Р
Е Ш
Е Н И Е №……………/……………………2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна,
XXXIV състав, в публично съдебно заседание на
двадесет
и шести юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
при секретаря Нина А., като разгледа докладваното от
съдията адм.д.№ 898/2021г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27 и сл. от ЗОС.
Образувано е по подадена жалба от А.П.П., ЕГН **********
***, насочена срещу Заповед № 3135/29.08.2014г., издадена от Кмета на Община Варна, с която е наредено
отчуждаването на част от имот с идентификатор
10135.2563.311 с площ 171кв.м., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна, район „Приморски“. Със същата заповед е определен размерът на
равностойното парично обезщетение, възлизащ на 12450лв.
С жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Твърди се, че същата е издадена в противоречие с
разпоредбите на чл.81, ал.4 и чл.208 от ЗУТ (в редакцията му към датата на
издаване на заповедта), според която отчуждаванията за прокарване на нова
задънена улица в урегулирана територия се извършва по искане на собствениците
на поземлени имоти и за тяхна сметка. В настоящия случай се твърди, че такова
искане от жалбоподателя не е отправяно. Сочи се противоречие с разпоредбите на
чл.21, ал.7 и чл.25 от ЗОбС, както и липса на посочване от страна на издателя
на заповедта каква част от имота се отчуждава на основание ЗРП от 1993 г. и
каква част по ПУП-ПРЗ от 2005г. Изложени са съображения за допуснати нарушения
при издаване на заповедта в частта на определената оценка на отчуждаваната част
от имота.
Отделно от горното се сочи нищожност на издадената заповед, като освен
изложените доводи се твърди, че издател
на заповедта не е кмета на община Варна, „липсва материална и времева
компетентност“ при издаването й. В представена писмена защита се развиват
допълнителни доводи в този смисъл. Сочи се липса на спор относно обстоятелството, че заповедта е издадена от
заместник кмет в хипотезата на чл.39,
ал.2 от ЗМСМА, т.е. при отсъствието на титуляря, но в същото време датата на
издаването й съвпада с датата на заместване, което означава, че кметът е бил на
работа. На същата дата - 29.08.2014 г. е издадена и процесната заповед. Твърди се, че
паралелното осъществяване на функциите на кмет на общината, както от титуляря,
така и от заместника, натоварен с нея чрез изрична упълномощителна заповед, води до заобикаляне
на закона и на практика до ефект на делегиране на права, без да е налице
хипотезата на заместване. Специалната разпоредба на чл.25, ал.2 от ЗОС не допуска възможност кметът
да делегира другиму правомощията си по издаване на заповеди за отчуждаване,
което пълномощникът на жалбоподателя навежда като довод за липса на компетентност
на издателя на процесната заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа
оспорването и моли жалбата да бъде уважена, чрез
постановяване на решение, с което да бъде прогласена нейната нищожност, в условие
на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. В представена писмена
защита са развити подробни доводи в подкрепа на направените искания. Твърди се,
че имотът, собственост на жалбоподателя не се засяга от предвижданията на
цитираните в оспорената заповед за отчуждаване заповеди на кмета на община Варна за одобряване на ЗРП/1993г. и
ПУП/2005г., което ги прави негодна основа за извършване на принудително
отчуждаване на предвидената част от процесния имот. Претендира се и присъждане на сторените в
производството разноски, съобразно представен списък.
Ответната
страна по жалбата- кметът на Община
–Варна, чрез процесуален представител, счита оспорената заповед
за законосъобразна и моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Представя писмени
доказателства относно причината, поради която кметът на община Варна за
посочената дата е отсъствал, съответно е издал заповед функциите на кмет да се
изпълняват от зам.кмета Пейчо Пейчев на дата 29.08.2014 г. В съдебно заседание
се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен
имот № 1857 по плана на 21-ти п.р., гр. Варна, предвид представения и приет към доказателствата по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №161/26.08.1998г., том ХХ, дело № 7557/98г. /л.10/.
Представен е договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
03.11.1998 г., видно от който в дял на А.П.П. и Т.З. П. е възложен имот пл.№
1857, по плана на ХХІ-ви подрайон на гр.Варна, местност Свети Никола, представляващ
дворно място с площ от 1180 кв.м.
