Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на четвърти октомври 2022 година, в състав:
Председател:
Веселина Чолакова
при секретаря Добринка Долчинкова, като
разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 1904 по описа за 2022
година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ .
Образувано е по жалба на Х.И.Н., ЕГН ********** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0819-001038/12.08.2022 г,. издадена от младши инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на
МВР/ -Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“
от ЗДвВ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Със същата
заповед, на основание чл. 172, ал.4 от ЗДвП е разпоредено със съставяне на АУАН
да се отнемат документи – Свидетелство за регистрация на моторно превозно
средство /СРМПС/ № *********, както и два броя регистрационни табели с № ***. С жалбата се навеждат доводи за
допуснати нарушения на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Твърди
се, че нарушението, за извършване на което на оспорващия е наложена ПАМ, не е
доказано. Сочи се, че определеният от ответника срок на мярката от шест месеца
не е обоснован и не е съобразен с тежестта на нарушението. Твърди се също, че
заповедта не е мотивирана, както и че същата не е съобразена с целта на закона.
В заключение до съда е отправено искане заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят Х.И. Н. не се
явява. От страна на неговия процесуален представител – адв. С. В. е представено
писмено становище като не възразява да се даде ход на делото в негово
отсъствие. По съществото на спора поддържа жалбата на изложените в нея
съображения и направеното искане за отмяна на оспорения акт. Иска се и
присъждане на разноски.
Ответник – мл. инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР – Варна, се представлява от главен юрисконсулт Б. Й., която оспорва
жалбата като неоснователна. Намира, че не е налице нито едно основание за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна – издадена е от компетентен орган в
предписаната от закона форма при спазване на административнопроизводствените
правила и на материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, като взе
предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представените от
ответника доказателства е видно, че на 12.08.2022 г. мл. автоконтрольор при ОД
на МВР – Варна Х. Г. Г. е съставил срещу жалбоподателя Х.И.Н. Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 725420. Актът е съставен за това,
че на 12.08.2022 г. в 15,34 ч. на ул.
„Прилеп“ след пътен възел с бул. „Хр. Смирненски“ посока бул. „В. Левски“, е
установено, че Х.И.Н. управлява собствения си автомобил Рено Клио с рег. № *** след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Нарушението е установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARAM-0004 с проба № 313, която е отчела
употреба на Метаанфетамин (л. 12 от преписката). В АУАН е посочено, че с описаното
деяние водачът на автомобила е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 предл.
ІІ-ро – управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Във връзка с
констатираното нарушение от младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР -Варна А.
А.
А. е
издадена оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ №
22-0819-001038/12.08.2022 г., с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.
171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвВ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест
месеца, а на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП със същата заповед е разпоредено
със съставяне на АУАН да се отнемат документи – СРМПС № *********, както и два
броя регистрационни табели на автомобила с № В1692ТМ.
Предвид установеното от
фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна
страна:
Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя в деня на проверката – 12.08.2022
г. Жалбата, именувана Искане за отмяна на ПАМ, е депозирана в деловодството на
АС – Варна от процесуалния представител на оспорващия – адв. С. В., на 16.08.2022
г. по електронен път. Изложеното мотивира съда да приеме, че оспорването е
направено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0819-001038/12.08.2022 г., представляваща по същество индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т.
2а б. "б" от ЗДвП.
По силата на чл. 165, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби,
контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да
отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи,
съответно т. 3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат
управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно
превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление
и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или
наркотични вещества или техни аналози.
С административната
преписка от ответника е приложена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, с която на Областните дирекции на МВР и на Столична
дирекция на ВР са предоставени правомощия да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата в рамките на обслужваната територия (т. 1.3. от
заповедта). Приложена е и Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. (л. 2 от адм.
преписка) на Директора на ОД на МВР – Варна, видно от която назначените по
график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат принудителни административни
мерки само по чл. 171, т.2а от ЗДвП с мотивирани заповеди (т. 2.3 от заповедта).
Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена именно тази
законова разпоредба.
От представеното от
ответника Удостоверение, издадено от началника на Сектор „Човешки ресурси“ в ОД
на МВР – Варна, приложено на лист 32 от делото, е видно, че със Заповед №
365з-5017/12.08.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Варна младши инспектор
Атанас Андреев Атанасов, издател на оспорената ЗППАМ, е назначен на
изпълнителска длъжност „младши автоконтрольор ІІ степен“ в група „Организация
на пътното движение, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор Пътна
полиция“ към Отдел „Охранителна полиция“ при ОД- на МВР – Варна. Видно от
приложения към административната преписка месечен график за определяне на
служителите за изпълнение на ППД от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна за месец Август 2022 г., мл. автоконтрольор Атанас А. Атанасов е бил
дневна смяна на 12.08.2022 г. (от 08,00 ч. до 20,00 ч.), когато е установено
нарушението.
Горните установявания,
анализирани в съвкупност и по отделно, налагат извод, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган.
Не се споделят оплакванията на
жалбоподателя, че оспорената заповед не е мотивирана и в този смисъл страда от
формални пороци, които са основание за отмяната ѝ като незаконосъобразна.
Неоснователно в жалбата се твърди, че от разпоредителната част на заповедта не
става ясно регистрацията на кое конкретно превозно средство се прекратява.
Недвусмислано е посочено, че се отнемат документи /свидетелство/ за регистрация
на ППС № ********* и 2 бр. регистрационни табели с № В1692ТМ., а от стана на
Хр. Н. не се твърди и не се представят доказателства, с които да се оспори, че
именно това е притежаваното от него ППС.
В заповедта са посочени фактите, които
съвпадат с предвидената в чл.5, ал.3, т.1, предл. 2 от ЗДвП хипотеза. Според
нея на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Оспорващият поддържа тезата, че в хода на
производството по издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила тъй като преди
издаването ѝ нарушителят е оспорил резултатите от направения тест за
употреба на наркотични вещества или на техни аналози. Посочените доводи на
жалбоподателя са неоснователни.
На лист 7 от преписката е
приложен съставеният при проверката АУАН, в който са описани фактите, които са
послужили като основание за издаване и на оспорената заповед. След запознаване
със съдържанието на акта, същият е подписан от него без възражения. По делото
липсват каквито и да било други доказателства, от които да е видно, че резултатите
от теста на дрегера са оспорени от нарушителя в момента на проверката или след
това. Тази теза се лансира за първи път едва с подаване на жалбата до съда. От
ответника е представен Протокол № ********* – 10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 от 22.11.2021 г., видно
от който използваното техническо средство е в изправност. Ето защо съдът намира
извършването на описаното в заповедта административно нарушение за доказано. Същото
е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците
в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което
в съответствие с приложимата правна уредба административният орган е наложил
принудителната административна мярка. Административната принуда е
държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за
обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът на нарушението -
техен адресат, не желае да изпълни доброволно.
В разглеждания случай
органът е съобразил разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, и доколкото същият
попада в приложното поле на чл. 171, т. 2а от ЗДвП свидетелството за
регистрация на МПС е иззето със съставянето на АУАН серия GA № 725420 от
12.08.2022 г. и при наличие на случай по чл. 171, т. 2а от ЗДвП са иззети и
регистрационните табели.
Неоснователни са
оплакванията на Х. Н. за незаконосъобразност на заповедта предвид липсата на
мотиви в нея досежно срока, за който е наложена принудителната административна
мярка. Същата е наложена в минимален размер – 6 месеца. Това води до извода, че
при определяне размера на срока органът е съобразил липсата на други нарушения
на този закон, извършени от водача, поради което не е било необходимо да излага
конкретни мотиви.
Изложеното по-горе налага
извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата
форма, при спазване на процесуалните правила и материалния закон, в
съответствие с целта на закона, поради което не са налице основания по чл. 146,
т. 1 – 5 от АПК за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Предвид изхода на спора
искането на жалбоподателя за присъждане на сторени в съдебното производство разноски
е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Ответникът е претендирал
да в негова полза да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.
37, ал. 2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, поради което
сумата следва да се плати по сметка именно на юридическото лице, към което се
числи административния орган издал оспорения административен акт. Делото не е с
фактическа и правна сложност. Извършено е процесуално представителството от
юрисконсулт. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателно, следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на ОД
МВР – Варна сумата 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение, определена
съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 24 от НЗПП.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.И.Н., ЕГН ********** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0819-001038/12.08.2022 г,. издадена от младши
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна Дирекция на Министерството на
вътрешните работи -Варна.
Осъжда
на Х.И.Н., ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – гр. Варна, сумата от 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и по аргумент на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП не подлежи на обжалване.
.
СЪДИЯ: