Р Е Ш Е Н И Е № 143
гр. Търговище, 23.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря С.И. и с участието на
прокурора Мартин Александров, като разгледа докладваното от съдия Р. Цветкова
КНАХД № 143 по описа на Административен съд –
Търговище за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
процесуален представител на А.Ц.А. *** против решение № 56 от 21.10.2021г. на
Поповския районен съд, постановено по НАХД № 230/2021г. Касаторът навежда, че
първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да извърши пълна проверка
относно законосъобразността на издаденото НП, не е обсъдил възраженията на жалбоподателя
и не изложил подробни мотиви относно направените фактически и правни
констатации, което следва да се определи като касационно основание по чл.348,
ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН – за допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. Прави се искане съдът да отмени решението на
първоинстанционния съд и да отмени наказателното постановление. Претендират се
разноски в касационната инстанция. В открито съдебно заседание касаторът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът - Районно управление
„Полиция“ - Попово, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ПРС следва да
бъде потвърдено.
Административен съд – Търговище, при
преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение
ПРС е потвърдил наказателно постановление № 21- 0321 – 000602 от 11.08.2021 г.,
издадено от Началник РУ Попово към ОДМВР, с което на А.Ц.А. *** за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
„глоба” в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца, както и са му отнети 10 к.т. За да постанови този резултат, съдът е
приел от фактическа страна следното:
Вечерта на 20.07.2021 г.
жалбоподателят употребил алкохол, като по-късно на 21.07.2021 г. управлявал
т.а. – влекач „МАН ТГХ“ с рег.№ ......, собственост на „Пик 2003“ ЕООД, когато
в 09:30 часа в общ. Попово, при движение по път II-51, км 52+480, в посока гр. Търговище,
бил спрян за проверка от служители на РУ Попово, при която, след извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
№ 0050 в 09:32 часа е отчетена 1.16 промила концентрация на алкохол в издишания
от водача въздух. Жалбоподателят поискал да даде кръв за химически анализ, за
което му бил издаден талон за медицинско изследване № 073367, в който било
посочено, че следва да се яви в ЦСМП Попово най-късно до 10:20 часа, след което
бил придружен до ФЦСМП Попово, където му била взета кръв за химическо
изследване. В Протокола за медицинско изследване нарушителят заявил пред
медицинското лице, че е употребил 2 л. бира във времето от 20:00 часа до 00:00
часа на 20.07.2021 г., без да съобщи за заболявания и употребени медикаменти за
тяхното лечение. На водача бил съставен АУАН серия GA, № 456514, който той подписал без
възражения и не подал такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Дадената кръвна
проба била обработена в МБАЛ „Св. Анна“ АД – Варна от в.л. М. Н., която
посредством газхроматографски метод установила наличие на етилов алкохол с
концентрация 0.93 на хиляда, въз основа на което било издадено и атакуваното
НП, връчено на нарушителя лично на 27.08.2021 г.
От правна страна съдът е
приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност за
извършеното нарушение на правилата на движение по пътищата не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, а атакуваното НП е
издадено от компетентен орган. Изложени са мотиви, че контролните органи са
спазили реда и процедурата за установяване употребата на алкохол, съгласно
предвиденото в Наредба № 1/19.07.2017 г., като по безспорен начин е установено,
че на 21.07.2021 г., на посочените място и час, жалбоподателят е управлявал
процесното превозно средство с отчетена на място, посредством техническо
средство, концентрация в издишания въздух 1.16 промила, а в контролната кръвна
проба - концентрация от 0.93 промила, като именно втората стойност е установена
и доказана по несъмнен начин, чиято стойност попада в състава по чл.174, ал.1,
т.2 от ЗДвП, поради което правилно АНО е санкционирал жалбоподателя за
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съдът мотивирано е приел, че нарушението
е извършено виновно и умишлено, а наложените наказания „глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“ са идентични с предвидените и фиксирани в санкционната
разпоредба на ЗДвП, като по отношение на отнетите 10 к.т. съдът е посочил, че
то е по реда на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР и не представлява нито
самостоятелно наказание, нито ПАМ, и като такава не подлежи на самостоятелно
обжалване и отмяна.
Решението е правилно. Не
се установяват нарушения на съдопроизводствените правила при неговото постановяване,
нито по приложението на материалния закон. Обсъдени са и възраженията на
жалбоподателя, като са изложени мотиви за тяхната необоснованост, които се
споделят и от настоящата инстанция.
В жалбата, с която е
сезиран Административен съд Търговище, касаторът навежда, че съдът, при постановяване на
съдебния акт, не е извършил пълна проверка относно законосъобразността на
издаденото НП, както и че не е обосновал защо не е приел за основателни
възраженията на жалбоподателя досежно правната квалификация, яснотата и
идентичността на отразените в АУАН и в НП фактически констатации, като се
твърди, че съдът само формално е приел, че при издаване на НП са спазени
материалните и процесуалните правила за това.
Настоящата инстанция
счита посочените възражения за неоснователни. Макар първоинстанционният съд да
не е посочил изрично в своето решение дали при издаването на атакуваното НП са
спазени изискванията на чл.53 и чл. 57 от ЗАНН, от посоченото в съдебния акт е
видно, че съдът се е произнесъл по този въпрос, след като е приел, че НП е
издадено от компетентен орган, при несъмнено установени фактическа обстановка,
вина и извършител, точно и ясно описание на законните разпоредби, които са
нарушени, както и на вида и размера на наложеното наказание. Доколкото
първоинстанционният съд е длъжен да следи служебно за процесуални предпоставки
при съставяне на АУАН и издаване на НП, липсата на цялостна проверка би
представлявала съществено процесуално нарушение, ако при извършената или
неизвършената проверка, при нужното внимание, съдът би стигнал до друг правен
извод по отношение на законосъобразността на съставения АУАН и издаденото въз
основа на него НП. В случая, при така установената фактическа обстановка и
събраните доказателства, съдът правилно е стигнал до извода, че атакуваното НП
не страда от съществени пороци, водещи до неговата незаконосъобразност, тъй
като при издаването му не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон. Съдът е взел становище по посоченото от жалбоподателя възражение пред
първата инстанция относно правната квалификация и идентичността на отразените в
АУАН и НП фактически констатации, като е изложил достатъчно пълни мотиви в тази
насока. Обосновал е, че правилно АНО е преценил, че жалбоподателят А. е нарушил
нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който забранява водачите да управляват ППС
под въздействие на алкохол, а различните стойности относно концентрацията на
алкохол, посочени в АУАН и НП, се дължат на двете различни по време и метод
проведени изследвания. Издаването на НП с отразена в същото концентрация от
0.93 промила, с уточнението, че това е резултата от кръвната проба, а с
техническо средство е измерена по-висока – 1.16 промила, която стойност е
отразена и в АУАН, въз основа на който е издадено НП, не съставлява нарушение
на процесуалните правила. Такова, и то съществено, би било налице, при условие
че с АУАН е констатирана по-ниска стойност на концентрация на алкохол, измерена
с техническо средство, а в НП за първи път бъде посочена по-висока стойност,
измерена с кръвна проба. При първата хипотеза, какъвто е настоящият случай, не
са засегнати или ограничени правото на нарушителя да разбере в извършването на
какво е нарушение е обвинен и правото му на защита, което при втората хипотеза
несъмнено ще бъде факт, тъй като едва с предявяване на НП нарушителя би бил
подведен под отговорност за извършено нарушение при утежнена фактическа
обстановка, по която не е имал възможност да се защити към момента на
установяване на АУАН или на по-късен етап при условията и в срока в чл.44 от ЗАНН.
Настоящата инстанция
намира, че съдът е изяснил релевантната фактическа обстановка в пълен обем с допустими по закон доказателствени
средства. При установяването на фактите съдът не е допуснал каквото и да било
съществено процесуално нарушение. Установеното от фактическа страна се подкрепя
напълно от събраните по делото доказателства. При така установената по
безспорен начин концентрация на алкохол на водача-жалбоподател при управление
на ППС в границите между 0.8-1.2 промила, а именно 0.93, правилно е ангажирана
отговорността му за допуснато нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно
който на водачите е забранено да управляват ППС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда. Доколкото съответната санкционна норма на чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда абсолютно определено по размер на наказание, а
именно, че се наказва с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или
самоходна машина водач, който управлява изброените с концентрация на алкохол в
кръвта или в издишания въздух над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда за срок от 12
месеца и глоба от 1000 лв., правилно е приложен материалния закон и по
отношение на определеното от АНО наказание.
Наведеното с жалбата
касационно основание за съществено процесуално нарушение - по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, не е налице. Решението на районния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от
21.10.2021г. на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 230/2021г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.