
изразяващо се в нанесена тотална щета на управлявания от ищцата лек
автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег.№ ЕН 57****, вследствие
същото ПТП, ведно със законните лихви върху трите обезщетения, считано от
изтичане на срока по чл.496, ал.1 от ЗК ( от 12.03.2024г.) до окончателното им
изплащане.
Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка
3
с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Видно от приложеното АНД № 1752/2023г. по описа на РС – Плевен, с
одобрено с протоколно определение от 17.08.2023 г. споразумение по чл. 381 и
сл. НПК, П. В. Д. е признат за виновен в това, че на 03.02.2022г., в гр. Плевен,
на кръстовището, образувано от ул. “Индустриална” и ул. “Метро”, при
управление на товарен автомобил, марка “Скания” с рег. № ЕН 60****,
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, както
следва:
- чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП - ,,Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“,
- чл. 15, ал. 1 от ЗДвП – „На пътя водачът на ППС се движи възможно най
– вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, използва най – дясната лента“,
- чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - ,,На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне“,
- чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на
ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: ППС
от категории „С“ и „D“ в населено място 50 км/ч.“,
като управлявал посоченото МПС със скорост от 56 км/ч. и по
непредпазливост причинил на И. Б. И. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на двете кости на лявата подколенница в областта на глезена,
довело до трайно затруднение на движението на левия крак за поне 4 - 5
месеца, поради което и на основание чл. 343 ал. 1, б. „б“, във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК, във връзка с 375а от НПК, във връзка с чл. 78А, ал. 1 от НК, е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание – глоба.
От приетото от първоинстанционния съд, като компетентно изготвено,
неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа експертиза
и отчасти от свидетелските показания на П. Д. се установява, по безспорен
начин следния механизъм на процесното ПТП, а именно: Произшествието е
настъпило на 03.02.2022г., около 18,20 часа, в гр. Плевен, на кръстовище,
образувано от ул. “Индустриална” /пътно платно с двупосочно движение, без
налична пътна маркировка, представляващо прав и хоризонтален път с
предимство и неограничена видимост/ и ул. “Метро” /пътно платно с
двупосочно движение, без налична пътна маркировка, с монтиран знак “Стоп”
и “Задължително завиване на ляво и надясно”/. При навлизане на лек
автомобил, марка „Дачия”, с рег.№ ЕН 57****, управляван от И. И., от
състояние на покой, върху асфалтовата настилка на ул. “Индустриална”, в
посока от юг към изток, движещият се по ул. “Индустриална”, от изток на
4
запад, товарен автомобил, марка “Скания”, с рег. № ЕН 60****, управляван от
П. Д., се е намирал на разстояние от 46,39 м. от мястото на удара. Водачът на
товарния автомобил възприел навлизането на лекия автомобил и предприел
действия чрез кормилния кръг на волана, като променил траекторията на МПС
- то, завил наляво към мислената насрещна пътна лента и едновременно с това
натиснал спирачния педал с максимална ефективност и така превозните
средства, движейки се едно към друго, между тях е настъпил странично-кос
удар в насрещната лента за движение за товарния автомобил и в лентата за
движение на лекия автомобил. Скоростта на движение на товарния автомобил,
марка „Скания“, към момента на предприетите действия от страна на водача за
спиране, е била 56 км/ч., а на лекия автомобил – 20,5 км/ч.. Според вещото
лице – автоексперт водачът на товарен автомобил, марка “Скания”, с рег. №
ЕН 60**** е имал техническа възможност, при движение с разрешената
скорост от 50 км/ч., да спре до мястото на удара и да предотврати ПТП – то,
но не е имал такава с реалната скорост от 56 км/ч., с която се е движил. Освен
това, ако водачът на товарния автомобил не се е отклонил наляво към лентата
за насрещно движение и при реалната скорост, не би настъпило ПТП, а двете
превозни средства биха се разминали, без да настъпи удар. Водачът на лекия
автомобил, марка „Дачия“, е имал техническа възможност да забележи
движещия се товарен автомобил с посока отляво надясно за него, да го
пропусне, след което да продължи пътя си в избраната от него посока на
движение, с което би предотвратил ПТП - то. Вещото лице е посочило още в
заключението, че триточковият предпазен колан на водача, с който е снабден
автомобилът, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, предпазва тялото, но не и
крайниците (глава, ръце и крака), които са свободно движещи се.
