№ 46
гр. Б., 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20231200501067 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 900823/04.08.2023г., подадена
от М. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ж.к.“С.Т.“ бл.313 -1, вх.В,
ап.63 срещу решение №900138/15.05.2023г., постановено по гр.д.№ 668/2020г.
по описа на РС С.
С въззивната жалба постановеното решение на първоинстанционният
съд се оспорва изцяло като неправилно и постановено при допуснати
съществени нарушения. Оспорва се извода на съда, че въззивната страна не е
полагал грижи за прехвърлителя на имота. Оспорват се събраните гласни
доказателства, както и за приетите от съда за установени определени факти
въз основа на доказателствата по делото. Твърди се от въззивника, че плащала
консумативи и ремонти, записала е въззваемата страна в община С.по
програма „Топъл обяд“, водила я е до болницата, когато е имала нужда от
хоспитализация, заплащала е лекарства, изпращала е средства, хранителни
продукти и препарати по Е.. Изтъква се, че съдът не е обсъдил представените
от страната документи за направени разходи за имота, включително и по
плащане на данък гради и смет, както и без основание не са кредитирани
показанията на свидетеля М.на С.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за
отмяна изцяло на обжалваното решение.
Прави се доказателствено искане - за допускане на свидетели за разпит
в съдебно заседание, което е оставено без уважение, поради липса на
обосноваване на твърдение за непълнота, неточност или отсъствие на доклад
и при липса на твърдения и доказване наличието на някое от основанията по
чл.266, ал.2 ГПК за събиране на гласни доказателства при въззивната
проверка.
1
В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна.
Възразява се по редовността на въззивната жалба, изразяващо с в липса
на аргументи в какво конкретно се състои порочността на обжалваното
решение. Оспорват се твърденията на въззивника, като се изтъква, че
твърдения от страна относно факти не представляват доказателство по делото.
С отговора се оспорват всички твърдения на въззивника, изложени в жалбата,
като се излагат конкретни насрещни тези и твърдения. Възразява се по
оплакването, относно некредитиране показанията на св.М.С. като се изтъква,
че нейните показания не са събрани по съществото на спора, а във връзка с
процедура по чл.64 ГПК - за възстановяване на срок за отговор на исковата
молба. Изтъква се, че решението е правилно и законосъобразно,постановено
след съобразяване на събраните по делото доказателства и се иска
потвърждаването му.
Не се правят искания за събиране на доказателства.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от
пълномощник.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не се явява. С
писмено становище от ангажирания пълномощник, въззивната жалба се
оспорва като неоснователна по изложени аргументи. Не се правят искания за
събиране на доказателства. Иска се потвърждаване на решението.
Представена е писмена защита.
Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и
съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова
молба от С. Х. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.ул.“Н.В.“№3 против М. Б.
Т. ,с ЕГН ********** от гр.С., ж.к.С.Т., бл.313-1,вх.В, ет.5 с искане да бъде
развален сключеният с М. Б. Т. договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, изповядан с нот.акт №115,том І,
рег.№622, дело №110/2019 год. на нотариус С.П., вписан в Служба по
вписванията с вх.рег.№ 841 от 04.04.2019 год., акт №89,т.3,дело №496/2019
год., по силата на който С. Т. е прехвърлила на М. Б. Т. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор
№*************/*** / по КККР на гр.С.одобрени със Заповед № РД-18-
80/11.11.2009 год. на ИД на АГКК ,с предназначение на сградата –
ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА ,със застроена площ от 39 кв.м.
/тридесет и девет кв.м./,брой етажи :1/един/ с административен адрес :
гр.С.ул.“Н.В.“№ 3,която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор №************ /шестдесет и пет хиляди триста тридесет и
четири точка триста точка триста и четиридесет / по КККР на гр.С.поради
неизпълнение на задълженията по него за осигуряване на издръжка и гледане
за прехвърлителя, докато е жива, както и ответницата бъде осъдена да заплати
сторените по делото съдебни и деловодни разноски – правно основание чл.87,
ал.3 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че след прехвърляне на имота на
ответницата последната не е полагала грижи и не й е давала издръжка, от
която се е нуждаела, като подробно се сочат конкретни фактически
обстоятелства за нужда от издръжка и гледане, която не е била осигурена от
ответната страна. При обосноваване на твърдения в горната насока се иска
разваляне на договора, поради неизпълнение от приобретателя на поетото
задължение за гледане и издръжка.
От ответната страна искът е оспорен по същество, като неоснователен.
В отговора са изтъкнати конкретни фактически твърдения за полагани грижи
2
и давана издръжка на ищцата. Дадена е възможност на ответната страна да
ангажира гласни доказателства, но такива до приключване на устните
състезания в първата инстанция не са посочени от страната и събрани по
делото.
От събраните по делото пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства се установява, че с нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка №115,том І,рег.
№622,дело №110/2019 год. С. /С./ Х. Т. /удостоверение за идентичност на
лице с различни имена/ е прехвърлила на М. Б. Т. срещу задължението за
издръжка и гледане ,докато е жива собствения си недвижим имот, а именно:
СГРАДА с идентификатор ************* по КККР на гр.С. обл.Б., одобрени
със Заповед РД-18-80/11.11.2009 год. на изп.директор на АГКК , която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор ************. и е с
предназначение на сградата : ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА със
застроена площ от 39,00 кв.м., Брой етажи : 1 /един/ и с административен
адрес на обекта: гр.С. общ.С.ул.“Н.В.“№3 срещу задължението на М. Б. Т. да
се грижи ,издържа и гледа прехвърлителя, докато е жива.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.К.С. -
първи братовчед на ищцата и чичо на ответницата. На ответната страна е
дадена възможност да посочи гласни доказателства и доведе свидетели, но
такива в предоставените срокове не са ангажирани от тази страна без да са
посочени и да са доказани обстоятелства, които обективно да са попречили за
своевременното им събиране.
Според св.С. въззиваемата страна живее сама, като прехвърлянето на
имота е станало без страните да уведомят други хора. Свидетелят твърди, че
въззивната страна е влизала в затвора, като въззиваемата не е получавала
помощи. Свидетелят изтъква в показанията си, че С. Т. сама е поемала
разходите си за ток, правила е сама ремонт, както и ремонт на покрива –
целият покрив. Свидетелят признава, че ответницата е заплатила на ищцата
тока само веднъж или два пъти и това е било в случаите, когато е имало дела,
а през другото време ответната страна я е нямало, отсъствала е и страните не
живеят заедно. Свидетелят посочва, че не е виждал въззивната страна повече
от три години, като въззиваемата е получавала помощи при нужда от него,
когато го е молела за това. Сочи,че когато С. е във влошено здравословно
състояние ,той лично е ходил да вземе документите й от доктор И. .М. не я е
придружавала ,когато ищцата е ходила на лекар.Изтъква също така, че в
продължение на пет години не може да получава помощи от Дирекция
Социално подпомагане С.,заради направения договор за дарение, което
наложило ищцата да си закупува дърва за огрев със собствени средства, а
свидетелят й помагал да се транспортират и подредят. Лекарствата на ищцата
са закупувани от свидетеля.Не е чувал ответницата да се е обаждала на
ищцата по телефона и да се интересува за това как е здравословното й
състояние и дали има нужда от нещо. Свидетелят е категоричен, че М. живее
в С., след прехвърлянето контактите между страните са преустановени, „М.
се крие, няма я“, както и че при нужда ищцата звъни и търси свидетеля, не е
чул М. да изпраща издръжка, нито да изпрати някой да се грижи за ищцата,
която всичко сама си върши.
От приетите писмени доказателства се установява, че на въззиваемата
страна със Заповед № ЗСП/Д – Е – С/1665/05.08.2020г. от директора на
дирекция социално подпомагане С.е постановен отказ за отпускане на помощ
за отопление ,поради сключен договор за прехвърляне на недвижими имот
през 2019г. С превозен билет от 29.06.20202 год. ищцата сама е закупила и
осигурила 3 куб.м. дърва на обща стойност 240 лева,както и е заплатила
разходи за рязане ,цепене и внасяне на дърва. Въззиваемата е заплатила на
ЕТ“ К.-А.А.“ гр.С.дограма за къща на стойност 640 лева,без ДДС с ПКО –
л.172 - РС, а видно от стокови разписки от 21.09.2020г. и 29.09.2020г. е
3
заплатила със свои средства материали за направа на ремонт на течащ
покрив на стойност 418 лева и на стойност 971 лева са закупени дървени
материали ,капандура ,лак и др. От представените разписки се установява, че
от месец 02.2020 год. ищцата е заплаща разходите си за телефон в А1-
България ЕАД ,както и разходите за ток и за вода .
Като писмени доказателства, представени от въззивната страна, са
приети 5 бр. разписки за заплатени суми от въззивника на лицето Т.М.А.
съответно от 23.01.2017г. за сумата от 250 лв., от 03.02.2017г. за сумата от
200 лв., от 15.02.2017г. за сумата от 200 лв., от 14.03.2017г. за сумата от 150
лв. и от 16.01.2017г. за сумата от 300 лв., като само в последната разписка е
изписано изрично основанието за плащане – дограма. В останалите разписки
няма отразено основание за плащане. От въззивната страна са представени и
разписки за заплатени през м.02.2021г. ток за 12,59 лв. и вода от 4,32 лв. /л.62
– РС/, както и за заплатени през месец февруари и месец март 2022 год.
разходи за ток 6,28 лева и за вода на стойност 8,64 лева.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са логични,
последователни и се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържаните в
жалбата основания.
По същество на оспорванията:
Договорът за прехвърляне на имущество срещу издръжка и гледане по
своята правна характеристика е алеаторен, ненаименован и по отношение на
него са приложими общите правила за договорите, доколкото
специфичността на съдържанието на задълженията по тях не налага
отклонение. Договорът е двустранен и възмезден, като една от страните
/приобретателя/ поема срочното задължение да гледа и/или издържа до края
на живота (лично и/или чрез трето лице) и/или за вече престирани грижи и
издръжка другата страна (прехвърлител,кредитор) срещу насрещна
престация, която прехвърлителят се задължава да даде.
В случая по делото между страните няма спор относно естеството на
сключеното помежду им правоотношение, а именно договор за прехвърляне
на недвижим имот от страна на въззиваемата страна /прехвърлител/, на
въззивната страна /преобретател/ срещу поемане от последната на задължение
да гледа и издържа прехвърлителя докато е жива . В тази връзка няма спор и
относно действителността и валидността на сключения договор.
Няма спор и относно вида и естеството на поетите от страните по
конкретния алеаторен договор права и задължения.
Основният спор се състои в това дали насрещната страна по договора –
4
преобретателят, е изпълнил точно според уговореното поетото насрещно
задължение да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив.
Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗЗД, всяка от страните по договора трябва да
изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона и съобразно на конкретно уговореното в договора,
като последното има силата на закон между сключилите го страни /арг. чл.20а
ЗЗД/. В тази връзка от съществено значение за преценка дали всяко от
страните по двустранния договор е изправна страна следва да се установи
какви конкретни права, респ.задължения по договора за възникнали спрямо
всяка от сключилите го страни и съобразно обективираната от тях воля в
договора.
Задължението на прехвърлителя се изпълнява още със сключването на
договора, с оглед на транслативния му ефект, поради което прехвърлителят
може да отговаря за неизпълнение, само ако не е носител на прехвърляните
права. Възможно е обаче с нотариалния акт за прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот да се уговори собствеността да премине
върху приобретателя и в един по-късен момент от датата на сключване на
договора (например смъртта на праводателя – Решение № 942/07.04.78 г., по
гр.д. № 2668/77 г.,на I г.о.). Такава уговорка в сключения между страните по
делото договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане липсва, поради което следва извода, че към момента на сключването
на договора собствеността върху имота е преминала върху преобретателя, с
което въззиваемата страна е изпълнила възникналото за нея по договора
задължение и в този смисъл е изправна страна.
По отношение задължението на жалбоподателя, като приобретател –
същото следва да се изпълнява от момента на сключване на договора до
смъртта на прехвърлителя, т.е. касае се до задължение с продължително
изпълнение. Характерно за естеството на насрещното задължение на
преобретателите по този вид договори е, че изпълнението трябва да е
ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично (Решение №
633/01.07.2002 г., по гр.д. № 944/2001 г., на IIг.о.; Решение № 293/24.06.2009
г., по гр.д. № 491/2008 г., на I г.о.; Решение № 165/01.03.2010 г., по гр.д. №
71/2009 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Задължението е
неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди
(Решение № 412/30.04.2009 г., по гр.д. № 1512/2998 г., на I г.о.; Решение №
95/12.02.2010 г., по гр.д. № 699/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК). Ето защо престирането от време навреме на грижи и храна,
включително и от трето лице без изричното съгласие на прехвърлителя, не е
точно изпълнение на договора от страна на длъжника (Решение №
1150/18.11.2008 г., по гр.д. № 3952/2007 г., на III г.о.). Поради това
частичното неизпълнение е равнозначно на пълно неизпълнение и основание
за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Приобретателят е длъжен да изпълнява по начин, който да съответства
на всички нужди на прехвърлителя, като не е необходимо кредиторът да го
уведомява за промяната в нуждите си (Решение№ 653/08.07.2002 г., по гр.д.
№ 295/2002 г., на II г.о.). Изпълнението се дължи лично от приобретателя,
като не може без изричното съгласие на прехвърлителя той да изпълнява
поетите по договора задължения за гледане и издръжка чрез трето лице
(Решение № 1297/23.11.93 г., по гр.д. № 655/93 г., на II г.о.). Видът и обемът
на дължимата престация на приобретателя се определят от уговореното в
договора. Поради това в производството по разваляне на договора следва да
се тълкува волята на страните относно обема на тази престация. Обемът и
характерът на грижите следва да отговарят на конкретните очаквания и нужди
на кредитора, при съобразяване възрастта му и здравословното му състояние
в рамките на срока, за който се поддържа, че е налице неизпълнение
(Решение № 15/11.02.2010 г., по гр.д. № 46/2009 г., на III г.о., постановено по
5
реда на чл. 290 ГПК), но и да бъдат съобразени с възможностите на длъжника
(Решение № 431/25.05.2009 г., по гр.д. № 463/2008 г., на I г.о.). Съгласно
Решение № 863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009 г., на IV г.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК обаче, възможностите на длъжника да предостави
договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на
прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради
това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да
предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за
изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Ако в
договора не са уговорени изрично конкретни по вид и размер нужди и
издръжка, следва, че страните са уговорили дължимата от преобретателя на
прехвърлителя нормална грижа и издръжка, които са обичани за начина на
живот на прехвърлителя. Следователно щом липсва ограничение в договора
относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че
страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на
прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани всички необходими за него
грижи, на базата на действителните му конкретни нужди във всеки един
момент (Решение № 1138/18.11.2008 г., по гр.д. № 4373/ 2007 г., на I г.о.;
Решение № 57/20.02.2009 г., по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.; Решение №
863/22.12.2010 г., по гр.д. № 1534/2009 г., на IV г.о.; Решение № 82/05.04.2011
г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., последните две постановени по реда на
чл. 290 ГПК/.
Във всички случаи при уговорено задължение за преобретателя – за
грижа и издръжка, последното включва кумулативно две задължения за тази
страна. Грижата по принцип винаги е в натура. Изпълнението на
задължението се дължи в натура и кредиторът няма право да иска от
изправния длъжник паричния еквивалент на издръжката в натура.
Ако нищо не е уговорено, то издръжката включва изцяло храна,
режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение №
82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК), като и двете задължения – за гледане и издръжка се дължат
кумулативно.
В процесния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, оформен с нот.акт № 115/2019г., не е уговорено нещо
различно от обичайно дължимото с оглед на нормалните нужди на
прехвърлителя според начина му на живот, като едновременно с грижа е
поето и задължение за издръжка. Също така в договора липсва уговорка, че
прехвърлянето е във връзка с положени предходни грижи или дадени преди
сделката средства за издръжка, поради което следва да се счете, че от
въззивамата е поето насрещно задължение за грижи и издръжка, според
обичайните такива с оглед начина на живот на прехвърлителя, за в бъдеще,
считано от сключване на договора до смъртта на прехвърлителя.
Прехвърлителят не е длъжен да сочи в какво се състои неизпълнението,
нито да доказва липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г., по гр.д.
№ 999/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК), а в тежест на
приобретателят е да докаже пълното и точно изпълнение, т.е. такова, което
съответства на нуждите на прехвърлителя (Решение № 363/26.05.2010 г., по
гр.д. № 756/2009 г., на III г.о.; Решение № 622/25.10.2010 г., по гр.д. №
212/2010 г., на III г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г., по гр.д. № 1313/2009 г., на
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
По делото от страна на въззивника не са ангажирани доказателства за
установяване пълно и точно изпълнение според уговореното в договора. На
тази страна в доклада на съда е разпредЕ. доказателствената тежест и указано,
че дължи да установи, че е изправна страна и изпълнил според уговореното,
6
като е дадена възможност за ангажиране на доказателства, включително и на
гласни такива, но въззивника не е посочил тези доказателства в установените
срокове, поради което доказателствените му искания в тази насока са
преклудирани.
