№ 51
гр. , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100228 по описа за 2021 година
Производството е първоинстанционно такова за издръжка на пълнолетно лице.
Делото е образувано по искова молба, предявена от Р. АТ. БЛ., ЕГН: ********** срещу
нейния баща АТ. Б. БЛ., ЕГН: **********, въз основа на която се иска ответникът да бъде
осъден да заплаща на своята пълнолетна учаща дъщеря издръжка в размер на 500 лв.
месечно, считано от датата на предявяване на иска – 31.03.2021г. до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане, както и
издръжка за минало време в размер на 450 лв. месечно за периода от 01.09.2021г. до
30.03.2021г.
Ищцата в исковата си молба твърди, че ответникът АТ. Б. БЛ. е нейн баща. Сочи, че с
решение от 27.05.2014г. по гр.д. №28 по описа за 2014г. на П.ския районен съд баща й е
осъден да и заплаща месечна издръжка в размер на 110.00 лв. Когато навършила 18 години -
на 07.05.2020г., бащата спрял да изпаща издръжката. Сочи, че в момента е ученичка в 12 „б“
клас в Професионална гимназия по туризъм и хранителни технологии „**********“ – гр.П.
и че има ежедневни разходи, свързани с храна, облекло, обувки, учебни помагала, учебници
и пособия.
По делото е постъпил писмен отговор от ответната страна, като бащата АТ. Б. БЛ. е
взел становище по исковата молба чрез упълномощената адв. С. П.-К. от АК-П.. Заявил е, че
исковете са допустими, но неоснователни, както по основание, така и по размер. В отговора
е заявено, че ответникът не оспорва факта, че ищцата е негова дъщеря, родена на
07.05.2000г. в гр.К.; че с решение от 27.05.2014г. е бил осъден да и заплаща месечна
1
издръжка в размер на 110 лв., както и че ищцата е ученичка в 12-ти клас на посочената от
нея гимназия. Оспорва обаче претенциите на ищцата за заплащане на издръжка в размер на
500 лв. месечно, както за бъдеще, така и за посочения минал период. Счита претенциите за
неоснователни, тъй като не били налице предпоставките по чл.144 СК, съответно чл.149 СК-
ищцата да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, а
той да може да дава издръжка без особени затруднения. Счита размера на претенциите за
прекомерно висок. Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва върху издръжката
за минало време така, както е поискано – от падежа на всяка една месечна вноска. Сочи се,
че претенцията е парична, липсва писмена покана от ищцата, като такава покана
представлява исковата молба. Ответникът сочи, че в исковата молба не са наведени
конкретни факти и обстоятелства и не са представени доказателства, отнасящи се до
нуждите на ищцата и разходите, свързани с издръжката й. Не се твърдяло и доказвало, че
ищцата не реализира доходи и не притежава имущество, от което да реализира такива. Към
исковата молба не била приложена декларация за гражданско, семейно и имотно състояние,
в която под страх от наказателна отговорност да са декларирани относими факти.
Ответникът заявява, че ищцата може да се издържа от собствени доходи или използване на
имуществото си. Сочи, че от присъждане на издръжката през 2014г. до 14.05.2020г.
заплащал на ищцата по 130 лв. месечно, но тъй като изпитвал сериозни затруднения, които
били провокирани в немалка степен и от пандемията от Ковид-19, спрял да плаща
издръжката. Заявява, че понастоящем доходите му от една страна и разходите за издръжка
на семейството му- от друга страна, не му позволяват да изплаща издръжка на ищцата, тъй
като какъвто и размер да бъде определен, ще го затрудни сериозно, тъй като след поемане
на собствената му издръжка, не му остават свободни средства. Ответникът сочи, че
понастоящем живее със съпругата си И. И. Б., с която имат сключен граждански брак от
12.05.2012г. Сочи още, че работи във „***“ ЕАД- гр.С. и получава БТВ в размер на 847 лв.
Чистият му доход, след облагане с данък и осигуровки, бил в размер на 730 лв. Сочи, че
живеят в собствено жилище и разходите за отопление през зимата са около 150 лв. на месец.
Месечната такса за кабелна телевизия и интернет била в размер на 32 лв. Мобилните
телефони на двамата на месец били около 66 лв. За храна давали ежедневно по около 20 лв.
Ответникът твърди, че прави и транспортни разходи, тъй като живее в гр.К., а пътува до
гр.С., където работи. Средният месечен разход за гориво бил около 100 лв., а годишната
застраховка „Гражданска отговорност“ била на стойност 182 лв. Твърди, че заплаща и
застраховка за жилището към ДЗИ, за която на тримесечие плаща по 45.07 лв. Двамата със
съпругата му имали и застраховка „Живот“, за която всеки месец внасяли общо 188 лв.
Твърди още, че съпругата му има сериозни здравословни проблеми, тъй като през 2016г.
претърпяла операция на гръбначния стълб и имала тежък следоперативен период, като от
2016г. била трудоустроена с 50% трайно намалена работоспособност. Здравословното й
състояние изисквало постоянен прием на лекарства, за които заплаща около 100 лв. на
месец. Периодично заплащали и прегледите при невролог в размер на 40 лв. Получавала
пенсия за инвалидност в размер на 330.50 лв. Сочи, че двамата не притежават недвижими
имоти и друго имущество, от което да реализират допълнителни доходи. С оглед всичко
2
изложено, ответникът моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Ищцата Р.Б. не се явява в съдебно заседание, а се представлява от упълномощения
адв.Н. З. от САК, който заяви пред съда, че поддържа исковата молба, като в хода на устните
състезания моли съда да уважи иска така, както е предявен. Адв.З. счита, че са събрани
достатъчно доказателства относно потребностите на детето и разходите, които са
извършвани за бал и други нужди. Сочи, че от представеното удостоверение за доходи на
ответника е видно, че сумите, които е получавал като възнаграждение в последните месеци,
са по-високи от описаните в исковата молба, поради което не би следвало да бъде затруднен
ответникът да заплаща издръжка на детето си в искания размер. Представените
доказателства за разноски на ответника адв.З. счита за неотносими. Сочи, че доверителката
му е на 19 години и не работи, поради което има нужда от поисканите 500 лв. на месец.
Претендират се и разноски от ищцовата страна.
В съдебно заседание ответникът А.Б. не се явява, но се представлява и от своя
упълномощен процесуален представител – адв.С.П.-К., която заявява, че оспорват исковата
молба. В хода на устните състезания адв.П.-К. моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сочи, че се касае за издръжка на пълнолетно лице, която не е
безусловна, каквато е издръжката на непълнолетните. Адв. П.-К. заявява, че в
действителност е установено, че ищцата няма свое имущество, от което да се издържа, но
ако се съпоставят финансовите възможности на ответника с неговите разходи, ще се
установи, че той няма възможност да изплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря.
Обръща се внимание на факта, че записания в удостоверението доход на ищеца е брутен, а
не нетен, а чистото възнаграждение, което получава е под средната работна заплата за
страната. От там доходът следвало да се намали с всички разходи, които се правят-
осигуряване на домакинството с храна, отопление, ток, вода, телефон, застраховки „Живот“,
застраховка „Жилище“, медицински разходи за съпругата му, на която следва да помага,
транспортни разходи за гориво, за поддръжка на автомобил. Следвало да се отчете и ниският
доход на съпругата на ответника, който също рефлектирал върху възможностите на
семейството да поемат разходите си за един нормален начин на живот. Нейният доход
отивал за медицински разходи, поради което семейството следвало да живее само с чистия
доход на ответника, който математически пресметнато според адв.П.-К. е толкова малък, че
не може да задоволи допълнителните потребности за дрехи, козметика, социални и културни
дейности. Поради изложеното процесуалният представител на ответника счита, че на него
не му остават никакви свободни пари, с които да осигурява някаква издръжка на
пълнолетното си дете. Обръща се внимание на факта, че майката също има морален
ангажимент, когато детето учи, да поема част от издръжката. Иска се от съда да отхвърли
изцяло иска и да присъди на ответника сторените разноски.
3
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Обстоятелствата, че страните в производството са баща и дъщеря, като дъщерята не е
навършила двадесет годишна възраст, а на 07.05.2020 г. е навършила пълнолетие, са
безспорни и не се нуждаят от доказване, макар по делото да са представени доказателства в
тази връзка - Удостоверение за раждане на Р. АТ. БЛ. серия УС-0 №***************** г.,
издадено от община К., въз основа на акт за раждане №************* г.
