Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261371
23.11.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1747 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрисконсулт Д. е предявил против С.И.Т.,
ЕГН **********,***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдените по частно гр. дело № 16733/ 2019 г. на ПдРС, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за начислена топлинна
енергия, както следва: 246,62 лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П. за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019г., както и
сумата от 27,50 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.12.2017 г. – 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до пълното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия
на гр. Пловдив. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., имал
качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед
сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия,
дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът
за дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия за
отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на стойност
246,62 лв. през периода 01.10.2017 г. – 30.04.2019г., която същият не заплатил.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 27,50 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 02.12.2017 г. – 15.10.2019г.
Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което
срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 16733/2019 г. на ПдРС,
VIIІ гр. състав, била издадена заповед № 9098/17.10.2019 г. по чл. 410 ГПК за
посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна
такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да
предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да
бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 16.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил отговор
на исковата молба. Счита исковата молба за частично недопустима, а по същество
– изцяло неоснователна. Твърди, че ответникът не е собственик на процесния имот
и в тази връзка не дължи плащане на начислената топлинна енергия, както и че
процесният имот не е индивидуализиран в достатъчна степен като обект на
топлоснабдяване – няма посочен клиентски номер, ИТН, партида или друга
идентификация. Оспорва размера на претендираната главница и обезщетение за
забавено плащане. Твърди, че не са индивидуализирани упоменатите в исковата
молба Общи условия на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. Моли за отхвърляне на
исковата претенция като неоснователна и недоказана.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №16733/2019 г.
на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните суми за начислена
топлинна енергия: 246,62 лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., за периода от
01.10.2017 г. до 30.04.2019г., както и
сумата от 27,50 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.12.2017 г. – 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до пълното й
изплащане и разноските по заповедното по производство в общ размер на 75 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени
доказателства по делото са приети справка от АВ, декларация по чл. 14 ЗМДТ, ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Пловдив” ЕАД.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника е доставена ТЕ за сградна инсталация –2,30462 MWh. За отопление и БГВ не е
начислявана.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството
консумирана топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата
от 246,62 лева, а лихвата за забава- на 27,50 лева.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от
приетите по делото писмени доказателства – справка по лице, декларация по чл.
14 ЗМДТ се установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. В заключението на СТЕ
изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и
обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е
доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена като сградна инсталация. За
отопление и БГВ не е начислявана. Няма разлика между ТЕ начислена на абоната с
това, което следва да му бъде разпределено съгласно техническите нормативните
изисквания. Методиката е спазена.
Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи.
Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
Освен това Съда на Европейския съюз по
съединени дела № С-708/17 г. и С-725/17 г. прие, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5,
параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на
Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите
в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната
инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от вещото лице по ССчЕ, което изчислява доставеното
количество ТЕ, разпределена като сградна
инсталация и отопление на база данните от СТЕ и нормативно определените цени за
продукта. Това заключение също следва да се кредитира изцяло като компетентно
дадено и обективно изготвено, поради
което искът за главницата е доказан и по размер, в който следва да се уважи.
По
отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 27,50 лв. за периода от
02.12.2017 г. до 15.10.2019 г., съобразно ССчЕ е на пълно
основателна и същата следва да се уважи изцяло.
Изложеното дотук налага извод за
основателност на предявените от ищеца искове
за установяване дължимост на сумите по издадената в негова полза заповед
за изпълнение-главница и лихви в заявените размери. Върху главницата се дължи и
законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на
заявлението – 16.10.2019 г. до окончателното й
заплащане.
Ето защо предявените искове следва
да се уважат, като основателни и
доказани.
По отношение на разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в
пълния им размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 75 лв., депозит за вещи лица по допуснатите две експертизи
общо в размер на 310 лв., 100 лв. – депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер от
100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащане на правната помощ, тъй като делото е с ниска фактическа
и правна сложност.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на ТР е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника, изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта
й относно разноските, отпада. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство и исковото производство
разноски в общ размер на 75 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 9098/17.10.2019 г., издадена
по частно гр. дело № 16733/2019 г. на ПдРС, С.И.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37
суми за начислена топлинна енергия, както следва: 246,62 лв.
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. П., за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019г.,
както и
сумата от 27,50 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
от 02.12.2017 г. до 15.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.10.2019 г. до пълното й
изплащане.
ОСЪЖДА С.И.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по делото разноски в
размер на 585 лева и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/ представляваща
разноски частно гр. дело № 16733/ 2019 г. на ПдРС, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
ПМ