Разпитаният по делото свидетел С. е категоричен относно фактът, че
след сключване на процесната сделка от страна на въззивника е налице пълно
неизпълнение на поетото задължение да гледа и издържа прехвърлителя, като
в показанията на свидетеля, а и от събраните писмени доказателства,
посочени от тази страна, се установява, че въззиваемата страна е имала нужда
от гледане и издръжка във връзка с обичайния начин на живот, който не е бил
осигурен от преобретателя. След сключване на сделката според свидетеля
въззивната страна е оставила прехвърлителя без дължимите грижи и
издръжка, като през този период от време дори обективно страните по
договора са живеели в различни населени места без да осъществяват какъвто
и да било контакт помежду си. Това сочи и на липсата обективно на
възможност от страна на преобретателя да изпълнява и поетото кумулативно
задължение за гледане, което е дължимо само в натура и не подлежи на
парично трансформиране. Разписките, представени от тази страна за
извършени плащания на суми на трето лице от 2017г., са неотносими към
спора. От една страна, не е ясно основанието за плащането им и дали същото
има отношение към задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя.
Отделно от това, според уговореното в процесния договор няма данни
прехвърлянето да е във връзка с вече дадена издръжка и за предоставени вече
грижи по гледане, а според съдържанието на уговорките следва да се счете, че
се касае до поето от въззивника задължение за гледане и издръжка за в
бъдеще, считано от сключване на договора през 2019г. до смъртта на
прехвърлителя. Останалите разписки, установяващи епизодични заплащания
на част от битовите сметки на преобретателя също не могат да установят
пълно и точно изпълнение от тази страна на поетото по договора задължение
за гледане и издръжката. Първото такова плащане е след подаване на
исковата молба, а за периода от прехвърлянето на имота до подаване на
исковата молба липсват каквито ида било доказателства за заплащане на
битови сметки на прехвърлителя. Отделно от това, поетото от въззивника по
договора насрещно задължение не включва само заплащането на няколко
битови сметки, а цялостна грижа по организиране на всички разходи и
грижите по ежедневно обслужване на прехвърлителя.
За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и
издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за
издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото
всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по
последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г., по гр.д. №
947/2002 г., на II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г., по гр.д. № 5524/2007 г., на
II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г., по гр.д. № 5761/2007 г., на II г.о.). С
оглед на установената конкретна житейска ситуация относно състоянието на
кредитора и предвид вида и обема на поетите от страните конкретни
насрещни задължения следва извода, че в конкретния случай неизпълнението
на задължението на въззивника като преобретател не е незначително.
(Решение № 818/07.01.2011 г., по гр.д. №1371/2009 г., на IV г.о., постановено
по реда на чл. 290 ГПК), което е основание за разваляне на договора, поради
пълно неизпълнение от жалбоподателя.
По делото липсват твърдения от страните, а не са събрани
доказателства, за наличието на забава от страна на кредитора, което да е
основание за трансформиране на паричното задължение на длъжника в
парично или да освободи длъжника от дължимото насрещно престиране на
поетата грижа и издръжка. Такава трансформация е допустима, само при
доказано обективна невъзможност за кредитора да даде съдействие или за
7
длъжника да изпълни или при забава на някоя от страните. Във всички случаи
трансформацията може да бъде само временна, докато трае обективното
основание или необоснования отказ за съдействие на някоя от страните и
може да се поиска само от изправната страна.
Ето защо е неоснователно искането на въззивника за трансформиране на
задължението му в парично, тъй като липсват доказателства по делото, че
насрещната страна е била неизправна.
На самостоятелно основание това искане е неоснователно, тъй като
може да се трансформира в парична само натуралната престация за издръжка,
но не и престацията за гледане и полагане на грижи, която може да се
изпълнява само в натура – лично или чрез трето лице ( Решение №
632/30.09.2003 г., по гр.д. № 370/2003 г., на II г.о , както и Решение №
845/22.11.2004 г., по гр.д. № 1032/2003 г., на II г.о.; Решение №
1082/29.11.2008 г., по гр.д. № 4/2006 г., на I г.о.; Решение № 82/05.04.2011 г.,
по гр.д. № 1313/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).
С оглед на изложеното обжалваното решение, с което искът е уважен и
договорът развален, поради пълно неизпълнение от длъжника, като правилно
и законосъобразно, следва да се потвърди.
По разноските – с оглед изхода от спора на въззиваемата страна се
следват разноски, направени пред въззивната инстанция. От тази страна до
приключване на устните състезания не са поискани разноски, не са
представени доказателства, че са направени, поради което такива не се
присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900138/15.05.2023г., постановено по гр.д.
№ 668/2020г. по описа на РС С.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8