В производството пред РС - П. е представена Служебна бележка с изх. №
34/18.11.2020г., издадена от директора на ПГТХТ „**********“ – гр.П., видно от която Р.
АТ. БЛ. е записана като ученичка в дневна форма на обучение в 12 „б“ клас през учебната
2020/2021 г.
Видно от приложеното по делото решение по гр.д. № 28/2014г. на Районен съд - гр. П.
АТ. Б. БЛ. е осъден да заплаща по 130 лв. месечна издръжка на дъщеря си Р. АТ. БЛ. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.
Представено е по делото удостоверение за доходите на ответника за периода
октомври 2020г. - март 2021г. Удостоверението е издадено от „***********************“
ЕАД- гр.С. на 19.04.2021г. и от него е видно, че за 6 месечния период ответникът е с брутен
доход от около 1000 лв. на месец, с изключение на празничния месец декември, когато
доходът му е по-висок.
Видно е от представеното удостоверение за сключен граждански брак №38, издадено
от община К., че на 12.05.2012г. ответникът е сключил граждански брак с И. И. С.
(понастоящем Б.). Относно съпругата са ангажирани доказателства (епикриза от ВМА –
МБАЛ София), че на 29.02.2016г. е претърпяла операция на лумбални прешлени, след което
е освидетелствана от ТЕЛК с 50% трайно намалена работоспособност (видно от 3 бр.
решения на ТЕЛК от 2016, 2017 и 2021г.). С разпореждане от 16.01.2018г. на Териториално
поделение на НОИ- гр.П. на Ивалина Б. е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 170
лв., считано от 02.12.2017г., а със заповед от 19.02.2020г на Дирекция „Социално
подпомагане“ – К. й е отпусната месечна финансова подкрепа от 25.41 лв.
Видно е от представено Свидетелство за регистрация част I, че ответника и съпругата
му притежават семеен автомобил „***************“, придобит през 2017г., с ДК №
*********, за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
дължима годишна застрахователна премия от 261.88 лв. (според застрахователна полица от
24.02.2021г., издадена от „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД).
Съпругата на ответника- И. Б. е сключила и застраховка за дома, видно от
приложената Застрахователна полица № *****************г. с годишна премия от 180.27
лв., платима на 4 вноски на всяко тримесечие- по 45.07 лв. всяка вноска, като за
4
заплащането на първите две вноски са представени сметки.
Ответникът А.Б. и съпругата му И. Б. имат сключени и застраховки „Живот“,
свързани с инвестиционен фонд, видно от застрахователни полици, които се представят със
застраховател „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ АД, като дължимата застрахователна
премия по всяка от двете застраховки е 420 евро годишно или по 35 евро месечно, т.е. общо
70 евро за двамата съпрузи месечно. Двамата имат допълнителни застраховки „Критични
болести“, а А.Б. – и „злополука“, по които също се дължи премия, както следва: 133.09 евро
годишно (11.09 евро месечно), 82.80 евро годишно (6.90 евро месечно) и 91.98 евро годишно
(7.67 евро месечно). Полиците, касаещи ответника са с период на покритието от 01.01.2019г.
до 31.12.2037г., а тези, касаещи съпругата му – с период на покритие от 01.01.2019г. до
31.12.2024г.
Представени са от ответника касови бонове за заплащана електроенергия към
„*******************“ ЕАД, от които е видно, че сумите, заплащани от семейство Б.и за
електроенергия варират между 40 лв. и 110 лв. според сезоните. Такива касови бонове са
представени и за сумите за вода към „****“ ЕООД П., които варират межди 10 и 15 лева на
месец. Сметките за телекомуникационни услуги, които семейството заплаща, видно от
представените фактури, издадени от „***“ ЕАД, са в размер на около 66.00 лева месечно.
Относно разходите на ищцата Р.Б. са представени доказателства за усвоени от нейна
страна парични суми- от общо 450 лв., отпуснати от „******************“ АД. Видно от
погасителните планове сумата от 200 лв. ищцата дължи на 16 седмични вноски от по 13.33.
лв. за периода от 15.04.2021г. до 29.07.2021г., а сумата от 250 лв. ищцата дължи на 16
седмични погасителни вноски от 16.67 лв. за периода от 29.07.2020г. до 11.11.2020г.
Ищцовата страна е представила още касов бон за сумата от 880.00 лв. за закупен на
15.04.2021г. артикул от Модна къща „*********“ – гр.Б..
