Р Е Ш Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА, 24.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 07 юли…….………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година…….…….…..……………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н.Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 544 по описа за 2019г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.423 по описа на БРС за 2019 година.

 

Ищецът  “Армилес 2004” ЕООД, гр. София твърди в исковата си молба, че с решение от 02.07.2013 година по т.д.3320/2010 година на СГС било открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество. Според чл.614, ал.1, т.1 ТЗ масата на насъстоятелността обхваща имуществените права на длъжника към датата на откриване на производството по несъстоятелност. Твърди, че в това имущество попадат и две дървообработващи машини, предмет на особен залог като обезпечение на договор за банков кредит с Банка „ДСК” АД. Установено било, че машините са описани от ЧСИ по изп.д.91 и 92 и двете от 2012 година. Последните се намирали към момента на описа в склад в кв.Заряница в град Берковица, а ответникът бил назначен за техен пазач от съдебния изпълнител.  В хода на осребряване на имуществото, през 2016 година двете машини са били оценени, респ.налични. В началото на 2018 година с цел актуализиране на оценките, изпратеният оценител установил, че машините липсват. Ответникът уведомил синдика, че ги изнесъл, тъй като му пречели. С тези си действия последният увредил ищеца, поради което последният предявява настоящия иск и моли съда, да постанови решение, с което приеме за установено по отношение на ответника, че последният дължи сумата от 17 580 лева, представляващи равностойността на липсващите две дървообработващи машини (подробно индивидуализирани в исковата молба), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (откриването му) 28.02.2018 година до окончателното им изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.423/2019 година по описа на БРС.

В срока за отговор ответникът П.Т. Петров взема становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Недопустимостта на иска обосновава с липсата на пасивна легитимация на ответника. По силата на чл.638, ал.1 ТЗ изпълнителните производства срещу имуществата, включении в масата на несъстоятелността се спират. Спрените производства се прекратяват, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл.693 ТЗ. С определение от 07.10.2013 година СГС е одобрил списъка на приетите от синдика вземания, между които и вземането на Банка ДСК.  След като изпълнителните производства са прекратени, то е отпаднало и качеството пазач на ответника, а от там последният губи пасивната си легитимация да отговаря по предявения иск. Прави възражение и за неоснователност на предявения иск. Твърди, че въпреки отпадналото задължение да пази двете машини, той е полагал грижата на добър стопани за тях до началото на 2017 година, когато представител на ищеца се е явил и изнесъл от дърводелския цех двете машини. Оспорва и равностойността на последните. В случай, че съдът уважи предявения иск, прави възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване размера на обезщетението, тъй като ищецът с бездействието си е допринесъл за настъпване на вредите.

 

В срока по чл.143, ал.2 ГПК във връзка с направените от ответника възражения, ищецът е пояснил твърденията си и е развил допълнително доводи в насока, защо следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. По същество изявленията му не представляват нововъведено основание, поради което и възражението на ответника за нередовност на исковата молба се явява неоснователно.

В хода насъдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушано е заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза и са приложении копия на образуваните изпълнителни дела.

От доказателствата се установи твърдяната от ищеца фактическа обстановка. По същество между страните няма спор по следните факти : ответникът е бил назначен за пазач на процесните дървообработващи машини, собственост на дружеството – ищец, по изп.дела 91 и 92 по описа на ЧСИ Ани Василева за 2012 година – протокол за опис от 12.04.2012 година (л.78-79 от делото); с решение от 02.07.2013 година по т.д.3320/2010 по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на дружеството - ищец; с определение 6315/07.10.2013 година съдът е одобрил списъка на приетите от синдика вземания, включително и тези, за които са образувани посочените изпълнителни дела, като на основание чл.638, ал.4 ТЗ последните се считат прекратени по силата на закона; към 28.06.2018 година (както и преди това към 2014 година) двете машини са се намирали в дърводелския цех на ответника, където били огледани и оценени от оценител Върбанова по възложена задача от страна на синдика; на 28.02.2018 година при посещение от страна на последващ оценител за актуализиране на оценката било установено, че двете машини липсват.

Между страните се спори фактът, има ли качеството пазач ответникът след прекратяване на изпълнителните производства по силата на чл.638, ал.4 ТЗ, респ. носи ли отговорност за причинени вреди в резултат на установената липса на двете машини; освободен ли е от отговорност в случай, че е предал машините на представител на ищеца, както и намалява ли се отговорността му при условията на евентуалност, ако се установи, че синдикът не е предприел своевременни действия за съхраняване имуществото на дружеството в несъстоятелност.

 

По разбиране на настоящия състав, въпросът дали ответникът е имал качеството пазач на процесните вещи към 2018 година или задължението му е отпаднало с прекратяване на изпълнителните производства по силата на закона, е въпрос по основателността на иска, поради което направеното възражение за недопустимост на предявения иск, се явява неоснователно. Отговорността за вреди е обща и не се свързва с определено качество на ответника. Последното има отношение само към фактите, относими към деянието. Ако е налице противоправно поведение, допринесло пряко до увреждане на ищеца, ответникът би отговарял на общо основание по правилата на непозволеното увреждане, ако се установи, че е автор на деянието, без значение в какво качество е действал. Разпоредбите на чл.470 – 472 ГПК не предвиждат особен вид отговорност за назначения пазач, поради което следва да се приеме, че лицето отговаря по общите правила на непозволеното увреждане.

Няма спор в съдебната практика, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва eh lege, когато е образувано за принудително събиране на вземания, които са предявени и приети от съда по несъстоятелността. В тези случаи постановлението за прекратяване, издадено от съдебния изпълнител има само декларативно действие.

В конкретния случай от представените по делото заверени копия на изпълнителните дела, по които за пазач на описаното имущество е назначен ответникът, се установява, че съдебният изпълнител не е постановявал изричен акт, нито по някакъв начин е уведомявал Т., че производствата са прекратени или че е отпаднала отговорността му да пази и съхранява дървообработващите машини.

Установява се още от доказателствата по делото (включително и от кореспонденцията по електронна поща, представена от самия ответник), че последният е бил наясно с въпроса, че ищцовото дружество се представлява от синдик отпреди 2014 година (съдържание на писмото на л.38 от делото с дата 13.06.2016 година. Контактувал е и с изпратения от синдика оценител инж.Върбанова, която е посетила цеха на Т. както през 2014 година, така и през 2016 година за оценка на оставените на съхранение машини. Около 2016 година е контактувал и лично със синдика (л.39, писмо от 01.10.2018 година), на когото заявил, че има наемател и машините му пречат. (Кореспонденцията от електронната поща, макар и с друго име, следва да се цени от съда като частен свидетелстващ документ, който изхожда от лицето, представен е по делото от това лице и съдържа изявления за неизгодни за него факти).

На 28.02.2018 година оценителят Калин Найденов, с възложена от синдика задача за оценка,  посетил цеха на ответника и установил, че машините липсват. Уведомил за този факт синдика, като в писмото си до него пресъздал информацията, получена от ответника, а именно, че машините му пречели и ги изнесъл на улицата. Смята, че са взети от представители на предишния управител на дружеството, обявено в несъстоятелност. Разпитан в качеството на свидетел, Найденов пресъздаде и пред съда горното. Потвърди изявлението на Т., че изкарал машините на улицата, тъй като му пречели, а от там ги взел бившия собственик на машините.

Горното се установява и от показанията на свидетеля Т., който в периода 2017 – 2018 година работел в цеха на ответника.

 

При така установените факти, съдът намира, че е налице вреда, изразяваща се в намаляване на масата на несъстоятелността на ищцовото дружество поради липсата на процесните дървообработващи машини. Вредата е в резултат на действията на Т., който преустановил да пази и съхранява двете машини, изкарал ги на улицата. Договорил с бившия управител на ищцовото дружество да си вземе машините, въпреки, че знаел, че дружеството – собственик е в несъстоятелност и се представлява от синдик. Този синдик е бил лице, познато за ответника, поддържал е контакт с него. С извеждане на машините извън двора на цеха, с договарянето и съдействието на бившия управител на дружеството да прибере машините, Т. е извършил действие, което пряко е увредило имуществото на ищцовата страна и е довело до намаляване масата на несъстоятелността. Без значение в случая е дали изпълнителните производства, по които Т. е назначен за пазач на вещта са прекратени или не. Той не е бил информиран за този факт, видно от изпълнителните производства. Но пък е бил наясно, че дружеството – ищец вече се представлява от синдик, а не от предишния си управител. Вещите можеше да се намират в цеха и само поради факта, че дружеството – ищец е било наемател там, без да е необходимо дори да са били налице изпълнителни действия и ответникът да е назначен за техен пазач. Изпълнението се дължи на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Когато това не е сторено или не е потвърдено, изпълнението е недействително (чл.75 ЗЗД). Предавайки вещите не на овластеното от закона лице, Т. на практика се е разпоредил с тях в ущърб на дружеството – ищец. Налице ли са всички елементи от ФС на непозволеното увреждане, поради което предявеният иск се явява основателен. Не може да се приеме за основателно направеното възражение за съпричиняване на вредата от страна на синдика. От събраните в хода на производството доказателства, не се установи последният да е пренебрегнал задълженията си и с бездействието си да е допринесъл за вредоносния резултат.

За определяне на размера на причинената вреда, съдът назначи съдебно – оценъчна експертиза. Вещото лице е представило заключение за стойността на липсващите машини към датата на определението на съда за назначаването му. Тъй като машините на практика липсват, за изходна база вещото лице е приело данните от доклада на лицензирания оценител, извършил оценка през 2016 година. Дало е заключение за стойността им към 2020 година – общо 8 816.00 лева. В съдебно заседание заяви, че стойността им към 28.02.2018 година (когато е установено, че машините липсват) би била увеличена с около 7 % или общо би била около 9 500.00 лева. Съдът приема това заключение на вещото лице. Ответната страна го оспори дотолкова, доколкото почивало на оспореното от него предходно експертно заключение. Следва да се отбележи, че при работата си вещото лице е взело за база само изходни данни, касаещи вида, година на производство и състояние на машините, не и самата оценка. Последното може да бъде потвърдено и чрез просто пресмятане, при което ако оценката, дадена през 2016 година се намали със 7 % би се получила стойност много по – висока от дадената. С оглед на това, съдът приема, че стойността на нанесената вреда за ищеца е 9 500. 00 лева, поради което ответникът дължи обезщетение в посочения размер. При непозволеното увреждане се дължи и законна лихва, считано от датата на настъпването – 28.02.2018 година, която дата в случая следва да се приема, тъй като това е моментът към който ищецът е узнал за увредата.

Този изход на делото обосновава основателност на искането на ищеца да бъдат присъдени направените от него по водене на делото разноски – 200.00 лева за възнаграждение на вещо лице. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на ДТ при завеждане на делото, последната се дължи от ответника по сметка на РС Берковица.

По горните съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „АРМИЛЕС 2004” ООД - в несъстоятелност по т.д. № 3320/2010 г. по описа на СГС, VІ-1 състав, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 4, бл. 414, вх. Г, ет. 5, ап. 80, представлявано от адв. Р.И.Т. – постоянен синдик, със съдебен адрес:*** срещу П.Т.Т., с ЕГН **********

*** за сумата от 9 500 лева, представляващи равностойността на липсващи две дървообработващи машини, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (откриването му) 28.02.2018 година до окончателното им изплащане,  за което  е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 423/2019 по описа на БРС.

 

ОСЪЖДА П.Т.Т., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на АРМИЛЕС 2004” ООД - в несъстоятелност по Т.д. № 3320/2010 г. по описа на СГС, VІ-1 състав, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 4, бл. 414, вх. Г, ет. 5, ап. 80, представлявано от адв. Р.И.Т. – постоянен синдик, със съдебен адрес:*** сумата от 200.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 351.60 лв. лева, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.423/2019 година.

        

ОСЪЖДА П.Т.Т., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса в размер на 380.00 лева,  както и 5 (пет) лева при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

След влизане в сила на решението да се докладва ведно с ч.гр.423/2019 година за произнасяне по чл.416 ГПК.

 

.                                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ :