РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Русе, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520202323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №21-1882-000609/15.10.2021г., издадено
от Началник на Първо РУ към ОДМВР - Русе, против М. Н. К., с ЕГН –
**********, за нарушение на чл.6, т.1 и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП
е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
Срещу постановлението е подадена жалба от М.К., чрез адв.Д.Р. -
упълномощен, която е допустима и в законоустановения срок.
Жалбоподателят е редовно призован, явява се упълномощения
представител, която оспорва НП като незаконосъобразно и моли съда да го
отмени.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща упълномощен
представител, който поддържа НП.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител.
Съдът, след като разгледа жалбата и изложените в нея доводи, като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 20.09.2021г., около 19,30ч., жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил, марка „Алфа Ромео 147“ с рег. № Р ***ВТ, като движейки се в
дясната лента за движение преминал през кръстовището между бул.“Васил
Левски“ и ул.“Даме Груев“ на забраняващ червен светлинен сигнал на
светофарната уредба и продължил да управлява автомобила си по
ул.“Страшер планина“. Горното нарушение било констатирано визуално от
св.св.С.Ц. и В.С. /двамата пол. служители от Второ РУП при ОДМВР – Русе/,
които били спрели в този момент със служебния си автомобил на горното
кръстовище /в лявата лента/, изчаквайки червения за тях сигнал на
светофарната уредба, след което двамата пол. служители се насочили с пол.
автомобил включвайки светлинен и звуков сигнал след автомобила на
1
жалбоподателя и го спрели на ул.“Страшер Планина“, в района на магазин
„Кауфланд 2“. Т.к. горните пол. служители нямали правомощия да издават
АУАН поискали съдействие от техен колега за да състави АУАН и в
последствие на горепосоченото място /ул.“Страшер планина“/ дошъл св.Д.П.,
който след беседа със св.св.С.Ц., В.С. и жалбоподателя съставил АУАН бл.№
863181/20.09.2021г., а въз основа на него било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
По настоящото съдебно производство в качеството на свидетели-
очевидци са разпитани свидетелите по АУАН – С.Ц. и В.С., които
свидетелстват за релевантни на делото обстоятелства във връзка с
извършената проверка на жалбоподателя и извършеното от него нарушение,
както и това, че лично са констатирали визуално, че жалб.К. е преминал през
процесното кръстовище с управлявания от него автомобил на забраняващ
червен светлинен сигнал на светофарната уредба, а не както се твърди в
жалбата и свидетеля Ели Ралева, че бил преминал на жълт светлинен сигнал.
От разпита на актосъставителя Д.П. също се затвърждава приетата от съда по-
горе фактическа обстановка.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е неоснователна.
Съдът приема, че актът за установяване на административното
нарушение и НП са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации отразени в АУАН не се опровергават от събраните
доказателства, а издаденото наказателно постановление е законосъобразно и
правилно. Съдът счита, че АУАН е редовно съставен и не са ангажирани
каквито и да било доказателства от които да е видно обратното. Не е
постъпило и възражение в законовия срок против АУАН, който е връчен на
датата на извършеното нарушение лично на жалбоподателя. Съдът не
кредитира показанията на св.Е.Р., т.к. в с.з. тя заяви, че поддържа близки и
приятелски взаимоотношения с жалбоподателя, поради което и съдът приема,
че тя е заинтересован свидетел да поддържа неговата версия – че е преминал
през кръстовището с автомобила на светещ жълт сигнал на светофарната
уредба. От друга страна свидетелските показания на св.св. С.Ц., В.С. и Д.П.
са логически последователни, непротиворечащи си в цялост и разкриват една
и съща фактическа обстановка, която съдът е възприел и посочил по-горе.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото не са налице
доказателства, от които да е налице съмнение относно факта, че
жалбоподателя е преминал през процесното кръстовище с управлявания от
него автомобил на забраняващ червен светлинен сигнал на светофарната
уредба, а не както се твърди в жалбата, св.Е.Ралева и от процесуалния
представител на жалбоподателя, че бил преминал на жълт светлинен сигнал.
Налице е умишлено деяние, а и опит да се избегне ангажиране на
административно-наказателната отговорност, предвид това, че на пол.
служители С.Ц. и В.С. /очевидци на нарушението/ се е наложило да
последват с пол. автомобил, този на жалбоподателя, при включени светлинен
и звуков сигнал.
Съдът приема за несъмнено доказано по делото, че от обективна страна,
на 20.09.2021г., около 19,30 часа, жалб. К. е управлявал лек автомобил марка
„Алфа Ромео 147” с рег. № Р 1148 ВТ, като преминал през кръстовището
между бул.“Васил Левски“ и ул.“Даме Груев“ на забраняващ червен
светлинен сигнал на светофарната уредба, което съставлява нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
От субективна страна жалб. К. е извършил нарушението умишлено, в
качеството си на водач на МПС е длъжен да знае, че не следва да преминава
на забраняващ червен светлинен сигнал на светофарната уредба.
Съдът достига до извода, че административнонаказаващия орган
2
правилно и в съответствие със закона е наложил наказание на жалбоподателя.
В чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е предвидено, че за нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП се налага наказание „глоба“ в размер на 100 лв. В настоящия случай,
съдът няма правомощието да изменя така наложеното единствено възможно,
което е законосъобразно.
Предвид посочените съображения, съдът счита, че не са налице
основания за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което
същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото съдът намира, че следва да се уважи искането
за присъждане на разноски в полза на АНО, съобразно чл.143 от АПК, във вр.
с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната
помощ, като този размер да е в границите на минималноустановения от 80
лв., преценявайки предмета и сложността на настоящото дело.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1882-
000609/15.10.2021г., издадено от Началник на Първо РУ към ОДМВР - Русе,
против М. Н. К., с ЕГН – **********, с което за нарушение на чл.6, т.1 и на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
100 лв.
ОСЪЖДА М. Н. К., с ЕГН – **********, да заплати в полза на ОДМВР
– Русе сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредба за
заплащане на правната помощ.
Решението може да се обжалва пред в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3