Р Е Ш Е Н И
Е № 2862
гр. Пловдив, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година
, в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2690 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано е по искова молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
********* против А.А.М. ,ЕГН ********** , с адрес ***, с която са предявени
искове с правна квалификация по чл. 79, ал.1, пр.1 и чл. 86 ЗЗД във вр. с
чл.240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 849,65 лв.- просрочена главница
по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за
физически лица от 13.03.2014 г. и сумата от 163,84 лв.- договорна лихва за
периода от 07.02.2016г. до 07.07.2016 г. и 0,12 лв. - лихвена надбавка за
забава за периода 06.07.2016 г.- 07.07.2016г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 15.02.2019
г. до окончателното й изплащане .
Ищецът
твърди, че на 13.03.2014г. , между ответника А.М. и трето лице – кредитор
„БАНКА ДСК” ЕАД, е сключен договор за издаване и обслужване на кредитни карти
револвиращ кредит за физически лица № ***, въз основа на който дружеството е
предоставило заем в размер на 1 000 лв.
при условия, подробно уговорени в договора за кредит. Банката е изпълнила
задълженията си по договора, като е предоставила на кредитополучателя кредитен
лимит от 1 000 лв. Кредитът бил усвоен на 27.07.2015 г., като е използвана
сумата в размер от 849,65 лв. Не са погасени 12 месечни погасителни вноски,
посочени като размери в исковата молба. По силата на договора
кредитополучателят се задължил на основание чл. 31 от „Общите условия по
договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит”, ако
не погаси задължението си в срок по чл. 30, ал. 5 –до края на следващия (пети)
гратисен период, кредитът става окончателно изискуем и банката има право да
пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред. По
вземането е налице нередовно плащане на задължението и Банка ДСК е предприела
необходимите действия за събиране на кредита по съдебен ред като на задълженото
лице са изпратени Нотариална покана с уведомление за настъпила изискуемост на
вземането с изх. № *** е удостоверил връчване на уведомление до
кредитополучателя за настъпила предсрочна изискуемост. Нотариалната покана е
получена от К.Х.М. *** на 27.05.2016г. В
настоящия случай кредитът е изцяло изискуем, считано от 06.07.2016 г.
Твърди се, че на 12.12.2016г. между
кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД и ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД е сключен
договор за цесия, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора
спрямо ответника. Последният бил надлежно уведомен и за прехвърлянето с писмо с
обратна разписка от цесионера, за което същият бил изрично упълномощен от
предишния кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД. В
случай, че съдът не приеме уведомяването с писмо с обратна разписка, да се
счита, че с исковата молба ответникът е уведомен.
Моли
се претенцията да бъде уважена.
Претендират се и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
Ответникът е редовно призован и за
първото съдебно заседание, но нито лично, нито негов представител се е явил,
нито е направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 ГПК
да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът
намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените
към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо следва да се постанови решение по
реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
На
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в настоящото исково производство в размер на 150 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
100 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.А.М. ,ЕГН ********** , с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 849,65 лв.- просрочена главница по
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ кредит за
физически лица от 13.03.2014 г. и сумата от 163,84 лв.- договорна лихва за периода от 07.02.2016г. до
07.07.2016 г. и 0,12 лв. - лихвена
надбавка за забава за периода 06.07.2016 г.- 07.07.2016г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
15.02.2019 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 150 лв.- платена държавна такса и 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред
ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