№ 4680
гр. С., 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110172337 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на [ФИРМА] ЕАД срещу
Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 347,78 лв., представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане
Ищецът твърди, че на 19.06.2021 г., около 16.00 ч, в срока на застрахователното
покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за
автомобил „Хюндай“, модел 120, рег. № СВ **** ВН, е реализирано събитие – ПТП,
настъпило в гр. С., ж.к. „М. 1“, пред бл. 97, между застрахования при него лек
автомобил и лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС. Сочи, че вина за
настъпването му имал водачът на лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС, който
внезапно предприел маневра движение назад при паркиране и ударил застрахования
при ищеца автомобил. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени
щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 332,78 лв. Поддържа, че по отношение на лек
автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС към дата на ПТП била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане
възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 347,78 лв. с
включени ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но не последвало плащане. Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника до му заплати посочената
1
по-горе сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на
пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите
вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“
водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водача на
застрахования при ищеца автомобил, а при условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на 19.06.2021 г., около 16.00 ч. в гр. С., ж.к. „М. 1“, пред бл. 97 е реализирано ПТП
между лек автомобил „Хюндай“, модел 120, рег. № СВ **** ВН, застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“, и лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на
валидна застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увреденото МПС към
момента на настъпване на застрахователното събитие; наличието на покрит риск по
застраховка Каско; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в
размера, посочен в исковата молба – 332,78 лв.; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и водача на увреждащото МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
За установяване на спорните въпроси относно изясняване на механизма на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между същото и щетите по
увредения автомобил е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства. Според заключение по съдебно-
автотехническа експертиза (САТЕ), изготвено на база представените по делото
писмени доказателства и в частност двустранен констативен протокол, описаното в
исковата молба ПТП е настъпило при следния механизъм: на 19.06.2021 г. около 16.00
ч. лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС се движи по ул. „Полк. Георги
Янков“ и в района пред бл. 197 водачът предприема маневра за паркиране на заден
ход, при която реализира ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Хюндай“,
модел 120, рег. № СВ **** ВН. Според заключението всички вреди по лек автомобил
„Хюндай“, модел 120, рег. № СВ **** ВН (предна броня и ляв фар), са в причинна
връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на същия,
изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 389,74 лв. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в цялост
2
на поставените задачи.
За установяване на механизма на деянието са събрани и гласни доказателствени
средства, от които се пътвърждава механизмът на ПТП, описан в заключението по
САТЕ. По време на разпита на единия участник в процесното ПТП – водачът на „Ауди
А6“, рег. № СВ **** АС, същият твърди, че при шофиране направо спрял, дал
аварийни мигачи и преди да тръгне назад, за да паркира, бил блъсна леко отзад. Не
помни дали ударът е бил в лявата или в дясната страна, както и че не помни дали се е
движел назад. Показанията на този свидетел са лаконични и не се отличават с
необходимата конкретика и категоричност, за да служат като сигурна основа за
изграждане на доказателствените изводи на съда.
Показанията на втория разпитан свидетел Д.В., водач на лек автомобил
„Хюндай“, модел 120, рег. № СВ **** ВН, потвърждават фактическата обстановка,
изяснена от останалите събрани доказателства, като същите кореспондират по
съдържание с писмените изявления на св. В. непосредствено след инцидента. Сочи, че
при тръгване от улицата, видяла спрял на платното за движение автомобил, при което
тя също спряла. Твърди, че без да подаде светлинна сигнализация чрез пускане на
аварийни мигачи, автомобилът тръгнал назад и ударил спрелия зад него автомобил,
управляван от свидетелката. Свидетелката сочи, че при движението назад на другия
автомобил, решила и тя да предприеме маневра движение назад, за да избегне сблъсък,
но точно преди да го направи, била ударена от другия автомобил. Твърди, че другият
водач обяснил, че не е видял спрелия автомобил, а се бил насочил към свободно
паркомясто. Сочи, че вредите по нейния автомобил били в предна лява част, а по
другия – в задна дясна част.
Съдът кредитира показанията на свидетеля В. като отличаващи се с правдивост,
логичност и последователност, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и
отразяващи преките впечатления на свидетеля непосредствен участник в процесното
събитие. Показанията на свидетеля В. се отличават с достоверност и предвид
възпроизвеждане на местата на удара по двата автомобила в съответствие с отразеното
в писмените доказателства. Въз основа на тези показания, съдът приема, че ударът
между процесните ППС е настъпил поради поведението на водача на „Ауди А6“, рег.
№ СВ **** АС, който е ударил спрелия зад него на улицата автомобил при движението
си на заден ход. Събраните гласни доказателства, като кореспондиращи и със
заключението на вещото лице, преценени в съвкупност, служат на съда като правдиви
данни за установяване на правнорелевантните обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
3
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и
доказване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
С оглед отделените като безспорни обстоятелства, спорните въпроси се свеждат
до установяване на механизма, причинно-следствената връзка и оборване на вината на
делинквента, респективно доказване на изключителната вина на увреденото лице или
съпричиняване. За установяване на същите са събрани доказателства, въз основа на
които съдът възприема, че процесното ПТП е настъпило вследствие на поведението на
водача на „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС. Противоправността на неговото поведение
се изразява в несъобразяване с правилото на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, съгласно който преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. От свидетелските показания на св. В., които се отличават с
повече конкретика от тези на другия участник в събитието, се извежда, че водачът на
увредения автомобил е бил в спряло състояние. Спирането е предприето от водача на
увредения автомобил, след като е видял, че този пред него се движи назад.
Действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, се установява от заключението на съдебно автотехническата
експертиза.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
4
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
В случая според заключението на вещото лице стойността, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Хюндай“, модел 120, рег. № СВ **** ВН възлиза на
сумата от 389,74 лв. Тази стойност е изчислена въз основа средни пазарни цени, т.е.
при съобразяване всички икономически субекти в този сегмент на пазара, поради което
същата отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите. Ето защо, предвид
диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от
347,78 лв.
Върху присъдената главница се дължи законната лихва, считано от 17.12.2021 г.
до окончателното плащане.
По възражението за съпричиняване:
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване остана недоказано в
рамките на процеса. От събраните гласни доказателства на св. В. се извежда, че
водачът на застрахования при ответника автомобил не е съобразил, че зад него има
паркиран на улицата автомобил, вследствие на което е реализирано ПТП.
С оглед горното съдът намира за неоснователно релевираното от ответната
страна възражение за съпричиняване. Ето защо дължимото от ответника регресно
задължение не следва да бъде намалено и искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира разноски в размер на 575 лв. (50 лв. държавна такса, 125 лв.
депозит за САТЕ, 40 лв. депозит за свидетел и 360 лв. с ДДС платено адвокатско
възнаграждение). Ето защо предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 575 лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
[ФИРМА] ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от
347,78 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение за вреди, причинени от ПТП, настъпило на 19.06.2021 г., около 16.00 ч. в
гр. С., ж.к. „М. 1“, пред бл. 97 между лек автомобил „Хюндай“, модел 120, рег. № СВ
**** ВН и лек автомобил „Ауди А6“, рег. № СВ **** АС, с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 17.12.2021 г. до окончателното изплащане.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Застрахователно дружество „Б. И.“
АД, ЕИК ********* да заплати на [ФИРМА] ЕАД, ЕИК ********* сумата от сумата от
575 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6