РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Благоевград, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101793 по описа
за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от със седалище и адрес на
управление гр.Спредставлявано от Д- Изпълнителен директор на „Ю Д. - Изпълнителен
директор на „ АД, чрез адв. Д, АС Д и съдружници, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Св.
Св. К, с която Д. С. М., с ЕГН ********** и адрес: гр. П е предявен положителен
установителен иск - за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
следните суми и на следните основания:
- сумата от 3128,00 лева ( три хиляди сто двадесет и осем лева ) - дължима главница
за периода от
- сумата от 301,39 лева (триста и един лева и тридесет и девет стотинки) -
възнаградителна лихва дължима за периода от
- сумата от 63.62 лева (шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки)- мораторна
лихва, дължима за периода от г.;
- сумата от 32.63 лева (тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) - мораторна лихва,
дължима за периода от
- сумата от 106,61 лева (сто и шест лева и шестдесет и една стотинки) - такси,
дължими за периода от 03.01.2020 г. до 11.01.2021 г.;
- сумата от 60.00 лева (шестдесет лева) - разноски за изпращане на покана до
длъжника и обявяване на предсрочна изискуемост, дължими за периода от 03.01.2020г. до
11.01.2021 г.;
- ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -
14.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.430 Тз вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Препис от исковата молба и писмените приложения към нея са връчени на ответната
страна на постоянния адрес на 07.09.2021г. - л.31, която ответна страна - в срока по чл.131
ГПК не е подала писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че е подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е уважено и в полза на ищеца, в качеството на заявител
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по ЧГД №
428/2021 г. Сочи се, че Заповедта е връчена на длъжника, като срещу заповедта е подадено
1
възражение в срок. Поради това ищецът обосновава правния си интерес от подаване на иска
за установяване дължимостта на оспореното вземане .
Сочи се, че Д. С. М. е ползвал банков кредит, съгласно сключен Договор за кредитна
карта B. с разрешен размер на 3000 лева, като на дата 12.11.2019г. Бсе е вляла в „Ю АД, като
с оглед на така осъщественото правоприемство всички права и задължения са преминали в
„Юробанк България" АД, включително и вземанията по процесния Договор за кредитна
карта
Твърди се, че на дата 03.01.2019г. кредитополучателят е преустановил плащане на
дължимите по договора вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Твърди се
допуснато просрочие на 12 дължими по Договора вноски. Поради това и на основание чл.67,
буква „А" от ОУ Банката сочи, че е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на
13.07.2020г. - датата на връчване на поканата. С Поканата се твърди, че е обявена
предсрочната изискуемост на кредита и е даден срок за доброволно изпълнение на
задължението.
Поради липса на изпълнение ищецът обосновава правен интерес от иска и основание
за уважаването му.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства, за
приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ 428/2021г. по описа
на БРС.
Поискано е допускане и назначаване на съдебно - счетоводна експертиза с посочени
задачи.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор в срока по чл.131
ГПК.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
възраженията на ответника - предявен е специалния положителен установителен иск с
пр.основание Д.
По делото са приети писмени доказателства. Приобщени са материалите по
заповедното производство – ч.гр.д.№ 428/2021г. по описа на РС Благоевград.Допусната и
назначена е съдебно счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи
на страните, сочи на установено следното:
От приобщените материали по заповедното производство се установява, че на
14.01.2021г. от ищеца по делото Ю , в качеството на заявител е подадено заявление с искане
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по което пред
РС П е било образувано ч.гр.д.№ 64/2021г. По същото делото е прекратено и изпратено по
подсъдност на РС Благоевград под номер 428/2021г. Заявлението е уважено и в полза на
заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № с
която е разпоредено на длъжника Д. С. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Б да
заплати на кредитора „Ю, район В, представляван от Д – изпълнителен директор, чрез
адв.Д, следните суми:
- сумата от 3128,00 лева ( три хиляди сто двадесет и осем лева ) - дължима главница;
сумата от 301,39 лева (триста и един лева и тридесет и девет стотинки) - възнаградителна
лихва за периода от 03.01.2020 до 13.07.2020 г.; сумата от 63.62 лева (шестдесет и три
лева и шестдесет и две стотинки)- мораторна лихва за периода от 03.01.2020 г. до
12.03.2020г.; сумата от 32.63 лева (тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) -
мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до 11.01.2021г.; сумата от 106,61 лева (сто и
шест лева и шестдесет и една стотинки) – такси за периода от 03.01.2020 г. до 11.01.2021 г.;
сумата от 60.00 лева (шестдесет лева) - разноски за връчване на покана и обявяване на
предсрочна изискуемост; за вземане по Д., сключен между Д. С. М. и Б на дата 12.11.2019г.
Б се е вляла в „ с оглед осъщественото правоприемство всички права и задължения са
преминали в „Ю, обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в РС П– 14.01.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 73,85 лв. – сторени по делото разноски в
2
производството за заплатена държавна такса и сумата от 431,07 лв. – сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК – едномесечен , считано от връчване на заповедта за
изпълнение от длъжника е постъпило възражение с вх.№ което е оспорено дължимостта на
вземането по заповедта за изпълнение. Ето защо заповедния съд е процедирал с даване на
указания на заявителя за предявяване на иск за установяване дължимостта на оспореното
вземане.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК от заявителя е подаден иск.
От представените в оригинал писмени документи, а и от допуснатата и приета като
доказателство по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 08.06.2018г.
между Д. С. М., като картодържател и Б АД, клон П, в качеството на картоиздател е
сключен Рамков договор за издаване на международна кредитна карта V с кредитен лимит,
усвояван чрез кредитна карта в размер на 3000,00 лева и фиксиран лихвен процент 15,75 %
и общо дължима сума в размер на 3303,94 лева. С подписване на Договора за издаване на
международна кредитна карта кредитополучателят е декларирал, че му е била предоставено
своевременно преддоговорната информация и договорът влиза в сила от момента на
получаване на картата и ПИН кода от картодържателя, като с подписването на договора
картодържателят удостоверява получаването им – чл.3 от договора. С подписване на
договор картодържателят е удостоверил, че към същия са относими Условия към рамков
договор за издаване и използване на международна кредитна карта на банката, Общите
условия на Банката, Общите условия за предоставяне на платежни услуги на банката, които
представляван неразделна част от договора и се приемат с подписването му – чл.1 от
договора. За издаването и ползването на кредитна карта клиентът заплаща такси, съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа за таксите и
комисионните на банката - чл.4.
С подписването на договора на 08.06.2018г. изрично е удостоверено с подпис от
картодържателя, че е получил на същата дата и кредитна карта с № и ПИН код, както и
Картодържателят Д. С. М. е заявил в декларация за получаване на уведомления по
кредитна карта желание да получава смс /текстови съобщения/ на посоченият от него
моб.номер при извършване на трансакции с картата, като с подписването на договора е
подписал и искане от същата дата за отказ от получаване на извлечение на хартиен носител
по кредитната карта . Представени са и в оригинал подписаните лично от ответника ОУ,
ведно с приемно – предавателен протокол, удостоверяващ получаването им от ответника.
Видно от извлечения от Търговския регистър – л.10 и сл. се установява, че Банка
Пиреос България АД към датата на подаване на заявлението и съответно към подаване на
иска е преустановила дейността си като търговец и чрез преобразуване се е вляло в
търговското предприятие на заявителя, респ.ищец – Юробанк България АД.
Като писмени доказателства по делото са представени от ищеца покана за
доброволно изпълнение и известие за доставяне – съответно л.8 и 9 от делото но същите не
се кредитират доколкото съдържат информация относно договор за кредит, а не за кредитна
карта и с различна дата на сключване от процесната. На 13.07.2020г.от ищеца е изпратено
уведомление за предсрочна изискуемост по договор за кредит , а не по процесния договор за
кредитна карта от 08.06.2018г. Независимо от това, с оглед на установената съдебна
практика, с получаване на настоящата искова молба и писмените приложения към нея от
ответника, следва да се приеме за установен фактът на получаване от длъжника на
изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на вземането.
Според експертизата, след извършена проверка на представените писмени
доказателства, се сочи, че налице усвояване на разрешения кредитен лимит в размер на
3000,00 лева за периода от 08.06.2018г. до 20.06.2018г., от тях усвоена главница 2901,00
лева, заплатени такси 86,88 лева и платена начислена лихва 15,84 лева и обща сума 303,72
лева от тях разрешен кредитен лимит от 3000,00 лева и налично салдо в размер на 3,72 лева.
Експертизата обобщава, че към датата на подаване на заявлението пред РС Петрич –
11.01.2021г. размера на задължението на ответника по договор за кредитна карта , са както
следва: 2988,81 лева главница за периода от 03.01.2020г. до 11.01.2021г.; 263,62 лева –
възнаградителна лихва за периода от 03.01.202-0г. до 13.07.2020г. /301,39 лв. е
3
възнаградителната лихва за периода 13.12.2019г. до 15.06.2020г./; 40,41 лева – мораторна
лихва за периода 03.01..2020г. до 12.03.2020г. /63,62 лева е мораторната лихва за периода от
15.01.2020г. до 16.04.2020г./; 32,63 лева мораторна лихва за периода от 14.05.2020г до
11.01.2021г.; 96,22 лева – такси за периода 03.01.2020г. до 11.01.2021г., включваща 8,00 лева
такса хартиено месечно извлечение с ДДС; 15,00 лева такса за блокиране на карта; 73,22
лева такса обезщетение при надвишаване кредитен лимит /106,61 лева – такси за периода
13.12.2019г. до 15.04.2020г., т.е. до 11.01.2021г./; 60,00 лева разноски за периода 03.01.2020г.
до 11.01.2020г.
Заключението на вещото лице по т.2 е изчислило размера на дължимата главница и
лихви възнаградителни и мораторни към 13.07.2020г. – датата на предсрочната
изискуемост.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като компетентно и пълно.
Липсват данни, които да индицират за заинтересованост на експерта или за необоснованост
на експертните изводи.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По правната квалификация – предявен е специалния положителен установителен
иск – за установяване на вземане по оспорена заповед за изпълнение на идентично
основание, с това, което е поддържал заявителя в заповедното производство – пр.основание
чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. с чл.410 ГПК вр. с чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.86, ал.1
ЗЗД.
По процесуалната допустимост – предявеният иск е процесуално допустим – в срока
по чл.415 ГПК от заявителя е предявен установителен иск за установяване на оспореното от
длъжника вземане, като вземането се основава на идентично правопораждащо основание и
размери, които са били поддържани и в заповедното производство.
По същество:
От представените в оригинал Рамков договор за издаване на международна кредитна
карта V Д. С. М., като картодържател и Банка Пиреос АД, клон Петрич, в качеството на
картоиздател с кредитен лимит от 3000 лв., както и с подписването на договора е
удостоверен и признат от ответника факта на получаване на кредитна карта, по силата на
който договор срещу заплащане на определено възнаграждение – възнаградителна лихва -
ответната страна се съгласява да ползва кредитния лимит по картата до 3000 лв. Установи
се и валидно настъпило правоприемство между ищеца, в качеството му и на заявител и на
кредитора на ответника по този договор – Банка Пиреос Ад, която се установи, че се е
преобразувала чрез вливане в търговското предприятие на ищеца. Ето защо се установява и
качеството на кредитор на ищеца спрямо ответника.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза вещото лице е категорично,
че за процесния период кредиторът е предоставил на ответника поискания кредитен ресурс
срещу остатъчно задължение по договора от страна на длъжника да заплати главница в
размер на 2988,81 лв., което вещото лице е установило от представените месечни
извлечения и извлечение от кредитора, се установява, че последният е изпълнявала
задължението си съобразно договора и общите условия да предоставя кредит до кредитния
лимит срещу възникване срещу това задължение на кредитополучателя да връща
главницата, ведно с договорената възнаградителна лихва.
