Р Е
Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 23.03.2021г.
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
Снежина Чолакова
при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 25 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, ал. 1 и ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано е въз основа на
жалба от С.К.О. с
ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез процесуален представител адвокат Д.С.от
ШАК, против Решение № 277/22.12.2020г. на Директора
на ТД на НАП-гр.Варна, с което на основание чл.267, ал.1, т.6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба вх.№ 14
219/18.12.2020г., подадена от С.К.О. с ЕГН ********** ***,
срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№ С
200027-022-0071945/16.10.2020г., издадено от Р.Р.- - публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис
Шумен.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, с твърдения, че
горестоящият административен орган неправилно е определил предмета на
обжалване, като е приел, че се обжалва ПНОМ изх.№ С
200027-022-0071945/16.10.2020г. В тази връзка се сочи, че с жалбата пред
Директора на ТД на НАП-гр.Варна е атакуван отказът на публичния изпълнител,
обективиран в писмо изх.№ С 200027-178-0030276/30.11.2020г. по описа на ТД на
НАП-гр.Варна. Въз основа на
изложените аргументи се отправя искане съдът да
отмени Решение № 277/22.12.2020г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна и за връщане на преписката на
Директора на ТД на НАП-гр.Варна за ново произнасяне по жалбата, с която е
сезиран.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, не се явява лично. Същата се
представлява от адвокат Д.С.от ШАК, който в хода на устните състезания поддържа
жалбата, както и отправеното с нея искане за отмяна на решението на Директора
на ТД на НАП-гр.Варна. Претендира присъждане на направените деловодни разноски,
съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК - адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева и 10 лева внесена държавна такса.
Ответникът по
жалбата – Директор
на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното открито
съдебно заседание.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че в ТД на
НАП - гр.Варна е образувано изпълнително дело №*********/2019г. срещу С.К.О..
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки № С 200027-022-0071945/16.10.2020г., издадено от Р.Р.- - публичен изпълнител при ТД на
НАП-гр.Варна, офис Шумен, по изпълнителното дело бил наложен запор върху налични или постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени на доверително управление,
находящи се в Търговска банка Д АД, BIC ***, за
сумата от 2317,80 лева. Постановлението било съобщено на оспорващата на
27.10.2020г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.
Със Заявление № С
200027-000-544591/19.11.2020г. оспорващата, чрез пълномощника си адвокат Д.С.,
сезирала Дирекция "Събиране" при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, с
искане за отмяна на наложения запор на банковата й сметка с ПНОМ № С
200027-022-0071945/16.10.2020г., или да бъде уведомена Търговска банка Д АД, че
запорът не се отнася до изрично посочените суми съгласно чл.213 от ДОПК, както
и върху постъпващи такива от ДФ"Земеделие", представляващи субсидия
по програмите на ЕС за развитие на селските райони, поради тяхната
несеквестируемост.
С Писмо изх.№ С
200027-178-0030276/30.11.2020г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, в отговор на
Заявление № С 200027-000-544591/19.11.2020г., подадено от С.О., публичният
изпълнител я уведомил, че вземанията на земеделския производител от
ДФ"Земеделие" са секвестируеми, респективно подлежат на обезпечаване
и принудително събиране по реда на ДОПК, поради което е отхвърлил искането за
отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С
200027-022-0071945/16.10.2020г.
С жалба вх.№ 1429/18.12.2020г. по
описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, С.К.О. оспорила Писмо изх.№ С
200027-178-0030276/30.11.2020г., съдържащо отказ на публичния изпълнител за
отмяна на ПНОМ № С 200027-022-0071945/16.10.2020г., по административен ред, а
именно пред ТД на НАП-гр.Варна, с искане за неговата отмяна.
С Решение №
277/22.12.2020г. Директорът на ТД на НАП-гр.Варна на основание чл.267, ал.1,
т.6 от ДОПК оставил без разглеждане жалба вх.№ 14 219/18.12.2020г., подадена от С.К.О. с ЕГН ********** ***,
срещу ПНОМ изх.№ С 200027-022-0071945/16.10.2020г., издадено от Р.Р.- публичен изпълнител при ТД на
НАП-гр.Варна, офис Шумен. Своето волеизявление мотивирал с това, че жалбата срещу издаденото на
16.11.2020г. ПНОМ е депозирана след изтичане на преклузивния срок за неговото
обжалване и е процесуално недопустима.
Решението било съобщено на
неговия адресат на 08.01.2021г., видно от приложеното известие за доставяне с
обратна разписка.
Настоящата жалба е подадена по
пощата на 15.01.2021г., видно от пощенското клеймо, положено върху пощенския
плик, с който жалбата е изпратена до ТД на НАП-гр.Варна.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 277/22.12.2021г.
на Директора на ТД на НАП - гр.Варна - индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268,
ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид
връчването му на 08.01.2021г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 15.01.2021г.
Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и
след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2
от ДОПК, съдът приема жалбата за основателна
по следните съображения:
Оспореното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в
производство по обжалване на акт на публичен изпълнител при ТД на НАП -
гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
Предвид горното съдът приема, че Решение №277/22.12.2020г. на Директора на ТД
на НАП - гр.Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма.
Същият обаче е издаден при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело
и до нарушаване на материалния закон, поради следното:
Видно от жалбата на С.К.О., с
която е бил сезиран Директорът на ТД на НАП-гр.Варна, същата е подадена по
повод Писмо изх.№ С 200027-178-0030276/30.11.2020г. на публичния изпълнител, с
което последният е отхвърлил искането й за отмяна на Постановление за налагане
на обезпечителни мерки № С 200027-022-0071945/16.10.2020г. с аргумента, че
субсидиите, изплащани от ДФ"Земеделие", са секвестируеми и са годен
обект на принудително изпълнение. Вместо да се произнесе по жалбата, с която е
бил сезиран, горестоящият орган е приел, че жалбата е насочена срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С
200027-022-0071945/16.10.2020г., поради което я е оставил без разглеждане.
Постановеното от горестоящия административен орган волеизявление е издадено,
без последният да е установил по безспорен начин предмета на оспорване по
делото, в резултат на което се е произнесъл по отношение на акт, който не е бил
обжалван пред него, респективно не се е произнесъл по допустимостта и по
основателността на жалбата, с която е бил сезиран.
Дори и да се приеме, че е налице
неяснота досежно предмета на оспорване в жалбата, адресирана до Директора на ТД на НАП-гр.Варна, същият
разполага с възможност за нейното отстраняване по реда на чл.147, ал.2 от ДОПК,
приложим съгласно чл.144, ал.2 от ДОПК и в производствата по обжалване
действията на публичния изпълнител.
С оглед на това обжалваното
Решение № 277/22.12.2020г. следва да бъде отменено, а преписката – върната на
Директора на ТД на НАП-гр.Варна за ново произнасяне по жалба вх.№ 14 219/18.12.2020г., подадена от С.К.О. с ЕГН ********** ***
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
При този изход на спора и
предвид своевременно направеното от оспорващата искане за присъждане на
сторените деловодни разноски, съдът намира, че на същата се дължат разноски в
размер на 310 лева, включващи 10 лева държавна такса и 300 лева договорено и
платено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на НАП.
Водим от горното и на
основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 277/22.12.2020г. на Директора на ТД на
НАП-гр.Варна с което на основание чл.267, ал.1, т.6 от ДОПК е оставена без разглеждане жалба вх.№ 14 219/18.12.2020г., подадена от С.К.О. с ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА
преписката на Директора на ТД на НАП-гр.Варна за ново произнасяне по жалба вх.№ 14 219/18.12.2020г., подадена от С.К.О. с ЕГН ********** ***,
съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на С.К.О. с ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 310 лева (триста и десет лева), представляваща деловодни разноски.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: