РЕШЕНИЕ
№ 556
Гр. Пловдив, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Пловдив, І отделение, І състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 983 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 39 от Закона за
държавните помощи /ЗДП/.
Образувано е по подадена жалба от „Тила“ ЕООД/понастоящем
в ликвидация/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Патриарх Евтимий“ № 13, представлявано от П.Т. С., срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № РД05-53/09.04.2020 г.,
издаден от Министъра на земеделието, храните и горите/понастоящем Министър на
земеделието/, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично
държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
подлежаща на възстановяване в общ размер на 6 022 204,10 лв., от
които главница – 4 031 478 лв. и лихва 1 990 726,10 лв.
Твърденията на жалбоподателя са, че АУПДВ е
незаконосъобразен, като конкретни възражения са изложени досежно неизследването
от страна на административния орган на факти и обстоятелства от значение за
започване на производството и издаването на АУПДВ, в т.ч. наличието на субект
„предприятие“, кумулативното наличие на обстоятелствата, обуславящи „държавната
помощ“, наличието на критериите за „съвместимост“, наличието на условията за
„de minimis“, изтекли давностни срокове. Поддържа се в тази връзка, че горното
представлява нарушение на принципа на служебното начало по смисъла на чл. 9 от АПК, както и на принципа за съразмерност. Твърди се още, че оспореният
административен акт не е мотивиран, тъй като извършеното от органа позоваване
на решение на Европейската комисия, в което никъде не се споменава
дружеството-жалбоподател, не е равнозначно на излагане на мотиви. Възразява се
и против оценката, въз основа на която се е стигнало до определяне на
държавната помощ и съответно издаване на процесния АУПДВ. По така поддържаните
в жалбата доводи и допълнителни такива, изложени от пълномощника адв. Т., се
иска отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът – Министър на земеделието, чрез пълномощник адв. Х.
намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава. Претендира се присъждане на сторените разноски, съгласно представен
списък. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени
бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок,
доколкото АУПДВ е връчен на 23.04.2020 г., съгласно представеното известие за
доставяне (лист 97), а не както се сочи в жалбата – на 23.03.2020 г., съответно
жалбата е депозирана в МЗХГ на 07.05.2020 г., поради което е допустима.
От фактическа страна се установява следното, като
следва да се подчертае, че спор по фактите не се формира между страните.
По силата на Договор за замяна на недвижим имот № 53/23.01.2009
г., сключен между „Тила“ ЕООД и Държавна агенция по горите/ДАГ/, дружеството е заменило
37 бр. собствени имота с обща площ 768,642 дка, представляващи гори и земи от
горския фонд, находящи се в землищата на с. Боровица, с. Крачимир, с. Ошане, с.
Праужда, с. Раяновци, с. Салаш, с. Стакевци и с. Струин дол – всички в община
Белоградчик, в гр. Априлци, в гр. Троян, в с. Борима, община Троян, в с.
Гложене и в с. Рибарица, последните в община Тетевен, на стойност 1 391 820,00
лв., съгласно представени удостоверения за оценка, за един имот с площ от
96,000 дка – частна държавна собственост, представляващ ПИ с ид. 67800.45.472 в
гр. Созопол, на стойност 1 342 099,56 лв., съгласно представено
удостоверение за оценка. Съгласно договора, държавният имот е с по-ниска
стойност и на основание чл. 15б, ал. 6 от Закона за горите/ЗГ/ ДАГ не дължи
заплащане на разликата в стойността на имотите, която е в размер на
49 720,44 лв., а така също и всички разноски по извършената замяна и
вписването на договора, са за сметка на „Тила“ ЕООД (лист 115 и сл.).
Договорът за замяна е сключен въз основа на Заповед № 98/22.01.2009
г. на Председателя на ДАГ, с която на основание чл. 15б от ЗГ и заявление на „Тила“
ЕООД с рег. индекс 27-825/26.09.2008 г. и Решение по Протокол № 47/13.11.2008
г. на комисията, назначена със Заповед № 149/22.11.2007 г. и изменена със
Заповед № 1754/09.10.2008 г. на Председателя на ДАГ, е наредено извършване на
замяна на имотите, предмет на описания по-горе договор (лист 131 и сл.).
Така извършената сделка попада в периода, обхванат от Решение
С(2014) 6207 final от 05.09.2014 г. на Европейската комисия/ЕК/ относно схема
за помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C)
(ex 2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при
замените на горска земя, наричано по-долу само Решение на ЕК. Същото е издадено
на основание чл. 108, § 2, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския
съюз/ДФЕС/ и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия
при сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна
собственост в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г., неправомерно
приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС/
(т.е. Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши
посочените сделки), е несъвместима с вътрешния пазар. Това Решение на ЕК не е
обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване се основава на
решение на МС от 05.11.2014 г., поради което и е влязло в сила. В него не са
индивидуализирани получателите на помощта и размерът на помощта, която трябва
да се възстанови, поради което и в чл. 6 от същото е разпоредено в срок от
четири месеца от уведомяването за настоящото решение Република България да предостави
списък на всички сделки за замяна, в т.ч. административните и пазарните цени за
частните и държавните горски парцели, които са заменени, информация за
допълнителните парични суми, включени във всяка сделка, както и произтичащия от
това размер на държавната помощ, както и наименованието на частната страна,
т.е. на бенефициера на сделката за замяна, участваща във всяка сделка, и причините, поради които се
счита или не се счита, тази страна е предприятие (лист 265 и сл.).
В изпълнение на влязлото в сила Решение на ЕК е
проведена процедура за избор на правоспособни независими оценители, които да
извършат оценка на поземлените имоти в горски територии, обект на
разпоредителните сделки за замени, приключила с Решение № 862/29.09.2017 г. на
Главния секретар на ИАГ, с което на първо място е класиран участникът
„Агролеспроект“ ЕООД, който е избран за изпълнител на поръчката и с него е
сключен Договор № 242/07.11.2017 г. с предмет: Извършване на оценка на
поземлени имоти в горски територии в съответствие с изискванията на Решение на
Европейската комисия от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA. 26212
(2011/С) И SA. 26217 (2011/С), приведена в действие от РБългария при
разпоредителни сделки за замени на поземлени имоти в горски територии (лист 313
и сл.). А съгласно оценителските доклади, замененият държавен имот е оценен на 4 273 356
лв., но същевременно в описателната част на заключението е посочено, че: „Установената пазарна цена на оценявания
имот е всичко 4 237 356 (четири милиона двеста тридесет и
седем хиляди триста петдесет и шест лева).“. Казано по друг начин
констатира се допусната техническа грешка, равняваща се на 36 000 лв.,
като липсват данни по какъв начин е била определена „правилната“ пазарна цена
(лист 155-165). Заменените частни имоти съответно са оценени на 291 600 лв.
(лист 166 и сл.), като в двете оценки са използвани сравнителният подход, в
т.ч. метод на пазарните аналози, както приходен подход, в т.ч. метод на
приходната стойност (лист 155 и сл.).
От извършена справка в Служба по вписванията – Бургас
е установено, че дружеството-жалбоподател на 10.07.2009 г. се е разпоредило с
получения в замяна недвижим имот с площ от 96,000 дка, представляващ ПИ с ид.
67800.45.472 в гр. Созопол, на стойност 1 342 099,56 лв., като го е прехвърлило
на „Аста Ризорт“ ООД в изпълнение на дълг (лист 104).
В тази връзка и в съответствие с Решението на ЕК на
основание чл. 38, ал. 3 от ЗДП е започнало административно производство по
издаване на АУПДВ, за което дружеството-жалбоподател е уведомено в съответствие
с разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо изх. № 70-5698/20.11.2019 г.,
получено на 25.02.2020 г. (лист 108 и сл.).
В указания срок няма данни дружеството-жалбоподател да
е депозирало доказателства, възражения и обяснения, т.е. не се е възползвало от
предоставената му възможност да участва в производството и то е приключило с оспорения
в настоящото производство АУПДВ № РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра
на земеделието, храните и горите, с който по отношение на „Тила“ ЕООД е
установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния
пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в общ размер на 6 022 204,10
лв., от които главница – 4 031 478 лв. и лихва 1 990 726,10 лв.
За да достигне до този резултат, административният
орган е приел, че съгласно чл. 107, § 1 от ДФЕС, всяко предимство, предоставено
от държава-членка, нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, като поставя
в по-благоприятно положение определени предприятия, поради което е несъвместимо
с вътрешния пазар, нарушава конкуренция в ЕС и представлява неправомерна
държавна помощ, която подлежи на възстановяване. В тази връзка е посочено, че
за да се приеме наличие на помощ в сделките по замяна в сочения по-горе смисъл,
в Решението на ЕК в съображение 124 са поставени изисквания за установяване на
кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка, а в
съображения 147 и 173 е създадена формула за определяне размера на помощта,
която трябва да бъде възстановена, които са цитирани. Прието е, че са налице
фактическите и правни основания за определяне наличие на държавна помощ и
нейният размер при замяната на горски имоти, извършена с Договор за замяна на
недвижим имот № 53/23.01.2009 г., сключен между „Тила“ ЕООД и ДАГ, по силата на
който дружеството е заменило собствени имоти с обща площ 768,642 дка, подробно
описани, оценени по Наредбата общо на 1 391 820 лв. срещу държавен
имот с площ 96,000 дка, представляващ имот с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол,
оценен по Наредбата общо на 1 342 099,56 лв. Установено е, че
пазарната оценка на частните имоти възлиза на 291 599,26 лв., а на
държавните имоти – 4 273 356,48 лв., съгласно оценка, изготвена от
„Агролеспроект“ ЕООД. Съобразени са условията и формулата и е констатирано, че
с извършване на посочената по-горе замяна, „Тила“ ЕООД е получило икономическо
предимство, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на
възстановяване в размер на 4 031 478 лв. Върху тази сума е начислена
и лихва от датата на предоставяне на помощта на разположение на бенефициера –
23.01.2009 г. до 09.04.2020 г. в размер на 1 990 726,10 лв., като е
уточнено, че лихвеният процент е изчислен с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент (ЕО) №
271/2008 съгласно чл. 4, т. 3 и 4 от Решението на ЕК. И най-сетне, мотивирано
е, че „Тила“ ЕООД се е разпоредило с получения в замяна държавен имот, като го
е продало на „Астра Ризорт“ ООД, което обстоятелство и прилагането на
методологията за установяване наличието на държавна помощ в Решението на ЕК е
навело на извод за неправомерно предоставено при замяната предимство под
формата на държавен ресурс на дружеството-жалбоподател.
В хода на съдебното производство е приобщена
административната преписка в нейната цялост, като по искане на страните са допуснати
основна и допълнителна съдебно-оценъчна експертиза, както и съдебно-счетоводна
такава, които съдът кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени.
В заключението по основната съдебно-оценъчна
експертиза вещото лице е установило, че реалната пазарна цена на държавния имот
с площ 96,000 дка, представляващ имот с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол, е
4 002 018 лв., като е взел предвид, че съгласно скица-проект №
31260/03.07.2005 г., трайното предназначение на територията е горска, а начинът
на трайно ползване е друг вид дървопроизводителна гора, както и че към момента
на подписване на договора за замяна, няма обявени защитени зони по Натура 2000,
попадащи в него. Оценката е изготвена чрез метода на сравнимите продажби, т.е.
сравнителният подход се базира на пазарна информация, съдържаща данни от реално
състояли се продажби на имоти с характеристики, близки до оценявания имот.
Уточнено е, че при оценка по метода на пазарните сравнения (аналози),
стойността се определя чрез сравняване на оценявания имот с други подобни имоти, които са разположени в близост
до този ценови район, които са продадени в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката и вписана в службата по вписваният по местонахождение на
имота. С оглед на това, че в документите за покупко-продажба не се вписват
поотделно кубатурата по сортиментен клас (едра, средна, дребна строителна
дървесина, дърва за огрев и отпад и вършина) и цената на земята, вещото лице е
посочило, че е невъзможно да оцени отделно земята и насажденията. Извършена е
оценка и на заменените от жалбоподателя имоти, негова собственост, като при
определянето на пазарната цена вещото лице е използвало цените от осъществените
възмездни разпоредителни сделки с ПИ в горски територии, съгласно данни,
предоставени от Агенцията по вписванията, в гр. Тетевен, в гр. Троян и в гр.
Белоградчик към 2008 г. преди подписване на договора за замяната. Установена е
реална пазарна цена на всички имоти – 369 050,06 лв. Допълнително в
съдебно заседание експертът уточнява, че основната разлика в оценките се дължи
на факта, че той е ползвал аналози от 2008 г., а не от 2005 г. и 2007 г.
В допълнителното заключение по съдебно-оценъчната
експертиза, вещото лице е изчислило реална пазарна цена на държавния имот с
площ 96,000 дка, представляващ имот с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол в размер
на 3 243 629 лв., съгласно изискванията на § 1а от Закона за
държавната собственост. Изчислени са и евентуалните размери на държавна помощ в
два варианта, които са установени съответно 3 682 688 лв. и
3 031 364 лв. Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява,
че в първата експертиза е ползвал сделки за земеделски имоти, които са в същия
район.
И най-сетне, със заключението по съдебно-счетоводната
експертиза е преизчислена лихвата върху главницата на помощта за целия период,
съобразно допълнителното заключение по СОЕ, както и общо дължимата сума за
възстановяване, а именно 4 528 238,20 лв., от които главница –
3 031 364 лв. и лихва – 1 496 874,20 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Относно компетентността на органа.
Както вече се посочи и по-горе, оспореният в
настоящото производство АУПДВ е издаден в производство по реда на чл. 38, ал. 3
от ЗДП в изпълнение на Решение на ЕК.
Според чл. 14, § 1 и § 3 от действащия към влизане в
сила на решението на ЕК Регламент (EО) № 659/1999 за установяване на подробни
правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО, когато са взети
отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната
държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от
получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване), съответно без това да
накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности съгласно член 185 от
Договора, възстановяването се извършва незабавно и в съответствие с процедурите
по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че
те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За
тази цел и в случай на производство пред националните съдилища съответните
държави членки предприемат всички необходими стъпки, които са предвидени в
съответните им правни системи, включително и временни мерки, без да се засяга
правото на Общността. В същия смисъл са и чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от действащия
към датата на издаването на оспорения АУПДВ Регламент (ЕС) 2015/1589 за
установяване на подробни правила за прилагане на чл. 108 от ДФЕС. Именно в този
случай е приложима процедурата по издаване на АУПДВ, регламентирана в чл. 38 и
чл. 39 от ЗДП.
Съгласно чл. 33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр.
85 от 24.10.2017 г., приложим към датата на издаването на оспорения в
настоящото производство АУПДВ, специална компетентност по отношение на
държавните помощи, в областта на земеделието, развитието на селските райони,
горското и ловното стопанство и рибарството, на контролиращ орган и
администратор на държавна помощ, е предоставена на министъра на земеделието,
храните и горите, поради което и оспореният АУПДВ се явява издаден от
материално компетентен орган в качеството му на администратор на държавната
помощ в изпълнение изискването на чл.
38, ал. 3 от ЗДП.
Независимо, че е издаден от компетентен орган, настоящият
съдебен състав намира, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Съображенията в тази насока са следните.
В производство по издаване на АУПДВ на основание чл.
38, ал. 3 от ЗДП, когато с Решението на ЕК за възстановяване на неправомерна и
несъвместима държавна помощ или съответно на неправилно използвана държавна
помощ не са индивидуализирани получателите на помощ и размерът на помощта,
която трябва да се възстанови, администраторът на помощ издава акт за установяване
на публично вземане по реда на АПК, като е длъжен да установи лицата,
получатели на помощта, и размера на получената от всяко лице помощ, като
уведоми министъра на финансите за установеното и за предприетите действия за
възстановяване, съобразно сроковете, определени в Решението на ЕК, в случая за
замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост
в периода 01.01.2007 г. — 27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по
отношение на такъв субект, отговарящ на изискванията за бенефициер по смисъла
на чл. 107, § 1 от ДФЕС, при съобразяване на съображения (125) - (128) от Решението
на ЕК, който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на държавна помощ
по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия период и съответно,
за възникване на задължението за възстановяване.
В конкретния случай, административният орган, който
носи доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК не установи качеството бенефициер на „Тила“ ЕООД по
смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС. Това е така, защото съгласно съображение (125)
от Решението на ЕК, въпросът дали потенциалните бенефициери на сделките за
замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС следва да бъде
разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за държавните
помощи се прилагат само, когато бенефициерът е предприятие. Изрично в тази
насока, в съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието
„предприятие“ за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ
стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране.
Съгласно Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и
услуги на даден пазар, представлява стопанска дейност. Класификацията на даден
субект като предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В
тази връзка в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени
бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност
със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват
такава и не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, § 1 от
Договора. В съображение (128) е посочено, че в останалата си част Решението на
ЕК се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които
представляват предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.
От изложеното следва, че качеството „предприятие“ по
смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на
установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на
чл. 38, ал 3 от ЗДП. В оспорения административен акт обаче не се съдържат
каквито и да било мотиви, въз основа на които „Тила“ ЕООД е определен като
„предприятие“ по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна
помощ. В тази връзка в съображение (142) от решението, Комисията изрично е
отбелязала, че понятието „предприятие“ в член 107, параграф 1 от Договора е
обективно понятие, така че въпросът дали предприятията предлагат стоки и услуги
на даден пазар и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в
търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед на дейностите,
действително извършвани от тези предприятия, а не дали са спазени определени
национални правни формалности /в тази насока Решение № 7655 по адм д. №
2415/2021 г. на ВАС, Решение № 11382 по адм. д. № 3436/2021 г. на ВАС и др./.
За да се установи дали съответните дейности са такива на „предприятие“ по
смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва
естеството на тези дейности, като квалификацията „икономическа дейност“ се
преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект
(решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01 P, т. 75 и от 1 юли 2008 г.,
MOTOE, C-49/07, т. 25). В конкретния случай, както вече се посочи и по-горе,
такава преценка от органа липсва. При така изложеното, доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради неустановяване
на качеството бенефициер на „Тила“ ЕООД
по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, се явяват основателни. Следва да се
отбележи, че Решението на ЕК не обвързва понятието предприятие със сделки със
заменените имоти, но и никъде в постановената съдебна практика на ЕС не се
изисква извършваната икономическа дейност да бъде свързана единствено и само с
пряко използване на помощта.
От друга страна, според съображение (142) от решението
на ЕК, сделките за замяна нарушават конкуренцията и засягат търговията между
държавите членки доколкото всяка финансова изгода в резултат на замените
укрепва позицията на бенефициерите в сравнение с други конкурентни предприятия
в рамките на Съюза на определен пазар – пазар на който предприятията предлагат
стоки и услуги. В същото това съображение е посочено, че вписаните в Търговския
регистър сфери на дейност като недвижими имоти, туризъм, ресторантьорство,
залесяване представляват сектори, отворени за конкуренция на равнището на
Съюза, но понятието „предприятие“ в чл. 107, § 1 от ДФЕС е обективно понятие и
въпросът за това дали предприятията предлагат стоки и услуги на определен пазар
и по този начин се конкурират с други предприятия и участват в търговията в
рамките на Съюза, трябва да се определи с оглед дейностите, действително
извършвани от тези предприятия.
От горното следва, че за да е налице основание за
възстановяване на несъвместима помощ от жалбоподателя, административният орган
е следвало да установи, че същият е предприятие и че неговата сделка за замяна
нарушава конкуренцията. Мотиви и доказателства за визираните обстоятелства не
се съдържат в оспорения АУПДВ и в документите, които предхождат и съпътстват
неговото издаване. Органът не е изложил доводи и не е формирал изводи за
относимите към спора факти в контекста на приложимите нормативни разпоредби, а
именно: за това дали „Тила“ ЕООД е извършвало дейност със заменената горска
земя през процесния период от време и понастоящем или не; кой е конкретният
пазар, на който дружеството оперира; има ли финансова изгода от замяната, която
го поставя в по-добра позиция в сравнение с другите конкурентни оператори на
същия пазар. Пропускът на органа да мотивира издадения АУПДВ възпрепятства
жалбоподателя да реализира правото си на защита, както и съдебната проверка във
връзка с правилното приложение на материалния закон. Действително, посочва се в
акта, че „Тила“ ЕООД се е разпоредило с получения в замяна държавен имот, като
го е продало на „Астра Ризорт“ ООД, но видно от представената справка от Служба
по вписванията – Бургас, е налице прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на
дълг, без да е изследвано това обстоятелство, в т.ч. и представлява ли същото
неправилно използвана държавна помощ.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира,
че определената в съображение (173) от Решението на ЕК методика за определяне
размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да
възстанови, не е спорна. Тя изисква съпоставяне между административната цена по
договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата
на договора. Според Решението на ЕК би следвало сделките за замяна, по които
компетентният административен орган е приел за доказано, че „частните страни“
имат качеството на предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 от ДФЕС, да се
разделят на две групи - в първата група попадат тези, при които възстановяването
ще се извърши въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна,
посочени в представеното от България становище през 2014 г. (032997/2014), а във
втората група попадат случаите, при които възстановяването ще се извърши въз
основа на сумите, определени от независим експерт оценител и документи,
доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен след подбор чрез публична
тръжна процедура и одобрение от Комисията (чл. 6, б. „б“ и б. „г“ от Решението на
ЕК и съображение (175) и (176) от същото). Съответна на Решението на ЕК е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 7 от ЗДП, съгласно която размерът на помощта се
установява въз основа на: 1) информация, налична при администратора на помощ; 2)
оценка, приета от администратора на помощ - извън случаите по т. 1.
В процесния случай пазарната цена на частните имоти и
пазарната цена на държавния имот са определени съгласно оценка, изготвена от
„Агролеспроект“ ЕООД. Оценителските доклади са изготвени през м. април 2018 г.,
т.е. преди образуване на административното производство по издаването на акта.
Не е спорно, че оценителят „Агролеспроект“ ЕООД е избран след проведена
процедура по реда на ЗОП. Възложител на обществената поръчка е Изпълнителна
агенция по горите към министъра на земеделието, храните и горите. Съгласно чл.
1, ал. 2 от ПМС № 246 от 15 октомври 2009 г. за преобразуване на Държавната
агенция по горите към МС в Изпълнителна агенция по горите към министъра на
земеделието и храните, обн. ДВ, бр. 84 от 23 октомври 2009 г., Изпълнителната
агенция по горите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на Министерството на земеделието и
храните със седалище София. Независимо от обстоятелството, че оценките са
изготвени през м. април 2018 г., т. е. преди образуване на административното
производство по издаването на акта, установените факти сочат, че процесната
сделка за замяна попада във втората група, тъй като при нея пазарните оценки са
изготвени от оценител, определен след проведена публична тръжна процедура и
одобрение от Комисията, а не са използвани представените от държавата на ЕК
оценки от 2014 г. Оценката обаче не е възложена и приета от министъра на
земеделието, храните и горите в качеството му на администратор на помощта, а му
е била предоставена от Изпълнителна агенция по горите и вече е била налична при
него преди образуването на административното производство. Въпреки одобрението
от ЕК на изпълнителя на оценителските доклади, пазарните оценки на държавните и
частните имоти, не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването
на съображение (176) от Решението на ЕК. Това е така, защото от данните в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
„Агролеспроект“ ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. По делото
от страна на ответника е представено писмото, с което ЕК е уведомена за
избрания оценител – „Агролеспроект“ ЕООД (лист 377), но от него не се
установява на Комисията да е била предоставена информацията за това, че едноличен
собственик на капитала на „Агролеспроект“ ЕООД е Министерство на земеделието,
храните и горите, т.е. тя е одобрила оценителя, без да й е станала известна
тази свързаност.
Тъй като АУПДВ се издава по реда на чл. 38 и чл. 39 от
ЗДП, то размерът на помощта следва да се определи по реда на чл. 38, ал. 7, т.
2 ЗДП при съобразяване с определената от ЕК методика в съображение (173) от
нейното решение. Доколкото тази методика изисква сравнение между пазарната цена
и административната цена, определена в съответствие с предписанията на
Наредбата за базисните цени, на заменените имоти, то пазарната цена следва да
бъде определена от независимия експерт към момента на замяната, така, както е
посочено в съображение (174) от Решението на ЕК, а не общо към 2008 г. Настоящият
съдебен състав намира, че при определянето на пазарната цена административният
орган е длъжен да съобрази определението за пазарна цена, дадено в решение от 2
септември 2010 г. по дело С-290/07 Р - т. 68 и в решение от 16 декември 2010 г.
по дело С-239/09 - т. 34, според което, пазарна цена е цената, която частен
инвеститор, действащ в нормални условия на конкуренция, би могъл да определи.
Според т. 35 от посоченото по-горе решение на СЕС по дело С-239/09, когато
националното право установява правила за изчисляване на пазарна стойност на
земи, с оглед на тяхната продажба от публични органи, за да съответстват тези
правила на член 87 ДЕО (чл. 107 ДФЕС), при прилагането им във всички случаи
трябва да се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност.
Тъй като последната е теоретична, освен при продажбите, при които се приема
най-добрата оферта, задължително трябва да се приеме за допустим марж на
отклонение на получената цена от теоретичната.
Тъй като специално за целите на чл. 38, ал. 7, т. 2 от
ЗДП няма нормативно регламентирана методика, съгласно посоченото решение на СЕС,
не е необходимо задължително административният орган в административното
производство да разработи и одобри такава методика. Няма пречка да се използва
регламентацията в друг нормативен акт, но със съответните корекции, така че да
се получи цена, която е възможно най-близка до пазарната стойност към датата на
договора за замяна. В случая в оценителските доклади не е използвана конкретна,
нормативно регламентирана методика. Посочено е, че е използвана информация за
вписани сделки с поземлени имоти в горски територии или земеделски територии в
землищата, където попадат оценяваните имоти, предоставена от Агенцията по
вписвания за периода 2005 г. - 2009 г. Дори в случаите на установени
съпоставими сделки, пазарните цени са определени в оценителския доклад на
базата на сделки с поземлени имоти и стойност на насаждения, определена на
базата на цени на дървесина от Информационната система на ИАГ, които не са
посочени, след приспадане на разходите за добив, също неясни като размер. Този
извод се подкрепя и от заключенията по съдебно-оценъчната експертиза. Източниците
на използваната информация не са представени като приложения към доклада и не е
обяснен начинът на извършване на корекциите. При това положение не може да се
приеме, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните
имоти, отразяват икономическата (пазарната) им стойност към момента на замяната
през 2008 г. Това е стойността, релевантна за определяне на размера на
полученото предимство по конкретната сделка за замяна, съответно преценката за
приложението на условията, посочени в чл. 2 и 3 от Решението на ЕК, при които
индивидуалната помощ по съответната сделка за замяна, не представлява помощ или
представлява помощ de minimis, която се счита съвместима с вътрешния пазар. В
тази връзка следва да се посочи, че целта на възстановяването на неправомерната
и несъвместима държавна помощ е възстановяване на конкуренцията в положението
преди привеждането й в действие. Следователно и по-висок размер на пазарните
цени, който не съответства на икономическата (пазарната) стойност на заменените
горски земи към момента на сключване на договора за замяна, не осигурява
постигането на тази цел. Друг е въпросът, че в оценителския доклад за пазарна
цена на поземления имот в гр. Созопол, е налице разминаване между посочената
стойност в табличен вид – 4 273 356 лв. и изписаното, че:
„Установената пазарна цена на оценявания имот е всичко 4 237 356
(четири милиона двеста тридесет и седем хиляди триста петдесет и шест лева).,
което разминаване, както вече се посочи и по-горе, е в размер на 36 000
лв., като няма никакви данни коя от двете суми е приел административният орган
за вярна и коя е причината за това.
Във връзка с възражението за наличието на абсолютна
погасителна давност по ДОПК, направено от страна на жалбоподателя, е необходимо
да се посочи, че наличието на погасителна давност за държавната помощ, следва
да се разгледа в светлината на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. Съгласно
т. 2 от диспозитива на посоченото решение и член 16 параграф 2 от Регламент
2015/1589, съгласно който подлежащата на възстановяване помощ, включва лихви и
принципът на ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към
възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на
решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се
разпорежда възстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно
поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение.
Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно Решението
на ЕК, държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на
горски земи, е приведена в действие от Република България в нарушение на
изискването за предварително уведомяване на Комисията. В този случай съгласно
т. 51 от цитираното решение на Съда на ЕС получателят не може валидно да се
позовава на оправдани правни очаквания относно правомерността на разглежданата
помощ. В същия смисъл е и решение по дело С-349/17, т. 98. Според Съда на ЕС
принципът на правната сигурност, който давностните срокове имат за цел да
гарантират, не може да бъде пречка за възстановяване на обявена за несъвместима
с вътрешния пазар помощ (дело С-627/18, т. 60).
В процесния случай Решението на ЕК е издадено в
рамките на 10 годишния давностен срок по чл. 15 от приложимия по това време
Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент № 2015/1589. От доказателствата по
делото е установено, че компетентният национален орган е забавил изпълнението
на посоченото решение, като е издал оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 от ЗДП на
09.04.2020 г. При тези обстоятелства и предвид цитираната съдебна практика на
Съда на ЕС, давностният срок, предвиден в националния закон не следва да се
прилага /в този смисъл са Решение № 5042/20.04.2021 г., постановено по адм.
дело № 10923/2020 г., Решение № 5050/20.04.2021 г., постановено по адм. дело №
704/2021 г. по описа на ВАС на РБ и др./.
Изложеното не променя извода на съда, че оспореният АУПДВ
е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, § 3 от Регламент /ЕО/
№ 659/1999, както и чл. 16, § 3 от Регламент 2015/1589/ЕС/, Решението на ЕК
подлежи на изпълнение като националното право не следва да го препятства.
Административният орган при спазване указанията по тълкуването и прилагането на
закона е длъжен да установи предпоставките за прилагане разпоредбите на чл.
107, § 1 и чл. 108, § 3 от ДФЕС, в изпълнение на Решение С(2014) 6207 final от
05.09.2014 г. на Европейската комисия/ЕК/ относно схема за помощ № SA.26212
(2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP
176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска
земя, за да възстанови несъвместимата с вътрешния пазар държавна помощ. С оглед
констатираните съществени процесуални нарушения при издаването на АУПДВ и
задължението на РБ да предприеме действия по изпълнение на Решението на ЕК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за издаване на
нов административен акт при съобразяване със задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
При посочения изход на
спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в
производството, които се констатираха в размер на 3380 лева, представляващи заплатените
държавна такса за образуване на съдебно производство и възнаграждения за вещи
лица.
Воден от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 във
връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пловдив, І отделение, І
състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на публично държавно вземане № РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра на
земеделието, храните и горите, с който по отношение на „Тила“ ЕООД/понастоящем
в ликвидация/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. „Патриарх Евтимий“ № 13, представлявано от П.Т. С., е установено публично
държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ,
подлежаща на възстановяване в общ размер на 6 022 204,10 лв., от
които главница – 4 031 478 лв. и лихва 1 990 726,10 лв.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Министъра на
земеделието, за предприемането на действия по изпълнение на Решение С(2014)
6207 final от 05.09.2014 г. на Европейската комисия/ЕК/ относно схема за помощ
№ SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex
2011/NN - ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при
замените на горска земя, по отношение конкретно на „Тила“ ЕООД/понастоящем в
ликвидация/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Патриарх Евтимий“ № 13, представлявано от П.Т. С., при съобразяване и спазване
на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на „Тила“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 13,
представлявано от П.Т. С., сумата в размер на 3380 (три хиляди триста и
осемдесет) лева, представляваща сторените в производството разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.