№ 1
гр. ***, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *** в публично заседание на девети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Боян Войков
Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Маня Пейнова
в присъствието на прокурора Б. Ив. В.
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214500600828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260072/13.09.2021 г. по НОХД № 1816/2020 г. на РС – ***
подсъдимият АЛБ. Р. АСП., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Омуртаг,
обл. Търговище, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, неосъждан с адрес гр. Антоново, обл. Търговище, ***, е признат за
виновен в това, че през периода от 03.04.2018 г. до 05.04.2018 г., в гр.
Омуртаг, обл. „Търговище“, с. Д., обл. Велико Търново и гр. ***, лично и при
посредствено извършителство чрез И.Р.М., без съгласието на притежателите
на изключителното право върху търговските марки за клас 25 по
Международна класификация на стоките и услугите, използвал в търговската
си дейност без правно основание марки както следва:
- марка „ADIDAS” – регистрирана от Adidas AG, DE – Germany и
“Adidas International Marketing” BV – Netherlands;
- марка “NIKE” – регистрирана от NIKE INNOVATIVE C.V. – USA;
- марка “BMW” – регистрирана от Bayerische Motoren Werke
Aktiengesellschaft – DE – Germany;
1
- марка „MERCEDES – BENZ” – регистрирана от “Daimler” AG DE –
Germany,
като съхранявал стоки с тези знаци с цел предлагането им за продажба
по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, пр. 1 ЗМГО и предприел действия да изнесе
стоки с този знак по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 3, пр. 2 ЗМГО както следва:
- 60 (шестдесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи
марката „Adidas”;
- 30 (тридесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи
марката “NIKE”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи марката
“BMW”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи марката
“MERCEDES – BENZ”,
представляващи обекти на това изключително право, като всички стоки
били на обща стойност 17 425 лв., за което и на основание чл. 172б, ал. 1 НК и
чл. 54 НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и
„глоба“ в размер на 1 000 лв. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок в размер
на три години.
Със същата Присъда РС – *** е признал М.Г. О., ЕГН: **********,
родена на 28.11.1993 г. в гр. Х., българска гражданка, със средно образование,
омъжена, безработна, неосъждана, с адрес гр. Х., ***, за виновна в това, че на
02.04.2018 г., в гр. Х., без съгласието на притежателите на изключителното
право върху търговските марки за клас 25 по Международната класификация
на стоките и услугите, използвала в търговската си дейност без правно
основание марки както следва:
- марка „ADIDAS” – регистрирана от Adidas AG, DE – Germany и
“Adidas International Marketing” BV – Netherlands;
- марка “NIKE” – регистрирана от NIKE INNOVATIVE C.V. – USA;
- марка “BMW” – регистрирана от Bayerische Motoren Werke
Aktiengesellschaft – DE – Germany;
- марка „MERCEDES – BENZ” – регистрирана от “Daimler” AG DE –
Germany,
2
като съхранявала стоки с тези знаци с цел предлагането им за продажба
по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, пр. 1 ЗМГО както следва:
- 60 (шестдесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи
марката „Adidas”;
- 30 (тридесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи
марката “NIKE”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи марката
“BMW”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи марката
“MERCEDES – BENZ”,
представляващи обекти на това изключително право, като всички стоки
били на обща стойност 17 425 лв., чл. 172б, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъдена на
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и „глоба“ в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ е отложено с изпитателен срок в размер на три години.
Постъпила е въззивна жалба само от адв. К.Т. от АК – ***, със съдебен
адрес гр. ***, пл. „Възрожденски“ № 4, бл. „Раяна“ – партер, в качеството му
на упълномощен защитник на подс. АЛБ. Р. АСП., в частта, с която
подзащитният му е осъден за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК. Същата е
бланкетна, съдържаща единствено искане за изменение на
първоинстанционната присъда, като наложеното наказание „лишаване от
свобоода“ бъде намалено до три месеца, а наложената глоба – до размер от
500 лв. В указания от първоинстанционния съд 7-дневен срок жалбоподателят
не е депозирал допълнителни съображения, не е посочил неизяснените
обстоятелства и дали следва да се съберат доказателства от въззивния съд.
По делото не е постъпвал протест или възражение срещу жалбата от
адв. Т. от страна на прокуратурата.
Подс. М. ГЮЛ. ОСМ., както и защитника адв. Я.П. от АК – ***, не са
депозирали въззивна жалба, не са представили възражения срещу подадената
от адв. Т. такава.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение заявява,
че присъдата е правилна и законосъобразна. Първоинстанционният съд
изпълнил всички законови изисквания при индивидуализацията на
3
наказанието на подс. А. и наличието на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Извършеното от него деяние се отличавало с
присъщата за него обществена опасност, като тя била дори и със завишен
характер, предвид по-голямото количество и стойностите на вещите, предмет
на обвинението, а оттам и степента на засягане на охраняемото право –
регистрираните търговски марки, които са ползвани неправомерно.
Районният съд е отчел всички обстоятелства, включително чистото съдебно
минало и полагането на труд в чужбина от подс. А., поради което наложеното
от него наказание съответствало на изложените от съда съображения,
включително и имотното състояние на подсъдимия, което също било
съобразено. Липсвали други обстоятелства, различни от изложените от съда,
за обосноваване на по-леко наказание от наложеното, поради което присъдата
следвало да се потвърди в обжалваната част.
Подс. А. е депозирал молба, в която е посочил, че не може да се яви по
делото, тъй като се намирал и работел в Кралство Нидерландия. Заявява
изрично, че иска да бъде представляван от упълномощения от него защитник
адв. К.Т.. Предвид обстоятелството, че подсъдимият жалбоподател е
упълномощил защитник, който се е явил в съдебното заседание пред
въззивния съд и факта, че престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, не е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, поради което и по
аргумент от чл. 329, ал. 2 НПК личното му присъствие не е било необходимо
и съдът е дал ход в негово отсъствие, в присъствието на упълномощения му
защитник адв. Т..
Защитникът на подс. А. – адв. К.Т. в съдебно заседание заявява, че
поддържа жалбата, като излага същите съображения за нейната
основателност.
Защитникът на подс. О. – адв. Я.П., прави изявления, че се придържа
към казваното от адв. Т., макар че не е направил искане за присъединяване
към подадената от защитника Т. въззивна жалба, а и с такава процесуална
възможност същият не разполага, предвид разпоредбата на чл. 320, ал. 6 НПК,
според която по делото следва да са привлечени няколко подсъдими,
отговарящи като съучастници. В настоящия случай на двамата подсъдими е
повдигнато самостоятелно обвинение по чл. 172б, ал. 1 НК, по което двамата
отговарят като отделни извършители, а не като съучастници, поради което
4
присъединяването към въззивната жалба е невъзможно.
Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на въззивна
проверка, като жалбата срещу нея е редовна и допустима, подадена е в
законоустановения 15-дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В жалбата се съдържат оплаквания само досежно размера на
наказанието, като се излагат твърдения за неговата явна несправедливост, но
предвид разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК
Районният съд е приел, че на 02.04.2018 г. подсъдимата О., живуща в гр.
Х., закупила от неустановено по делото лице дрехите, които били предмет на
престъплението, а именно:
- 60 (шестдесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), върху
които били поставени знаци, сходни или идентични с регистрираната марка
„Adidas”;
- 30 (тридесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), върху
които били поставени знаци, сходни или идентични с регистрираната марка
“NIKE”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), върху които
били поставени знаци, сходни или идентични с регистрираната марка
“BMW”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), върху които
били поставени знаци, сходни или идентични с регистрираната марка
“MERCEDES – BENZ”.
Така тези стоки наподобявали спортни комплекти – анцузи, изработени
от притежателите на изключителните права върху тези марки, като
изобразените върху тях знаци били в състояние да въведат в заблуждение
потребителите относно произхода на стоките, придавайки им вид на
изработени такива от притежателите на изключителните права върху
регистрираните марки, които наподобявали.
В началото на 2018 г. подс. А.А., който живеел и работел в Кралство
Нидерландия, решил да реализира доходи, като извършва продажба на стоки,
наподобяващи вид на такива, изработени от световно известни марки
(наречени от районния съд „реплики“), които да закупува от Р България. На
5
02.04.2018 г. подс. А. бил в Р България и по неустановен в хода на
разследването начин се свързал с подс. О., с която се уговорили последната да
му продаде за сумата от 2 890 лв. спортни стоки както следва:
- 60 (шестдесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи
марката „Adidas”;
- 30 (тридесет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи
марката “NIKE”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи марката
“BMW”;
- 5 (пет) броя спортни комплекта (горнище и долнище), носещи марката
“MERCEDES – BENZ”.
Районният съд е установил, че на 02.04.2018 г. подс. О. изпратила от гр.
Х. чрез Куриерска фирма „Е.е.“ ООД 2 бр. пакета, опаковани в черни
найлонови чували, съдържащи горепосочените 100 бр. Спортни комплекта –
анцузи, на адрес гр. Омуртаг, ***, с получател подс. А.А., като пратката била
с наложен платеж за сумата от 2 890 лв. Пратката била с номер на
товарителницата *********, видно от представената информация от
Куриерската фирма „Е.е.“ ООД, находяща се в материалите от досъдебното
производство. От същата е видно, че на 03.04.2018 г. подс. А. я е получил, а на
следващия ден – 04.04.2018 г. подс. О. е получила и сумата от 2 890 лв.,
заплатена от подс. А.. Последният решил да използва услугите на св.
И.Р.М., който пътувал до Кралство Нидерландия с микробуса си и друг път
му бил транспортирал багаж, затова подсъдимият се свързал с този свидетел
на 04.04.2018 г., като последният приел да му транспортира стоките до гр.
Амстердам, Кралство Нидерландия, където трябвало да ги остави при техни
общи познати. В същия ден подс. А. занесъл закупените от подс. О. стоки в с.
Д., обл. Велико Търново и ги предал на св. М.. Последният ги натоварил в
микробуса си марка „Фиат“, модел „Дукато“, рег. № ВТ 9108 КМ и на
05.04.2018 г. потеглил за гр. ***, смятайки да напусне територията на
страната през ГКПП „Дунав мост“. Около 7,45 ч той се явил на трасе изход на
ГКПП „Дунав мост“ *** – Гюргево. На неговия автомобил му била извършена
проверка от съвместен екип на служители от Агенция „Митници“ и ГПУ –
***, в която участвал св. К. К.. Свидетелят видял двата черни чувала,
съдържащи 100 бр. спортни комплекта – анцузи, носещи марките „ADDIDAS,
6
“NIKE”, “BMW” и “MERCEDES-BENZ” като забелязал, че на чувалите имало
залепен стикер „Е.е.“ с номер на товарителницата *********. Св. М. предал с
протокол за доброволно предаване стоките, като посочил, че ги транспортира
за Нидерландия, където трябвало да ги предаде на подс. А.. На същия ден,
05.04.2018 г., около 10,00 ч, подс. А. напуснал Р България през Аерогара –
Варна, като излетял за Кралство Нидерландия.
Назначената в хода на досъдебното производство и изслушаната в
съдебното следствие експертиза относно права върху търговски марки и
промишлен дизайн (съдебна маркова експертиза) е установила, че стоките,
предмет на престъплението, попадат в клас. 25 от Международната (Ницска)
класификация на стоките и услугите – облекло за спорт и свободно време.
Върху продаваните от търговеца стоки били изобразени знаци, които били
фонетично, смислово и визуално сходни или идентични с марки,
регистрирани в Патентното ведомство на Р България, в Световната
организация за интелектуална собственост и в Службата на Европейския съюз
за интелектуална собственост. Притежателите на регистрираните марки за
клас 25 били следните:
1. Регистрирана от “Adidas International Marketing” BV – Netherlands:
- CTM, рег. № 5271572, фигуративна марка „ADIDAS“
2. Регистрирани от “Adidas AG” – Germany:
- НР, рег. № 12670, „ADIDAS“ – словна марка;
- НР, рег. № 00010533, фигуративна марка;
- ИР, рег. № 21183, „ADIDAS EQUIPMENT” –комбинирана марка;
- СТМ, рег. № *********, „ADIDAS” – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 4591754, “ADIDAS” – словна марка;
- СТМ, рег. № *********, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 3517588, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 3517661, фигуративна марка;
- MI, рег. № 836756, фигуративна марка;
- MI, рег. № 469145, фигуративна марка;
- MI, рег. № 414034, фигуративна марка;
- MI, рег. № 876661, фигуративна марка;
7
- MI, рег. № 566295, “ADIDAS EQUIPMENT” – комбинирана марка;
- MI, рег. № 414035, фигуративна марка;
3. регистрирани от „NIKE INOVATIVE C.V.” – USA:
- ИР, рег. № 12063, “NIKE” – словна марка;
- ИР, рег. № 63293, “NIKE AIR” – комбинирана марка;
- ИР, рег. № 24739, „NIKE” – комбинирана марка;
- ИР, рег. № 63295, “NIKE AIR” – комбинирана марка;
- ИР, рег. № 63180, “NIKE AIR” – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 827824, „NIKE” – комбинирана марка;
- СТМ рег. № 278028, „NIKE” – словна марка;
- СТМ, рег. № 277889, „NIKE” – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 277517, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 4288486, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 277962, „AIR” – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 277632, фигуративна марка;
4. Регистрирани от “DIAMLER AG” Германия (DE):
- СТМ, рег. № 17874116, MERCEDES-BENZ – словна марка;
- СТМ, рег. № 139964, MERCEDES-BENZ – словна марка;
- СТМ рег. № 139865, MERCEDES-BENZ – словна марка;
- СТМ, рег. № 2738672, AMG – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 1653278, AMG – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 6452254, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 140277, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 140335, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 9149402, фигуративна марка;
- СТМ, рег. № 6368153, фигуративна марка;
- MI, рег. № 818379, MERCEDES-BENZ – словна марка;
- MI, рег. № 321168, MERCEDES-BENZ – комбинирана марка;
- MI, рег. № 605641, MERCEDES-BENZ – комбинирана марка;
- MI, рег. № 789132, АМО – комбинирана марка;
8
- MI, рег. № 871834, фигуративна марка;
- MI, рег. № 818377, фигуративна марка;
- MI, рег. № 1089903, фигуративна марка;
5. Регистрирани от BAYERISCHE MOTOREN WERKE
AKTIENGESELLSCHAFT, DE:
- СТМ, рег. № 91835, BMW – словна марка;
- СТМ, рег. № 14015143, BMW – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 91884, BMW – комбинирана марка;
- СТМ, рег. № 4319844, М – комбинирана марка;
- MI, рег. № 663925, BMW – – словна марка;
- MI, рег. № 489368, BMW – комбинирана марка;
- MI, рег. № 673219, BMW – комбинирана марка;
- MI, рег. № 1241163, фигуративна марка;
- MI, рег. № 955419, фигуративна марка;
- MI, рег. № 603895, М – комбинирана марка;
- MI, рег. № 1000463, М – комбинирана марка;
- MI, рег. № 1000390, М – комбинирана марка;
- MI, рег. № 645893, фигуративна марка.
Върху изследваните стоки са били поставени словни елементи и
графични знаци, идентични и визуално сходни с посочените марки за клас 25,
регистрирани от горепосочените притежатели на изключителното право на
марка. Вещото лице е установило това сходство спрямо горепосочените
марки и веществените доказателства – стоките, предмет на престъплението по
обвинителния акт. Сходството се дължало на идентични и сходни основни и
доминиращи словни и фигуративни елементи, което би могло да доведе до
объркване на потребителя досежно свързването, което той би направил, на
изобразените върху процесните стоки знаци с посочените регистрирани
търговски марки, оставяйки с впечатлението, че закупува такива, произведени
от притежателите на изключителното право върху съответната марка.
Назначената съдебна ценова експертиза е дала заключение, че
процесните стоки, предмет на престъплението, са на обща стойност 17 425 лв.
9
Районният съд е ценил тези заключения като правилни, обективни и
отговарящи изчерпателно на въпросите, свързани с предмета на доказване
съобразно чл. 102 НПК. Същите са били приети от съда и страните без
възражения, поради което липсва основание и на настоящата инстанция да се
съмнява в тяхната правилност.
Установяването на тази фактическа обстановка е извършена въз основа
на правилна, обективна, всестранна и пълна оценка на събраните в
досъдебното и съдебното производство доказателства, както и тяхната
проверка в хода на съдебното следствие. Първоинстанционният съд
внимателно и задълбочено е изложил анализ на доказателствата, като е
обсъдил наличието на противоречия между тях, посочвайки конкретно кои от
тях цени и поради какви съображения. Настоящата въззивна инстанция
намира, че противоречието на доказателствата се отнася основно до
виновността на подс. О., която не е обжалвала присъдата. Въпреки това, с
оглед задължението си по чл. 314, ал. 2 НПК съдът следва да отбележи, че
първата инстанция е направила задълбочена съпоставка на показанията,
дадени от св. Сабрие Шабан О. и св. Местан О. О. – роднини по сватовство от
първа степен на подс. О.. Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че
противоречията в показанията им, дадени в досъдебното производство и тези,
дадени в съдебното, не могат да бъдат преодолени, поради което не ги е
кредитирал, като е взел предвид и тяхната възможна заинтересованост с оглед
роднинските отношения с подсъдимата О..
Изводите на районния съд за доказаност на обвинението са правилни,
като първата инстанция правилно е изградила фактическата обстановка въз
основа на събраните по делото доказателства.
Правилни са правните изводи на районния съд за това, че е налице
обективният признак на състава на престъплението „използване в търговската
дейност“ съгласно легалната дефиниция на чл. 13, ал. 2, т. 2 и 3 ЗМГО.
За подс. О. от обективна страна деянието се е изразявало в съхраняване
и разпореждане със стоките, носещи идентичен или сходен знак на
притежателя на изключителното право на марка, без даденото съгласие на
последния, като по този начин, извършвайки продажба на стоката на
територията на Р България, е реализирала икономическа полза за сметка на
притежателите на изключителното право на марка. Тя е продала на подс. А.
10
процесните стоки за сумата от 2 890 лв. От субективна страна подс. О. е
съзнавала, че извършва продажба на тези стоки, без съгласието на
притежателите на изключителното право на марка, като деянието е извършено
с цел печалба. Доказателство за това, че същата е действала с пряк умисъл са
обстоятелствата, че тя е придобила стоките, без да получи документ за това,
на занижени цени и последваща продажба на същите с цел печалба.
По отношение на подс. А.А. районният съд правилно е приел за
доказано извършеното престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, като от обективна
страна за периода от 03.04.2018 г. до 05.04.2018 г. в гр. Омуртаг, обл. Разград,
с. Д., обл. Велико Търново и гр. ***, лично и при посредствено
извършителство на св. И. М., без съгласието на притежателите на
изключителното право върху търговските марки за клас 25 по
Международната класификация на стоките и услугите, използвал в
търговската си дейност без правно основание марките
- марка „ADIDAS” – регистрирана от Adidas AG, DE – Germany и
“Adidas International Marketing” BV – Netherlands;
- марка “NIKE” – регистрирана от NIKE INNOVATIVE C.V. – USA;
- марка “BMW” – регистрирана от Bayerische Motoren Werke
Aktiengesellschaft – DE – Germany;
- марка „MERCEDES – BENZ” – регистрирана от “Daimler” AG DE –
Germany,
Като съхранявал стоки с тези знаци, с цел предлагането им за продажба
по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, пр. 1 ЗМГО, и предприел действия да изнесе
стоките с този знак. Налице е обективният признак на състава на
престъплението „използване в търговската дейност“, тъй като стоките са били
съхранявани с цел продажба, без съгласието на притежателите на търговските
марки, като са били използвани идентични или сходни на регистрираните
знаци, означаващи съответните марки. Направен е бил и опит стоките да
бъдат изнесени извън територията на Р България. Подс. А. е извършил
престъплението под форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че
използва в търговската си дейност стоки, носещи сходни или идентични на
регистрирани търговски марки, без съгласието на притежателите на
изключителното право на собственост върху тях. Така той съзнателно и
целейки е придобил такива стоки и е изпратил същите чрез св. М. да бъдат
11
пренесени извън територията на Р България, а с оглед тяхното количество
очевидно е целял същите да бъдат продадени на територията на друга
държава с цел печалба. Подс. А. е придобил стоките без документ и на
занижени цени, което потвърждава, че същият е действал с пряк умисъл при
извършване на престъплението.
Районният съд правилно е възприел постановките на Тълкувателно
решение № 1/31.05.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, според които
елементът „Търговска дейност“ от състава на престъплението по чл. 172б НК
е налице при хипотезите на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, когато дейностите се
извършват за реализиране на икономически ползи и той не е в зависимост от
обстоятелството дали субектът е търговец по смисъла на ТЗ или извършва
търговска дейност по смисъла на същия закон. Поради тези съображения с
оглед количеството на придобитите стоки следва единственият възможен
извод, че същите не са били предназначени за лична употреба, а за
реализирането им на външен пазар с цел печалба, което характеризира тази
дейност като търговска по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗМГО, дори и същата да е
имала инцидентен характер.
Правилни са и изводите на районния съд да определи и на двамата
подсъдими наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца и
„глоба“ в размер на 1 000 лв., като изпълнението на наложените им наказания
„лишаване от свобода“ са били отложени с тригодишен изпитателен срок на
основание чл. 66, ал. 1 НК. Правилно районният съд е приел, че обществената
опасност и на двамата подсъдими е ниска, като същите са неосъждани. Освен
това, макар и да не са участвали лично в съдебната фаза на наказателния
процес, същите не са затруднили неговото разглеждане. Следва да бъде
отчетена и продължителността на наказателния процес, който е продължил
близо две години. Налице са добри характеристични данни и за двамата
подсъдими, поради което районният съд правилно е определил наказанието
„лишаване от свобода“ около минимума, който за престъплението по чл.
172б, ал. 1 НК е три месеца, определяйки им срок на това наказание от шест
месеца. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват заменянето на това наказание с другото по-
леко – пробация, по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК. Не се констатира
наличието на нито едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, а
останалите смекчаващи такива на фона не ниския размер на предмета на
12
престъплението – 17 425 лв., не са достатъчни, за да обосноват приложението
на чл. 55 НК или за налагане на по-леко наказание „лишаване от свобода“,
определено от районния съд.
По отношение индивидуализацията на наказанието „глоба“ съгласно чл.
47, ал. 1 НК следва да се вземе предвид и имотното състояние на
подсъдимите. В настоящия случай районният съд правилно е отчел, че
кумулативно предвидената санкция „глоба“ е следвало да бъде определена в
размер на 1 000 лв. и за двамата подсъдими, тъй като същите очевидно
разполагат с достатъчно материални активи – подс. О. е могла да закупи
голямо количество стоки (100 броя, носещи инкриминираните марки), а подс.
А. е заплатил за тях сумата от 2 890 лв. Правилно е отчетено обстоятелството,
че подс. О. полага труд във Великобритания, а подс. А. – за когото също има
данни по делото, че полага труд в чужбина, както и предвид посочените му
доходи в декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние за приходи в размер на 800 евро месечно, правилни са изводите на
районния съд, че определеното наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. се
явява под месечния доход на този подсъдим. Предвид обаче стойността на
предмета на престъплението и липсата на други смекчаващи вината
обстоятелства или наличието на изключителни такива, подадената въззивна
жалба за изменение на наказанието и определяне на по-леко такова се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Поради гореизложените съображения обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Мотивиран така, ***нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260072/13.09.2021 г. по НОХД №
1816/2020 г. на РС – ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14