О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /24.02.2011г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти
състав, в закрито заседание, проведено на 24 февруари през две хиляди и
единадесетата година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №1908 по описа за 2010г. на ВОС, съобрази следното:
Настоящото
определение се постановява на основание чл.140 и сл. от ГПК.
Образувано е по иск на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, БУЛСТАТ
*********, представляван от Ректора доц. д-р инж. О.А.Ф. срещу М.К.Ш., ЕГН ********** ***, и А.П.К., ЕГН ********** ***. Според ищеца,
въз основа на нотариален акт вх. peг. №17802/19.12.2001 год. акт №151, том LIII,
дело №11944 на Службата по вписванията, ответниците неоснователно се
легитимират като собственици на имот с площ 1360,00 кв.м, представляващ парцел
№1324 по плана на 23-ти микрорайон Варна, придобит въз основа на делба по гр.д.
№1207/1995 год. на ВОС, във връзка с реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.
по гр.д. №1132/1992 год. на ВОС. Твърди, че ответниците нямат право на
собственост върху описания по-горе имот, тъй като той е част от университетския двор, отреден със
заповед №709 от 19.09.1964 год. на Председателя на ИК на ГНС - Варна за учебен
комплекс състоящ се от земя с площ от 189 245,00 кв.м и сгради, описани в
АДС №3035/16.05.2000 год. Делбата по
гр.д. №1207/1995 год. на ВОС била нищожна, поради невъзникнало право на
възстановяване на собственост по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Според ищеца
правото на възстановяване на собствеността върху процесния имот обективно не
може да възникне, тъй като решението по гр.д.№1132/1992 год. на Окръжен
съд-Варна е постановено без да са налице предпоставките на чл.2 от ЗВСВНОИ по
ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Отчуждителното мероприятие „МЕИ" е за комплексно
обществено строителство, реализирано преди влизане в сила на реституционните
закони, с изграждане на основните учебни корпуси, спомагателни сгради,
инфраструктурата и благоустройствените съоръжения на учебния комплекс,
включително масивната външна ограда на университетския двор, видно от годините
на въвеждане в експлоатация в приложените АДС №3035/16.05.2000 год. и
счетоводни картони за осчетоводяване на съоръженията на Университета. Към настоящия момент, процесният имот не е предвиден в подробен
устройствен план и се намира в двора на Технически университет - Варна. Нанесен
е в кадастралната карта на Варна като ид. №10135.2555.22, защрихован с червен
цвят по приложената скица №34177/09.12.2009 год. на СГКК - Варна и няма данни
за упражняване на владение върху него от ответниците. Носители сме на вещни права на самостоятелно изграждане и ползване на
учебния комплекс, като обект на образование, съгласно действащия Общ градоустройствен
план на гр.Варна от 1987 год. и Чл.21, ал.1, т.11 от Закона за висшето
образование, което обуславя правния ни интерес да установим, че ответниците
нямат право на собственост или други вещни права върху процесния имот. С оглед
изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците нямат право на собственост или други вещни права
върху процесния имот с площ 1360,00 кв.м., намиращ се в двора на Технически
университет - Варна, откъм ул."Мир" в 23-и микрорайон по плана на
гр.Варна, представляващ парцел №1324 по кадастралната основа, одобрена със
Заповед №Р-214/23.11.1994 год. на Кмета на Община-Варна и идентификационен
№10135.2555.22 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №
РД-1892/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК-София, защрихован в
червен цвят по приложената скица №34177/09.12.2009 год. на СГКК-Варна, както и
да му присъди направените по делото съдебни разноски. С исковата
молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени
искания.
Ответниците М.К.Ш. ЕГН **********,***
и А.П.К. ЕГН **********,*** в депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, изразяват становище за
недопустимост и неоснователност на така предявения иск. Ответницата А.К.
твърди, че притежава права върху процесния имот по силата на реституция,
постановена с влязло в сила решение на Варненския окръжен от 09.03.1993 г. по
гр.д. № 1132/1992 г., с което е отменено отчуждаването и на основание чл.4 от
ЗВСНОНИ имотът е реституиран в полза на бившите му собственици. Това решение се
отнася за имот, представляващ 2/3 ид.ч от недвижим имот, находящ се в 23
подрайон, съставлява имот с пл. № 2404 в м. „ Чаира „ , ул. „ Мир „ в гр. Варна
, с площ от 2200 кв.м, извършено със заповед № 2048 / 12.10.1974 г. на
Председателя на ИК на ГНС Варна по чл. 98 от ЗТСУ / отм./ Решението има пряко вещно правно-действие.
Реституцията е допусната, поради това, че върху имота на отв. К. и
праводателката на отв. Ш. -Тиша Рангелова не е започнало фактическо
строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон в изпълнение
на мероприятието, за което имотът е бил отчужден със заповед № № 2048 /
12.10.1974 г. на Председателя на ИК на ГНС Варна. Преди отчуждаването имотът е
притежаван от Тиша Рангелова по силата на нот. акт № 182 , том IV, дело № 1086
/1959 г., обективиращ договор за покупко-продажба между нея и Немзур Атанаки
Каспирян, а от А.П.К. - по силата на договор за дарение, сключен с нот. акт №
112а, том IX, дело № 2741 /1968 г., чрез който е придобила 500 кв.м ид.части от
целия имот , с площ от 2200 кв.м. Останалата 1/3 ид.ч от имота е придобита от
ответниците по силата на съдебна делба, постановено по гр.д. № 1207 /1995 г. ,
извършена с държавата. Ответницата М.К.Ш. притежава 1/ 2 ид.част от имота по
силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151 , том LIII,
дело № 11944 / 2001 г., сключен с Тиша Василева Рангелова, който я легитимира
като негов собственик. Правото на възстановяване на собствеността върху имота в
полза на ответниците е признато по реда на косвения съдебен контрол с решение №
354 от 23.04.2008 г. по гр.д. № 1992 / 2007 г. на ВКС, в което съдът е приел,
че са изпълнени законовите изисквания за възстановяване на правото на
собственост. Ответниците оспорват твърденията на ищеца относно нищожността на
съдебната делба, основаващо се на довод за липса на предпоставки за допуснатата
от съда реституция на имота. Твърдят, че след влизане в сила на решението за
допускане на делба на процесния имот, държавата, а още по - малко който и да е
друг правен субект, който не установява самостоятелни права върху имота, не
биха могли в ново съдебно производство да повдигат спор за собственост със
същия предмет. Делбата е действителна и породила целения ефект за прекратяване
на съсобствеността. Този ефект следва да се счита настъпил и за ищеца,
доколкото същият не сочи и не претендира да притежава самостоятелни вещни права
върху имота, а цели защитата на правата на държавата, което се потвърждава и от
представения от него АДС. По отношение на ищеца следва да се счита настъпил и
ефекта на всички постановени съдебни решения по дела, в които същият не е взел
участие, но същите са решени с участието на държавата. Ищецът не е носител на
вещни права върху имота само по силата на факта, че е висше учебно заведение.
Редът за учредяване на такива права е уреден не в Закона за висшето
образование, а в други нормативни актове, на каквито ищецът не се позовава.
Излагат, че са налице всички
предпоставки за реституция на имота по реда на ЗВСВНОИ, а освен това даденото
срещу отчуждаването парично обезщетение е било върнато от собствениците.
Твърдят, че имотът не се намира в двора на Техническия университет и не е
включен в обхвата на имотите, предмет на АДС № 3035 8 2000 г., а при
установяване на обратното - включването му е напълно неправомерно, тъй като
имотът или части от него не са държавна собственост. С оглед изложеното считат, че ответниците се легитимират като
изключителни собственици на спорния имот, поради което искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Молят да им бъдат присъдени сторените
разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск е допустим
съобразно влязлото в сила определение №107 от 17.02.2011г.
По иска с правна
квалификация чл. 124 ГПК, а именно за приемане
за установено, че ответникът не е собственик на подробно описаните в исковата
молба имоти, доказателствената тежест е обърната. В тежест на ответника е да установи наличието
на годно придобивно основание, легитимиращо го като собственик. В тази връзка
следва да установи, че неговите праводатели са били собственици, поради което
са могли да му прехвърлят своето право.
Представените с
исковата молба писмени документи са относими и допустими с оглед предмета на
спора, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи
доказателства за идентичност на процесния имот с този, за който излага, че му е отреден със заповед №709 от 19.09.1964г. на Председателя
от ИК на ГНС-Варна за учебен комплекс, описан в АДС №3035/16.05.2000г.
Направените
доказателствени искания са допустими, но исканията за изискване на 1. цялата реституционна преписка от Община-Варна във връзка с възстановяване имот
бивш пл. №2404 в 23-и микрорайон - Варна по Заявление от Тиша Василева
Ангелова, А.П.К. ***/1992 год. от Окръжен съд-Варна, както и на 2. цялата Преписка №АУ 07-3/07.04.2008 год. за деактуване на имота от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството по заявление на А.П.К.
следва ад бъде оставено без уважение. На ищеца следва да бъде дадена възможност
да посочи какви обстоятелства цели да установи с тези преписки, след което
евентуално ще му бъде дадена възможност да представи заверени документи, съдържащи се в същите.
Ответникът е
представил писмени доказателства, които следва да се докладват за приемане в
с.з. с оглед даване на възможност на ищеца да изрази становище по тях.
На ответниците следва да се укаже, че не сочат
доказателства за твърдението си, че имотът
не се намира в двора на Техническия университет и не е включен в обхвата на
имотите, предмет на АДС № 3035 8 2000 г.
Искането
да бъдат допуснати до разпит двама души
свидетели за установяване на факта на владение на имота от ответниците от 1994
г. до настоящия момент следва да бъде оставено без уважение, тъй като не ясно в
каква връзка е направено. В писмения отговор не са наведени твърдения, във
връзка с които следва да се установява осъществявано владение.
Производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На страните по делото
следва да бъде дадена възможност, в едноседмичен срок от получаване на препис
от настоящото определение, да изразят писмено становище по доклада на иска,
като на ищеца се връчи препис от писмения отговор на ответниците.
С
оглед на горното и на осн. чл. 140, ал.3 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА на страните
следния проект за доклад:
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 ГПК, а именно за приемане за установено, че ответниците не са собственици
на подробно описания в исковата молба имот.
Предвид изразеното от страните становище, не
са налице права и
обстоятелства, които се признават съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал.1, 1, т.3 ГПК.
Предвид изразеното от страните становище, не
се установяват обстоятелства, които
не се нуждаят от доказване съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1, 1, т.4 ГПК
4.
На осн. чл.
146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи
идентичността на процесния имот с този, който им е отреден със заповед №709 от
19.09.1964г. на Председателя от ИК на ГНС-Варна за учебен комплекс, описан в
АДС №3035/16.05.2000г.
На осн. чл. 146, ал.2 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че
не сочи доказателства за следните твърдени от него факти, а именно, че
процесният имот е този, който им е отреден със заповед №709 от 19.09.1964г. на
Председателя от ИК на ГНС-Варна за учебен комплекс, и същият е описан в АДС
№3035/16.05.2000г.
На осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, УКАЗВА на
ответника, че в негова тежест е да установи наличието на годно придобивно
основание, легитимиращо го като собственик на процесния имот.
На осн. чл. 146, ал.2 ГПК, УКАЗВА на ищеца, че
не сочи доказателства за следните твърдени от него факти, а именно какви
са площта и граници на възстановения им с реституционно решение имот,
попада ли същия в двора на ТУ, и същият имот ли е описан АДС.
На
осн. чл. 146, ал.4 ГПК:
ДОПУСКА ПРИЕМАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО като
доказателства по делото заверени копия от: Заповед №709/19.09.1964 год. на Председателя на ИК на ГНС-Варна, АДС
№3035/2000 год., скица №34177/09.12.2009 год. на СГКК-Варна и копие от
Генералния застроителен план на учебния комплекс на Университета - актуализация
към 1990 год., преписи-извлечения от картоните за осчетоводяване на изградените
благоустройствени съоръжения на учебния комплекс до 1990 год.; писмо изх.
№0213-94/22.05.2008 год. по пр. №АУ 07-3/07.04.2007 год. на МРРБ., скица
№8906/23.04.2010 год. на СГКК-Варна и писмо №1925/22.04.2010 год. на Дирекция
„Местни данъци" при Община Варна за данъчна оценка, на осн.чл.140, ал.1 ГПК.
На осн. чл. 140, ал.2 ГПК, отлага
произнасянето по приемането на писмените доказателства, представени с писмения
отговор на ответника и с молба от , за първото по делото с.з. с оглед даване на
възможност на ищеца да изрази становище по тях.
На ищеца /осв. от заплащане на ДТ на осн. чл. 84, т.1 ГПК/ да бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на които да се снабди
от Агенция по вписванията - дирекция Варна със заверен препис от Нотариален акт
вписан под вх. рег.№17802/19.12.2001 год. акт №151, том LIII, дело №11944 на
Службата по вписванията - Варна.
ДА СЕ
ИЗИСКА гр. д. №1132/1992 год. по описа на Окръжен съд-Варна.
ДА СЕ
ИЗИСКА гр. д. №56/1994 год. от ВРС, по
което е постановено решението на ВОС по гр.д.№ 1207/1996 год.
ОСТАВЯ без
уважение искането за изискване на
целите преписки: 1. реституционна преписка от Община-Варна във връзка с възстановяване имот
бивш пл. №2404 в 23-и микрорайон - Варна по Заявление от Тиша Василева
Ангелова, А.П.К. ***/1992 год. от Окръжен съд-Варна и 2. Преписка №АУ 07-3/07.04.2008 год. за деактуване на имота от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството по заявление на А.П.К..***. ще бъде дадена възможност да посочи какви
обстоятелства цели да установи с тези преписки, след което евентуално ще му
бъде дадена възможност да представи заврени документи, съдържащи се в същите.
ОСТАВЯ
без уважение искането, направено в писмения
отговор на ответниците да бъдат
допуснати до разпит двама души свидетели за установяване на факта на владение
на имота от ответниците от 1994 г. до настоящия момент следва да бъде оставено
без уважение, тъй като в писмения отговор не са наведени твърдения, във връзка
с които следва да се установява осъществявано владение.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 13.04.2011г. от 13.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение,
което съдържа проекта за доклад, като на ищеца се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
На осн. чл. 146, ал. 3 ГПК, ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, да изразят писмено становище по доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на
чл. 140, ал.3 ГПК, че съществуват възможности за извънсъдебно разрешаване на
възникналия спор - медиация или друг способ за доброволно уреждане.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: