№ 322
гр. Русе, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Галина Кунчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20224500500471 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. К. П. от гр. Русе, чрез адв. П. И. АК Русе
против решение № 260025/07.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4684/2020г. на
Русенския районен съд в частта, с която А. К. Й. е осъдена да й заплати сумата в
размер на 12 900 лв. на основание чл. 36, ал. 1 ЗН, представляваща стойността на
разполагаемата част от наследството на Л. Я., поч. на 28.08.2020 г. и в полза на ищцата
са присъдени разноски. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на процесуалните правила и неточно
приложение на материалния закон. Счита, че съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗН
ищцата следва да бъде осъдена да й заплати стойността на разполагаемата част – 1/3,
която при цена на имота от 76 400 лв. към датата на изготвяне на заключението на
вещото лице възлиза на 25 466 лв., а не 1/6 или 12 900 лв., както е постановил
първоинстанционния съд. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и да
бъде постановено ново такова, с което ищцата да бъде осъдена да й заплати сума в
размер на 1/3 ид. част от стойността на имота или 25 466 лв., ведно със законната лихва
от момента на влизане на решението в сила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. К. Й. чрез адв. В. Т. ВАК оспорва основателността на
жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Счита, че правилно
първоинстанционният съд при определяне на размера на обезщетението е съобразил,
че ответницата, въззивница в настоящото производство, е и наследник по закон,
1
призована към наследяване, поради което след връщане на имота в наследствената
маса ще получи по силата на наследството 1/3 ид. част запазена част и 1/6,
представляваща половината от разпологаемата част от имота. Поради това само
останалата 1/6 следва да бъде заплатена от нея. Правилно според въззиваемата съдът е
съобразил и приложил съдебната практика. Заявява, че искането за присъждане на
законна лихва върху присъдената главница е недопустимо, доколкото е заявено пред
въззивната инстанция. Иска решението в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно. Претендира разноски.
Русенският окръжен съд намира, че въззивната жалба е процесуално допустима
като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което
може да бъде разгледана по същество.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решение № 260025/07.04.2022 г., постановено по гр. д. № 4684/2020г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Първоинстанционното решение е постановено по предявения от А. К. Й. срещу
Н. К. П. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на извършено от наследодателката на
страните Л. Ф. Я., поч. на 29.08.2020 г., в полза на ответницата дарение на апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1771.1 в гр.
Русе, обективирано в нотариален акт № 115, т. IIІ, рег. № 2006, д. № 417/2017 г. на
нотариус с рег. № 629 и район на действие РРС, до размера от 1/3 ид. част, необходим
за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството.
Установено е по делото, че Л. Ф. Я., поч. на 29.08.2020 г., е оставила за свои
законни наследници страните по делото - нейни дъщери, както и че при откриване на
наследството, наследодателката на страните е притежавала единствено процесния
апартамент, чиято пазарна оценка към момента на откриване на наследството е в
размер на 77 400 лв., а към настоящия момент 76 400 лв. Тези стойности са установени
със заключение на вещо лице.
При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са
наследници със запазена част от наследството на Л. Ф. Я., поч. на 29.08.2020 г., че
извършеното от наследодателката дарение накърнява запазената част на ищцата и
следва да бъде намалено до необходимия за възстановяването им размер. Прието е
още, че при намаляването дареният имот следва да се върне в наследството.
Първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта относно
2
произнасянето по искането по чл. 36, ал. 1 ЗН, поради което в частите, в които е
постановено намаляване на дарението и връщане на дарения имот в наследството е
влязло в законна сила сила.
При определени в чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН условия завещаният или подарен имот
се връща в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на
разполагаемата част. Правилен и законосъобразен е изводът на районния съд, че
законът има предвид простата хипотеза, при която заветникът или надареният не е
същевременно и наследник. Когато обаче заветникът или надареният е призован към
наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30,
ал. 1 ЗН, той има наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го
получи посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена
част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част на
наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда на чл. 36,
ал. 1, изр. 1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН. С други думи, в
тази хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари по реда на чл. 36, ал. 1,
изр. 1 ЗН само припадащата се на ищеца част от разполагаемата част. В този смисъл е
и Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр. д. № 715/2012 г. на Върховен касационен съд, на
което се е позовал и районния съд, както и цитираното в него – Решение № 3066 от
19.12.1964 г. по гр. д. № 2012/1964 г. на ВС, I ГО, цитирано и в теорията - "Запазена
част в наследството" на проф. П. В., "С. " 1994 г., стр. 104.
В случая, надарената Н. К. П. е призована към наследяване наследник на
лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. При връщане на
дарения имот в наследството, двете наследници /страните по делото/ получават своята
идеална част от него, съобразно квотата си в наследството, т. е. по 1/2. Паричното
уравнение, което ищцата дължи, е резултат от волята на наследодателя да надари
ответницата с целия недвижим имот, която законът зачита. Няма спор, че в хипотезата
на чл. 36, ал. 1 ЗН, когато надареният или заветникът е и наследник със запазена част,
какъвто е в случая ответницата, разпоредбата намира приложение и той следва да
получи пълния размер на разполагаемата част на наследодателя. Тъй като обаче тя е и
наследник, тя е получила част от нея, съобразно квотата си в наследството /в случая ½
от 1/3/ и й се дължи само припадащата се част на другия наследник, т. е. ½ от 1/3 или
1/6. Решението на районния съд обаче не е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1
ЗН, според която възмездяването на наследника с накърнена запазена част става по
цени към момента на намаляването 12 733,33 лв. (1/6 от 76 400 лв.), тъй като
паричното уравнение е изчислено по цени към момента на откриване на наследството –
12 900 лв. (1/6 от 77 400 лв.). При липсата на жалба от А. К. Й. обаче не може да се
утежнява положението на жалбоподателката Н. П. и сумата за възстановяване на
запазената част остава такава, каквато е определена от районния съд – 12 900 лв.
3
При така изложеното, решението в обжалваната част е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба, въззиваемата е поискала и присъждане на законна лихва
върху присъденото й парично уравнение, считано от влизане на решението в сила,
което съдът намира за допустимо.
Член 214 ГПК урежда условията и сроковете за изменение на иска, като в ал. 2
на същия е прието, че не се счита увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви
или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Следователно, за да се
направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е
необходимо да се спазват изискванията на чл. 214, ал. 1 ГПК, а е достатъчно устното
изявление за присъждане на законната лихва от завеждане на иска или от друга дата,
следваща предявяването му. Законът не създава ограничения и относно крайния
момент на предявяване на това искане. Следователно то може да бъде направено при
всяко положение на делото, включително и пред второинстанционния съд, разглеждащ
спора по същество. Тези изводи следват и от акцесорния характер на вземането за
лихва. Задължението за лихва възниква, съществува и се прекратява в зависимост от
главния дълг. Лихвата следва главното вземане - тя се прехвърля, залага и погасява
заедно с него. Защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита
срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу
главницата. Поради всичко изложено следва да се приеме, че дори и направено за
първи път при второинстанционното разглеждане на делото, производството по това
вземане не е разгледано едноинстанционно, тъй като не се касае за нов спор. В този
смисъл Решение №265/8.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019 г. по описа на ВКС,ІІІ Г. О. В
настоящия случай искането за прибавяне на изтекли лихви върху главницата за
времето след влизане в сила на съдебното решение е заявено за първи път с въззивната
жалба, ищцата е уведомена за него и чрез отговора на въззивната жалба е взела
становище по него.
Искането е основателно. Съгласно възприетото в практиката на ВКС /Решение
№166/11.07.2014г. по гр. д. №7030/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ Г. О., Решение
№123/27.11.2015 г. по гр. д. № 2037/2015 г. по описа на ВКС, ІІ Г. О. /, лихвата, която
се дължи по паричното притезание по чл. 36, ал.1 ЗН е законна и се дължи от момента,
когато то възниква - когато решението породи правни последици /сила на присъдено
нещо/, т. е. от влизане на решението в законна сила.
Съобразно изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
сторените от нея разноски пред настоящата инстанция. Такива се претендират в размер
на 1300 лв. за платено адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния
представител на въззивницата е своевременно въведено възражение за неговата
4
прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на производството пред
настоящата инстанция, обжалваемия материален интерес и приложимия в случая чл. 7 ,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 на ВАС, съдът преценява за основателно и намира, че в полза
на въззиваемата следва да се присъдят 910 лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/07.04.2022 г., постановено по гр. д. №
4684/2020г. на Русенския районен съд в частта, с която А. К. Й. е осъдена да заплати на
Н. К. П. сумата в размер на 12 900 лв. на основание чл. 36, ал. 1 ЗН, представляваща
стойността на разполагаемата част от наследството на Л. Ф. Я., поч. на 28.08.2020 г.,
както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА А. К. Й., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Д." № **, бл. "Ц." вх. *, ет.
*, ап. * да заплати на Н. К. П., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Т." № *, вх. *, ет. *
законна лихва върху присъдената главница от 12 900 лв., считано от влизане на
решението в сила.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Н. К. П., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Т." № *, вх. *, ет. * да
заплати на А. К. Й., ЕГН ********** от гр. Р., ул. "Д." № **, бл. "Ц." вх. *, ет. *, ап. *
СУМАТА от 910 лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5