Ищцата е попълнила и декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, според която не получава трудови възнаграждения или други доходи и не
притежава недвижимо имущество и МПС-та.
Всяка от страните е ангажирала свидетелските показания на по един свидетел.
Разпитана е като свидетел майката на ищцата- Г. С. С. която заявява пред съда, че
месечно разходите за дъщеря й Р. са около 1000-1200 лв. Майката твърди, че купува на
дъщеря си учебници, бельо, обувки, дрехи, дава й дневни пари. Твърди, че дъщеря й има
телефон и ползва интернет, като месечно телефонът й е около 100 лв., защото изплащат
мобилно устройство – Samsung S21, като договорът е двугодишен. Токът в жилището,
където живеят и което е собственост на майката на свидетелката, също го заплащала
свидетелката – между 80 и 100 лв. месечно. Разходите на ден на Р. били 10-15 лв., които й
давала всеки ден, освен когато са онлайн обучение в училище. Дрехите и обувките също
5
закупувала майката, като казва, че те й излизат по 200-300 лв., но не на сезон, а на покупка,
тъй като само якето е 140 лв. Свидетелката Стефанова заявява, че работи и получава ниска
заплата в размер на около 600 лв., с които отглежда дъщеря си и парите не им стигат, а в
домакинството си нямат друг роднина, който да им помага, освен че понякога свидетелката
иска пари от своята майка, за да плати сметките и да купи храна на дъщеря си. Свидетелката
заявява, че дъщеря й не работи, тъй като все още е ученичка и че тази година е имала бал, за
който са закупили бална рокля, обувки, чанта, заплатили са прическата и всички други неща,
от които има нужда един абитуриент, както и празненството с гостите- съученици и
роднини. Организацията с роднините излязла на стойност 2400 лв. За да си помогне за
заплащането на задълженията, свързани с бала, Р. изтеглила два заема. Майката заявява, че
дъщеря й има желание да продължи да учи висше образование, но на този етап все още не е
подала документи, защото сега ще си защитава дипломата. Според свидетелката дъщеря й
не разполага с никаква собственост, няма и МПС.
Като свидетел е разпитана и И. И. Б.- съпруга на ответника. Тя твърди, че двамата
със съпруга й живеят в едно домакинство сами и в собствено жилище. Споделя, че има
операция на гръбнака от 2016г., като гръбнакът й е стабилизиран с железа и вече шеста
година прави различни процедури, поне 2-3 пъти й се налага да ходи на невролог,
лекарствата й са скъпи, а приема и специални хранителни добавки и прави рехабилитации.
Средно на месец казва, че й е нужна сумата от около 100 лв. за лекарства, изследвания и
рентгенови снимки. Твърди, че съпругът й няма разходи, свързани със здравето му. За
съпруга си споделя, че работи във „***“- гр.С., а живеят в гр.К., поради което прави разходи
и за пътуване. Колата твърди, че им е необходима освен съпругът й да ходи на работа, за да
може той бързо да я транспортира, когато се влошава състоянието й. Твърди, че разходът за
гориво на автомобила е около 80-100 лв. на месец. Гражданската отговорност за автомобила
сочи, че е 260 лв. и си ги плаща съпругът й. Свидетелката сочи още, че двамата имат
застраховки „Живот“, които са около 180 лв. месечно, а застраховката на жилището е 50 лв.
Според свидетелката разходът им за ток е стигал 220 лв. през зимата, а обичайно е около
150-160 лв. Кабелната телевизия и интернета сочи, че са на стойност 30 лв. месечно.
Свидетелката Б. заявява, че тя самата е пенсионер по болест и получава 330 лв. общо с
увеличението заради Covid-19 и добавката от 25 лв. за движение. Твърди, че нямат заеми и
не плащат наеми, но нямат други доходи, освен нейната социална пенсия и доходът на
съпруга й, нито имат имущество, от което могат да реализират доходи. Разходът за храна на
семейството се сочи, че е между 450 и 600 лв. месечно. Свидетелката Б. сочи още, че
съпругът й е заплащал издръжка от 130 лв. месечно на дъщеря си до навършването на
пълнолетие, но от май месец миналата година, когато тя е станала пълнолетна, е спрял да
плаща и че нямат повече финансова възможност да плащат издръжка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от Р.Б. с кумулативно съединени искове с правно
6
основание чл.144 СК и чл.149 СК вр. чл.144 СК.