Както възнаградителната, така и мораторната лихви не са променяни едностранно от
банката. Няма данни за едностранно начисляване на такива, които не са уговорени, както и
от експертизата не се установява уговореният им размер да надвишава максималния такъв и
по този начин да води до оскъпяване на кредита над допустимите лимити, вкл. и за
нарушаване на императивни правни норми напр. чл.19, ал.4 от ЗЗП, както и клаузите,
уреждащи дължимите акцесорни вземания да са неравноправни и водещи до неоснователно
оскъпяване на кредита и водещи като последица създаване на привилегия за икономически
по –силната в праовоотношението страна – кредитора.
Предвид физическото качество на ответника, което като страна по договора действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност, същият има качеството на
„потребител“ по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и поради това към процесния договор са
относими императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК, относно съдържанието и изискванията
4
за действителност на клаузите на сключения договор, вкл. и относно липсата на основание
за тяхната неравноправност по см. на чл.146 и сл. ЗЗП.
Ето защо съдът не констатира нищожност на клаузите за възнаградителна и
мораторни лихви или за техния неравноправен характер, поради което същите следва да се
присъдят за поискания в исковата молба период, който съвпада и с периода, посочен в
заповедното производство , но до размера, установен от вещото лице по ССЕ , а именно –
сумата от 263,62 лева – възнаградителна лихва за периода от 03.01.2020г. до 13.07.2020г. ;
40,41 лева – мораторна лихва за периода 03.01..2020г. до 12.03.2020г.; 32,63 лева мораторна
лихва за периода от 14.05.2020г до 11.01.2021г., а над тези размери, до поисканите в
исковата молба искът следва да се отхвърли като неоснователен, като недоказан по размер.
По иска за установяване дължимост на сумата от 106,61 лв. такси за периода от
03.01.2020г. до 11.01.2021г. и сумата от 60,00 лв. – разноски за изпращане на покана до
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост за периода от 03.01.2020г. до
11.01.2021г.:
Искът е неоснователен. За тези такси и разноски от страна на ищеца не се
представиха доказателства, че същите са направени, както по основание, така и по размер.
По делото от ищеца, който носи доказателствената тежест, не се представи одобрена Тарифа
за такива дължими такси, която да е приета и подписана от ответника.
По отношение на сумата,претендирана за такси вещото лице е посочило в
заключението си, че става дума за калкулирани от ищеца такси от 8 лв. такса за хартиено
месечно извлечение с ДДС. По делото е прието в оригинал подписано от ответника Искане
за отказ от извлечение на хартиен носител по кредитна карта. Само на това основание такава
такса не следва да се начислява. Изрично ответникът се е отказал от получаване на хартиено
месечно известие. Не се доказа и надвишаване на кредитния лимит и дали това надвишаване
е станало през процесния период. Не е представено основание, въз основа на което
ответникът да е поел отговорност за заплащане на такъв вид такса. Същите аргументи касаят
и калкулираната такса за блокиране на карта. Не е доказано , че на ответника от страна на
ищеца е връчвана покана за предсрочна изискуемост, както и извършените за това разходи
и в какъв размер. По същество от ищеца се претендират такси, свързани с обработването и
управлението на кредита. Съгласно чл. 10, ал.1 ЗПК Кредиторът не може да изисква и да
събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони
или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения
договор за потребителски кредит . В съдържанието на индивидуални уговорените клаузи от
процесния договор липсват уговорени за заплащане такива такси, както и за размера и
основанията за възникване на задължение за плащането им. Съгласно чл.10а, ал.2 – 4 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие, а видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
На тези основания претендираните суми за такси и за разноски за изпращане на
покани за предсрочна изискуемост са неоснователни- не са уговорени в договора, по
същество се иска заплащане на такси , свързани с управление на кредита и за
принудителното му събиране, поради просрочие , за което обаче се дължи лихва за забава
/мораторна лихва/, т.е. с претендирането на такива такси по същество се стига до оскъпяване
на кредита без договорно основание за това и без такива да са реално доказани за
извършени от кредитора.
По разноските:
Съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС – при уважаване на предявен установителен иск
исковия съд дължи произнасяне с осъдителен диспозитив и по отношение на разноските,
направени в заповедното производство, съобразно с уважената част. Или на ищеца се дължи
сумата от 66,51 лв. държавна такса и сумата от 388,25 лв. за адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски по заповедното производство, съобразно уважената част.
И двете страни са направили и поискали разноски по исковото производство. С
5
оглед на направените от ищеца разноски /общо от 601,27 лв. – за заплатена държавна такса и
за вещо лице, доколкото по исковото производство няма доказателства за заплатено
адв.възнаграждение/ и съобразно уважената част /от общо 3325,47 лв./ от исковете размери
на ищеца от ответника се дължат разноски в размер на 541,54 лв., а на ответника сумата в
размер на 75,40 лв., направени разноски / от 759 лв. за адв.възнаграждение/ и съобразно
отхвърлената част от 366,78 лв.
Страните не са направили изявление за компенсиране на вземанията им за разноски,
поради което съдът не дължи служебно произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. М., с ЕГН ********** , с
настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.“С и постоянен адрес: гр. П, че дължи на Ю със седалище
и адрес на управление гр.С представлявано от Д - Изпълнителен директор на „ЮД. -
Изпълнителен директор на „Ю, чрез адв. Даниел Еленков, АС Димитров и съдружници, със
съдебен адрес: гр.Сул. „, следните суми и на следните основания, предмет на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № ., издадена по ч.гр.д.№
- сумата от 2988,81 лева ( две хиляди деветстотин осемдесет и осем лева и осемдесет
и една стотинки ) - дължима главница за периода от 03.01.2020 г. до 11.01.2021г.; ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 14.01.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 263,62 лева (двеста шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки) -
възнаградителна лихва дължима за периода от;
- сумата от 40,41 лева (четиридесет лева и четиридесет и една стотинки)- мораторна
лихва, дължима за периода от
- сумата от 32,63 лева (тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) - мораторна лихва,
дължима за периода от 14.05.2020г. до 11.01.2021г., като отхвърля исковете над горните
уважени размери за главницата, както и за възнаградителната и мораторни лихви, както и за
сумите от: сумата от 106,61 лева (сто и шест лева и шестдесет и една стотинки) - такси,
дължими за периода от 03.01.2020 г. до 11.01.2021 г. и за сумата от 60.00 лева (шестдесет
лева) - разноски за изпращане на покана до длъжника и обявяване на предсрочна
изискуемост, дължими за периода от 03.01.2020г. до 11.01.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. С. М., с ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр.Благоевград, ул.“С и
постоянен адрес: гр. Пда заплати на Ю със седалище и адрес на управление гр.С,
представлявано от Ди- Изпълнителен директор на „ЮД. - Изпълнителен директор на „Юр,
АС Д и съдружници, със съдебен адрес: гр.С стотинки/ лв. за адвокатско възнаграждение,
представляващи разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 428/2021г. по описа на
РС Благоевград, съобразно уважената част.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ОСЪЖДА Д. С. М., с ЕГН ********** , с настоящ
адрес: гр.Бл и постоянен адрес: гр. П да заплати на Ю със седалище и адрес на управление
гр.Со - Изпълнителен директор на „ЮАД и П Д. - Изпълнителен директор на „Ю чрез адв.
Даи съдружници, със съдебен адрес: гр.София, ул. сумата от на 541,54 /петстотин
четиридесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ лв., направени по исковото
производство разноски, съобразно уважената част.
На основание чл.78, ал.3, ОСЪЖДА Ю със седалище и адрес на управление гр.С,
представлявано от Д Д. - Изпълнителен директор на „Ю, чрез адв. Д АС Д съдружници, със
съдебен адрес: гр.да заплати на Д. С. М., с ЕГН ********** , с настоящ адрес: гр.Бул.“ и
постоянен адрес: гр. П сумата от 75,40 /седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лв.
направени по исковото производство разноски, съобразно с отхвърлената част.
На основание чл.259, ал.1 ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от получаване на препис пред ОС Благоевград.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7