№ 196
гр. гр. Добрич, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:А. Великова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Станимир Т. А. Въззивно гражданско дело №
20233200500173 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба с рег.№ 4531/29.11.2022 год. на Б. П. К. с ЕГН ********** от с. К., общ.
Б., ул. „Ч.**, Г. И. Г. с ЕГН ********** от гр. В., ул. „Б.* и Р. И. Г. с ЕГН
********** от гр. С., кв. „З.***, всички чрез упълномощения адвокат Д. М.,
срещу решение № 109/19.10.2022 год. на Балчишкия районен съд по гр. дело
№ 611/2021 год., с което са отхвърлени предявените от въззивниците срещу
Т. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Н.И.В.*** и Н. Г. К. с ЕГН
********** от с. К., общ. Б., ул. „Ч.**, * за делба на реална част от приземен
етаж, функционално обособена като жилище, апартамент и представляваща
имот с кадастрален идентификатор 9459.501.95.1.4 и за делба на имот с
кадастрален идентификатор 39459.501.95.2, представляващ лятна кухня,
построени в сграда с идентификатор № 39459.501.95.1 по КК на с. К., общ. Б..
Районен съд – Б. е осъдил със същото решение жалбоподателите да
заплатят държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
съда сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева), на основание чл. 9 от от
Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Б. П. К., Г. И. Г. и Р. И. Г. са осъдени да заплатят на Т. Г. Н. направените
1
по делото разноски в размер на 2 600 лв. /две хиляди и шестстотин лева/,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Според жалбата решението на районния съд е недопустимо,
неправилно, необосновано, немотивирано и несъобразено със събраните по
делото доказателства, постановено при съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон. Недопустимостта се обосновава с факта,
че като страна по делото е следвало да бъде конституиран В.Р.Р., в чиято
полза ответницата Н. е прехвърлила процесните имоти.
На следващо място в рвешението били изложени факти и обстоятелства,
несъответстващи на обективната истина и приети за установени от
първоинстанционния съд. Решаващият съд е обосновал своите правни изводи
единствено въз основа на част от събраните по делото доказателства, като
неясно по какви критерии е игнорирал някои от представените и приети по
делото писмени доказателства. Не е съобразено от БРС, че кредитираните от
него гласни доказателства са депозирани от заинтересовани от изхода на
делото свидетели.
С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение се претендира отмяната му, като въззивният съд постанови ново по
съществото на спора за уважаване на предявените искове. Оспорват се
изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл, като се настоява, че
районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от
страна на ищците в хода на производството. Събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и приетите по делото заключения на в.л. по
съдебно-техническите експертизи, предполагало предявените искове да бъдат
уважени. Страните изразяват несъгласие по въпросите относно наличието на
съсобственост между тях по отношение на заявените за делба недвижими
имоти. В тази връзка спорни по делото са и обстоятелствата относно
наличието на „неформална делба“ между ищците и ответниците по
отношение на приземния етаж от процесния имот, както и тези свързани с
твърденията за придобИ.е по давност от ответницата на заявените за делба
имоти.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е
подаден от Т. Г. Н., чрез упълномощения адвокат И. Д. от АК – гр. В., сочещ,
че решението на Районен съд – Добрич е правилно, обосновано и
2
законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Въззиваемият Н. Г. К. не е изразил позиция по въззивната жалба.
Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е получена по
пощата на 25.11.2022 г. от процесуално легитимирани лица, с правен интерес
от обжалване на неизгодното за тях първоинстанционно решение, като срокът
за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от
решението е връчен на жалбоподателите на 11.11.2022 г.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от
ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата
отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от
ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в
рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно
за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен
състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена
форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се
разкрие нейното съдържание.
Производството по гр. дело № 611/2021 г. по описа на Балчишкия
районен съд е образувано по искова молба, вписана в Службата по
вписванията – гр. Б., с вх. Рег. № 3839/22.12.2021 г., Акт № 187, том IV, от Б.
П. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. Б., ул. „Ч.*, Г. И. Г. с ЕГН **********
от гр. В., ул. „Б.* и Р. И. Г. с ЕГН ********** от гр. С., З.** ** чрез адв. С. Г.