С оглед разпоредбата на чл. 144 СК за основателност на исковете следва да се
докаже: 1) че ответникът е баща на ищцата, като последната не е навършила двадесет
годишна възраст; 2) ищцата учи редовно средно образование в учебно заведение; 3) ищцата
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си; 4) ответникът
може да дава издръжка без особено затруднение. При доказване на посочените предпоставки
и с оглед определянето на размера на издръжката следва да се установят нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Безспорно между страните, както съдът отбеляза при обсъждането на доказателствата,
а и е доказано чрез ангажираните писмени доказателства, е обстоятелството, че ответникът
А.Б. е баща на ищцата Р.Б. и че дъщеря му не е навършила двадесет годишна възраст.
Представени бяха доказателства, че ищцата е била ученичка в 12 клас през учебната 2020-
2021 г. в ПГТХТ „**********“- гр.П.. Към настоящия момент ищцата следва да е завършила
гимназиалното си образование, като все още не е ясно дали същата ще продължи да учи
висше образование.
Установява се от доказателствата- писмени и гласни, че ищцата не реализира доходи
и не може да се издържа от имуществото си, като същата не работи, няма имоти или МПС-
та.
При отчитане на гореизложеното, настоящият състав намира, че първите три
предпоставки за уважаване на иска по чл.144 СК се явяват доказани.
Ищцата ангажира гласни доказателства за своите нужди чрез разпита на нейната
майка. Установените разходи са разходите, типични за момиче на нейната възраст, които
няма как да бъдат отречени – за храна, дрехи и козметика. Към момента на завеждане на
исковата молба ищцата е била все още ученичка, прекарвала е част от времето си в
училищна среда, където е следвало да се храни, да е облечена подходящо и да разполага с
необходимите учебни пособия и материали, макар че голяма част от времето през
последната година е била заета с онлайн обучение от дома си, което обаче не изключва
необходимостта от учебни материали. Неизменен разход за ищцата именно в периода към
завеждане на исковата молба и след това, към края на 12-ти учебен клас, е бил разходът за
организация на бал, в който разход е следвало и двамата родители да участват, а той е поет
изцяло от майката и дори се е наложило ищцата да тегли бързоликвидни заеми с голяма
лихва, за да подпомогне покриването на тази разходи. Към момента на приключване на
устните състезания по делото има събрани доказателства, макар и не категорични, за
желание и решение на ищцата да продължи образованието си. В този смисъл, на същата ще
са необходими средства за евентуалното й явяване на изпити и поемане на първоначалните
разходи по организация на студентския живот. Не бе доказано за Р.Б. да съществуват
някакви специфични нужди, поради което такива и не могат да са фактор за преценката на
съда.
7
Независимо от установените нужди на ищцата обаче, настоящата съдебна инстанция
намира, че заплащането на издръжка по чл.144 СК в действителност, както твърди и
процесуалният представител на ответника, не е безусловно, което кореспондира с
установената константна практика на ВКС /Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1339/2012 г., III г. о., ГК; Определение № 1395 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр.д. №
459/2012 г./, като по делото следва да се установи дали родителят - ответник по иска, може
да дава издръжка „без особени затруднения“. Не може да се настоява за присъждане на
такава издръжка във всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителя /Опр.
№ 1347 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 369/2012 г. на ВКС/. Налице е ограничение, свързано с
обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи
за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава само ако се
изясни, че това не би го затруднило особено. „Особено затруднение“ по смисъла на СК
означава ограничаване на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни
нужди на самия родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В ППВС № 5/70 г. е посочено
принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца, се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е
постановена съдебна практика, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. №
944/2010 г. на ВКС, III г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС,
III г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 305
от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.
В конкретния случай, съдът намира, че родителят – А.Б. не би могъл да дава „без
особени затруднения“ на ищцата издръжка в какъвто и да е размер. Това е така, тъй като,
макар родителят да работи, той има брутен месечен доход от около 1000 лв., от които
изчисленият чист доход е около 750 лв., както твърди и самият ответник в отговора на
исковата молба. Тук съдът следва да сподели довода на процесуалния представител на
ответника, че разходите за домакинството на същия са от значение при преценка
възможността му да дава издръжка. В домакинството на ответника се включва и неговата
съпруга, която има здравословен проблем, налагащ поемането на допълнителни разходи.
Може да се счете обаче, че тези разходи се покриват от близо половината от получаваната от
нея социална пенсия, която тя заяви, че е в размер на 330 лв. месечно. Следователно,
останалите разходи на домакинството, в действителност се поемат от ответника с неговото
трудово възнаграждение, с помощта на пенсията на съпругата си от около 150 лв., останали
след поемане на медицинските разходи. Разходът за храна на семейството според
свидетелката И. Б. е между 450 и 650 лв. Според съда сумата от 450 лв. е в състояние да
осигури на семейството нормалната потребност от изхранване и битови нужди, от които 300
8
лв. да се поемат от ответника и 150 лв.- от свидетелката. Около 200 лв. месечно излизат
застраховките на семейството, като не може обаче да се отрече необходимостта от тях, тъй
като една част от тях са задължителни (Гражданска отговорност на автомобилистите), а
друга част застраховат важни човешки блага- здравето и жилището. Останалите разходи на
семейството, за които са представени доказателства- електроенергия, вода,
телекомуникации, са средномесечно около 150 лв. Разходът за бензин и поддръжка на
семейния автомобил е около 100 лв. месечно. С тези суми се изчерпва доходът на ответника,
като освен заплащане на гореизброените необходимости, със сигурност семейството има и
други нужди – от закупуване на дрехи, обувки и козметика, които вече надхвърлят семейния
бюджет. Независимо, че ответникът няма заеми и не заплаща наеми, присъждането на
издръжка на пълнолетната му дъщеря, в какъвто и да е размер, би предположило той да
лиши семейството си от обичайни негови потребности, тъй като не би разполагал с нужния
бюджет за покриването им. Първоинстанционният съд, макар да акцентира вниманието си и
това на родителя-ответник върху нуждата от издръжка на ищцата, следва да вземе предвид,
че в случая не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за правото на
издръжка по чл.144 СК и чл.149 вр. чл.144 СК и по-конкретно, че не е доказана
възможността ответникът да дава поисканата издръжка без „особени затруднения“.
Предвид посоченото по-горе, следва да се приеме, че обстоятелството във връзка с
възможността на ответника да дава издръжка на пълнолетното си дете, учащо в средно
учебно заведение, без особени затруднения, не е доказано, а в този случай родителят не
дължи издръжка /Реш. № 195 от 1.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1424/2010 г., III г. о., ГК/. В
този смисъл предявените искове следва да бъдат отхвърлени, макар убеждението на
настоящия съдебен състав да е, че родителят има морален дълг да се грижи финансово за
детето си докато същото съумее да започне да се грижи само за себе си. Юридическата
логика, произтичаща от събраните доказателства обаче, налага отхвърляне на исковете и
единствено на добрата воля и морална преценка на бащата ще почива решението му дали
той доброволно да заплаща някаква сума за издръжка на вече пълнолетната си дъщеря.
По разноските:
Страните претендират една от друга разноски в настоящия процес, като с оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата дължи на ответника заплащане на
сумата от 450 лв. за заплатен от него адвокатски хонорар, от заплащането на каквито
разноски тя не е освободена.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 144 СК и чл.149 вр. чл.144 СК,
предявени от Р. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес в гр. П., ул. „**************“ №44 срещу
9
АТ. Б. БЛ., ЕГН: 72********3, гр. К., ул. „***********“ №58, вх.Б, ет.5, ап.37 за заплащане
на сума в размер на 500 лв. (петстотин лева) месечно, представляваща месечна издръжка за
пълнолетен учащ в средно учебно заведение, считано от 31.03.2021 г. до настъпване на
обстоятелствата, обуславящи изменението или прекратяването на задължението за
заплащане на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и
издръжка за минало време в размер от по 450 лв. месечно за периода от 01.09.2020г. до
30.03.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, Р. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес в гр. П.,
ул. „**************“ №44 ДА ЗАПЛАТИ на АТ. Б. БЛ., ЕГН: 72********3, гр. К., ул.
„***********“ №58, вх.Б, ет.5, ап.37 сума в размер на 450.00 лв. /четиристотин и петдесет
лева/, представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар в производството пред РС-
П..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок, считано от
постановяването му на 16.06.2021 г. пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10