Р Е Ш Е Н И Е № 260060

   Гр. Хасково, 09.11.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Хасковския окръжен съд първи въззивен граждански състав

На двадесет и първи октомври  две хиляди и двадесета година

В открито заседание, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                    ТОДОР ХАДЖИЕВ                                                                                                        

                                                                                                                                                                                    

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия  Серафимова

В.гр.д. № 814 по описа на съда за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е въззивно  по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

           С Решение № 197/20.07.2020 г.,  по гр.д. № 2128/2019 г., Районен съд - Димитровград е отхвърлил като неоснователен предявения от ЗД „Бул Инс" АД, гр. София, представлявано от С.П. и К.К.  против Агенция „Пътна инфраструктура",гр.София  иск за осъждане на ответника да заплати сумата от  3 215,00 лева, представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета *** за ПТП на 29.03.2016 г. на АМ „Марица" км.41 по л.а. „БМВ 730Д", с рег. № ***, възникнали в резултат на удар с внезапно появило се диво животно на пътното платно — чакал, както и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. С решението съдът е осъдил ЗД „Бул Инс" АД, гр.София, да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София деловодни разноски в размер на 100,00 лева.

           Недоволен от решението е останал въззивникът ЗД „Бул Инс" АД, гр. София, който чрез упълномощения юрисконсулт го обжалва с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Изложени са съображения, че по делото са представени достатъчно доказателства, от които можело да се направи извод, че пътя при използването на който е настъпило ПТП, представлява част от републиканската пътна мрежа, която се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София. В този смисъл счита, че Агенцията не е изпълнила задължението си да осъществи всички необходими действия за спиране на достъпа на животни до пътните платна и като не е поддържала пътя в изправно състояние, същият е станал една от причините за настъпване на въпросното пътно-транспортно произшествие. Изложени са съображения досежно обстоятелството, че водачът на процесния автомобил, който бил застрахован в дружеството-ищец, не е допуснал нарушение на ЗДвП и не е имал вина за станалото ПТП, поради което счита, че по делото е доказана причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и наличието на диво животно на пътя. В този смисъл се поддържа, че първоинстанционният съд превратно е преценил и обсъдил събраните по делото доказателства, като е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

           Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Димитровград и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск както и да присъди  в полза на въззивника разноските  и за двете съдебни инстанции.

           В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на  въззивната  жалба от Агенция „Пътна инфраструктура", гр. София, с който се оспорва жалбата и се излагат подробни съображения за нейната неоснователност.

          Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС - Димитровград. Претендира и  присъждане на разноските за въззивната  инстанция.

           Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

            СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

     Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК,  от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима.

             Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

             Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

             Първоинстанционното  решение е валидно и допустимо.

             С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи  съдът намира за  необходимо да  обсъди следното:

             РС-Димитровград е бил сезиран  с искова молба  подадена от  ищеца ЗД „БУЛ ИНС" АД,гр.София против Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, с която е предявен  иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) вр. чл. 19, ал.1, т.2 Закона за пътищата.

              В исковата молба  се твърди,че  на 29.03.2016 г. на АМ Марица , при 41км. в посока гр.Харманли  - гр.Димитровград е настъпило ПТП , при което  МПС БМВ 730 Д, с рег. № ***, собственост на Т.Л.Т. и управлявано от Г. В.Г. е ударило внезапно появилото се на пътното платно диво животно. Съставен бил протокол за ПТП. Към 29.03.2026 г. МПС било с валидно сключена застраховка „Автокаско".По молба на  увреденото лице била заведена щета и  му било изплатено обезщетение в размер на 3 200 лева. След изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът ЗД „БУЛ ИНС" АД,гр.София встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредите, на основание чл.213, ал.1 КЗ вр. чл.19, ал.1, т.2  от  Закона за пътищата. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София отказал изплащането на застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски в размер на 15 лева. Претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 215,00 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска и деловодни разноски.

                Ответникът  Агенция „Пътна инфраструктура",гр. София оспорва иска както по основание така и по размер. В срока по чл.131 от ГПК ,с отговора на исковата молба е оспорена материалната доказателствена сила на протокола за ПТП, като се твърди,че протокола за ПТП бил съставен в отсъствие на представител на Областно пътно управление-Хасково,издаден е в противоречие с  подзаконови актове, не бил оформен по надлежния ред и не бил подписан от длъжностно лице в кръга на службата му, а отразените обстоятелства за наличие на препятствия по пътното платно били неверни.Твърди се  в отговора на исковата молба,че по  пътния участък не е било налице поражение върху оградните съоръжения, които възпрепятстват достъпа на хора и животни до пътните платна.От ответника не следвало да се търси отговорност за бездействие, изразяващо се в допускане на предпоставки за достъп на животни до пътното платно. Излагат се  и доводи за липсата на  елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.

           При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за изясняването  на спора  от фактическа и от правна страна.

           Видно от протокол за ПТП № 1505107 от 29.03.2016 г.,съставен от А.А. - мл.автоконтрольор,  в 22.00 ч. на 29.03.2016 г. на АМ „Марица" км.41 по посока от Харманли към Димитровград е било реализирано пътно-транспортно  произшествие  между  участник 1 - диво животно (чакал) и участник 2 - л.а „БМВ 730 Д, с рег. № ***, собственост на Т.Л. Т. от гр.*** и управляван от Г.В.Г. от гр.***, притежаващ   валидно   свидетелство за управление и застраховка  в Бул Инс“,с № ***, валидна от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г. Като щети в протокола за ПТП са отразени деформация по предната дясна част, а като причини за произшествието,че МПС при движение в тъмната част на денонощието по АМ „Марица" удря внезапно изскочило на пътното платно диво животно,като от  ПТП  има само материални щети.Свид. А. подписал протокола и е направил снимките на произшествието, като поради изминалото време от произшествието не може да си спомни повече подробности. Посочва, че отразеното в протокола е вярно,но не си спомня дали е имало поражения по оградните съоръжения.Свид. Г.Г. установява, че на посочената дата пътувал към гр.*** от Харманли по посока Димитровград. На фаровете на колата видял животно пресичащо пътя. Животното от крайно ляво положение тръгнало да се връща обратно. Опитал да го избегне, но не успял и го  ударил ,като с предната дясна гума.Позвънил на застрахователя „Бул Инс“ АД,след което  от там го посъветвали да се обади на  тел.112. На място пристигнал патрул на полицията.Инцидентът се случил в тъмната част на денонощието. Превозното средство се движило в рамките на ограничението с около 130 км/ч. Била му взета проба за алкохол. Не гледал дали има повреди по оградите на пътното платно. На пътя нямало дупки. Спрели в близост до детелината за гр.***, между отбивния паркинг за почивка на товарни автомобили и надлеза, около който се случил инцидента. Посочва, че подписът за участник № 2 е негов. Не може да посочи, дали е имало предпазна ограда на пътя.

               По делото са приети като писмени  доказателства полица за застраховка „Автокаско", със срок от 10.16 ч. на 23.02.2016 г. до 24.00 ч. на 22.02.2017 г., СРМПС Част I,  удостоверение за техническа изправност на ППС от 28.08.2015 г., СУМПС и контролен талон на водача, уведомление за щета № ***/30.03.2016 г., доклад по щета с посочена сума за изплащане от 3 200 лева, пълномощно от собственика на л.а., 2 бр.квитанции за платени застрахователни вноски/премии, 4 бр. опис на претенцията от 30.03.2016 г. за оглед и опис на щетите,становище, опис-заключение по щетата, ведно с подробно описание на разходите по претенцията, справка за банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД, както и платежно нареждане за кредитен превод от 21.06.2016 г. за превод в полза на Т.Л.Т.на сумата от 3200,00 лева с наредител ЗД „Бул Инс“, клон Търговище.

С покана от 18.07.2017 г. до Агенция“Пътна Инфраструктура“, ищецът е поискал изплащането на сумата в размер на 3225,00 лева,представляващи изплатено обезщетение, с право на регрес към причинителя на вредата във вр. чл.411 КЗ, като е бил предоставен 5-дневен срок за доброволно изпълнение. В становище от 02.08.2017 г. ответникът е  намерил претенцията за неоснователна, като е изложил съображения за липсата на уведомление до Областно пътно управление-Хасково, съответно липса на съставен протокол в присъствието на негов служител. Посочва се, че на посоченото място не е имало нарушаване на целостта на предпазната ограда–мрежа, ограничаваща преминаването на животни.

 Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена от районния съд, поради което  и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от  състава на въззивния съд.При извършване на  въззивния контрол за законосъобразност и правилност, настоящият състав на възивния съд, след преценка на събраните по делото доказателства намира възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка за безспорно установена  и  кореспондираща със събраните доказателства.

При така установената фактическа обстановка,настоящият състав на въззивния съд достигна до следните  изводи :

Не се спори по делото и се установява от  представените писмени доказателства, че пътният участък на който е настъпило ПТП е път от републиканската пътна мрежа и като такъв той се стопанисва и поддържа от Агенция „Пътна Инфраструктура". Не е спорно, че управляваният от свид. Г. автомобил е бил застрахован при ищеца по застраховка „Автокаско". Не са спорни и обстоятелствата относно настъпилото произшествие, причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по МПС БМВ 730Д, с рег. № ***, размера на причинените  имуществени  щети.

За установяване на гореизложените факти и обстоятелства по делото са събрани и  писмени и гласни доказателства - протокол за ПТП, показанията на свид. А., който на място съобразно компетентността си е посетил ПТП и е удостоверил факта на удара с дивото  животно, което е навлязло на магистралата.

Основното възражение на ответника касае обстоятелството, че в посочения участък на магистралния път на посочената дата не е била нарушена целостта на оградните съоръжения, които възпрепятстват достъпа на хора и животни до пътните платна. Посочва се, че присъствието на диво животно на посочената дата и час, в посочения участък не е по вина на А“ПИ“, която е осъществила всички необходими действия за спиране на достъпа на животни до пътните платна, с цел недопускане на предпоставки за ПТП.

Ищецът твърди,че причина за настъпване на произшествието е внезапно появилото диво животно на пътното платно, като обвързва отговорността на ответника с този факт, без обаче да посочва ,че  ответникът  има задължение  и че е има нарушение на задължението на ответника да изгради и поддържа предпазна мрежа  именно в този участък на АМ"Марица", в района на 41 км..

В конкретният случай  не се  излагат от страна на ищеца каквито и да са твърдения за това, че предпазната мрежа на пътното съоръжение е било компрометирана, респ. че за ответника е съществувало задължение да постави и поддържа предпазна мрежа в участъка на ПТП, която както се установи е в близост до пътния възел за гр.Димитровград.

В тази връзка и след като не се твърди и не се установява по делото,че  причина за появата на животното на пътното платно на магистралата не е бездействието на ответника, то следва че причината за наличието на животното на магистралата не се дължи на неизпълнение задължението на ответника. Отговорността на ответника  не следва да бъде ангажирана в конкретния случай, тъй като не се установява причинно-следствената връзка с неговото действие/бездействие и настъпилата вреда. Такава причинно-следствена връзка би се установила, първо, ако ПТП беше настъпило на участък от магистралата, който е с компрометирано предпазно съоръжение, и второ, за участък за който съществува задължение ответника да поддържа това предпазно съоръжение. При  една  от двете или и двете хипотези отговорността на собственика, респ. на лицето под чийто надзор се намира вещта - чакала ще се погълне от тази на ответника, тъй като неговото бездействие, а не това на собственика на дивото животно е в пряка и непосредствена причинна-връзка с настъпилото увреждане.

 

               Предвид гореизложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции предявеният иск се явява неоснователен ,а обжалваното решение, с което иска е отхвърлен, следва  да се потвърди.

        

         Мотивиран така, съдът

 

                      Р   Е   Ш   И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение №197/20.07.2020г. на Районен съд- Димитровград, по гр.д.№2128/2019 г. по описа  на съда.

     Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

Председател:                                    Членове: 1. 

 

 

                                                            2.