За претърпените от ищцата телесни увреждания и посттравматично
разстройство са събрани от първоинстанционния съд писмени доказателства
/медицински документи/, изслушана е съдебномедицинска експертиза /СМЕ/
и комплексна съдебна психолого – психиатрична експертиза /КСППЕ/, както и
са разпитани свидетели.
От приетото от първоинстанционния съд заключение на СМЕ, се
установява, че вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила
бималеоларна фрактура на лявата глезенна става (фрактури на тибията и
фибулата в областта на левия глезен), оток и хематом в областта на лява
глезенна става, хематом и оток в областта на дясна колянна става.
Бималеоларната фрактура на лявата глезенна става е довела до трайно
затруднение на движенията на ляв долен крайник, а останалите травматични
увреждания са мекотъканни (оток и хематом в областта на дясната колянна
става) и са причинили разстройство на здравето, временно неопасно за
живота. Съдебният лекар е посочил, че обичайното лечение на дислоцирани
фрактури е оперативно с поставяне на плаки и пирони, имобилизация за 3 - 4
месеца и провеждане на физиотерапевтични процедури. На ищцата било
проведено оперативното лечение в КОТ на УМБАЛ, гр.Плевен, в периода от
03.02.2022 г. до 09.02.2022 г., като й е била поставена метална остеосинтеза и
5
винтове, които към момента на освидетелстването от вещото лице били
налични и не се планирало отстраняването им. Поради продължаващи
оплаквания, на ищцата било проведено болнично физиотерапевтично лечение
в периода от 04 - 11.11.2022г.. Вещото лице е посочило, че към датата на
извършения от него преглед /07.10.2024г./, И. И. не е възстановена напълно,
налични били оток и болка при движения в лява глезенна става, дефицит на
плантарна и дорзална флексия, анталгична походка, използване на помощно
средство за придвижване - бастун. От заключението се установява още, че
получените травматични увреждания са в причинно – следствена връзка с
ПТП – то, като вещото лице е посочило, че и при наличие на поставен
предпазен колан, същите биха се получили, тъй като същият не фиксира
крайниците и главата. От представените по делото амбулаторни листове е
видно, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност до
09.07.2022г., а от Епикризата, издадена от МБАЛ „Авис - Медика“ООД, че е
била в такъв отпуск и от 04.11.2022г. до 11.11.2022г. Болнични листове за
периода от 09.07.2022 г. до 04.11.2022г. не са представени по делото, въпреки
изявлението в този смисъл, обективирано в исковата молба и цитирано в
заключението на СМЕ.
От приетото от първоинстанционния съд заключение на КСППЕ се
установява, че вследствие ПТП- то у ищцата се е развила хронична форма на
посттравматично стресово разстройство, тъй като същата не можела да се
адаптира към мисълта, че от горд и независим човек, грижещ се за останалите
около нея, тя е станала зависима от близките си. До момента не била търсила
лечение на психичните последици, защото тя на рационално ниво си ги
обяснявала по логичен път, като изводими от физическите страдания и
дезадаптация, което значително корелирало с реалността. В съдебно заседание
вещите лица обясняват, че тази функционална дезадаптация се изразявала в
това, че И. И. не може да функционира така, както е била преди – да ходи, да
танцува, да шофира и че физическата увреда е в основата на психотравмата,
която за да се преодолее, следва първо да се възстанови чисто физиологично.
По отношение на шофирането и наличие на страхове като участник в
движението, вещите лица не могат да дадат категорично становище, т.к.
ищцата не можела да управлява автомобил или поне в настоящия етап се
страхувала колко ефективно ще го управлява.
Въззивният съд кредитира също обсъдените по – горе заключения на
САТЕ, СМЕ и КСППЕ, като пълни, ясни и съответни на писмените
доказателства по делото и кореспондиращи помежду си.
От показанията на свидетелката М. И., майка на ищцата, се установява, че
ищцата била два месеца неподвижна, на легло, зависима от грижите на тази
свидетелка - тоалет, хранене, всичко. Съпругът на сестрата на И. помагал,
когато трябвало да ходи на преглед, свалял я по стълбите с инвалидна количка,
като я „товарил“ в асансьора, връщал я е обратно. И. била затормозена,
плачела постоянно, смятала, че никога нямала да може да стане, да се върне на
работа. Пиела постоянно лекарства. След половин година се върнала на
6
работа.
Свидетелката Р. Ц. /съсед на ищцата/ също разказва, че И. няколко месеца
била обездвижена, на легло, не можела да се обслужва сама, майка й помагала
за абсолютно всичко, като впоследствие когато започнала раздвижването и
свидетелката също й оказвала помощ. И. се чувствала много зле, защото било
много тежко да не може да полага елементарни грижи за себе си, да не бъде
пълноценен човек и да не може да се движи нормално.
От показанията на свидетелите М. Б. /сестра на ищцата/ и С. Б. /съпруг на
М./, се установява по еднопосочен и взаимодопълващ се начин, че М. се
грижила за И. в болницата, а после я посещавали в седмицата по два пъти в
продължение 4-5 месеца, за да я обслужат, да я окъпят, по я заведат по лекари
и за всичко, което трябвало. Иначе майка й се грижила за нея. ПТП - то се
отразило зле на психиката й, постоянно плачела. Здравословното състояние на
И. не било добро, като искали да я изправят, не се е чувствала добре, все
замаяна, олюлявала се. Свидетелят Бакрев казва още, че в момента била по -
добре, но още била с бастун.
Настоящият съдебен състав също дава вяра на показанията на
горепосочените свидетели досежно претърпените вреди от пострадалата, като
пресъздаващи техни непосредствени впечатления, кореспондиращи с
останалите доказателства, като по делото не са събрани други, които да ги
оборват или да поставят под съмнение тяхната достоверност.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – то по отношение на
управлявания от П. В. Д. товарен автомобил, марка “Скания”, с рег. № ЕН
60****, е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател - ответникът, както и че на 11.12.2023 г.
ищцата е отправила застрахователната си претенция за изплащане на
обезщетения пред застрахователя.
Събрани са от първоинстанционния съд и други доказателства, но
доколкото те касаят единствено и само имуществените вреди, като досежно
тях решението не е предмет на въззивен контрол, то не следва да бъдат
обсъждани от настоящия съдебен състав.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 във
връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения, а именно: претърпени вреди, противоправно и виновно поведение
на деликвента, причинна връзка между вредите и поведението. Съгласно чл.
498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана
7
с наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и изтичането на срок не по -
дълъг от три месеца от предявяването на претенцията пред застрахователя или
негов представител, в който застрахователят не плати, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 / 05.04.2006г. по тълк.д. №
5/2005г. на ОСГТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение (както е в случая) или с решение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, актовете
на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за
гражданския съд. В гражданския процес е изключена свободната преценка
относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които
съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила
присъда, респ. споразумение или решение.
Предвид горните правни разрешения, следва, че със задължителна за
настоящия съдебен състав сила е установено виновното и противоправно
поведение на водача П. В. Д., който при управление на товарен автомобил,
марка “Скания”, с рег. № ЕН 60****, е причинил по непредпазливост средна
телесна повреда на ищцата. По делото не е спорно, че към датата на
процесното ПТП, отговорността на виновния водач е била обект на
застраховане по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател - ответникът, както и че ищцата е
отправила застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди пред този застраховател.
Следователно в случая отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана.
Всъщност правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с
въззивната жалба, се свежда до това дали първоинстанционният съд правилно
е приложил критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД при определяне
размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди и досежно
обема, в който пострадалата е допринесла за настъпването на вредите.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
8
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС - решение № 295 от
20.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 1394/2023 г., IV г.о, решение № 60112 от
01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., решение № 3 от 28.01.2022
г. на ВКС по т. д. № 121/2021 г., I т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д.
№ 2908/2015 г., II т. о., решение № 95 от 24.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
916/2011 г., I т. о., решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС,
II т. о., и други, в които е прието, че правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на деликт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател, е
обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характерът и
тежестта на увреждането, обстоятелствата, при които е получено,
интензитетът и продължителността на търпените физически и психически
болки и страдания, възрастта на пострадалия, конкретните икономически
условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент, макар
последните да нямат самостоятелно значение, както и следва да бъдат
съобразени обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и
обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им
оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди.
