Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 392
14.06.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 264 по описа на съда за
2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 172, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на Д.Н.А., ЕГН : **********,***, депозирана чрез адв.С.М., против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0351-000048 от
16.02.2021 г., издадена от Г. П.П. - Командир на отделение към ОД на МВР -
Хасково, РУ - Свиленград.
Жалбоподателката
посочва, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена фактическа
обстановка, както и при липса на законовите предпоставки за нейното издаване, в
нарушение на предписаната от закона процедура, като в същата не се съдържали
изискуемите по закон реквизити и съдържание. По този начин се затруднявала
защитата на жалбоподателката и се избягвал съдебен контрол относно
законосъобразността на заповедта.
С оглед на изложеното,
същата моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената
Заповед за налагане на ПАМ № 21-0351-000048 от 16.02.2021 г., издадена от Г. П.П.
- командир на отделение към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград, като
незаконосъобразна, издадена при нарушение на процесуалните правила, на
материалните разпоредби и несъобразена с целите на закона.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателката излага допълнителни
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като посочва, че същата не е осъществила твърдяното от органа
допускане на управление на МПС от неправоспособен водач, като от представените
доказателства се установявало, че ангажираната административно-наказателна
отговорност на жалбоподателката е прекратена. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът -
Командир на отделение към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград Г. П.П., оспорва
жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, и обсъди същите
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 16.02.2021 г.
срещу Т. И.Т.е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АA,
№ 6***** за това, че на 16.02.2021 г. около 11:40 часа в гр.Свиленград по ул.“Трети
март“ до кръстовището с ул.“Ген.Струков“ в посока ул.“Христо Ботев“ управлява лек
автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ Х 3*** К*, собственост на Д.Н.А. ***, като при
извършената проверка е установено, че водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС. Посочено е, че с това деяние Т. И.Т.виновно е нарушил чл. 150
от ЗДвП. Отбелязано е, че са иззети като доказателство 2 броя регистрационни
табели с № Х 3*** К* и свидетелство за
регистрация част II с № *********. АУАН е подписан от
актосъставителя, от свидетеля по акта и от нарушителя, като е вписано, че
същият няма възражения.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0351-000048 от
16.02.2021 г., Командир на отделение към ОД на МВР - Хасково, РУ - Свиленград Г.
П.П., на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на Д.Н.А. принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – Прекратяване на
регистрацията на ППС „Сеат Леон“ с рег.№ Х 3*** К* за срок от 6 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че допуска управлението на посочения лек
автомобил на неправоспособния водач Т. И.Т.ЕГН : **********, установено при
съставяне на АУАН № АА 6*****/16.02.2021 г.
Видно от
разписката, инкорпорирана под текста на заповедта, препис от същата е връчен на
жалбоподателката на 17.02.2021 г., което обстоятелство е удостоверено с подписа
на лицето. Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.03.2021 г. пред
Административен съд – Хасково.
По
делото са представени и приети като доказателства Справка за нарушител/водач на
Т. И. Т., Пълномощно с нотариално заверен на 04.06.2019 г. подпис на
упълномощителя, по силата на което Д.Н.А. е предоставила на Р. В. Т.правото да
управлява процесния лек автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ Х 3*** К*, както и Акт за
установяване на административно нарушение серия АА № 617122 от 19.02.2021 г.,
съставен против Д.Н.А. за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че
на 16.02.2021 г. е преотстъпила личния си автомобил „Сеат Леон“ с рег.№ Х 3***
К* на неправоспособния водач Т. И. Т.,
производството по който акт е прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН, във
връзка с постъпило възражение вх.№ 3510000-1220/19.02.2021г. от Д.А..
Представени са и писмени доказателства, удостоверяващи компетентността на
издателя на оспорената в настоящото производство заповед.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита. Преценявайки доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът намира жалбата за неоснователна поради следните съображения:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма,
подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ
със съответна материална и териториална
компетентност.
На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от
представената по делото Заповед № 1253з-479/16.11.2020 г., която е цитирана и в
оспорения акт, Директорът на ОДМВР - Хасково, на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл. 43, ал. 4, във
връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗМВР, е оправомощил посочените длъжностни лица
от ОДМВР - Хасково да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно
нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42,
ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на
областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване
на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на
принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с
представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност
на оправомощеното лице – издател на акта.
Волеизявлението за налагане на принудителна
административна мярка се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава
съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично
изискване същата да е мотивирана. От процесуална страна, в оспорения акт се
съдържа изложение на фактическите и правни основания за налагане на
принудителната административна мярка. Материално компетентният административен
орган е издал атакувания индивидуален административен акт на основание чл. 22
от ЗАНН във вр. с чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП, като е посочил конкретната
фактическа обстановка и е формулирал фактическото основание, прието като
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК.
Оспореният административен акт е и материалноправно
законосъобразен. Разглеждайки спора по същество, съдът установи, че са налице
материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, доколкото е
осъществен фактическият състав за прилагане на процесната принудителна
административна мярка. В заповедта като правно основание за издаването ѝ
е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква „а“ от ЗДвП. Според нея, в
приложимата ѝ редакция (изм. ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.),
действаща към датата на издаване на ЗППАМ, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид принудителна
административна мярка може да бъде собственикът на управляваното превозно
средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато
автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства. При
тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да
установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия
собственик.
В случая е безспорно, че лекият автомобил "Сеат
Леон" с рег. № Х 3*** К* е собственост на Д.Н.А.. Тя не е адресат на
съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за
налагане на процесната принудителна административна мярка, доколкото законът
изисква самото нарушение (управление на МПС от неправоспособен
водач) да е констатирано с АУАН, което в
случая е направено. Поддържаната
от оспорващата защитна теза за липса на знание и вина за това, че собственото й
МПС се управлява от неправоспособен водач, съдът счита за неоснователна. Неотносим
за изхода на правния спор е и фактът, че административнонаказателното
производство във връзка със съставения срещу Д.Н.А. акт за установяване на
административно нарушение е прекратено. Материалноправната норма на специалния
закон, която е приложима съгласно правилото на чл. 23 от ЗАНН, не предвижда
като предпоставка за прилагане на ПАМ наличието на виновно поведение на собственика
на автомобила, който е и адресат на мярката. Субективното отношение на същия би
било съставомерен признак при ангажиране на административнонаказателната му
отговорност за извършено административно нарушение по ЗДвП, което в случая е
взето предвид при прекратяването на съответното административнонаказателно
производство. Приложената спрямо жалбоподателката принудителна административна
мярка е друга форма на административна принуда и е подчинена на различен правен
режим. Принудителната административна мярка, съгласно чл. 22 от ЗАНН, се налага
с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните
последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка
е чрез прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено
административното нарушение - управлението на МПС от неправоспособен водач,
което би могло да причини вредоносен резултат. В този смисъл липсата на вина на
собственика на автомобила е ирелевантно за прилагането на мярката
обстоятелство.
За да съответства на целта на закона, един
административен акт, с който се налага принудителна административна мярка,
следва да отговаря на общата цел на принудителните административни мерки,
посочена в чл. 22 ЗАНН: за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, както и да съответства на специалната цел, посочена в чл. 171 ЗДвП – „осигуряване
на безопасността на движението по пътищата“. Съдът, счита че процесната заповед
е издадена в съответствие с целта на закона. В настоящия случай, видно от
законовите разпореждания, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност, поради което не му е предоставена възможност да
преценя дали да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а
от ЗДвП.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че
обжалваната заповед е законосъобразна, издадена от компетентен административен
орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Разноски по делото не се претендират от ответника,
поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.А., ЕГН : **********,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0351-000048 от
16.02.2021 г., издадена от Г. П.П. - Командир на отделение към ОД на МВР -
Хасково, РУ - Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: