Р Е Ш Е Н И Е
№ /17.02. 2021 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
18.01. 2021година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана И.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 279 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, предявена от М.И. ***, действаща чрез „К. и С.-адвокатско
дружество“, представлявано от управителя адв.П.К.,*** срещу „З.“ АД – гр.С., с
правно основание чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата твърди , че нa 11.12.2018 г. в гр. Ч., на ул. *** е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ 0607
РВ, собственост и управляван от Б.М.С., ЕГН **********, и пресичащата пътното
платно пешеходна М.И.И., ЕГН **********. Механизмът на ПТП бил следният: при
движение назад водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ
0607 РВ Б.М.С. не се е убедил, че пътят зад него е свободен, при което блъска
пресичащата пътното платно пешеходка. В
резултат на настъпилото ПТП М.И. получава следните травматични увреждания:
Луксация на ляво рамо и фрактура на лява раменна кост.
За увреждащия
лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ 0607 РВ, собственост на и
управляван от водача Б.М.С., е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ със "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л." АД, обективирана
в застрахователна полица BG/22/118003283277 със срок на валидност
от 11:55ч. на 20.11.2018г. до 23:59 ч. на 20.11.2019г„ тоест към момента на
настъпване на ПТП на 11.12.2018г. същият е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор застрахователят покривал
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, в размер на 10 420000лв. за всяко събитие за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, независимо от броя на
пострадалите лица, която сума представлява максималният размер на обезщетението
за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По повод
настъпилото ПТП било образувано ДП № 375 - ЗМ - 411/11.12.2018г. по описа на РУ
„П.“ гр. Ч.. Посочва, че настъпилите телесни увреждания на М.И.И. са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и виновното поведение на водача Б.М.С..
След
настъпване на пътно-транспортното произшествие и получените травми М.И. била
хоспитализирана в Клиника по ортопедия и травматология гр. С.З. към УМБАЛ „П.“
АД с множество оплаквания - деформирано и оточно ляво рамо, наличие на силна
спонтанна и палпаторна болезненост, костни крепитации, ограничени и болезнени
активни и пасивни движения. Пострадалата била претърпяла оперативна интервенция
- закрито наместване на дислокация на рамо, по време на която е направена
репозиция на луксираното рамо, фиксирана с мека имобилизация. Рамото е
обездвижено, като М.И. носила ортеза в продължение на 30 дни. В следствие на
пътно-транспортното произшествие и последвалата интервенция М.И. е претърпяла и
продължавала да търпи множество болки и страдания. Не можела да извършва
никакви физически натоварвания. Изпитвала силни болки в резултат на счупването
на раменната кост. Движенията в ставата били все още са ограничени и болезнени.
Поради силните болки М.И. имала непрекъсната необходимост от грижи и чужда
помощ. По повод получените травми и необходимостта от физикална терапия и
рехабилитация в периода 15.03.2019г. - 23.03.2019г. пострадалата била настанена
в С.“ ЕАД Филиал Н.. Изписана била с препоръка за втори курс рехабилитация след
шест месеца. Тоест, седем месеца след инцидента здравословното състояние на М.И.
все още не се било възстановило.
В резултат на
нанесените телесни увреждания пострадалата била извършила разходи за лечение и
медикаменти, включително за закупуването на ортопедичен продукт - ортеза, като
тепърва предстои извършването на още допълнителни разходи, тъй като
възстановяването й не било завършило. До настоящия момент пострадалата била
заплатила сумата в размер на 185.65лв. за ортеза, болничен престой, застраховка
и потребителски такси.
В конкретния
случай съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ със застрахователна претенция вх.
№ 0006/05.02.2019 г. М.И.И. е предявила претенции за заплащане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди пред "З." АД. Представила е и
всички налични у нея документи, в това число Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица. Посочила е и банкова сметка ***.
С писмо с изх.
№ 5246/20.06.2019г. "З." АД е уведомила ищцата, че представените
документи са разгледани от застрахователна комисия, която е определила
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди "З." АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., р-н ***, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на М.И.И.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумите в размер на 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и
страдания от нанесени травми вследствие настъпило на 11.12.2018 г. в гр. Ч. ПТП
и сумата от 185,65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
извършени разходи за лечение и възстановяване на нанесени травми, ведно със
законната лихва от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.
Претендира и
всички направени в производството такси и разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР на Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде присъден и 20% ДДС.
Ответникът „З.“
АД – гр.С. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер, като излага следните аргументи.Оспорва
причинно-следствената връзка между събитието от дата 11.12.2018г. и
претендираните от ищцата неимуществени вреди. Счита, че приложените към
исковата молба доказателства са недостатъчни за обосноваване твърденията на
ищцата в исковата молба и ангажиране на окончателно становище от страна на
ответното дружество по предявените искове. От исковата молба и приложените към
нея писмени доказателства не се изяснявал механизма на ПТП и не се установявало
наличието на всички елементи от деликтната отговорност на сочения за виновен
водач Б.М.С., а именно - противоправно и виновно извършено деяние, от което да
са причинени вреди на М.И.И..
Размерът на претендираното с исковата молба
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от процесното
ПТП бил завишен и несъответстващ на принципа за справедливост, предвид
характера и степента на реално получените телесни увреждания и свързания с тях
болки и страдания, търпени от страна на ищцата. В исковата молба се твърдяло,
че М.И.И. е получила фрактура, докато видно от Амболаторен лист № 119 от дата
28.01.2019 г. е лекувана от изкълчване на раменната става. Оспорва се
твърдението, че пострадалата е претърпяла оперативна интервенция. Закрито (а не
открито) наместване и фиксиране с мека имобилизция не било оперативна
манипулация. Оспорва твърденията, че ищцата е изпитвала значителни болки и
страдания, които продължава да търпи. Оспорва, че луксацията на ляво рамо е
причина ищцата да има необходимост от грижи и чужда помощ. В тази връзка
оспорва наличието на изброените в исковата молба неблагоприятни последици,
болки и страдания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания,
дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на пленума на ВС, понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо, да се отчете
действителния размер на моралните вреди, с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост“ на съответния етап от развитието на обществото в държавата.
Претендира
се парично обезщетение, за определянето на което трябва да се постави обективен
стойностно-паричен еквивалент, за да бъде определено справедливо обезщетение за
неимуществени вреди, съгласно изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Първият паричен
еквивалент за определяне на обезщетение към момента на събитието е минималната
работна заплата за страната, която е отражение на потребителската кошница и на
покупателната способност на населението.
Твърди, че
претенцията е изключително завишена с оглед минималната работна заплата за
страната, към момента на настъпване на събитието (MP3 е 510 лв., съгласно ПМС №
316/20.12.2017 г.). Претендират се 35000лв., които са 68.62 броя минимални
работни заплати за страната, които покриват период почти от 6 години -
трудоспособна възраст. Обезщетение в такъв размер, се счита за завишен, и
спрямо българското и съгласно чуждестранното законодателство и практика.
Претендираната сума със сигурност нямало да бъде използвана за възстановяване
здравето на ищцата, която била напълно възстановена.Размерът не бил съобразен и
със степента на телесната повреда , срока за възстановяване,както и проекта на Методиката за определяне размера на обезщетенията.Счита
предявената по настоящото дело претенция за завишена с оглед високата степен на
съпричиняване и обществените критерии за справедливост.
Прави възражение за намаляване отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В случай, че се установи
механизмът описан в исковата молба, то навежда доводи, че има висок процент на
съпричиняване от ищцата. Пешеходката е възприемала от далеч автомобила и
неговите светлини, докато водачът не е възприел преближаващата се пешеходка в
тъмната част от денонощието. Тоест произшествието е било предотвратимо за
пешеходката, но водачът на превозното средство дали е можел да предотврати
произшествието зависи от бързината, с която пешеходката е изскочила на пътното
платно, което не е изяснено.
Счита, че за
вредоносния резултат (уврежданията на пострадалата) е допринесло
обстоятелството, че същата, като пешеходец е излязла внезапно на платното за
движение, без да се огледа и по този начин не се е съобразила с разстоянието до
приближаващото се превозно средство.Оспорва твърдението, че ищцата е пресичала
на пешеходна пътека.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432 от КЗ във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД.
В хода на производството е установена
следната фактическа обстановка: На 11.12.2018 г. около 7:00 ч.
л.а. Форд Мондео с per. № СТ 0607 РВ и водач Б.М.С. *** в близост до
кръстовището с ул. ***. Автомобилът е бил в близост до западния тротоар, в
западната пътна лента - лентата за насрещно движение. В същото време, зад него
застава ищцата М.И.И., с намерение да изчака поръчания от нея по телефона
таксиметров автомобил. Пострадалата е била върху платното за движение, на около
1-2 м от задна лява част на автомобила, с гръб към него, в близост до западния
тротоар. Водачът на МПС е предприел маневрата „движение на заден ход” и е
ударил намиращата се зад автомобила пешеходка. Първоначалния контакт за
автомобила е бил в задната му лява част, а за пострадалата е в задната част на
тялото. В резултат на удара ищцата е паднала по лице върху пътната настилка,
като при падането си се е подпряла на лявата си ръка и е получила счупване и
разместване на лявата раменна кост.
В хода на
производството е назначена съдебна авто-техническа експертиза,от чието
заключение се установява,че технически правилно е, преди да започне движение
назад, водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма
да създаде опасност за другите участници в движението.Технически правилно е
пешеходците да изчакват превозните средства за превоз на пътници на тротоара,
когато има такъв.
Вещото лице прави експертен извод,че ПТП не би настъпило,
ако:
1.
Водачът на л.а. Форд Мондео с per. № СТ 0607 РВ Б.М.С. преди да извърши
маневрата „движение назад” се е убедил, че пътят зад МПС е свободен и няма да
създаде опасност за другите участници в движението.
2.
Ищцата М.И. е изчаквала пристигането на таксиметровия автомобил на
тротоара.
В
съдебно заседание на 16.11.2020 г. водачът Б.М.С. заявява, че пешеходката М.И.
е едра жена, с ръст около 1,80 м. Твърди, че е ударил ищцата със задна дясна
част на автомобила, а не в лявата му част, както е определен в първоначалната
САТЕ. Съдът не кредитира с доверие това твърдение,тъй като същото не
кореспондира с план-скицата от констативния протокол, приложена в АНД №
347/219г. по описа на PC гр.Ч.. В материалите по ДП № 375 ЗМ 411/2018 г. по
описа на РУ гр. Ч. има данни, че след удара пешеходката е паднала върху пътната
настилка, като е била в близост до западния тротоар на ул. ***.
Видно
от допълнителното заключение на съдебно авто-техническата експертиза водачът е
нямал техническата възможност да възприеме пострадалата зад автомобила, ако е
гледал само в страничните огледала.Същият е имал техническата възможност да
възприеме пострадалата зад автомобила в огледалото за задно виждане, както и
ако се обърне назад.Технически правилно е, преди да започне движение назад,
водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност за другите участници в движението. Технически правилно е по
време на движението си назад, водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.Според ВЛ
от техническа гледна
точка не е възможно водачът на л.а. Форд Мондео да не възприеме пострадалата с
оглед ръста й и с оглед местоположението й непосредствено преди удара, ако
следи пътната обстановка в огледалото за задно виждане или се обърне назад.
Не е спорно
обстоятелството,че с решение от 28.10.2019 г. по АНД №347/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Ч. деликвентът Б.М.С. е
признат за виновен в това, че на 11.12.2018 г. в гр. Ч., обл. С.З. при
управление на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с ДКН СТ 0607 РВ е
нарушил правилата за движение по пътищата, като преди да започне движение назад
не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и ,че няма да
създаде опасност или затруднения за другите участници в движението - нарушение
по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на М.И.И., изразяваща се в трайно
затруднение в движенията на левия горен крайник, като след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което на
основание чл. 343а, ал. 1,6. „а“, предл. 2 вр. чл. 343,ал. 1, б. „б“, предл. 2
вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78а от НК съдът
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000лв.
Съдът намира
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,направено от ответното дружество
за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата
е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Нарушенията трябва
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото е
установено, че деликвентът е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП като съблюдава правилата за движение по пътищата, в частност
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП. Водачът е бил длъжен да се увери, че
пътят зад управляваното от него МПС е свободен и ,че при извършване на
маневрата „движение назад“ няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Установено, че пострадалата е едра жена, с висок ръст около 1,80 м,
което обстоятелство опровергава тезата, че не е била забелязана от водача.
Заключението на допълнителната експертиза е категорично, че от техническа
гледна точка не е възможно водачът да не възприеме пострадалата с оглед ръста й
и с оглед местоположението й непосредствено преди удара, ако следи пътната
обстановка в огледалото за задно виждане или се обърне назад.
Според
защитата на ищцата фактът, че пострадалата се е намирала зад паркираното МПС,
не обуславя наличието на принос за настъпването на вредите. Според ВЛ от
състава на назначената съдебна-автотехническа експертиза ПТП не би настъпило ,в
случай,че ищцата М.И. е изчаквала пристигането на таксиметровия автомобил на
тротоара.В тази връзка,съдът намира,че следва да определи съпричиняването за
настъпването на вредоносния резултат в размер на 20%.
Предвид
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определено по справедливост от съда. Справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени
вреди, както и относно техния размер, следва да се направи след анализ на
всички факти и обстоятелства, които имат значение по делото. Съгласно ППВС
№4/1968 г. следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези
вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение
за размера на вредите. Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза
ищцата М.И. получава следните увреждания: изкълчване на лява раменна става,
счупване на голямата върга на лява раменна кост. Същите отговарят да са
получени по време, място и начин на настъпилото на 11.12.2018 г. ПТП, като
експертът е категоричен, че е налице причинно-следствена връзка между
произшествието и получените от ищцата увреждания. Последните са причинили на
пострадалата множество и силни по интензитет болки и страдания. Дълго време
движенията й са били силно ограничени и болезнени. След настъпване на
пътнотранспортното произшествие и получените травми М.И. е хоспитализирана в
Клиника по ортопедия и травматология гр. С.З. към УМБАЛ „П.“ АД с множество
оплаквания - деформирано и оточно ляво рамо, наличие на силна спонтанна и
палпаторна болезненост, костни крепитации, ограничени и болезнени активни и
пасивни движения. Пострадалата е претърпяла интервенция - закрито наместване на
дислокация на рамо, по време на която е направена репозиция на луксираното
рамо, фиксирана с мека имобилизация. Възстановителният период също е свързан с
множество болки. Рамото е обездвижено, като М.И. носи ортеза в продължение на
30 дни. Поради силните болки тя е имала непрекъсната необходимост от грижи и
чужда помощ. По повод получените травми и необходимостта от физикална терапия и
рехабилитация в периода 15.03.2019 г. - 23.03.2019 г. пострадалата бе настанена
в С.“ ЕАД Филиал Н.. Изписана е от рехабилитационния комплекс с препоръка за
провеждане на втори курс рехабилитация след шест месеца. От събраните по делото
доказателства се установява, че при правилно протичане на оздравителния процес
до пълното възстановяване на движенията на горния крайник е необходим срок от
повече от 3 месеца, но в настоящия случай той е значително по- дълъг. Според
заключението на експерта това се дължи на комбинираната травма /изкълчване и
счупване/, както и на възрастта на ищцата. В проведеното на 20.06.2020 г.
съдебно заседание вещото лице заявява, че има възможност ограниченията в
движенията на раменната става да не бъдат преодоляни.
В хода на производството са събрани гласни
доказателства-показанията на свидетелите М.Ж.Н. и Н. И. Н..Видно от техните показания
година и половина след настъпване на ПТП здравословното състояние на М.И. все
още не се е възстановило. Налице е болка в травматичните области, която се
проявява при определени движения на ръката, в частност в посока назад, както и
при определени атмосферни и метеорологични условия като промяна на времето, и
особено през зимния сезон. Емоционалното състояние на ищцата и промяната в него
след настъпване на пътнотраспортното произшествие следва да бъде отчетено при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. От
доказателствената по делото, в частност от събраните свидетелски показания се
установява , че преди инцидента М.И. е била весел, жизнен и деен човек. След
случилото е станала друг човек - обездвижена и затворена вкъщи. Чувства се
потисната, тъй като не може да работи пълноценно и да извършва обичайните за
нея дейности. Дълго време е била в болнични, а когато е започнала да ходи на
работа, не е успявала да издържи дълго време заради болките. Опасява се, че
вече няма да може да упражнява дейността си. Работи като шивачка, което неминуемо
е свързано с активни движения на ръцете. Разчита на помощта на близките си,
като в продължителен период от време е имала нужда от тях дори за задоволяване
на най-елементарните битови потребности. Тези обстоятелства и драстично
пониженото й качество на живот са довели пострадалата до емоционален срив. Към
момента на настъпване на ПТП М.И. е на 69-годишна възраст, което обстоятелство
безспорно попада сред критериите, установени в практиката по приложение на
института на чл. 52 от ЗЗД. Съдът намира за справедливо претендираното обезщетение
в размер на 35000 лв., представляващо обезщетение за нанесените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесените травми в
следствие настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП. Предвид изложеното по-горе за
процента на съпричиняване на ищцата следва да бъде определено обезщетение в
размер на 28 000 лв. ведно със законната
лихва от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане.Искането за присъждане на
законна лихва е основателно.Отговорността на застрахователя за обезщетяване на
вреди, причинени от застрахования, е производна от тази на делинквента.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ изрично
регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, т.е.
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал. 3 КЗ е регламентирано, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най- ранна. Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано
от датата на непозволеното увреждане съществува, но тя по силата на самия
кодекс се поема от застрахователя от един по- късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Затова, при липса
на твърдения и данни по делото за по- ранна дата, в случая отговорността на
застрахователя е възникнала, считано от датата на уведомяването му от увредения
за процесното застрахователно събитие. На основание чл.429, ал. 2, т. 2 КЗ, това обезщетение
за забава е част от дължимото застрахователно обезщетение. В разпоредбата на
чл.497 от КЗ е регламентирана дължимостта от застрахователя на законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил
и изплатил в срок, считано от по- ранната от двете дати: 1.изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3. Тази норма обаче касае собствената забава на застрахователя по
повод определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е
свързана със забава на застрахования. Разпоредбата на чл. 497 КЗ определя обема на отговорност
на застрахователя с оглед вътрешните му отношения с делинквента и обема
регресни права, и не е свързана с отговорността към третото лице, на което са
причинени вредите /така решение по т. д. №2273/2018 г. на ВКС, ТО и решение по
т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТО/.
Във връзка с лечението и възстановяването си М.И. извършва
разходи за ортеза, болничен престой, застраховка и потребителски такси на обща
стойност 185.65 лв. /сто осемдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/.
Посочената сума представлява обезщетение за имуществени вреди - извършени
разходи за възстановяване от травмите, получени във връзка с настъпилото ПТП. Размерът
на обезщетението е доказан в хода на производството, тъй като са налице представени
и приложени по делото разходни документи.
Безспорно разходите произтичат от получените в следствие настъпилото ПТП
телесни увреждания. Закупената ортеза е в пряка причинна връзка с комбинираната
травма на раменната става и е необходима за нейното фиксиране. Останалата сума
е заплатена за болничния престой, който също се е наложил във връзка с
получените при произшествието увреждания. Разходите за застраховка също не биха
били извършени без настъпване на процесното ПТП.Предявеният иск за имуществени
вреди следва да бъде уважен в пълен размер.
Предвид
уважената част на исковата претенция на адв.К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение по двата обективно съединени иска на осн.чл.38 ЗА в
общ размер на 1876,80 лв. с вкл.ДДС.Не е основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,тъй като същото е съобразено с
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на ищцата относно дължимото възнаграждение на другата страна.По
делото не са налице доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение на
адв.Т. от ответното дружество,поради което следва да се определи
юристконстултско възнаграждение в размер на 300 лв.Разноските за ответното
дружество следва да бъдат присъдени съобразно отхвърлената част на исковите
претенции ,а именно сумата от 159,15 лв.
Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.“
АД – гр.С. ЕИК *** гр.С. р-н *** да заплати на М.И.И. ЕГН ********** ***,
действаща чрез „К. и С.-адвокатско дружество“, представлявано от управителя
адв.П.К.,***, сумата от 28 000 лв. (двадесет и осем хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 11.12.2018г., , ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2019 г. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част до претендирания
размер 35 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „З.“ АД – гр.С. ЕИК *** гр.С. р-н *** да
заплати на М.И.И. ЕГН ********** ***, действаща чрез „К. и С.-адвокатско
дружество“, представлявано от управителя адв.П.К.,***, сумата от 185,65 лв. (сто
осемдесет и пет лева и шестдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
11.12.2018г., , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.05.2019
г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА „З.“ АД – гр.С. ЕИК *** гр.С. р-н *** да
заплати на адв. П.К. АК С.З. в качеството на пълномощник на М.И.И. ЕГН **********
сумата 1876,80лв. с вкл.ДДС -адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.И.И. ЕГН ********** ***,
действаща чрез „К. и С.-адвокатско дружество“, представлявано от управителя
адв.П.К.,*** да заплати на „З.“ АД – гр.С. ЕИК *** гр.С. р-н *** сумата 159,15
лв.-разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„З.“ АД – гр.С. ЕИК *** гр.С. р-н *** да заплати по сметка на Окръжен
съд –С.З. сумата 544,72 лв.-разноски по делото съобразно уважената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: