№ 19229
гр. София, 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И.Г
като разгледа докладваното от И.Г Частно гражданско дело №
20231110169925 по описа за 2023 година
Със заявление с вх. № 7322/26.10.2023 г., подадено от „Ю.К ЕООД, е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Т. Д. за следните суми:
1/ сумата от 949,93 лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 2/ сумата от 39,85 лева,
представляваща възнаградителна лихва; 3/ сумата от 232,38 лева, представляваща
лихва за забава; 4/ сумата от 223,67 лева, представляваща дължими такси, събирани от
заявителя.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираната от заявителя сума от 223,67 лева,
представляваща дължими такси, събирани от заявителя.
В тази си част заявлението е редовно от външна страна, доколкото заявителят е
индивидуализирал претендираните вземания в достатъчна степен – посочен е техният
размер, както и правопораждащото ги основание – неизпълнение на договора за заем,
изразяващо се в непредоставяне на обезпечение и забава по дължимите плащания.
Въпреки това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
така претендираните суми.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва да
издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи на
закона или добрите нрави, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочената разпоредба обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
1
ал. 2, т. 2 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане съществува,
а съотношението между заявеното искане и повелителните законови норми.
Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
каквито са изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др. Съобразно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019
г. по т. д. № 1768/18 г. Претендираните такси , от своя страна, са свързани с
управлението на кредита. Чрез така претендираните вземания се нарушават
принципите на справедливост и еквивалентност на престациите, от което се налага
изводът за неравноправност на клаузите, с които е уговорено заплащането им.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7322/26.10.2023 г., подадено от „Ю.К ЕООД, с което е
поискано издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта, с която се
иска издаване на заповед за изпълнение срещу срещу С. Т. Д. за сумата от 223,67 лева,
представляваща дължими такси, събирани от заявителя.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2