Определение по дело №885/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 23
Дата: 8 януари 2020 г. (в сила от 8 януари 2020 г.)
Съдия: Адриана Панайотова Панайотова
Дело: 20193200500885
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р    Е    Д   Е   Л   Е   Н    И    Е

№ 23

Гр.Добрич ,08.01.2020 година

 

ДОБРИЧКИ окръжен съд,Търговско отделение,в закрито съдебно заседание,проведено на  осми януари,две хиляди и двадесета  година,в състав:

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:ЕВА И.

                                                                       ГЕОРГИ ПАВЛОВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.ч.гр. дело № 885 по описа за 2019 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

 Производството е по чл.274 от ГПК във връзка с чл.419 ал.1 от ГПК.

       Образувано е по подадена жалба от заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК-*** ,гр.София срещу Разпореждане от 25.11.2019 г.,инкорпорирано в Заповед № 2019 от 25.11.2019 г.,издадена по гр.дело №4252/2019 г. по описа на Добрички районен съд.

       С обжалваното разпореждане е оставено без уважение заявлението на  частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на сумите от 333,30 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

       Жалбата е  подадена в законоустановения срок,същата е с правно основание чл.413 ал.2 от ГПК и е допустима.

        Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

        По оплакването ,че районният съд е превишил правомощията си,предвид едностранния и формален характер на заповедното производство,както и целта му да  осигури бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения ,Окръжният съд намира следното:

       Правилно при решаване на делото съдът е взел предвид  приложението на Директива 93/13/ЕИО,която не допуска правна уредба на държава членка ,която не дава възможност на съда,в който и да е етап от производството,да преценява служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител,макар да е установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и не е подадено възражение от длъжника.Позовал се е и на разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК,съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,което го оправомощава да откаже издаването на заповед за изпълнение в частите от заявлението,които са в противоречие със закона и добрите нрави.

      Съгласно изменението на ГПК /ДВ.бр.100/2019г./-чл.7 ал.3 гласи,че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител,какъвто безспорно е настоящия договор.В чл.411 ал.2 от ГПК се създава нова т.3 ,която задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.Нормата има незабавно действие от момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени случаи,доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.По тези съображения настоящата инстанция я взема предвид.

        Добрата и законосъобразна търговска практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора за кредит преди сключването му.В противен случай се нарушават  нормите на чл.33 ал.1 от ЗПК и чл.8 пар.1 от Директива №2008/48 за безотговорното кредитиране,което е констатирал и първоинстанционният съд в своите мотиви.

        Претендираната сума ,представляваща 333,30 лв. възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на  333,30 лв. почива на неравноправна договорна клауза и е в противоречие с императивната норма на чл.10а ал.2 от ЗПК,тъй като събирането на вземания представлява действие по управление на кредита и за него не се следват допълнителни такси.С така предвидената клауза се заобикаля правилото на чл.33 ал.1 от ЗПК,който предвижда при забава на потребителя ,кредиторът да има право само на лихва за времето на забавата.С така предвиденото допълнително задължение на кредитополучателя се оскъпява неоправдано кредита и това води до неоснователно обогатяване.

      Като е достигнал до аналогични фактически и правни изводи районният съд правилно е оставил без уважение заявлението на частния жалбоподател в обжалваните му части.Разпореждането е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Като се води от гореизложените съображения,Добрички                      

    окръжен съд

 

О   П    Р    Е    Д     Е    Л    И :

 

        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от   „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК-*** ,гр.София  жалба срещу Разпореждане от 25.11.2019 г.,инкорпорирано в Заповед № 2019 от 25.11.2019 г.,издадена по гр.дело №4252/2019 г. по описа на Добрички районен съд.

            Определението не подлежи на касационно обжалване, на основание     

    чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 2 (ред. след изм., обн. - ДВ, бр.

    100/2010г.) ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                      2.