РЕШЕНИЕ
№ 1262
гр. Пловдив, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330105000 по описа за 2021 година
Предявени са обективносъединени искове по чл. 511, ал. 3 КЗ вр. с чл. 513 КЗ, вр. чл. 45 от
ЗЗД и чл. 86 от Л. ЗЛ. Г. ЕГН ********** от с. *******, ул. ****** № **, общ. ******
съдебен адрес: гр. ********, ул. ********** № ***, ет. **, ап. *** чрез адв. М. против
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, следствие физическите и психически болки и
страдания от телесните увреждания, получени при ПТП от 09.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2019 г., около 17,20 часа, на път в населено място -
с. *******, на ул.******* № *** е станало ПТП между л. а. „Мерцедес ****", с ****** рег.
№ *******, рама № *************, собственост на Г. А. И. и управляван от В. Ф. А. и лек
автомобил „Мазда 2" с peг. № **********, собственост на И. Р. С.. Вина за настъпването
има водача на лек автомобил „Мерцедес", който се движил със несъобразена с пътните
условия и с релефа на пътя скорост при навлизане в завой на дясно, при което изгубил
контрол над автомобила и последния излязъл в дясно извън пътното платно, преминал през
тротоар и блъснал дървен стълб, след което продължил посоката си на движение и блъснал
паркиран лек автомобил „Мазда 2". Настъпили материални щети и имало пострадали лица.
Образувано е досъдебно производство ЗМ № ***** от 09.08.2019 г. РУ *******. При това
ПТП с пострадал ищецът, който пътувал в лекия автомобил „Мерцедес". Веднага след
1
инцидента той е бил транспортиран в **************, където постъпва по спешност в
отделение ***** хирургия с оплаквания от болки в лява коремна половина, гадене и
подуване на корема. Коремът му видимо бил балониран, над нивото на гръдния кош.
Направени му били редица изследвания, вкл. ренгенографии на корем и гръден кош, като му
била поставена окончателна диагноза: травма на други ***************. Предприето бито
консервативно лечение като му била приложена терапевтична схема с вливане на лекарства
и постелен режим. Бил изписан на 6-ия ден от постъпването в болницата с препоръки за
спазване на хранително-двигателен режим в рамките на 1 месец. Вследствие на получените
при ПТП телесни увреждания ищецът търпял физически болки и страдания, ограничения,
последици от стрес и шок. За лекия автомобил «Мерцедес ****» има застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" - застрахователна полица №
**************, валидна до 24.07.2024 г. Поради ********* регистрация на автомобила е
отправена до ответника претенция с вх. № ******/18.02.2020 г. за заплащане на обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Тъй като застраховаталната компания, при
която е сключена застраховката „Гражданска отговорност" на автомобила има представител
за уреждане на претенции в България - ************** на 04.03.2020 г. при последния е
заведена претенция с вх.№ *******/04.03.2020 г. На 09.06.2020 г. ищеца е уведомен за
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Заявява, че автомобила не се
намира обичайно в държава членка на съвета на бюрата. Оспорва отговорността на водача за
настъпване на ПТП, претърпяване на вредите, размера на обезщетението.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приложения Констативен протокол за ПТП от 16.08.2019 г., план-схема е видно, че на
09.08.2019 г. в с. *********** е настъпило ПТП между лек автомобил „Мерцедес ****", с
****** рег. № *******, собствен на Г. И. и управляван от В. А. и лек автомобил „Мазда 2" с
per. № **********, собственост на И. Р. С. и управляван от него, като лекия автомобил
„Мерцедес ****" се е движил с несъобразена скорост и е навлязъл в завой в дясно при което
е загубил контрол и излязъл от пътното платно в дясно, преминал през тротоара и се
блъснал в дървен стълб, след което продължил в същата посока и блъснал паркирания
автомобил „Мазда 2". При произшествието е пострадал Л.Г., който е получил натъртвания
по гръдния кош.
От приложеното НОХД *****/2019 г. на ПРС е видно, че с одобрено от съда Споразумение
от 17.12.2019 г. по делото посъдимия В. А. е признат за виновен в извършване на деяние –
управление на МПС „Мерцедес ****", с ******* рег.№ ******* на 09.08.2019 г. в с.
*********** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,84 на
хиляда.
От представената епикриза от 14.08.2019 г. е видно, че Л.Г. е приет в ************* на
09.08.2019 г. по спешност след претърпяно ПТП. Постъвена е диагноза остро коремно
заболяване. След подобрение лицето е изписано на 14.08.2019 г.
2
От представения договор за застраховка от 24.07.2019 г. е видно, че за лекия автомобил
„Мерцедес ****" е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ********** за период
08.07.2019-01.01.2020 г.
От представените притенция от 10.02.2020 г. и писмо от НББАЗ е видно, че ищеца е
отправил искане към ответника за заплащане на сума от 20000 лв. за причинени
неимуществени вреди от настъпилото ПТП. Последвал е отговор, че лекия автомобил
„Мерцедес ****" към момента на инцидента е застрахован в немска компания **********,
кореспондент, на която за настъпили щети в България е *********, както и, че при
застрахователя има заведена щета № **********/19.
От приложената притенция вх. № *******/ 04.03.2020 г. е видно, че ищеца е отправил към
********* искане за изплащене на обезщетение от 20000 лв. за причинени неимуществени
вреди от ПТП.
От представеното копие по щета **********/2019 е видно, че с решение от 29.05.2020 г.
ЗЕК при ************ е определено обезщетение на ищеца за притендираните от него вреди
в размер от 2000 лв.
От показанията на свидетелката Д. И., ******* на ищеца се установява, че след
катастрофата в *********** ищеца бил в болница. Там му направили операция на *****,
******. Свидетелката останала в болницата като придружител около две седмици, тъй като
пострадалия неможел да става, да се храни сам. След като се прибрал в къщи месец и
половина- два не е работил. Хранел се със супи.
От изготвеното заключение от 17.02.2022 г. по допуснатата САТЕ е видно, че ищеца е
пътувал на задната дясна седалка на лекия автомобил „Мерцедес ****". Ударът на
овтомобила е бил в предната част и е последвало леко завъртане, в резултат на което тялото
на пострадалия се е предвижило напред и е спряло в предната седалка или предпазния
колан.
От изготвеното заключение от 03.12.2021 г. по допуснатата СМЕ е видно, че от удара на
автомобила за Г. е последвала контузия на корема с последвало затрудняване на дейността
на *******, което е наложило медикаментозно лечение в болница. При наличие на
предпазен колан травмите биха били по-леки. Възстановителния период е 15-20 дни.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 511, ал. 1 КЗ, в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията
на Република България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на
бюрата, претенцията се обработва от кореспондент за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
ответника, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя, респ. на Бюрото е
функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен
характер – ответникът дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
3
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
В настоящия случай от събраните писмени доказателства по делото се установява, че към
датата на процесното ПТП – 09.08.2019 г. застрахователна компания **********-*********
е застраховала гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Мерцедес ****", с ******* рег.№ ******* по силата на Договор за застраховка
от 24.07.2019 г., валиден от 08.07.2019-01.01.2020 г., както и, че ************ е
кореспондент за територията на Република България на застрахователя **********-
********* и същият е образувал по искане на Г. щета **********/2019 и е определил на
ищеца обезщетение в размер от 2000 лв. при отправена притенция за сума от 20000 лв. В
тази връзка доколкото пострадалия е останал недоволен от определеното му обезщетение,
съобразявайки и нормата на чл. 513, ал. 1 от КЗ съдът намира, че е допустимо да се ангажира
отговорността на ответника за настъпилите вреди на ищеца в резултат на процесното
събитие.
С оглед събраните писмени доказателства и приложеното НОХД *****/2019 г. на ПРС
съдът намира за установени и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: налице виновно
противоправно деяние от страна на водача на автомобила В. А., изразяващо се в управление
на МПС след употреба на алкохол над допустимата концентрация и навлизане в десен завой
с несъобразена скорост в резултат, на което загубвайки контрол над автомобила е излязъл от
пътното платно в дясно, преминал през тротоара и се блъснал в дървен стълб, след което
продължил в същата посока и блъснал паркиран автомобил „Мазда 2". Деянието е
извършено виновно – при форма на вината умисъл; налице е причинно - следствена връзка
между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото писмени
доказателства, приложеното НОХД и и извършените САТЕ и СМЕ. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП-контузия в областта на корема и последвало
затруднване дейността на *******. Следователно, на основание чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл.
513, ал. 1 от КЗ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи дължи да
заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от
ПТП.Съдържанието на понятието "неимуществени вреди", в което според последователната
практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време. /в този
см. Решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК, / При
определяне размерът на неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с
4
правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
съобразно силата, продължителността на болките и страданията срок от 15-20 дни, липсата
на последвали допълнителни усложнения и неудобства, предвид икономическите условия в
страната настоящия състав намира, че справедливо обезщетение в случая се явява сумата
2000 лв. Тази сума би репарирала адекватно претърпените от ищеца неимуществени вреди.