От приобщеното към доказателствата по делото Решение от 17.01.2000 г., по описа на ВРС, ХVІ състав, с което на
основание чл.100 от СК е прекратен бракът
между жалбоподателя А.П.П. и Т.З. П. е видно, че посочения поземлен имот е
поставен в дял и собственост на А.П..
Със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. на Кмета
на Община Варна е одобрен застроително-регулационен план на 21-ви микрорайон. С последваща Заповед № Г-44/21.04.1999г. на кмета на
Община Варна е одобрен ЧИЗРП за парцел ХХVІІ-1857, както и пътна връзка между
парцели ХХVІІ1857, ХХVІІІ-1857А, ХХІХ-1856, ХІІ-общ, като имот №1857 е
разделен на № 1857 и №1857А. С това частично изменение на застроително – регулационния
план се обособява УПИ-ХХVІІ-1857, от кв.30 по плана на 21-ви микрорайон на гр.
Варна. Със Заповед № Г-257 от 02.09.2005 г. на Зам.кмета на община Варна е
одобрен план за застрояване на УПИ ХХVІІ-23, кв.30 по плана на 21-ви м.р. на
гр.Варна, като неразделна част към заповедта е констативен протокол от
09.01.2012г., издаден от район „Приморски“, община Варна, в който се посочва,
че заповедта влиза в сила считано от 10.01.2012г. След проведената кадастрална карта имотът е получил идентификатор
10135.3516.118, с площ 1180 кв.м.
По делото е представено и приобщено удостоверение № АУ028399ВН_001ВН от 24.03.2021 г., на кмета на община Варна, издадено в изпълнение на
Услуга № 9037 „издаване на удостоверение относно отчуждаване на имот“ за ПИ
10135.2563.311 по КККР на гр.Варна, като се удостоверява, че имотът с
идентификатор 10135.2563.311, попада в изграждането на улица от о.т. 305 до о.т.
457, съгласно ЗРП на 21-ви м.р.
За предстоящото отчуждаване, на
основание чл.25, ал.1 от ЗОС са публикувани обявления на 21.07.2014г. във в-к
„Труд“ и в-к „24 часа“ и „Народно дело“, съдържащи информация за основанието за
отчуждаването, отчуждаваните имоти, техните адреси, собственици и размера на
дължимото обезщетение.
На лицензиран оценител е
възложено извършването на експертна пазарна оценка. Доклад по определянето й е
представен по преписката и същият датира от 15.07.2014г. В него като пазарна стойност
на обезщетение е посочена сума размер от 12 450лв. За определяне
стойността на земята, предвид липсата на извършени сделки в службата по
вписвания, съгласно разпоредбата на чл.22, ал.12 оценката е определена по реда
на Приложение №2 към чл.20 от ЗМДТ за имоти в урбанизирани територии.
В хода на съдебното
производство бяха изслушани и приети заключения
по съдебно-техническа и съдебно-оценителна експертизи. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, предвидената площ за отчуждаване от процесния
имот в размер на 171 кв.м., съответства на предвижданията по ЧИЗРП, одобрен със
Заповед № Г-44/21.04.1999г. и ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед №
Г-247/02.09.2005г. на Зам. кмета на община Варна. С приетата съдебно оценителна
експертиза, посредством използвания от вещото лице сравнителен метод, е определено обезщетение за отчуждаване на
процесния имот, оценка на наличните трайни насаждения, дворни подобрения и
съществуваща ограда в общ размер на
50 388 лв. без ДДС.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът формира
следните правни изводи:
Оспорената заповед е нищожна, като издадена при
липса на компетентност, по следните съображения:
Съгласно ТР №
4/02.11.2016 г. на ВАС по т. д. № 6/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия:
"Плановете нямат отчуждително действие. Изтичането на срока има значение
за започването или не, на отчуждителната процедура.За да се започне процедура
по отчуждаване следва да е налице необходимост от задоволяване на държавна или
общинска нужда, която не може да бъде удовлетворена по друг начин, освен чрез
отчуждаване на имоти. Тази нужда се установява с влязъл в сила подробен
устройствен план - чл. 33, ал. 1 от ЗДС и чл. 21 от ЗОбС. Изтичането на
срока има значение за започването или не на отчуждителната процедура.
