№ 227
гр. Пазарджик, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр. Пазарджик, ***, представлявано от изп.-директор д-р К. М.
Т. против Електронен фиш Серия Г, № 0040629, издаден от ОДМВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1, т.2, във вр.
с чл.461, т.1 от Кодекс на застраховането КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1,
т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Релевираните в подадената жалбата оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание за жалбоподателят не се явява законов или
процесуален представител, но преди съдебното заседание постъпва писмено
становище от надлежно упълномощен юрисконсулт, с което се поддържа
жалбата и се излагат съображения за отмяна на ЕФ. Не се претендира
присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОДМВР-
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. След последното
проведено съдебно заседание и обявяването на делото за решаване, постъпва
1
писмено становище от пълномощник на директора, с което се иска
потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за прекомерност на разноските на
ответната страна и се иска присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция
затова, че на 21.08.2020г., в 16:20 часа, на АМ „Тракия“, км 65, в посока на
движение за гр.Пловдив, било заснето движение на л.а. „Пежо партнер“ с ДК
№ ***, собственост към този момент на дружеството „М.“ АД.
Процесното МПС било заснето с било заснето и установено с АТСС-
Twin*CAM с № SD2D0027, като било установено нарушение на Кодекса за
застраховането, т.к. за посоченото МПС, което било притежание на
горепосоченото юридическо лице и което било регистрирано в Р България,
респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Същият бил връчен на
представител на дружеството-жалбоподател на 01.03.2022г., а жалбата против
него била подадена на 04.03.2022г., т.е. в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при
което е процесуално допустима, като подаден в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
издадения ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като се правят конкретни възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/ и нарушения на
материалния закон. Съдът обаче намира така направените възражения за
неоснователни.
2
На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание
на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено
е че по време на движение е било заснето процесното МПС от цитираното по
модел и номер автоматизирано техническо средство. Посочен е и
собственикът на МПС, също и това че то е регистрирано в страната и не е
спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на
автомобилистите. В този смисъл не може да се говори за липса на описание на
нарушението и в частност за неприложимост на разпоредбата на чл.638 ал.4
от КЗ, която предполага МПС да е било заснето по време на управление.
Действително при описанието на нарушението не е било казано буквално, че
то е било установено „по време на управление“, така както изисква нормата
на чл.647 ал.3 от КЗ. Няма спор обаче, че в ЕФ е казано, че нарушението е
установено по време на движение на МПС, като е указано, че то е било с
посока на движение към гр.Пловдив и това е станало на 65 км на АМ
„Тракия“, а движението неминуемо означава, че същото се управлява, тоест
че е налице управление на това ПС.
Отделно от това в ЕФ е дадена ясна правна квалификация на
нарушението с направените релевантни привръзки, посочена санкционна
норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ,
съдържащ и състава на нарушението, според който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от
КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и
санкционната норма на чл.638 ал.1, т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е
ангажирал отговорността на собственика на МПС - юридическото лице „М.“
3
АД, налагайки му съответната санкция - имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
В конкретния казус е без всякакво значение кое конкретно физическо
лице, на процесните дата, час и място е било водач на МПС, защото в
хипотезата на чл.638 ал.4 от КЗ, при всички случаи се санкционира
собственикът на МПС. Правното основание за издаване на процесния
санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на
собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна
разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да
заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5
от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на
текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша
препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се
отговорността единствено спрямо собственика на МПС, т.е. само той може да
бъде субект на отговорността за нарушение по чл.638 ал.4 от КЗ. В този
смисъл е неоснователно възражението, че щом чл.647 ал.3 от КЗ препраща
към ЗДП, досежно условията и реда за издаването на ЕФ, то такъв би могъл
да се издаде само ако с него се налага административно наказание глоба, но
не и имуществена санкция. Това възражение не би било направено ако се
държеше сметка за изричната разпоредба на чл.638 ал.4 от КЗ, според която:
„Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“, както е
процедирано и в настоящия казус.
Неоснователно е възражението за липса на яснота относно това кое е
санкционираното лице - дали ЮЛ, чрез неговия законен представител или
4
физическото лице К. М. Т., представляващ дружеството, като се твръди, че
бил наказан последния като физическо лице, на когото била наложена
имуществевната санкция вместо глоба, което и незаконосъобразно.
Това възражение най-малкото звучи несериозно. Ясно е посочено в ЕФ,
че собственик на процесното МПС е юридическото лице „М.“ АД, чиито
законен представител е К. Т.. Следователно не е налице никакво объркване
относно това кой е санкционираният субект, още повече че въззивната жалба
е подадена именно от санкционираното ЮЛ чрез законния му представител.
Отделно от това в ЕФ, при индивидуализацията на санкционирания субект е
изписан ЕИК на дружеството, а не ЕГН на неговия законен представител,
което допълнително указва кой именно е привлечен към
административнонаказателна отговорност.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е
ясно и детайлно описано, като му е дадена и съответната правна
квалификация, а това прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита
против ЕФ.
Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение (виж
справка за собственост и регистрация на МПС на л.32). Установено е
безспорно, че към инкриминираната дата процесният лек автомобил „Пежо
Партнер“ е бил без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е
установено при прегледа на записа от засеченото с АТСС нарушение, след
справка в Административноинформационната система /АИС/ по зададения
критерий- „застраховка“ (Преглед на запис с нарушение на л.23, 30 и 31). За
това, че процесното МПС към датата на заснемането е било без ЗЗГО, спор по
делото няма, а може да бъде установено и при елементарна справка на сайта
на Гаранционния фонд, до който има свободен достъп всеки, който ползва
интернет услуги.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- Twin
CAM с № SD2D0027. Няма съмнение, че използваното АТСС е
предназначено не само за осъществяване на контрол за скоростта, но и за
установени и заснети МПС без сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са
и методическите указания за експлоатация на същото (виж методически
5
указания на л. 25-29). В тази връзка е налице съставен от служител при
Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик- оператор на системата, протокол за
използване на АТСС по чл.10 от Наредба № 8121з-532/2015 г., приложима с
оглед препращането от КЗ към ЗДвП, досежно условията и реда за издаване
на ЕФ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата, като Протоколът
е съставен на датата на нарушението, чиито час попада в периода от време,
през който автоматизираното техническо средство е било в работен режим по
зададените параметри (виж в протокола на л.34). Отразено е и мястото за
контрол - АМ Тракия, в участъка на обл.Пазарджик, вписан е номера на
служебния лек автомобил, в който е било монтирано мобилното АТСС.
Използваното техническо средство е одобрен тип средство за измерване
(виж удостоверение на л.24), при което данните от ползвания заснемащ уред
са достоверни.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и
място процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е
движело по АМ Тракия без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, като наложеното му административно наказание
е в твърд размер и в съответния на субекта вид- имуществена санкция от
2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва
да бъде потвърден.
Несъстоятелно е възражението, че нарушението съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което се аргументира с това, че за
процесното МПС регулярно били сключвани застраховки „ГО“, а последната
била с начална дата от 21.09.21г. Първо следва да се каже, че процесното
нарушение се характезириза с типичната за този вид нарушения обществена
опасност, а не с липсваща или явно незначителна такава, т.к. хипотетично ако
с такова МПС се виновно са предизвика ПТП, то ще бъде накърнено правото
на пострадалите да бъдат обезщетени от съответен застраховател, поради
липса на такъв. Това пък ще е основание обезщетение да се търси от
Гаранционния фонд, с чиито обществени средства ще бъдат обезщетявани
пострадалите лица, а след това този фонд ще е принуден да търси платеното
от него по пътя на регреса. Всичко това обаче ще създаде съответните
6
административни неудобства за търсещите и плащащи обезщетение за
причинени вреди при виновно ПТП, в сравнение с облечения ред за това при
наличието на сключена задължителна застраховка „ГО“. Извън казаното е
видно, че нарушението е установено на 21.08.2020г., а следващата ЗЗГО е
сключена на 20.09.2021г., т.е. повече от година след това.
При този изход от делото – потвърждаване на ЕФ, принципно ответната
страна би имала право на присъждане на разноски, под формата на
юрисконсултско възнаграждение. В настоящият казус обаче искане за
присъждането на разноски не е направено своевременно, поради което следва
да се остави без уважение. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, където в т.11 е посочено, че „ Претенцията за
разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната
инстанция”. В мотивната част на същото тълкувателно решение е заявено:
„До приключване на устните състезания се стига, когато страните са
изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при
постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява
своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които
са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на
основни принципи на исковия процес - равенството на страните, равно право
на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на
решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане
на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда
възможност за представяне на писмена защита при определени условия - при
фактическа и правна сложност на делото. чл. 149, ал. 3 ГПК възлага
извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено
излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните
по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се квалифицира
като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това,
което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-
точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя
7
характера на съдебните прения, нито ги прави писмени.
Представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал.
3 ГПК, не може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за
връщане на приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да
бъдат правени искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат
представяни доказателства, спрямо които противната страна не може да
ангажира становище. Следователно с писмената защита не могат да бъдат
предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер. Макар и акцесорна, претенцията за разноски
съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като
него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което
приключва делото пред съответната инстанция”.
По настоящото дело е видно, че в последното съдебно заседание
наказващият орган и негов пълномощник не са участвали, респ. не са
направили искане за присъждане на разноски, а това е направено с писменото
становище, постъпило по делото два дни след обявяването му за решаване.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН,
Пазарджишкият районен съд Пазарджик, в настоящия състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0040629 на ОДМВР-
Пазарджик, с който на „М.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление
в гр. Пазарджик, ***, представлявано от изп.-директор д-р К. М. Т. против
Електронен фиш Серия Г, № 0040629, издаден от ОДМВР- Пазарджик, на
основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ, вр.
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8