№ 493
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110215831 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***********************, представлявано
от управителя С.Е.В, чрез пълномощника – юрк. Д.Р.К против издадено срещу
дружеството-жалбоподател наказателно постановление №
********/18.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ със седалище гр. К., с което на основание чл. 416, ал.5, вр.чл.414, ал.3
от КТ, на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено
административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата не се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН
и НП, а само се претендира, че се касае за малозначително нарушение,
предвид на това, че трудовият договор на лицето е бил подписан и подаден за
регистрация към НОИ, а уведомлението за сключения трудов договор –
заверено малко по-късно същия ден /11:37 часа/, от което се прави извод, че
работодателят не е целял да прикрие трудов договор, а само е забавил
придвижването на уведомлението за регистрацията на същия до служителя,
предвид на това, че пробната строителна площадка е отдалечена от
1
седалището на работодателя. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП. Алтернативно се претендира, че ако се приеме, че е
извършено нарушение, то за него е приложима санкционната разпоредба на
чл.415в от КТ и се моли отговорността на жалбоподателя да бъде ангажирана
на основание посочената разпоредба.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява.
Процесуалният представител на ответната страна – юрк.М. Г., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно,
като остави жалбата без уважение. Намира възраженията на жалбоподателя за
неоснователни, считайки, че от събраните доказателства в хода на съдебното
следствие се установява по несъмнен начин, че от страна на жалбоподателя, в
качеството му на работодател е извършено нарушение на разпоредбата на
чл.63, ал.2 от КТ, за което отчитайки всички смекчаващи отговорността
обстоятелства е било наложена имуществена санкция в минимален размер.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 30.06.2021 г., около 10.00 часа, служители на ДИТ със седалище К. -
главен инспектор Л.М и Д.В извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места на „И.И.Б“ ЕООД, гр. София,
представлявано от С.Е.В – управител, извършващо строителни дейности на
обект: „Жилищна сграда в УПИ III-678, район „*****“, местност **********.
При проверката е установено, че на обекта работят лица, които изрично са
посочили, че са служители на „И.И.Б“ ЕООД и са вписани в съставен списък
/л.17 от делото/. Сред тях е било лицето С.Т.А, което работело на обекта като
мазач. Служителите на ДИТ – К. са оставили призовка на техническия
ръководител на обекта, с която изискали от работодателя „И.И.Б“ ЕООД да
представи документи за сключени трудови договори с лицата, заварени на
обекта да полагат труд. Проверката на място приключила около 10:30 часа.
От представените впоследствие от „И.И.Б“ ЕООД документи било
установено, че трудовият договор с лицето С.Т.А е сключен на дата
2
30.06.2021 г. и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за сключения трудов
договор е заверено от ТД на НАП на 30.06.2021 г. в 11:37 часа.
При това е направен извод, че „И.И.Б“ ЕООД , в качеството си на
работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ е приел лицето С.Т.А,
на 30.06.2021 г., около 10:30 часа, на обекта „Жилищна сграда в УПИ III-678,
район „*****“, местност **********, да изпълнява трудови задължения като
„гипсаджия-мазач“, без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За това деяние на дружеството е съставен
АУАН №********/19.07.2021 г. за нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2
КТ, който е предявен и връчен на упълномощен представител, който е вписал
в акта възражение, а именно, че не е извършено нарушение. Въз основа на
така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от страните,
поради което и съдът я възприе като безспорно установена и доказана. От
показанията на разпитания в хода на съдебното производство актосътавител
Л.М се установяват всички факти, описани в АУАН, които се подкрепят и от
събраните и приобщени на осн. чл.283 НПК писмени доказателства – списък
на работещи в обект: „Жилищна сграда в УПИ III-678, район „*****“,
местност ********** към „И.И.Б“ ЕООД, трудов договор, сключен със С.А,
длъжностна характеристика за длъжността „гипсаджия-мазач“, подписана от
С.А, молба, сл.бележка, карта за медицински преглед, декларации, подписани
от С.А, във връзка подадената от него молба за постъпване на работа в
„И.И.Б“ ЕООД, уведомление по чл.62, ал.5 КТ, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. №******************* г.,
регистрирана в НАП в 11:37:04 часа; заповеди за компетентност на
актосъставителя и АНО, справка за актуално състояние на „И.И.Б“ ЕООД.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като
правдоподобни и подкрепящи се от приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства.
При така установените факт, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
обжалваното НП с материалния и процесуалния закон. Както съставения
АУАН, така и обжалваното НП отговарят на изискванията на ЗАНН и са
3
били издадени в съответствие с законоустановените давностни срокове по чл.
34 от ЗАНН и от компетентни държавни органи, чиято материална и
териториална компетентност се установява от представените по делото 2 бр.
заповеди, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните доказателства съдът намира, че административно наказващият
орган правилно е санкционирал дружеството за извършено административно
нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ.
Видно от показанията на разпитания актосъставител, както и от
писмените доказателства по делото, към момента на проверката допуснатият
до работа работник С.А, дори и да е имал сключен трудов договор с
работодателя „И.И.Б“ ЕООД от дата 30.06.2021 г., то уведомлението по чл.
62, ал. 3 КТ за сключения трудов договор не е било заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и копие от
същото не е било връчено на работника, с което от обективна страна е
осъществен съставът на административното нарушение по чл.63, ал.2 КТ,
след като работникът е допуснат до работа, преди да му е предоставено копие
от заверено уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че случаят е
малозначителен или маловажен. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ
изключва маловажност за нарушения по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е обща за всички видове административни
нарушения и след като в случая е налице специална такава, няма как съдът да
приеме наличие на маловажност на случая.
От обективна страна безспорно се доказва от данните по делото, че
дружеството е извършило противоправно действие, допускайки до работа
лице, на което не е било връчено регистрирано уведомление в ТД на НАП за
сключения с него трудов договор. Нарушението е формално и от неговото
реализиране не се изисква настъпването на общественоопасни последици.
Отделно от това, не може да се приеме, че случат е малозначителен,
доколкото от показанията на актосъставителя се установява, че случаят не е
изолиран и единствен, защото по време на проверката е установено още едно
лице, което е допуснато на работа във въпросния обект, без да му е вречено
4
заверено в НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 КТ. Освен това, целта на
работодателя да прикрие трудов договор не е съставомерен признак на
нарушението, а реализирането на деяние с тази цел представлява отделно
нарушение – по чл.62, ал.1, вр. ал.1, ал.2 КТ. С оглед на това, възраженията на
жалбоподателя в този смисъл, изложени в жалбата, не са от естество нито да
доведат до отпадане на административно наказателната отговорност на
нарушителя, нито са от естество да наложат извод за малозначителност на
деянието.
От субективна страна отговорността на търговското дружество –
юридическо лице, е обективна и безвиновна.
По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата
разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за извършване на подобен вид
административни нарушения налагане на наказание глоба или имуществена
санкция от 1 500 до 15 000 лева.
Административно наказващият орган е наложил санкция в
минимално предвидения размер, която не подлежи на намаляване, съгласно
разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН, като очевидно е взет предвид факта, че още
в деня на извършване на нарушението, малко след приключване на
проверката, уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ за сключения трудов договор с
лицето С.А е било заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите.
При извършване на служебна проверка не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят отмяната
на наказателното постановление на процесуално основание.
Предвид горните съображения обжалваното наказателно
постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, наказаното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на административно наказващия орган сумата в размер на
100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.
63д, ал. 4 ЗАНН, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Софийски районен
съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********/18.10.2021
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
гр. К., с което на основание чл. 416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ, на
„***********************, в качеството му на работодател е наложено
административно наказание - имуществена санкция, в размер на 1 500 лева, за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА „*********************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ сума в размер на 100 /сто/ лева,
представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6