№ 20771
гр. София, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110135192 по описа за 2022 година
Производството е по иск за делба във фазата по извършването й.
С Решение № 9241 от 20.05.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато
извършването на делба между С. Б. Б., Е. Т. Б. и Х. В. В. на следния съсобствен недвижим
имот, а именно: апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „И.“, АДРЕС, състоящ се
от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план
от 77,00 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище, от стри страни двор и Е. Г., заедно със
зимнично помещение № 12, с площ от 9,34 кв. м., при съседи на зимничното помещение:
коридор, К. и И. Т., двор и командно помещение, заедно с 10,78 % идеални части от общите
части на сградата, включително портиерското помещение, и заедно с 10,78 % идеални части
от правото на строеж върху държавна земя от жилищния комплекс „Изток“, върху която е
построен бл. ***, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.802.2116.3.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 20.06.2022 г., адрес на
имота: гр. София, район „И.“, АДРЕС, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в
сграда с идентификатор 68134.802.2116.3, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ по документ
за собственост: 77,00 кв. м., прилежащи части: зимнично помещение № 12 с площ 9,34 кв. м.
и 10,78 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.802.2116.3.8, под обекта: 68134.802.2116.3.6,
68134.802.2116.3.5, над обекта: 68134.802.2116.3.12, 68134.802.2116.3.11.
1
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата ищците С. Б. Б. и Е. Т. Б., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се
от адв. Н.. Процесуалният представител заявява, че не прави искане за възлагане на имота,
тъй като за ищците не било налице основание за това, и няма претенции по сметки. В хода
на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да изнесе процесния имот
на публична продан. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък
по чл. 80 ГПК.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на
делбата ответникът Х. В. В., редовно призован, се представлява от особения представител
адв. М.. В хода на устните състезания процесуалният представител обръща внимание, че
съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза процесният имот бил
неподеляем. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да го изнесе на публична
продан, като получената сума бъде разпределена между съделителите съгласно квотите им в
съсобствеността. Моли съда да му определи възнаграждение за втората фаза на делбата въз
основа на определената от вещото лице пазарна стойност на имота.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Делбената маса, така както е определена с решението по допускане на делбата,
включва следния съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 9, находящ се в гр.
София, район „И.“, АДРЕС, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения,
с обща квадратура по одобрения план от 77,00 кв. м., при съседи на апартамента: стълбище,
от стри страни двор и Е. Г., заедно със зимнично помещение № 12, с площ от 9,34 кв. м., при
съседи на зимничното помещение: коридор, К. и И. Т., двор и командно помещение, заедно с
10,78 % идеални части от общите части на сградата, включително портиерското помещение,
и заедно с 10,78 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя от жилищния
комплекс „Изток“, върху която е построен бл. ***, който апартамент представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2116.3.9 съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015
г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния
обект, от 20.06.2022 г., адрес на имота: гр. София, район „И.“, АДРЕС, който самостоятелен
обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор 68134.802.2116.3, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.802.2116, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ по
документ за собственост: 77,00 кв. м., прилежащи части: зимнично помещение № 12 с площ
9,34 кв. м. и 10,78 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.802.2116.3.8, под обекта: 68134.802.2116.3.6,
68134.802.2116.3.5, над обекта: 68134.802.2116.3.12, 68134.802.2116.3.11. По делото няма
данни за настъпили промени в делбената маса след постановяване на решението в първата
2
фаза на делбата.
Допусната е от съда съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и средната
пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Заключението на вещото лице е прието
от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с писмените
доказателства по делото, извършване на необходимите проучвания, изчисления и справки и
оглед на място на процесното жилище. От заключението се установява, че процесното
жилище към момента на огледа било в състояние, непозволяващо неговото обитаване.
Аналози със същите характеристики и състояние не се предлагали на пазара. Поради това
вещото лице подбрало имоти от същия вид (3-стайни жилища), в тухлени сгради, строени в
периода 1960 – 1969 г., в които не бил извършван основен ремонт, но всички били с
довършителни работи и, макар със значително овехтяване, били в състояние, годно за
обитаване. Това наложило при изготвяне на заключението да бъдат приложени корекционни
коефициенти, отчитащи физическите разлики между оценявания имот и ползваните пазарни
аналози. Така вещото лице изчислило, че средната пазарна стойност на съсобствения имот с
оглед състоянието, констатирано по време на огледа, възлизала на 392418 лева. От
заключението се установява, че предвид площта, разпределението и физическите особености
на имота и при спазване на действащите нормативни правила, процесното жилище било
реално неподеляемо. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно и
обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го
възприема изцяло.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по един от
следните начини: посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на
чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК или чрез изнасяне на имота
на публична продан. Основен критерий при избора на способ е дали броят на реалните
дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове
съответства на стойността на дяловете на съделителите. Затова от съществено значение е
обстоятелството дали е възможно обособяването на повече реални дялове от допуснатите до
делба имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване
и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на имота, когато
същият е жилище.
В настоящия случай никой от съделителите не е предявил претенции за възлагане на
съсобствения недвижим имот, поради което делбата не може да бъде извършена по реда на
чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Този начин на делба е неприложим и поради обстоятелството, че
съсобственият имот е придобит от ищците чрез няколко сделки за дарение и покупко-
продажба, а не по силата на наследствено правоприемство. Делбата не може да бъде
извършена чрез теглене на жребий, доколкото делбената маса се състои от един единствен
имот, който е неподеляем на квотите на страните в съсобствеността. По същата причина не е
приложим и редът по чл. 353 ГПК, доколкото от допуснатия до делба имот не може да бъде
3
обособен достатъчен брой дялове, за да може всеки от съделителите да получи реален дял.
При тези обстоятелства и с оглед поддържаното становище и от двете страни, съдът счита,
че съсобствеността следва да бъде прекратена чрез изнасяне на процесния имот на публична
продан на основание чл. 348 ГПК. Този способ се явява единствената възможност за
ликвидиране на съсобствеността върху имота, предмет на делбата. Получената от проданта
цена следва да бъде разпределена от съдебния изпълнител между съделителите съобразно
определените с решението по допускане на делбата квоти в съсобствеността.
По отношение на разноските:
Ищците са направили искане за присъждане на направените по делото разноски, като
са представили списък по чл. 80 ГПК. В последния са посочени следните разноски: 1720,43
лева – депозит за особен представител на ответника в първата фаза на делбата; депозит за
особения представител на ответника за участие във втората фаза на делбата – след
определянето му от съда; 600 лева – депозит за вещо лице за изготвяне на допуснатата във
втората фаза на делбата съдебно-техническа експертиза, и 400 лева – депозит за вещо лице
за изготвяне на допуснатата в първата фаза на делбата съдебно-оценителна експертиза.
По отношение на заплатения от ищците за първата фаза и дължимия за втората фаза на
делбата депозит за особен представител на ответника следва да бъде посочено следното.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, ВКС особеният представител се назначава с акт на съда – определение, от който
произтича и неговата представителна спрямо отсъстващата страна власт. Това
представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗАдв. е възмездно, тъй като за положения труд на
адвоката (особеният представител винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо
от изхода на делото. Възнаграждението следва да бъде разграничено от отговорността за
разноски, която се реализира с оглед постигнатия правен резултат по спора, при наличие
предпоставките на чл. 78 ГПК. Следователно, възнаграждението за особения представител
винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора,
след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК,
които го определят като задължено лице. Ако решението е в негова полза, то и заплатеното
възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим, определящ
отговорността за разноски.
Делбата е особено исково производство. За присъждане на разноските в делбено
производство в първа инстанция, каквито са и възнагражденията за особен представител,
внесени от ищеца, важи правилото на чл. 355, изр. 1 ГПК – страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им. Причината за подобно разрешение следва да се търси
в характера на производството за съдебна делба като особено исково производство, чрез
което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но и на всеки от
съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като в първата
инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник
по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване
на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това законът предвижда, че
4
разноските се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Това правило се
отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването
на делбата, както и до съдебните и деловодни разноски, които са направени по
необходимост за ликвидиране на съсобствеността, в т. ч. заплатените от страните
възнаграждения за вещи лица за поделяемостта и действителната стойност на имотите,
възнаграждения за особен представител на някой от съделителите, заплатените такси за
свидетели, за снабдяване с писмени доказателства, за вписвания и др. (вж. Определение №
681 от 18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Определение № 406 от
17.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4031/2015 г., І Г.О., ВКС, Определение № 197 от 04.10.2017 г. по
ч. гр. д. № 3472/2017 г., І Г.О., ВКС). Дължимото възнаграждение за особен представител
следва да се квалифицира също като разноски в общ интерес, тъй като обезпечава участието
и надлежното представителство на всички съделители, поради което същото трябва да се
подели межди всички тях съобразно квотите им.
В настоящия случай правилото на чл. 355, изр. 1 ГПК следва да се приложи по
отношение на заплатеното от ищците възнаграждение за особен представител на ответника
в първата фаза на делбата и за депозита за вещо лице, изготвило допуснатата във втората
фаза на делбата съдебно-техническа експертиза. Тези разноски са поети изцяло от ищците и
надхвърлят техния дял в съсобствеността. В същото време ответникът е спестил дължими
по делото разноски. Това неоснователно обогатяване следва да бъде отстранено чрез
осъждане на Х. В. В. да заплати на С. Б. Б. (посочен като задължено лице във вноските
бележки) припадащата му се част от възнаграждението на вещото лице в размер на 100 лева
и от това на особения представител в размер на 286,74 лева или общо 386,74 лева.
По отношение на дължимото възнаграждение на особения представител на ответника
за втората фаза на делбата съдът намира, че също следва да бъде в размер на 1720,43 лева.
Направеното от особения представител искане дължимото възнаграждение да бъде
определено на база средната пазарна стойност на процесния имот не може да бъде уважено.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, ВКС след като особен представител на страната по разглеждания ред може да бъде
само адвокат, съгласно чл. 32 ГПК, то и размерът на дължимото от ищеца възнаграждение
следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му, като този размер се съобразява
с указаното в чл. 36, ал. 1 ЗАдв., препращащ към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, с оглед установяване минималното възнаграждение за
вида процесуална дейност. От друга страна в най-новата съдебна практика на Върховния
касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори състав) от 25
януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от фиксираните в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са задължителни при определяне
размера на хонорара за правна услуга, включително в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при
5
заварени правоотношения между клиент и адвокат поради тяхната нищожност като
нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж. Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч.
т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение № 1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022
г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на вида на
спора, материалния интерес, вида и количеството на действително извършена работа и най-
вече – фактическата и правна сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024
г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т. о., ВКС, Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. №
4123/2023 г., ІV г. о., ВКС). В конкретния случай съдът взе предвид, че производството във
втората фаза на делбата приключи в едно съдебно заседание, без направени претенции за
възлагане или такива по сметки, без събиране на допълнителни писмени или гласни
доказателства и доказателствени средства, както и обстоятелството, че делото е с малка
правна и фактическа сложност. При тези съображения и при съобразяване на цитираната по-
горе съдебна практика съдът намира, че и за втората фаза на делбата следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника в размер на
1720,43 лева. За заплащане на същото следва да бъдат осъдени ищците, доколкото при
произнасяне по искането за възнаграждение на особения представител разпоредбата на чл.
355, изр. 1 ГПК е неприложима – задължен за него е винаги ищецът по изричното
разпореждане на закона – чл. 47, ал. 6 ГПК, а тази норма е в общата част на ГПК и важи и за
особените искови производства. След заплащането му от ищците сумата, определена като
възнаграждение на особения представител, придобива характер на направени по делото
разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. От този момент за ищците ще възникне правото да
поискат допълване на настоящото решение в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК,
като ответникът като съделител бъде осъден да им заплати припадащата му се част от
дължимото и внесено възнаграждение за особения представител (вж. Определение № 3729
от 18.07.2025 г. по к. ч. гр. д. № 2574/2025 г., І г. о., ВКС, Определение № 25 от 10.02.2022 г.
по ч. гр. д. № 5031/2021 г., I г. о., ВКС).
По отношение на възнаграждението на вещото лице, изготвило допуснатата в първата
фаза на делбата съдебно-оценителна експертиза, следва да бъде посочено, че същото е
изплатено от бюджета на съда, а не от ищците и не представлява техен разход. Експертизата
е допусната във връзка с направената от особения представител на ответника претенцията
по чл. 344, ал. 2 ГПК, която беше оставена без уважение. С оглед изложеното и на основание
чл. 77 ГПК ответникът Х. В. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд дължимото възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лева.
На основание чл. 8, предл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете.
Последната следва да бъде определена съгласно пазарната стойност на делбения имот,
изчислена от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, а именно в размер на
392418 лева. Следователно, дължимата държавна такса се разпределя между съделителите
по следния начин: за С. Б. Б. – 4 на сто върху 65403 лева или 2616,12 лева, за С. Б. Б. и Е. Т.
Б. – 4 на сто върху 261612 лева или 10464,48 лева и за Х. В. В. – 4 на сто върху 65403 лева
6
или 2616,12 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 ГПК, допуснатия до делба
с Решение № 9241 от 20.05.2025 г., постановено по гр. д. № 35192 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав, недвижим имот, а именно:
апартамент № 9, находящ се в гр. София, район „И.“, АДРЕС, състоящ се от две стаи, хол,
кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 77,00 кв. м.,
при съседи на апартамента: стълбище, от стри страни двор и Е. Г., заедно със зимнично
помещение № 12, с площ от 9,34 кв. м., при съседи на зимничното помещение: коридор, К. и
И. Т., двор и командно помещение, заедно с 10,78 % идеални части от общите части на
сградата, включително портиерското помещение, и заедно с 10,78 % идеални части от
правото на строеж върху държавна земя от жилищния комплекс „Изток“, върху която е
построен бл. ***, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.802.2116.3.9 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект, от 20.06.2022 г., адрес на
имота: гр. София, район „И.“, АДРЕС, който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в
сграда с идентификатор 68134.802.2116.3, с предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116,
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, площ по документ
за собственост: 77,00 кв. м., прилежащи части: зимнично помещение № 12 с площ 9,34 кв. м.
и 10,78 % идеални части от общите части на сградата, съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.802.2116.3.8, под обекта: 68134.802.2116.3.6,
68134.802.2116.3.5, над обекта: 68134.802.2116.3.12, 68134.802.2116.3.11.
Получената от публичната продан сума да се разпредели между съделителите,
както следва: 1/6 идеална част за С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Казичене,
Столична община, АДРЕС; 4/6 идеални части за С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
с. Казичене, Столична община, АДРЕС, и Е. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС – в режим на съпружеска имуществена общност; и 1/6 идеална част за Х. В.
В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС.
ОСЪЖДА Х. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да
заплати на С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Казичене, Столична община,
АДРЕС, сумата 386,74 (триста осемдесет и шест лева и 74 ст.) лева, представляваща
разноски за възнаграждение за вещо лице и за назначаване на особен представител.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Казичене, Столична
7
община, АДРЕС, и Е. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, да
заплатят по сметка на Софийски районен съд сумата 1720,43 (хиляда седемстотин и
двадесет лева и 43 ст.) лева за възнаграждение за особен представител на ответника във
втората фаза на делбата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Х. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 400
(четиристотин) лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Казичене, Столична община, АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд
дължимата за настоящото производство държавна такса в размер на 2616,12 (две хиляди
шестстотин и шестнадесет лева и 12 ст.) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, С. Б. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес с.
Казичене, Столична община, АДРЕС, и Е. Т. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, да заплатят по сметка на Софийски районен съд дължимата за
настоящото производство държавна такса в размер на 10464,48 (десет хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева и 48 ст.) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355 ГПК, вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, Х. В. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата за
настоящото производство държавна такса в размер на 2616,12 (две хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и 12 ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8