Предвид горното, като изходи от:
- обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП, като
пострадалата е била другият участник в произшествието - водач на лек
автомобил/;
- възрастта на пострадалата към датата на ПТП – то – навършени 51г.,
като същата дотогава е водила активен и интензивен начин на живот;
- характера и степента на уврежданията - бималеоларна фрактура на
лявата глезенна става (фрактури на тибията и фибулата в областта на левия
глезен), оток и хематом в областта на лява глезенна става, хематом и оток в
областта на дясна колянна става. Бималеоларната фрактура на лявата глезенна
става осъществява медико – биологичния признак на средна телесна повреда,
а останалите травматични увреждания представляват леки телесни
увреждания;
- начина на лечение – оперативно по отношение на средната телесна
повреда, с петдневен болничен престой от 03.02.2022 г. до 09.02.2022 г. и
медикаментозно след това, като поради продължаващи оплаквания, е било
проведено физиотерапевтично лечение в периода от 04 - 11.11.2022г.;
- периода на възстановяване – към датата на освидетелстване на ищцата
от вещото лице по СМЕ /07.10.2024г./, т.е. повече от две години и половина
след инцидента, тя все още не е възстановена напълно, с налични оток и болка
9
при движения в лява глезенна става, дефицит на плантарна и дорзална
флексия, анталгична походка, използване на помощно средство за
придвижване – бастун;
- настъпила промяна в начина на живот на пострадалото лице вследствие
на уврежданията, вид и продължителност – пострадалата е била два месеца
обездвижена, зависима от грижите на възрастната си майка относно
извършването на елементарни ежедневни дейности, като ходене до тоалетна,
къпане, обличане, приготвяне на ядене и др. Същата е била в отпуск поради
временна неработоспособност от 03.02.2022г. до 09.07.2022г. и за периода от
04.11.2022 г. – 11.11.2022г.. Все още не се е върнала към обичайния си ритъм
на живот, поради физическите ограничения, свързани с движенията на левия
крак – все факти, установими, както от КСППЕ, така и от свидетелските
показания – коментирани подробно по – горе;
- отражение на инцидента върху психическата сфера на пострадалото
лице – пострадалата е развила хронично посттравматично разстройство
според заключението на КСППЕ, в основата на което е именно травматичното
увреждане, довело до съществена промяна в ежедневието на живота на
лицето. В заключението е посочено, че тази загуба на способности е
непреработена интрапсихично и поражда комбинация от хипохондрични и
хистерични симптоми, като ищцата приема загубата като нещо повратно в
личната й история, не приема, че някога отново може да се възстанови
емоционално и физически;
- и като взе предвид конкретните икономически условия, а като ориентир
и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, макар последните да не са
самостоятелен критерий за размера на обезщетението, а именно към дата -
03.02.2022г.,
- и като съобрази обичайно присъжданите обезщетения в аналогични
случаи /така например решение № 484 от 18.07.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2075/2023 г., IV г. о. (определено обезщетение от 60 000 лева за сходна средна
телесна увреда и посттравматично разстройство), решение № 153 от
10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1965/2023 г., II т. о. (определено обезщетение
от 40 000 лева само за фрактура на подколенница)/,
въззивният съд намира, че справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД в
случая е 60 000 лева.
Горното обосновава несподелимостта на възражението на застрахователя,
че справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен на
сумата от 30 000 лева. Цитираната във въззивната жалба съдебна практика не
касае аналогични случаи. Въззивникът не държи сметка, че освен
претърпяната средна телесна повреда, у ищцата е развито хронично
посттравматично разстройство, като според казаното от вещите лица, то е
обусловено от физиологичното увреждане на И. И. и каквото и лечение да
предприеме, докато не възстанови физиката си отпреди увреждането, същата
10
не би се справила с това посттравматично разстройство.
По отношение на възражението за допринасяне за настъпване на
вредоносния резултат от пострадалата, в каквато насока се съдържа също
оплакване във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира,
следното:
Първоинстанционното решение, в частта, с която съдът се е произнесъл
по исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди /разходи за
лечение и увреда на автомобила/, както бе посочено и по – горе, не е
обжалвано (нито в осъдителните му, нито в отхвърлителните му части).
Следователно решението по тези искове е влязло в законна сила и се ползва
със сила на пресъдено нещо, не само досежно правопораждащите факти на
спорното материално право – факта на настъпило ПТП, наличието на виновно
и противоправно поведение на деликвента, чиято отговорност е обект на
застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател – ответникът, но и досежно претърпените
от ищцата имуществени вреди и размера на обезщетенията за тях.
Формираната сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Възражението за съпричиняване е правоизключващо възражение относимо
към размера на дължимото застрахователно обезщетение и същото се обхваща
от силата на пресъдено нещо на решението /в този смисъл решение №
92/07.09.2016г. на ВКС по т.д. № 185/2014г., II т.о., решение № 89/28.01.2020г.
на ВКС по т.д. № 2741/2015г., I т.о./.
И след като въззивникът не обжалва решението в частта относно
присъдените размери на имуществените вреди и решението досежно тези
искове е влязло в законна сила, това означава, че същият се е съгласил с
определения от ОС – Плевен процент на съпричиняване от 25 %, с който са
намалени обезщетенията за имуществени вреди. Следователно страните са
обвързани от този процент и в производството, касаещо обезщетението за
неимуществени вреди, причинени в резултат на същото това ПТП, като не
може да бъде преразглеждан този въпрос. Наличието на съпричиняване и
процентът му са изключени от съдебната проверка, обхванати от
преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В този смисъл
решение № 50108/17.02.2023 г. на ВКС по т.д. №638/2022 г., I т.о., решение №
705/26.11.2024г. на ВКС по к.гр.д. №609/2023 г., IV г.о. и др..
С оглед горното, настоящият съдебен състав е обвързан да приеме, че
приносът на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат е 25 %, с
който процент следва да бъде намалено определеното за справедливо по реда
на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева,
което прави сумата от 45 000 лева. Изхождайки от диспозитивното начало на
граждански процес и ръководейки се от правните разрешения, дадени в ТР №
11
1 от 01.08.2022 г по тълк. д. № 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС, че при прилагане
на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща исканата в петитума на исковата молба, то следва да се присъди
сумата от 40 000 лева /частична претенция от общата такава от 60 000 лева/ –
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, както
правилно, като краен резултат, е сторил окръжният съд.
Независимо от горното, за пълнота на изложението, въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че споделя фактическия извод на
първоинстанционния съд за определения процент на съпричиняване. С оглед
установеното по делото относно поведението на деликвента и увредения и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване
на вредоносния резултат, вземайки предвид това, че ако виновният водач бе
управлявал автомобила с допустимата по закон скорост, както и ако не бе
навлязъл в пътната лента за насрещно движение и при реалната скорост, с
която се е движил, не би настъпило ПТП, което съпоставено с това, че ищцата,
управлявайки автомобила си, е можела да изчака и да пропусне движещия се
товарен автомобил по път с предимство, то определеният от
първоинстанционния съд процент от 25% отговаря на действителния обем, в
който ищцата е допринесла за настъпването на вредите. В случая се
установява, че поставянето на обезопасителен колан не изключва
възможността да бъдат получени подобни на установените при пострадалата
увреждания, то това възражение на въззивника също е неоснователно /в този
смисъл решение № 43 от 26.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 450/2021 г., I т. о./.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение, в обжалваната
му част, следва да бъде потвърдено, като правилно.
Относно разноските:
При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба, то
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. В. –
процесуален представител на И. И., адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 38, ал.2 ЗА, предвид направеното искане от него в този смисъл.
Настоящият съдебен състав намира, че справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение на адвоката за процесуално представителство
пред въззивната инстанция следва да бъде определен на 1000 лева, с оглед
фактическата и правна сложност на делото /пренесените пред въззивната
инстанция спорни въпроси/, както и с оглед разрешенията, дадени в решение
от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по
т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на
ВКС, и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. не следва да бъде
прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея
размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир
на съда, и като отчете обема на извършената работа от адвоката /подаден е
12
отговор на въззивна жалба, проведено е едно открито съдебно заседание, в
което се е явил и в което не са събирани доказателства/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/06.03.2025 г. по гр. д. № 83/2024 г. по
описа на Окръжен съд - Плевен, в обжалваната му част, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на
И. Б. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от
15 000 лева до присъдения размер от 40 000 лева /частичен иск от обща
претенция от 60 000 лева/, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
ПТП на 03.02.2022г., в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул.
“Индустриална” и ул. “Метро”, причинено виновно и противоправно от П. В.
Д., при управление на товарен автомобил, марка “Скания”, рег. № ЕН 60****,
по отношение на който е действала валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП – то със
застраховател - „Застрахователна Компания Лев Инс“ АД, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“№ 67А, да заплати на адвокат В. Х. В., АК - Плевен, с адрес:
гр.Плевен, **********, сумата в размер на 1 000 лева, представляваща
определено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на И. Б. И. пред
въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при предпоставките чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13