До този извод съда достига като не кредитира показанията на свидетелката Д. И., в частта, в
която същата заявява, че след инцидента ищеца е претърпял операция на ************,
както и, че тя го е придружавала в болницата около две седмици, тъй като същите
противоречат на установените обстоятелства от приложената Епикриза от 14.08.2019 г. и
заключението по СМЕ и предвид наличието на ********** връзка между нея и пострадалия
следва да се преценят съобразно останалата доказателствена съвкупност, при което съдът
дава привес на фактите установени с писмени документи и становището на вещото лице.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
По приложението на тази разпоредба еформирана задължителна практика, обективирана в
ППВС № 17/63 г. и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС: № 99 от
08.10.2013 г., по т. д. № 44/2012 г. на II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т. д. № 35/2009 г. на
II т. о.; № 50 от 27.07.2015 г., по т. д. № 271/2014 г. на II т. о.; № 43 от 15.04.2009 г., по т. д.
№ 648/2008 г.; № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на II т. о. и № 91 от 20.08.2014 г.
по т. д. № 66/2013 г. на I т. о. / и мн. други. Според възприетото със същата разрешение
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД - разпоредба намираща приложение и в случаите, при които
малолетно дете, или невменяемо лице допринесе за вредата. От значение за определяне
наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото
лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
противоправното поведение на водача на моторното превозно средство, доколкото
намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия -
ищец, който е пътувал без поставен предпазен колан, в случая се явява доказано, доколкото
не се ангажират доказателства от страна на ищеца за наличие на такъв към момента на ПТП,
а и от заключението по САТЕ и СМЕ се установява, че с оглед вида и локализацията на
травматичните увреждания на ищеца, може да се заключи, че към момента на процесното
ПТП същия е бил пътник на задна дясна седалка в лекия автомобил „Мерцедес ****" и е
пътувал без поставен колан, тъй като при наличие на такъв според вещото лице Н. при
наличие на такъв травмите биха били по-леки, тъй като в практиката не са известни случая
на контузия в областта на корема при поставен предпазен колан. Пострадалия не е ползвал
предпазния колан и това си поведение е допринесл за настъпване на вредоносния резултат,
което е в съотношение 90 % за водача на лекия автомобил и 10% за пострадалия. При
обезщетение от 2000 лв. и съпричиняване от 10%, крайната сума, която следва да се присъди
на ищеца като обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 1800 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения главен иск се явява основателен до
5
размера от 1800 лв., в който следва ад се уважи, като за разликата над него до сумата от
20000 лв. да се отхвърли.
Уважаването на иска за главницата е основание за присъждане на обезщетение за забавеното
плащане на сумата за периода от надстъпване на деликта до окончателното плащане. Тъй
като се притендира такова за период от подавене на исковата молба-22.03.2021 г. съдът
намира, че същия попада в рамките на допустими такъв, поради което този иск следва да се
уважи изцяло.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглежданена на ищеца не се дължат разноски
поради липса на представени доказателства за сторени такива.
Тъй като същия е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокат М. следва да
се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от
356 лв.
На ответника следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от делото
или сумата от 1461 лв. В тежест на същия следва да се възложат разноските за държавна
такса в размер на 72 лв. и възнаграждения за извършени СМЕ и САТЕ в общ размер от 22,50
лв., които са били за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 да заплати на Л.
ЗЛ. Г. ЕГН ********** от с. *******, ул. ****** № **, общ. ****** съдебен адрес: гр.
********, ул. ********** № ***, ет. **, ап. *** сумата от 1800 лв. (хиляда и осемстотин
лева) обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, следствие физическите и
психически болки и страдания от телесните увреждания, получени при ПТП от 09.08.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-22.03.2021 г. до
окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1800 лв. (хиляда и
осемстотин лева) до сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, следствие физическите и психически болки и
страдания от телесните увреждания, получени при ПТП от 09.08.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба-22.03.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Л. ЗЛ. Г. ЕГН ********** от с. *******, ул. ****** № **, общ. ****** съдебен
адрес: гр. ********, ул. ********** № ***, ет. **, ап. *** да заплати на Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 сумата от 1461 лв.(хиляда четристотин шестдесет
и един лева) за разноски по производството.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 да заплати на
6
А.Г. М. с адрес на кантора гр. София, ул. Княз Борис І № 85, ет. 4, ап. 10, сумата от 356 лв.
(триста петдесет шест лева) адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни застрахователи ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 2 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Пловдив сумата от 94,50 лв.
(деветдесет и четири лева и 50 ст.) за държавна такса и възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
7