Подробният устройствен план установява държавната или общинска нужда, която не
може да бъде задоволена по друг начин. Сроковете по чл. 208 ЗУТ са преклузивни и
се отнасят до започване, до откриване на процедурата по отчуждаването.
Отчуждаването се извършва въпреки волята на собственика, без оглед на това дали
е съгласен или не с отчуждаването. Отчуждителната процедура е акт на
властническо волеизявление, по силата на който се прекратява дотогавашното
право на собственост и възниква собственост в полза на нов публичноправен
субект. За да се сложи в действие такъв начин на промяна на собствеността,
следва законодателят да е признал преимущественото значение на интересите на
онзи, в полза на когото се отчуждава имотът. Затова отчуждаването е допустимо
само при доказана държавна или общинска нужда, която не може да бъде задоволена
по друг начин. Само тогава законодателят допуска принудително разместване на
собствеността. Това ограничаване на правото на собственост- например
невъзможност за застрояване- не може да продължи неограничено във времето и не
може да бъде компенсирано с временни строежи, каквато възможност имат
засегнатите собственици до започването на отчуждителната процедура. Именно
затова законодателят е регламентирал срок за започване на отчуждаването, при
изтичането на който да се възстанови принципа на чл. 17 Конституцията на Р България за
неприкосновеност на частната собственост. Срокът е преклузивен и фиксира време
за започване на отчуждителната процедура, не времето за цялостното й
провеждане, а само за нейното начало. Самата разпоредба на чл. 208 ЗУТ съдържа две
хипотези - въвеждането на дефиринцирани срокове за започване на отчуждаване и
втората хипотеза - възможност за собствениците на недвижимите имоти след
изтичане на сроковете да искат изменение на подробния устройствен план. Тази
разпоредба е изменена с ДВ бр. 61 /2007 г., с който са изменени разпоредбата на
чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ,
разпоредбата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ и §70 ПРЗЗУТ.
На това основание - систематичното и смислово тълкуване
на разпоредбата на чл. 208 ЗУТ в аспект - преклузия
на предвидените срокове сочи и разпоредбата на §70 ПЗРЗУТ, според която
сроковете по чл. 208 ЗУТ за започване на
отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към
датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане
на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31
март 2001 г. Законодателят е поставил краен срок на публичноправния субект,
действащ чрез органите си, до кога ще има право валидно да започне едно
мероприятие - това по отчуждаването.
На второ място, след
изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ не е налице
елемент от фактическия състав за започване и извършване на отчуждаването:
Отчуждаването е за нужди, установени с плана, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин. Обстоятелството, че отчуждителното производство не
започва в предвидените срокове от влизането в сила на плана, тоест в рамките на
10 години, е индиция, че нуждите не съставляват
и не изпълват смисъла на „важни държавни или общински, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин“. Това сочи на отпаднал отчуждителен интерес,
отчуждаването е ненужно - липсва един от елементите на предвидения в закона
фактически състав, който трябва да е налице за законосъобразното извършване на
отчуждаването - нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Затова
следва да се приеме, че изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ погасява правото
на публичноправния субект да започне валидно отчуждаване.
На трето място, характерът на сроковете, предвидени в чл. 208 ЗУТ за започване на
отчуждителна процедура, е преклузивен и се отнася пряко към процесуалния ред -
свързан е с процедурата по образуване, откриване на производство по
отчуждаване. Изтичането на преклузивния срок има за последица автоматичното
прекратяване на субективното право на публичноправния субект да започне процедура
по отчуждаване. Погасява се и насрещното задължение - да се търпи промяна и
ограничаване собствеността на частноправния субект. Поначало процесуалните
срокове са преклузивни и текат между всички страни. Този срок е прекратителен и
се прилага служебно. При преклузивните срокове погасителното действие настъпва
поради бездействието на носителите на съответните права- в случая на
публичноправните субекти да ги упражнят в определен период от време. С оглед на
изложеното „визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване,
започване на производство по отчуждаване след изтичането на предвидените в чл. 208 ЗУТ срокове. С
изтичането на сроковете се погасява възможността за отчуждаване." Съдът
цитира част от мотивите на горецитираното тълкувателно решение, доколкото
същото е задължително за настоящия съд на основание чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт.
Видно от обжалваната
заповед, като основание за пристъпване към отчуждаване на процесния имот е
цитиран влязъл в сила ЗРП на 21 м.р. гр.Варна, одобрен със Заповед №
Г-170/15.09.1993г. на кмета на община Варна.
Същевременно, от приетото от съда
и неоспорено от страните заключение по СТЕ, което съдът възприема за годно за
послужи при изграждане на неговите изводи, се установява, че за процесния имот са
изготвени следните подробно - устройствени планове:
-
ЧИЗРП
за парцел XXVII-1857 на XXI-ви микрорайон, както и пътната връзка с парцели XXVII-1857, XXVIII-1857a, XXIX-1856 и XII общ., одобрен със
заповед № Г-44/21.04.1999г. на Кмета на Община Варна.
С това частично изменение на застроителния и
регулационен план се обособява УПИ XXVII- 1857 от кв. 30 по плана на 21-ви микрорайон на гр. Варна.
Заповедта и графиката са приложени на л. 51 от делото. С ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-44/21.04.1999г. на Кмета на Община Варна,
е предвидена пътната връзка с парцели XXVII-1857,
XXVIII-1857a, XXIX-1856 и XII общ., която преминава през имот № 1857
и отнема част от имота в размер на 171 кв.м.
С ПУП -
ПЗ, одобрен със Заповед № Г- 257/02.09.2005г., на Зам. Кмета на Община Варна за
процесния имот, местоположението на пътната връзка по отношение на имота не се
променя. Остава преминаването през имот № 1857 и отнемането на част от имота в
размер на 171 кв.м. разположена в южната част на процесния имот с идентификатор
10135.2563.311, при граници: проектен имот ПИ 10135.2563.311, от три страни -
проектен имот ПИ 10135.2563.1822 - улица по регулация.
Или, предвидената
площ за отчуждаване в размер на 171 кв.м. от процесния имот, съответства на
предвижданията по ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-44/21.04.1999г., доколкото с
последващата заповед, с която се одобрява ПУП-ПЗ не настъпва промяна за
процесния имот.
В обобщение
и с оглед поставения от законодателя 10 годишен срок за предприемане на
отчуждаване, считано от влязъл в сила ПУП, съдът приема, че този срок е изтекъл
и е настъпила преклузия както към 15.09.2003г., считано от постановяването на
Заповед Г-170/15.09.1993г. на кмета на
община Варна, с която е одобрен ЗРП на 21 м.р. и възприета от него като
основание за отчуждаване в процесната заповед, така и към 21.04.2009г., когато
е изтекъл 10 годишния срок, считано от датата на постановяване на Заповед № 44/
21.04.1999г. за одобряване на ЧИЗРП, именно с който, видно от неоспореното
заключение е предвидена пътната връзка с парцели XXVII-1857,
XXVIII-1857a, XXIX-1856 и XII общ., която преминава през имот № 1857
и отнема част от имота в размер на 171 кв.м.
Отчуждаването в
процесния случай се извършва за изграждане на улица, т.е съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът е 10
години, съгласно §70 ПЗР на ЗИДЗУТ/Д.в. бр.61/2007
г./ и към датата на започване и приключване на административното производство
по отчуждаване в конкретния случай, този срок е отдавна изтекъл. След като
срокът по чл. 208, ал.1 от ЗУТ е преклузивен, то
административния орган - кметът на община Варна не е компетентен да издаде
заповед по чл. 25, ал.5 от ЗОбС. Установеният порок обуславя извод за
нищожност на оспорената заповед.
Съдът
констатира същият порок на различно основание, както следва:
Съгласно чл. 25 ал.2 от ЗОС кметът на общината
издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване,
предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота,
размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението,
размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в
обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика
в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено
обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще
започне изплащането му. Заповедта се издава не по-рано от един месец след
публикуване на обявлението по ал. 1.
В настоящия случай в заповедта е отразено, че
е издадена от Кмет на община Варна – И.
П. и е положен подпис, съгласно заповед № 3106/29.08.2014г. С цитираната заповед на осн.чл.39, ал.2 от ЗМСМА, кметът на община Варна И.
П.е наредил на същата дата, на която е
подписал заповедта, функциите на Кмет да се изпълняват от заместник кмета на
община Варна-П. П., с всички произтичащи от това права и задължения.
С оглед
предоставената на ответника възможност, в с.з. на 26.07.2021г. е уточнено, че в
този период - на същата дата, в която е постановена заповедта за заместване №
3106/29.08.2021г., кметът ползвал платен годишен отпуск, за което уведомил
областния управител.
Съгласно чл. 39 ал.2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на
района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието
му от общината, съответно от района.
Заместването
се извършва в случаите, когато лицето-титуляр на правомощия е в обективна
невъзможност да ги изпълнява, в каквато насока са и изложените мотиви в ТР №
4/2004 г. на ОС на ВАС, като, за да е налице валидно упражняване на правомощия
по заместване, освен надлежна заповед за заместване следва да бъде доказана и
обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра. В случая
такива доказателства не са представени по делото, например заповед за отпуск,
командировъчна заповед, болничен лист или др. Доказването на обстоятелствата
относно компетентността на лицето, издало заповедта, е в тежест на
административния орган.
При
заместването функциите на титуляра се изпълняват от лице, натоварено да ги
осъществява, като това замесване може да се изпълнява само в случай, когато е
налице хипотезата на чл. 39 ал.2 от ЗМСМА, т.е. отсъствие на титуляра.
В
конкретния случай процесната заповед и заповедта за заместване са от една и
съща дата. Това обективира противоречие, което не може да бъде преодоляно по
пътя на логическо тълкуване, доколкото ако органът постановил административния
акт е в отпуск на конкретна дата, той не е компетентен на същата дата да
постанови акт, с който оправомощава негов заместник да осъществява неговите
правомощия за същата дата. За да постанови заповед за заместване на
29.08.20214г., това означава, че на същата дата той единствено е оправомощен по
смисъла на закона да осъществява функциите на кмет на общината и е недопустимо
за същата дата да прехвърля това свое правомощие чрез института на
заместването. Респективно, ако на тази дата е бил в отпуск, то е нямал право да
постановява заповед за заместване, която е датирана със същата дата. Недопустимо е паралелното осъществяване на функцията на кмет на
общината както от титуляра, така и от заместника в един и същи период, защото по този начин се заобикаля закона и се постига ефекта на
делегиране на права, което в отчуждителните
производства не е регламентирано, доколкото е допустимо само ако законът
изрично го е предвидил.
На
гореизложените мотиви съдът приема, че оспореният акт подписан за кмет на община Варна от Зам.
Кмета на Община Варна – Пейчев е издаден без да е налице хипотезата на
заместване. Това обуславя извод за
нищожност на обжалваният тук административен акт, на второ, отделно основание, с оглед липсата на компетентност на органа,
негов издател.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на
жалбоподателя от бюджета на община Варна направените
разноски в размер на 10 лв. д.т. за образуване на делото и 590лв. възнаграждение
за изготвените СОЕ и СТЕ. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 900 лв., съдът съобрази следното: обжалва се заповед с определен материален
интерес, обоснован от определеното от административния орган обезщетение в
размер на 12450лв. При това положение, размерът на адвокатското възнаграждение
следва да се определи съобразно чл.8 т.4 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв., възнаграждението е 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10000 лв. Тоест, в конкретния
случай възнаграждението следва да е в размер не по-голям от 903.50лв.
С оглед гореизложеното, съдът
приема за неоснователно направеното от представителя по пълномощие възражение
за прекомерност на определения адвокатски хонорар.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 АПК, настоящият
състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА за нижощна Заповед №
3135/29.08.2014г., издадена от Кмета на
Община Варна, с която е наредено отчуждаването на част от имот с идентификатор
10135.2563.311 с площ 171кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Варна, район „Приморски“, собственост на А.П.П., ЕГН ********** *** като
е определен размерът на равностойното парично обезщетение, възлизащ на 12450лв.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.П.П., ЕГН ********** ***,
сумата
от 1500/ хиляда и петстотин / лева
разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: