ПРОТОКОЛ
№ 23147
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20241110216959 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
OБВИНЯЕМИЯТ А. И. П. - се явява доведен от органите на ОД
„Охрана“ към МП от Следствения арест на НСлС - гр.София, и със
ЗАЩИТНИКА СИ АДВОКАТ К. с представено пълномощно от днес.
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - редовно уведомена е с
представител РАЙОНЕН ПРОКУРОР Н., редовно уведомен.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ в 14:00 часа на ЗАЩИТНИКА
АДВОКАТ К. и на ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П. да се запознаят лично и
непосредствено с материалите по делото.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ЗАЩИТНИКА
АДВОКАТ К. да комуникира с ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П., за да организира
защитата си.
(ИЗПЪЛНИ СЕ.).
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ ПРОДЪЛЖАВА в 15:42 часа, след като
се предостави възможност на ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ К. и на
ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П. да се запознаят с материалите от досъдебното
производство.
1
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Да се даде ход на делото.
При липсата на процесуални пречки,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ съгласно лична
карта, предоставена от ОД „Охрана“ към МП, както следва:
А. И. П. - роден на *******г. в гр. С., българин, български гражданин,
средно специално образование, разведен, две деца (на 29г, и на 14г.),
собственик на фирма в областта на строителството, неосъждан, с адрес
по лична карта в гр***************, с ЕГН **********.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на ОД „Охрана“ към МП.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П. в
настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П.: Разбирам правата си. Нямам въпроси.
Нямаме възражения за отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния
секретар.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ К.: Нямам искания за отвод. Правим
искане за събиране на доказателства във връзка със семейното положение на
подзащитния ми, както и за здравословното състояние на неговия роднина от
първа степен, възходящ, което има отношение по въпросите на чл.57 от НПК.
В тази връзка за тези обстоятелства, моля да допуснете до разпит майката на
обвиняемия П. - свидетелят Ц.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П.: Съгласен съм с исканията на моя
защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам искането за неоснователно. Установяването
на здравословното състояние и семейното положение на лицето се доказва с
документи, удостоверяващи това. По никакъв начин свидетелските показания
не могат да бъдат взети като доказателства в тази насока. Моля да оставите
без уважение искането.
СЪДЪТ, КАТО СЪОБРАЗИ приложението на процесуалния закон с
2
оглед релевираното искане на ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ МИРЧЕВ,
НАМИРА, че същото е основателно, доколкото в процедурата на “habeas
corpus” могат да бъдат събирани доказателства по отношение на опасностите
и за личностните характеристични данни на обвиненото лице, без да се
събират доказателства и доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
по отношение на конкретния случай, тъй като съдът не е орган на
разследването.
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на свидетел Ц. за изясняване на
фактите и обстоятелствата относно опасностите от предпоставките на
процесуалния закон и отнсоно личностните характеристични данни на
обвиненото лице.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ******, както следва: на 80г.,
неосъждана, майка на обвиненото лице, без дела с него, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на СВИДЕТЕЛЯ Ц. разпоредбата на чл.119 от
НПК.
СВИДЕТЕЛЯТ Ц.: Желая да свидетелствам. Разбирам разпоредбата на
чл.119 от НПК.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ СВИДЕТЕЛЯТ Ц. за наказателната
отговорност по чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛЯТ Ц.: Обещавам да кажа истината.
СЪДЪТ ОТСТРАНИ СВИДЕТЕЛЯТ от съдебна зала.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на състава с
посочване и прочитане на искането на Софийска Районна прокуратура, с
което е направено предложение спрямо ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П. да се
определи мярка за неотклонение „задържане под стража“ на основание чл. 64,
ал. 1 от НПК.
(ПРОЧЕТЕ СЕ ИСКАНЕТО НА СРП.).
3
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Няма да соча други
доказателства.
ЗАЩИТНИКЪТ: Оспорвам искането. Нямам искания по
доказателствата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на СВИДЕТЕЛЯ Ц., която се
въведе в съдебна зала и на въпроси на ЗАЩИТНИКА АДВОКАТ К.,
СЪЩАТА ОТГОВОРИ: Познавам А. П.. Той ми е син. Живея сама в
момента. А. полага грижи за мен, за лекарства, за пазаруване и за всичко. Само
той се грижи за мен. Другият ми син почина. Шест години се грижих за него,
но почина. Няма друг човек, на когото да разчитам .
ПРОКУРОРА: Нямам въпроси към свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ Ц.: Показвам на съда смъртен акт на другия ми син Р.
И. П., починал *****година.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА обстоятелствата от смъртния акт, който е
официален удостоверителен документ, издаден от Столична община - Красна
поляна.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме въпроси към свидетеля и молим
да бъде освободен.
СЪДЪТ ОСВОБОЖДАВА СВИДЕТЕЛЯТ Ц., поради завършването
на разпита й.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА НА ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П. възможността в
хода на досъдебното производство и в последствие, че същия има правото да
представя доказателства и да иска събирането на доказателствени средства
относно данните за личността си и за тези, касаещи неговите родственици.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П.: Оспорвам искането на прокуратурата за
определянето на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Желая да кажа, ако може мярката да бъде изменена или отменена, тъй като аз
съм готов да съдействам по всякакъв начин на прокуратурата и властите и с
всичко, което бъде изискано от мен. Няма да се укривам. Ще предоставя адрес
и докато текат тези мероприятия, ще полагам труд, за да мога финансово да
подпомагам майка ми със заплащане на такси и сметки, които и аз имам, и да
бъда полезен по този начин на обществото. Нямам доказателствени искания.
СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): Нямаме искания.
4
СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства
и намирайки, че делото е изяснено от фактическа страна,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането така, както е депозирано в съда.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П. е привлечен в това качество за извършване на 4
(четири) отделни престъпления, всички от тях наказуеми с наказания
„лишаване от свобода“. От събраните до момента доказателства може по един
обоснован начин с висока степен на обоснованост да се изведе извода и да се
застъпи констатацията за съпричастността към обвиняемия П. към така
вменените му в отговорност деяния. От свидетелските показания на
служителите в Службата по земеделие, както и от комплексната съдебно-
графическа експертиза и от справката от Държавен архив, се установява, че
процесните документи са неистински. Събраните гласни доказателства са
еднопосочни в констанцията, че обвиняемия П. бил наясно с това
обстоятелство, като е целял да набави за себе си имотна облага, възбуждайки
заблуждение у две различни лица. Позовавам се на експертизата по това
досъдебно производство. Бих единствено обърнал внимание на съдебния
състав върху показанията на мнимия упълномощител, взел решението от
Службата по кадастъра, както и на показанията на роднините на обвиняемия
П., в това число, неговата леля и неговата майка Ц., които еднопосочно водят
до извода, че противно на неговите обяснения, дадени в досъдебната фаза,
обвиняемият П. е бил напълно наясно с неистинността на документите.
Противоречат на обичайната житейска логика обясненията, дадени от
обвиняемия П., според които документите са му били дадени от три лица, като
той в продължение на няколко години, ги е представял пред различни
институции, в това число и пред съд, без да се усъмни в тяхната истинност. Не
на последно място, но заслужава да бъде подчертано личното присъствие на
обвиняемия П. при изповядване на сделките пред нотариус и огледите на
имотите, реализирани с потенциалните купувачи. Поради което намирам, че
обосноваността на съпричастността на обвиняемия П. е, дори с по-висока
степен от нужното за този етап на разглежданото в момента производство.
Намирам, че е налице реалната опасност обвиняемият П. да извърши
престъпление в случай, че му бъде определена мярка за неотклонение,
различна от ,,задържане под стража”. На първо място този извод се
обосновава от самия механизъм на инкриминираните деяния, включващи 4
(четири) различни престъпни посегателства с множество отделни деяния. Три
от тях са осъществени при условията на продължавано престъпление.
5
Доказателствата по делото сочат, че обвиняемия П. е проявявал престъпна
упоритост в продължение на 3 (три) години в стремежите си да набави за себе
си имотна облага. Представянето на неистински документи пред съд, при това
пред два отделни съдебни състава на Софийски Градски съд, по категоричен
начин свидетелства, че подобно деяние се отличава с изключителна дързост и
в никакъв случай не е далеч от мисълта, че при определянето на мярка
различна от „задържане под стража“, тази деятелност може да продължи
включително и чрез опити за влияние върху разследването. Последните
съждения са подкрепени от материалите от досъдебното производство, в които
се забелязват данни за множество жалби от страна на обвиняемия П., както и
на други лица с искане на отвод на водещия разследването, както и явяването
на мним служител от Главна Дирекция „БОП“ пред служители от
администрация, в опит да се придобие информация за движението за
преписките. Конкретният случай, пред когото се е явило лице, представящо се,
като лице на ГД „БОП“ е искало преписката. Лицето е напуснало, обаче, след
като е било поискано да представи самоличността си. Престъпната деятелност
на обвиняемия П. по отношение, на която са събрани множество
доказателства, градира с времето и става все по-дръзка. Това, както и самия
предмет на престъпното посегателство, който е в особено големи размери,
води до извода за изключително висока степен на обществена опасност на
деянието и на извършителя му. Реалната опасност на лицето на извършване на
престъплението е доказана. С оглед на гореизложеното моля съдът да уважи
искането на СРП и да определи мярка „задържане под стража“ спрямо
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ К.: Няма да се запознавам с тези
показания на свидетеля В. на л.117, том 6 от ДП, защото нямат отношение към
делото.
Моля да оставите без уважение искането на СРП за вземане на най-
тежката мярка на неотклонение по НПК „задържане под стража“. По мое
мнение, което моля да възприемете, тази мярка за неотклонение следва да се
приложи в изключителни случаи и спрямо лица с висока степен на обществена
опасност на деянието или на самото лице. Настоящото дело не касае нито
една от тези хипотези.
На първо място аргументите за това мое становище са следните. Видно
от материалите по делото наблюдаващият прокурор е наблюдавал това
досъдебно производство от преди повече от четири години по мои сметки.
Същото е било образувано като досъдебно производство, след постановление
на Апелативната Прокуратура - София от 2021г. Забележете до този момент,
преписката се е водила след сигнал на обвиненото лице П., за който пред Вас
сега се твърди, че е лице с висока степен на обществена опасност. От ГД „НП“
към МВР преписката се е водила изключително дълъг период от време, след
което след постановление на наблюдаващия прокурор, в което той е установил
извършено престъпление по чл.282 от НК, е бил повдигнат спор за подсъдност
със СГП и Апелативна прокуратура-София. Апелативната прокуратура е дала
указания за образуване на досъдебното производство, както и за продължаване
6
на делото по реда на чл.316 вр. чл.308 от НК. До този момент няма нито дума
за престъпление по чл.211 от НК или за конкретни противозаконни действия
от страна от обвиняемия П., за негова престъпна упоритост и т.н. Тези
твърдения, които бяха изложени пред Вас във вид на висока степен на
убеденост, явно са се породили след разпита на свидетелите през тази годна.
От една страна, обаче, твърдя аз, че към настоящия момент, въз основа на тези
доказателства относно, които СРП е санкционирала през престъпният състав
по чл.211 вр. чл.209 от НК, има образувани граждански дела, които самата
прокуратура е посочила, в които граждански дела към настоящия момент не са
приключили и по мое мнение, което мога да твърдя, липсва престъпление по
чл.211 вр. чл. 209 от НК, тъй като са налице гражданскоправни отношения.
По обвиненията по пункт едно от постановлението за привличане на
обвиняем излагам следните критики. Първо считам, че вредата, която е
посочена с оглед правната квалификация за 120 000.00 (сто и двадесет хиляди)
лева не отговаря на писмените доказателства по делото, а именно на данните
от разплащателните документи от дати 14.09.2020г. и 16.10.2020г. Тъй като
видно от документите, както и от разпита на свидетеля Ч., за който се твърди
да е пострадал по предварителния договор за покупко-продажба от
14.09.2020г., същият твърди да е превел по 30 000.00 (тридесет хиляди) лева
на двете лица, чиито пълномощник е бил обвиняемия П. - леля му и майка му.
Забележете от юридическа гледна точка, за гражданската сделка на
16.10.2020г. господата ********* са участвали в допълнително споразумение
към този предварителен договор, с който са встъпили в правата на господин Ч.
и на същия му е била изплатена сума от 30 000.00 (тридесет хиляди) лева. За
свидетеля Ч. вредата, която е настъпила е 30 000.00 (тридесет хиляди) лева, а
не както е посочено в постановлението за привличане - 120 000.00 (сто и
двадесет хиляди) лева. Това е въпрос на проста сметка.
На следващо място. Моля да обърнете внимание на разпитите на тези
лица, които споменах - И. - инвеститор, който казва „Имотът, за който на
16.10.2020г. сме сключили предварителен договор, ни го предложи брокер и ни
остави документи. После съдружникът ми Х. ходи в общината да бъде
извършена проверка на тези документи“. Касае се за общината на С., тъй като
процесният имот се намира в С. при З. От общината са му отговорили, че
всичко е наред и имотът е чист. Следващият свидетел - Ф. - инвеститор,
преповтаря същата фактическа обстановка. Имали са офис в сграда близо до
З., брокер им предложил имота, извършили всички необходими проверки и
имотът бил чист и пристъпили към сделка. Господин Х. - инвеститор в
строителния бизнес, казва „Предложиха ни имот от брокер. Ходих до
общината в С., предоставих в срок...“. Още нещо: „За първи път виждам и
видях А. П. на 16.10.2020г.“ - Цитат от разпита на свидетеля К., който се сочи
да е пострадал, К., казва още: „За имота ни бяха предоставени документи,
проверихме и от общината ни казаха, че имотите са чисти“. Моля съдът да
възприеме тази фактология и че следва да се стигне до заблуда от страна на
обвиняемия П., за да е съставомерно престъплението по чл.209 от НК. За
обвиняемия П., за да е извършител, той следва да е присъствал при сключване
на предварителния договор и същия трябва да има активни действия по
7
въвеждане в заблуждение на пострадалите лица. В конкретния случай,
свидетелят К. не твърди П. да е оказвал влияние върху него и да го е въвел в
заблуда.
На следващо място, считам, както и по-горе казах, че липсва изобщо
съставомерност по чл.211 от НК, предвид критерия особено големи размери.
Свидетелят К. е превел на свидетеля Й. - лелята на П. и на Ц. (негова майка)
по 30 000.00 (тридесет хиляди) лева. По този начин считам, че от обектива
страна няма такова извършено престъпление. Нито житейската практика, нито
юридическата практика приемат, че едно лице, без да извършва каквито и да е
било активни действия по отношение въвеждане в заблуда на друго лице,
може да бъде годен субект на престъпление по чл.209 от НК.
На следващо място, господин съдия, тъй като днес се запознах с
постановлението за привличане на обвиняем, също така считам, че първи
пункт от обвинението касае две различни престъпления по чл.209 от НК, ако
изобщо такива са извършени, а не такова във вр. с чл.26 от НК.
На следващо място в пункт втори от обвинението се твърди да са
извършени три отделни деяния по чл.316 вр. чл.308 от НК в период от
11.11.2020г. до 28.04.2023г., като трите деяния са в непродължителния период
по чл.26 от НК - за времето от 11.11.2020г. до 17.12.2021г. Тепърва ще се
запознаваме подробно с материалите по делото, за да е съставомерно от
обективна страна обвинението по чл. 316 вр. чл.308 от НК деецът трябва да е
имал в съзнанието си съзнателната представа, че именно този документ, който
се твърди да е ползвал чрез колежка адвокат, да е знаел, че този документ е
неистински. В настоящия случай, прокурорът Ви предложи да приемете, че от
субективна страна обвиняемият П. е бил наясно с престъпната си дейност, тъй
като житейски нелогично е според прокурора той да не е знаел, че този
документ е неистински, тъй като го е представял многократно пред различни
институции и пред съд. Поради тази причина, според моето мнение, в разрез с
правилата на НПК прокурорът приема, че това престъпление е извършено
умишлено. Отбелязал съм си да обърнете внимание на разпита на свидетеля
К., за който се твърди да е пострадал в първия пункт от обвинението. Господин
Ч. в разпита в качеството си на свидетел започва с думите „Не съм измамен от
А. П.“. Запознал го е бил друго лице - Г., което кореспондира с обясненията на
обвиняемия П., макар прокурорът да ги отрече същите. Когато обясненията
кореспондират на доказателствата, те са също годен доказателствен източник.
Свидетелят Ч. разказва как отишъл на оглед на наследствен имот на
обвиняемия П., и след това се съгласил да сключи предварителен договор по
негово твърдение за една десета 1/10 идеална част, като в последствие след
застрояване на този имот, щял да получи апартамент. Забележете това са
негови очаквания, които не са обещани от обвиняемия П.. Това са целта на
покупката на една десета - 1/10 идеална част. Ч. превел по 30 000.00 (тридесет
хиляди) лева на майката и на лелята на П.. Отново влизаме в рязко
противоречие с постановлението за привличане на обвиняем, където е
отразено, че Ч. е пострадал, след като превел на А. П. и Й. по 60 000.00
(шестдесет хиляди) лева. Продължава този свидетел - „Щетата ми е 30 000
(тридесет хиляди) лева, а другите са ми върнати от К., когато встъпи в правата
8
ми по съвсем законосъобразен способ от гражданско право с допълнително
споразумение към предварителния договор. Господин съдия, забележете освен
наблюдаващия прокурор в постановлението си за привличане на обвиняем,
никой друг от участниците в престъплението не твърди, че е пострадал от
престъпление. Всички други лица водят граждански дела и не са подавали
сигнал, че са пострадали от престъпление. Обвиняемият А. П. подава сигнал
до ГД „НП“ и няколко години по-късно е представен като лице с висока степен
на обществена опасност и се иска задържането му в Следствения арест. Лице,
което се жалва от престъпление, няколко години по-късно се оказва в
обвиняем на извършител на престъпление в същото досъдебно производство.
Има по мое мнение, странна конструкция в обвинението - в пункт три и
четири по чл.316 от НК за престъплението и в двата пункта. В пункт три се
твърди, че е извършил престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 от НК на дата
08.07.2021г, като отново е обвинен, че се е ползвал от процесното решение на
Поземлената комисия пред службата на ГД „НП“. Тази дата е останала извън
продължаваното престъпление в периода 11.11.2020г. - 28.04.2023г., макар, че
тази дата реално е в този период. Защо прокурорът е приел, че не е
продължавано престъпление в този период. Може би, за да има повече
престъпления. Аз говоря не лично, а професионално. В четвърти пункт се
твърдят две престъпления, извършени на 17.12.2021г. и на 28.04.2021г. - това
са две години разлика, като тук престъплението е леко - до две години по НК
за наказуемостта.
От всичко изложено, на първо място считам, че нито в искането от
страна на Софийска Районна прокуратура, нито в съдебното заседание
прокурорът е изложи солидни аргументи защо счита, че тази мярка за
неотклонение „задържане под стража“ се явява необходима да се приложи
спрямо неосъждано лице, явявало се многократно в производствата, като
свидетел преди да бъде ангажирана отговорността му. Явил се е доброволно
на датата, в която е бил задържан и има постановление за 72 часа от тогава. На
Вас ви се предлага да приемете, че обвиняемия П. е бил лице с много висока
степен на обществена опасност, защото се твърди, че е представил този
документ пред СГС. Отделно се извличат и допълнителни доказателства за
висока степен на обществена опасност, а ако този документ, не е бил
представен пред съд, нямаше да има и обвинение за това. Прокуратурата от
един юридически факт извлича няколко неблагоприятни последици.
Прокурорът извлече висока степен на обществена опасност на дееца, като
обоснова, че е пускал множество жалби, искал отвод на водещия
разследването. По мое мнение необосновано е вписано, както в искането на
СРП, така и пред Вас бяха изложени аргументи, които не са в предмета на
доказване на делото. Някакъв мним служител посетил офис при някаква
служителка, която го попитала да си удостовери самоличността и този
служител напуснал незабавно. По делото не видях никакви доказателства този
служител да е бил обвиняемия П. (например) или този служител да е бил
изпратен от П. (например), или П. да е платил на някой да се представи на
служител от ГД „БОП“. Това няма приложение по делото, нито към
предпоставките по чл.63 от НПК. Извинявам се, че съм по-емоционален. Нека
9
колегата от СРП да не го приема лично. Но все пак се иска ,,задържане под
стража”, за да не бъде така безучастно, все пак се иска задържане с всички
негативни правни последици на тази мярка. Нито престъпната дейност, която
се твърди да е удостоверена по категоричен начин, която престъпна дейност е
от 2020г., нито има престъпление, което да е извършено в близкия месец. Да
твърдим, че П., излизайки от Следствения арест, незабавно ще отиде, ще си
вземе от вкъщи решението и ще почне да го представя пред всякакви органи -
такива доказателства липсват, това са предположения. Извън обоснованото
предположение, предпоставките дадени от законодателя са в кумулатинвост и
следва да бъдат доказани, а не да се предполага за тях. Прокурорът изложи
аргументи, че видите ли обвинямият П., бъдейки с друга мярка, щял да окаже
влияние върху разследването. Това разследване се води от 2021г., след
образуването му от Апелативната прокуратура. До настоящия момент няма
доказателства А. П. да е оказвал влияние. Кое би го накарало след
задържането му от седемдесет и два часа да излезе и да започне да оказва
влияние и на кого да го оказва. Всички свидетели, които имат отношение по
делото, са разпитани. Доколкото се запознах, са разпитани служители на
Поземлени комисии. Разпитани са твърдените пострадали, които твърдят, че
не са пострадали. Разпитани са всички лица във връзка с предмета на
доказване и обстоятелството, че прокурора в своите правомощия, които са му
по закон, е решил след събиране на всички доказателства, да повдигне
обвинение в края на разследването. По мое мнение тази мярка ‚задържане под
стража” няма да изпълни целите, които са посочени в НПК, тъй като тя няма
да способства за нормалния ход на производството, като то се е водило четири
години и в неговия край се извършва действие по привличане на моя
подзащитен, за който предвид вътрешното убеждение на прокурора, са
събрани доказателства. Считам, че с искането, което се прави пред Вас няма
да обслужва целите на разследването, тъй като същото в един период е
извършено. Единствено ще се яви предварително изпълнение на наказание.
Обвиняемото лице П. е с установен адрес, с установена самоличност и с годен
документ за самоличност. По делото са приложени призовки, на които същият
се е явил доброволно. Включително и за предявяването на постановлението за
привличане в качеството му на обвиняем. Пред Вас се установи, че той е
трудово и социално ангажиран. Разпитахме майка му, която е възрастна и
болна, а той е единственият член, който полага грижи за нея и живее в едно
домакинство с нея. Считам, че тази мярка се явява прекомерна,
нецелесъобразна и нецеляща обезпечение на наказателното производство.
Единствено ще е в ущърб и вреда на обвиняемия П. и на майка му. По
отношение на високата стойност на обществена опасност на деянието
изложих достатъчно аргументи. Считам, че не е в необходимия интензитет
опасност, която да обоснове взимане на тази мярка. В този смисъл ще Ви
помоля да определите мярка за отклонение, която да е различна от „задържане
под стража“ и не ограничава свободното придвижване на обвиняемия П. и
трудовата му ангажираност, и с оглед удостоверенията от свидетелката, че
същия отговаря за покупките на лекарствата и храната й. Ако съдът все пак
даде кредит на доверие на твърдяната във връзка с високата обществена
10
опасност опасност, моля да обсъдите възможността за взимане на следващата
мярка за неотклонение „домашен арест“ със статут на „задържане под
стража“. Тя се контролира от органите на МВР и същата ще спомогне за
физическата помощ на П. спрямо майка му. Молим за определение в този
смисъл.
ПРОКУРОРЪТ (РЕПЛИКА): Вероятно предвид краткото време, с
което разполага защитата да прочете материалите, са възникнали по мнение
на прокуратурата някои неточни интерпретации, че нямало доказателства. За
СРП доказателственият анализ е обоснован от голяма част от
доказателствата. Дори да се приеме за инкриминирана вреда, че е в размер на
90 000.00 (деветдесет хиляди) лева, както защитата посочва, същият размер и
представлява 147 (сто четиридесет и седме) минимални работни заплати към
инкриминирания период и деянието се явява в особено големи размери. Пункт
три от обвинението инкриминира документно престъпление, различно от
обвинението по пункт две. Става въпрос за същото престъпление и то няма
как да е включено в рамките на продължаваното престъпление. Това е така,
тъй като отсъства целта на инкриминирания по чл.316 вр. чл.308 ал.3 т.2 вр
ал.2 вр.ал 1 от НК целен резултат, а именно набавяне на имотна облага. С
представяне на документите пред ГД „НП“ не се цели придобиване на такава
облага. По никакъв начин, събраните доказателства относно твърдяното от
защитата обстоятелство, че нямало пострадали лица, тъй като те не са заявили
това, не отговаря на доказателства по делото. Пострадалите лица са
категорични че обвиняемия П. е лицето, което е довело до задълженията им и
за причинените им вредни последици. Не може да се сподели и анализа
относно това, че обвиняемия П. не е получил твърдяната от прокуратурата
имотна облага, а я е получила майка му. От материалите по делото се вижда,
че банковия превод е нареден по сметка на обвиняемия П.. Не могат да бъдат
споделени съображенията, че са налични граждански дела. Може би там се
извеждат констатациите и че се касае за граждански правоотношения.
Гражданските дела пред два отделни състава се отнасят за спор за собственост
му на наследниците на В. и лицата, които СРП твърди да са реалните
собственици на имотите. Този спор няма отношение към предварителните
договори за продажба. СРП акцентира на опасността на множеството
престъпни деяния. В действителност и от материалите от предварителната
проверка, могат да се видят съображенията на Столична община - район
Витоша в хода на производството, че при деактуването на недвижими имоти в
район Витоша, обвиняемият П. е проявил особена настойчивост да
предотврати настъпването на вредни последици за Общината, като
представители на района говорят за нездравословен интерес към тези имоти и
за т.нар. „Имотна мафия“. Макар разследването да не е във финализиращия си
етап, е възможно да бъде обсъдена и съпричастността и на други лица.
Наистина става въпрос за стройна организация за имотни измами.
Причинената имотна вреда е в особено големи размери. Това е изводът на СРП
за реалната опасност от извършване на престъпление.
11
ЗАЩИТНИКЪТ АДВОКАТ К.: Няма какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П.: Поддържам изложеното от моя защитник.
Не съм престъпник. Не съм извършвал престъпления. Готов съм с всичко да
съдействам, с действията си за изясняванетое на крайния резултат на делото и
разследването. Потвърждавам казаното от мен, че няма кой друг да се грижи
за майка ми, за плащане на сметки, такси и храна. По този начин ще мога да
работя и да си внасям всички данъци и такси и да съм полезен на обществото.
Поради тази причина, моля за по-лека мярка.
На основание чл. 297, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕДОСТАВЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П. ПРАВО НА
ПОСЛЕДНА ДУМА.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. П.: Молбата ми е да ми бъде определена по-
лека мярка за неотклонение, като парична гаранция с оглед това, че не съм
първа младост. Няма опасност да се укрия и да извърша престъпление и
действията ми са били с презумпция, че извършвам правилни действия, тъй
като винаги съм се явявал, когато е трябвало и е било необходимо. Моля
уважаемият съд да има предвид всички тези неща, които изложихме и да бъде
снизходителен. Това е.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, КАТО СЪОБРАЗИ
ПРИЛОЖЕНИЕТО на процесуалния закон, с оглед характера и същността на
производството по чл.64, ал.1 от НПК, предвид доводите и исканията на
страните и съгласно приложението на закона, НАМИРА СЛЕДНОТО:
С оглед правната норма на чл.63, ал.1 от НПК мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се определя в случаите, когато събраните чрез
процесуалният инструментариум по реда и способите на НПК доказателства
и доказателствени средства сочат наличие на обосновано предположение
наказателно преследваното лице да е съпричастно към престъпление от общ
характер, наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ в определени
граници, като материалите по делото следва да сочат в условията на
кумулативност една от алтернативно изискуемите предпоставки на така
наречените „опасности“, а именно - реална опасност от укриване и/или реална
опасност от извършване на престъпление.
При приложението на закона и предвид материалите по делото СЪДЪТ
СЪОБРАЗЯВА, ЧЕ представител на Софийска Районна прокуратура е
предявил наказателно обвинение спрямо БЪЛГАРСКИЯТ ГРАЖДАНИН А.
И. П. чрез постановление за привличане на обвиняем, като прокурорът е
12
очертал в постановление си 4 (четири) пункта на отделните конкретни
обвинения. По първия пункт на постановлението - същото касае предявено
обвинение за престъпление от общ характер по състава на чл.211 вр. чл.209,
ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК, за което по закон законодателят предвижда
наказание за квалифицирания състав на измамата в особено големи размери,
който е и особено тежък случай, а именно наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 3 (три) до 10 (десет) години, което по смисъла на чл.93 т.7 от НК касае
повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, тъй като се
санкционира с наказание „лишаване от свобода“ над 5 (пет) години. В първия
пункт на обвинението са посочени две деяния. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
ОТЧИТА, ЧЕ във втория пункт на постановлението на прокурора е
предявено обвинение по чл.316 вр.чл.308, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК, като са описани три отделни деяния. За това обвинение
законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за ползване на
неистински официални удостоверителни документи с цел постигане на
имотна облага, а именно до 10 (десет) години „лишаване от свобода“. Третото
обвинение е по състава на чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК, като границите
на индивидуализираното наказание е до 8 (осем) години наказание „лишаване
от свобода“. Последният четвърти пункт на постановлението на прокурора
касае предявено обвинение за ползване на неистински частен документ в
условията на продължавано престъпление по състава на чл.316 вр. чл.309
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК - за него се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 2 (две) години.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ПОДЧЕРТАВА в настоящите мотиви на
своето определение, че безспорно прокурорът е изключително компетентен
орган по независима конституционна преценка да приема спрямо кого да
повдигне обвинение, за какви престъпления и в кой момент. Тази преценка не
подлежи на контрол. Съдът единствено е задължен да се съобрази по закон за
обосноваността на обвинението. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НЕ МОЖЕ да
дава указания на прокурора кога да предяви обвинение и за какво
престъпление, като такива указания не може да му дава нито една страна или
лице. Постановлението за привличане на обвиняем от 13.11.2024г.
инкорпорира така нареченото „работно обвинение“, което подлежи на
доизясняване и прецизиране по всеки един елемент от описаните конкретни
деяния. Съдът е длъжен да се произнесе в границите на тези обвинения така,
както се предявени и да отчете по реда и способите на НПК дали се извежда
наличие на обосновано предложение. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ
досъдебното производство е било образувано през 2021г. Първоначално са
били събирани значителен обем от писмени доказателства. Фактите по делото
първоначално са се съдържали в събраните писмени доказателства. Налице са
няколко тома само с писмени доказателства - решения, заповеди, скици,
удостоверения, молби и други. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът
първоначално е преценявал тези писмени доказателства с оглед техният обем
и сложността на фактически данни, които са се съдържали в тези писмени
доказателства. Дори в конкретното гражданско дело пред Софийски Градски
съд не веднага, а в последствие са се установили данните, че
13
инкриминираното Решение на Поземлената комисия с номер № 10485 от
2019г. е неистински документ. Съдебният състав съобразява, че прокурора
първоначално е имал нужда от необходимо време да анализира писмените
доказателства и да изведе релевантните фактически данни от тях. СПОРЕД
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, фактическият състав на развилите се факти и
събития е значително по-голям и много по-широк, дори от тези факти, за
които прокурорът е събрал доказателства и в каквато насока може да работи
още, за да се изясни съпричастността и на трети лица към извършените
конкретни инкриминирани деяния.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ от събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства се извежда с висока степен на
вероятност и доказателствено обезпечение, обвиняемият А. И. П. да е
съпричастен към всяко от повдигнатите му обвинения за конкретните
престъпления. СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ прокурорът е събрал писмени
доказателства, като в рамките на анализа им, за което се е изисквало време,
предвид фактическата и правна сложност на случая и след провеждането на
разпитите на над 26 (двадесет и шест) свидетеля, като някои от тях са били
разпитани повторно, а свидетеля Й. и пред съдия в досъдебното производство,
са се установили инкриминирани деяния в тяхната пълна картина и това е
дало основания на прокурора да предяви обвинения и да иска от съда
определянето на мярка за неоткление. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ по делото са
разпитани свидетелите **************, длъжностните лица посочени в
Поземлената комисия - **********, купувачът по двата предварителни
договора - И. и Ф. Свидетелят Й. е разпитана и пред съдия. Разпитани са и
свидетелите - А. и нотариусът Н. СЪДЪТ ОТЧИТА изпълнената в
досъдебното производство съдебно-графическа експертиза. СЪДЪТ
НАМИРА, ЧЕ прокурорът с изключителен професионализъм, като в рамките
на развилото се разследване, с високи усилия и интензитет е успял да събере
значими с висока доказателствена стойност доказателства. СПОРЕД
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обвинителната теза на прокурора е ясна и
конкретна. СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ ключовите свидетели са Й. - лелята
на обвинямия П.; свидетелят В., свидетелят - адвокат А.; купувачите Ч., П.,
Ст., С. и Д.. СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ свидетелят Н., като служител на
Поземлената комисия посочва и действително писмените доказателства по
делото установяват, че е налице истински документ - Решение номер №
9485/1/254 от 05.02.2007г., който е влязъл в сила и сочи кои са собствениците
на конкретните инкриминирани недвижими имоти и това не са наследниците
на починалото лице В., към които спада обвиняемият П., а са трети различни
добросъвестни лица. По делото е налице инкриминираният процесен
административен акт - Решение на Поземлената комисия с №10489 от 2019г.,
за който е установено, че е неистински документ съгласно експертизата по
делото и съгласно показанията на разпитаните свидетели, като свидетелят К.
излага, че в решението липсва и важен реквизит, например какъв е бил
начинът на трайно ползване на имотите; че решението не е било вписано в
Регистъра на решенията на Поземлената комисия относно възстановените
имоти. От събраните писмени доказателства и гласни доказателствени
14
средства се установява, че наследниците на В. - живите им такива -
свидетелите Й., Ц. и родственикът им - обвиняемият А. И. П. нямат
собственически права изначално върху имотите и тези собственически права
не се извеждат от други доказателства. Например от емлячен регистър, от
първоначални актове и титули за собственост, които В. да е притежавал.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ свидетелят Ц. посочва, че за лицата от
инкриминираното Решение на Поземлената комисия - наследниците на В., в
хода на самата административна процедура се е установило, че тези
наследници нямат наследствени права върху имотите и е бил постановен
истински документ, чрез който е било отказано възстановяването на правото
на собственост върху имотите в полза тези наследници. СЪДЪТ НАМИРА,
ЧЕ с документацията на Комисията, включително и с отказа за
възстановяването на имотите в полза на наследниците на В., обвиняемият А.
И. П. е бил запознат. Същият няма съпричастност към съставянето на
документацията и Решението на поземлената комисия с №10489 от 2019г., но
той е лицето, което се е ползвало от неистинското решение на Поземлената
комисия, като го е представиял пред различни институции - Служба по
геодезия и картография, общински и съдебни органи. Сигналът на обвиняемия
П. е наличен по делото, но основният сигнал, който е срещу него е от
свидетеля Т. - адвокат на действителните собственици на имотите, който е
установил конкурентост в претенциите на правото на собственост върху
имотите от различни лица, поради което е подал сигнал срещу обвиняемия А.
И. П., който се е ползвал от това неистинско Решение на поземлената комисия
с №10489 от 2019г. Решението на Поземлената комисия със скица на имота се
счита са първичен титул за собственост с висока доказателствена тежест, като
нотариален акт, който има не само констативно действие, но и конститутивно
такова. СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ основният свидетел Й. -
лелята на обвиняемия П., излага възприятия, че въпросните инкриминирани
имоти (като общ имот в миналото) не са били заявявани за възстановяване от
баща й - наследодателят В., който нямал доказателства за тях да ги е
притежавал. Респективно СЪДЪТ ИЗВЕЖДА, ЧЕ комисията е отказала да
възстанови имота в негова полза, тъй като той (наследодателят В.) не е имал
доказателства, че е бил собственик на имота въпреки, че по делото е приложен
неистински частен документ - договор от 1956г. за покупка на имота от В.,
касаещ същия имот, че е бил придобит от него в миналото. СПОРЕД
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ внимателно трябва да се проследят фактите,
извеждащи се от цялата доказателства съвкупност, а не само от част от
доказателствата по делото. Фактите трябва да се тълкуват от събраните
писмени доказателства, като безспорно са налице опорочени юридически
факти. В рамките на тези опорочени юридически факти от цялостната верига
на тези факти са налице и правомерни юридически факти. СЪДЪТ ВИЗИРА в
тази насока, например, че нотариус е заверил истинско пълномощно на
майката и лелята на обвиняемия П., които упълномощили последния да
изповяда сделките чрез предварителни договори с различни лица за
конкретните недвижими имоти. Респективно извършените действия пред
нотариуса са били реализирани валидно в присъствие на обвиняемия П. и
15
свидетелите Ц. и Й. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ сумите, които са били получени са
3 (три) и са по 30 000.00 (тридесет хиляди) лева и в тази насока е действително
основателно възражението на защитника, че инкриминираната вреда не е в
размер на 120 000.00 (сто и двадесет хиляди) лева, а е в размер на 90 000.00
(деветдесет хиляди) лева. Следва да бъде отчетено, че това са реално платени
пари по предварителните договори - както на обвиняемия П., както на
свидетеля Й., така и на свидетеля Ц. В тази насока, са приложените в том
единадесети на лист 140-142 три броя платежни документи, но следва да бъде
отчетена и цялостната покупко-продажна цена, към която продавачите са се
стремели да придобият чрез окончателния договор. СПОРЕД СЪДА следва
да се провери внимателно и чрез разпита на пострадалите лица какви са били
действителните уговорки за крайната продажна цена, освен платените
предварителни суми по предварителните договори. Пострадалите лица са
пострадали лица, защото те са претърпели вреди в две насоки - не са получили
обратно паричните суми, които са превели на трите лица и накрая са останали
без имоти, тъй като другите лица действителни собственици чрез петиторен
иск са заявили претенции за собственически права върху имотите. СЪДЪТ
ОТЧИТА, ЧЕ показанията на свидетеля Й. са важни за обвинението, тъй като
същата излага възприятия, че обвиняемият П. не й е споделил информация
относно тези имоти, като е отказал комуникация с нея, като същият успял да
убеди с усилия леля си да му предостави пълномощно, за да финализира
сделката. СПОРЕД СЪДЪТ измамливите действия на обвиняемия А. И. П. не
започват само с договора и пълномощното. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ
СЪСТАВ трябва да се гледа мащабно и в по-голям обем от факти, тъй като
действията обвиняемия П. не започват от въпросното инкриминирано
Решение на Комисията, което той е ползвал, като е искал, дори съдействие от
свидетелите М. и И., същите бивайки упълномощени от него да ползват
документа (инкриминираното решение на Комисията) и да движат
документацията пред общинските органи. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ
обоснованото предположение се основава на реална и действителна
доказателствена съвкупност, като тук не е налице гражданска измама, а е
налице престъпна измама, защото е реализирана реална имотна вреда за
няколко пострадали лица, като цялостната конструкция на фактите по делото
и доказателствата сочат, че обвиняемия А. И. П. се е ползвал от Решението на
Поземлената комисия с № 10 485/2019г. В доказателствената съвкупност
свидетелят Й. посочва, че обвиняемия П. е знаел за въпросните имоти, че не
са били възстановени на техния наследодател, като е представял пред
различни институции Решението на Поземлената комисия с № 10 485/2019г.
Според СЪДА обвиняемият П. е имал користни цели да се облагодетелства и
да преодолее официалния отказ на Поземлената комисия да се възстанови
имота, като се е ползвал от неистински документ - официален
удостоверителен документ, приравняващ се на последиците на нотариалния
акт. СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ инкриминираният период е
широк. В рамките на очертания инкриминиран период обвиняемият П.
действително е извършил сложна фактическа деятелност, която се субсумира
към множество престъпления от общ характер с висока степен на обществена
16
опасност. СПОРЕД СЪДЪТ разкриването на тези престъпления се основава
на факта, че прокурора е положил значителни, дори успешни процесуални
усилия да събере при минимален стандарт съответен обем от доказателства и
доказателствени средства. Това е основанието, което е дало на прокурора да
поиска вземането на мярка за неотклонение ,,задържане под стража”, а не
факта, че е имало забавяне в разследването. Обвиняемият А. И. П. е участвал
по делото. Давал е показания. СПОРЕД СЪДЪТ обвиняемият П. няма
интерес да оказва съдействие за разкриването на престъплението,
включително и предвид забраната да се самоуличава в престъпление. Фактите
в досъдебното производство са със сложна фактическа деятелност. СЪДЪТ
ОТЧИТА, ЧЕ в писмените доказателства фигурират имената на обвиняемия
А. И. П., като свидетелите М. и И. излагат лични възприятия. Обвиняемият П.
не е предоставил значима релевантна информация на адвоката си А. по
гражданското дело пред СГС във връзка с въпросното инкриминирано
Решение на Поземлената комисия. От тези показания СЪДЪТ ИЗВЕЖДА,
ЧЕ обвиняемия П. е знаел за това Решение на Поземлената комисия с № 10
485/2019г., че е опорочено, а в обективната действителност същото това
решение не е съществувало. От материалите по делото не се извеждат
твърдяната от обвиняемия П. съпричастност на свидетеля И. към конкретните
престъпления, но СПОРЕД СЪДЪТ се установяват гласни доказателствени
средства, които сочат, че един от двамата свидетели - И. или М. се е държал в
Столична община в Студентски град доста свойски с общинските служители,
което е основание да се приеме, че един от тези двама свидетели или е знаел за
Решението на Поземлената комисия, или е оказвал техническо съдействие на
обвиняемия П.. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ обвиняемият П. не би
могъл сам да извърши тази сложна фактическа деятелност. Свидетелят И. е
оказвал консултации, както на майката, така и на лелята, като свидетелят Ц.
има правото да не уличава своят син в престъпление. Прокурорът, като
държавен обвинител преценява какви престъпления да предяви и при каква
правна квалификация и дали да има привръзката с разпоредбата на чл. 26 от
НК. СЪДЪТ НЕ СЛЕДВА да взема становище за тази преценка относно
правилността и дали е налице продължавано престъпление с множество
деяния или са множество отделни деяния като множество от престъпления.
Само прокурорът може да прецени какво обвинение да предяви и при какви
факти. Също така, свидетелят Й. посочва, че обвиняемия П. е преустановил
всякаква връзка с нея. Доколкото според съдебният състав свидетелят Й. е
ключов свидетел, същата доизяснява фактите, че наследодателя й В. не е имал
собственички права върху имотите и не е имал основания респективно
обвиняемият П. да се позовава на неистински доказателства относно
собствеността върху имота, които не са били възстановени на наследодателя
по законовия ред в същия вид.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ УСТАНОВЯВА от материалите по делото, че
безспорно не е висока интензивността на опасността от укриване, въпреки, че
според свидетелите по делото, че обвиняемия П. е пътувал в чужбина; работил
е в чужбина, и то трайно. СПОРЕД СЪДЪТ обвиняемият П. има
възможности - и финансови, и имотни, да се укрие от органите на
17
правосъдието, особено след разкриване на престъпната му деятелност и
предвид това, че могат да бъдат ограничени правата му в случай, че бъде
предаден на съд и му бъде наложено наказание. Прокурорът има правото да
изясни чрез справка на Граничните власти колко пъти е пътувал в чужбина,
колко време е бил извън страната, но тази реална опасност не е толкова
висока, която да обуславя вземането на най-тежката мярка на неотклонение
„задържане под стража“ сама по себе си.
СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ прокурорът е положил усилия да обоснове
опасността от извършване на престъпление. Безспорно в съдебната практика
са разглеждани множество престъпни деяния и простъпки на лица, които имат
чисто съдебно минало, но чиято обществена опасност е изключително висока
за разлика от деянията и простъпките на лицата с обременено съдебно минало,
но чиято обществената опасност е по-ниска и по-малко укорима. СЪДЪТ
НАМИРА, ЧЕ обвиняемият П. е неосъждано лице, но високата степен на
обществена опасност на извършване от него престъпления е изключителна.
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ тази изключителност се извежда от
продължителността на престъпната деятелност, която е повече от 3 (три)
години. Налице са към всяко престъпление по съответната квалификация
случаи на реализирани продължавани престъпления и множество от
извършени разнородни престъпления. Постигната е имотна вреда, която се
намира в причинна връзка с цялостния фактически състав на измамливите
действия на дееца, не само спрямо купувачите, но и спрямо длъжностните
лица от съдебните институции, административните органи и пред общинските
представители. При измамата винаги има опорочаване на факти от обективна
действителност и те не отговарят на тази действителност, тъй като чрез
активните действия на дееца се въвежда в заблуждение адресата на
измамливите последици. Поддържа се това заблуждение относно тези факти,
като им се придава смисъл и стойност сякаш съществуват, а те реално не
съществуват. Безспорно за засегнатите обществени отношения по състава на
чл.211 от НК и обществените отношения по документооборота в страната
влиза и режимът на официалните удостоверителни документи, и дори на
частните такива. СЪДЪТ ПОДЧЕРТАВА, ЧЕ прокурорът е предявил
обвинение не само, като големи размери, но и като особено тежък случай.
Независимо от чистото съдебно минало на лицето обвиняем, при особено
тежкия случай съгласно нормата на чл.93, т.8 от НК винаги се преценява вида
на засегнатите обществени отношение, броя на деянията, броя на
съставомерните квалифицициращи елементи, засегнатите правно защитени
блага, високата дързост и престъпна упоритост на дееца. Извършени са
посегателства срещу множество лица, които са били засегнати и които са
имали участие в отделните елементи на измамата в рамките на реализираните
обществени отношения, които са били изяснени от разследването на
прокуратурата, като вида на измамливите действия трудно могат да бъдат
предварително фиксирани. Извършените деяния от обвиняемия А. И. П.
засягат устоите на обществото и се превръщат в заплаха на съществуването на
правовата Държава. Отчита се времето на извършване на деятелността,
обстановката, вредните последици, подбудите и степента на всяко от
18
обществено опасните деяния. Налице е СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
висока интензивност на увредените обществени отношения. Според съда, ако
спрямо обвиняемият П. се определи мярка за неотклонение различна от
„задържане под стража” ще се създаде основание при наличие на реална
опасност същият да извърши престъпление или престъпления от същия
идентичен вид, като тези, за които е подложен на наказателно преследване.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ ако не се определи мярка за
неотклонение ,,задържане под стража”, опасността от продължаващо
извършване на последваща криминална дейност идентична, като тази, за която
е предявено обвинение е изключително висока и СЪДЪТ в тази насока се
позовава на Решението по делото на Европейския съд за правата на
човека „Матценетер срещу Австрия“. Високата степен на обществена
опасност на цялостната престъпна деятелност и личността на обвиняемия П.,
която е висока поради деянията му, а не че е ниска поради липсата на съдебно
минало, обуславя да се определи спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“, независимо от презумпцията за невиновност.
Правилото за безусловното зачитане на личната свобода в случая търпи
ограничение. Наличието на възходящ родственик от първа степен за
обвиняемия П., изискването да полага грижи за този свой родственик и
другите положителни данни за личността му имат значение само за
индивидуализацията за наказателната му отговорност. Това са факти, които е
следвало да го въздържат от извършване на престъпления, а не са основания
за промяна на статуса му по делото. СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ са основателни
съображенията на прокурора, че обвиняемия П. може да окаже въздействие
върху свидетелите; да заличи доказателства и да възпрепятства разследването,
като е налице явен опит чрез мним служител на ГД „БОП пред свидетеля В. да
се разбере предварителна информация относно развитието на разследването и
други данни, които обуславят юридическа отговорност на обвиняемия П..
СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ съображенията на прокурора са
основателни и не са за подценяване, като друга по-лека мярка за неотклонение
няма да изпълни целите на чл.57 от НПК и са непропорционални, тъй като
прокурорът има задължението, но и правото да окаже обвинителната си теза
под свой надзор с висок приоритет и държавна закрила. Прокурорът следва да
извърши действия за събиране на допълнителни доказателства и
доказатеслтвени средства с бързина и експедитивност, поради приоритета на
разследването, като независимо от развитието на процедурата, прокурорът
следва да извършва действия по разследването и да обоснове обвинителната
си теза по начин, който да му даде възможност да прецени дали да предяви
обвинения с обвинителния си акт, респективно следва ли да се изчерпи
фактически състав по реализирането на наказателната отговорност на
обвиняемия П. в наказателното производство, като му се определи наказание
по НК. СПОРЕД СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ прокурорът към днешна дата е
положил достатъчно усилия да обоснове тезата си и предпоставките за
мярката за неотклонение „задържане под стража“. Мерките за неотклонение
според съдът като „парична гаранция“, „домашен арест“, „подписка“ са
неефективни и не са пропорционални на целите на чл.57 от НПК.
19
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА“ по отношение на ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П., с ЕГН: **********
(и със снета по делото самоличност) по ДП № 513 ЗМИП *******/2021г., по
описа на СДВР и пр.пр. № ********6/2021г. по описа на СРП.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ на определението
на съдебния състав, като подаването на жалба и/или протест срещу него не
спира изпълнението му на основание чл.343 от НПК.
Определението на съда може да бъде обжалвано и/или протестирано
пред Софийски Градски съд в 3 (три) дневен срок от днес, като в случай на
жалба и протест НАСРОЧВА ДЕЛОТО ПРЕД СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД за******.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час страните да се считат
за редовно уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ НА ОБВИНЯЕМИЯ А. И. П. разпоредбата на
чл.63, ал.7 от НПК, че същия чрез Началника на Следствения арест гр.София
може да уведоми своите близки и/или друго посочено от него лице, че е
задържан в условията на пенитенциарна институция.
Препис от настоящия протокол да се издаде на страните при
поискване без нарочна молба.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:18
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
20