С. от АК –гр. В., с която срещу Т. Г. Н. с ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Н.Й.В.** и Н. Г. К. с ЕГН ********** от с. К., общ. Б., ул. „Ч.**, * за делба
на реална част от приземен етаж, функционално обособена като жилище,
апартамент и представляваща имот с кадастрален идентификатор
39459.501.95.1.4 и за делба на имот с кадастрален идентификатор
39459.501.95.2, представляващ лятна кухня, построени в сграда с кадастрален
3
идентификатор 39459.501.95.1 по КК на с. К., общ. Б..
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в
съдебно заседание чрез упълномощения по делото адвокат, страните са
съсобственици по наследство на приземен етаж, находящ се в жилищна
сграда кадастрален идентификатор 39459.501.95.1, построена в дворно място
с кадастрален идентификатор 39459.501.95 по плана на с.К., а именно:
самостоятелни обекти с кадастрални идентификатори 39459.501.95.1.4,
39459.501.95.1.3 и 39459.501.95.1.2 и молят да се допусне делба на целия
приземен етаж на сградата без гаража и стълбището в лявата му част по КК на
с.К., като ответницата Т. Н. неправилно се снабдила с нотариален акт по
давност за горепосочените имоти.
С молба от 26.10.2021 г. ищците са уточнили, че част от приземния
етаж – гараж и стълбище не са съсобствени с ответниците и са бивша
собственост на техния наследодател – И. К. и не желаят делба спрямо тях.
Ищците са посочили, че са съсобственици с ответниците по наследство на ПИ
– приземен етаж, на ниво нула, от жилищна сграда, с идентификатор
39459.501.95.1.4, който представлява жилище – апартамент с площ от 60
кв.м., без находящите се на същия етаж – гараж и стълбище. Сградата е
построена в дворно място с идентификатор 39459.501.95.1, в село К. , община
Б., ул.Ч.* при съседи на обекта - на същия етаж с идентификатор
39459.501.95.1.3, под обекта няма, над обекта имот с идентификатор
39459.501.95.1.1 и на една лятна кухня в двора, с идентификатор
39459.501.95.2, с площ от 14 кв.м., построена в дворно място с
идентификатор 39459.501.95.95, при граници - от една страна и сграда с
идентификатор 9459.501.95.1 и от две страни дворно място с идентификатор
39459.501.95.
Притежавали по 1/3 общо за ищците от така изброените недвижими
имоти или по 1/9 за всеки от тях и за ответниците -1/3 за Т. Н. и 1/3 за Н. К..
Молят след като докажат твърдяното да се допусне делба на описаните в
исковата молба и посочени по-горе имоти по 1/3 общо за ищците или по 1/9
за всеки от тях и за ответниците -1/3 за Т. Н. и 1/3 за Н. К..
Б. П. К., Г. И. Г. и Р. И. Г. поддържат иска за делба по отношение на
приземен етаж, отразен в кадастралния план като ниво нула с кадастрален
идентификатор 39459.501.95.1, без гаража и стълбището, които били тяхна
4
собственост и очертават като предмет на иска е реална част от приземен етаж,
функционално обособена като жилище, апартамент и представляваща имот с
кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.4 съобразно представената по
делото схема № 15-1204474-5.11.2021 на стр.60 от делото, както и имот с
кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.2, представляващ лятна кухня,
съобразно представената по делото скица № 15-1204477/5.11.2021 на стр.61
от делото.
Ответникът Н. Г. К. не е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът Т. Г. Н., чрез адв. И. Д. от АК – гр. В., е подала писмен
отговор, според който искът е недопустим, а в условията на евентуалност,
ако искът бъде разгледан по същество да бъде отхвърлен като неоснователен,
т.к. е предявен срещу лице, което не е материално легитимиран съсобственик
на ПИ. Собственик на процесните имоти е В.Р.Р. с ЕГН **********, поради
което липсва съсобственост между страните по делото, която да бъде
поделена. В тази връзка констатациите на нотариуса относно
принадлежността й на правото на собственост по нотариален акт № 67, том 3,
дело № 378/2017 г., не са били надлежно оборени.
Общият на страните наследодател Г. К. А., починал през 1980 г., е
наследен от преживялата съпруга Р. И. А., и от низходящите от първи ред: Н.
Г. К., Т. Г. Н. и И. Г. К.. Последният е починал през 2013 г. като негови преки
наследници са ищците по делото – в тази насока са представените
удостоверение за наследници с изх. № 28/02.05.2017 г., и удостоверение за
наследници с изх. № 300/03.06.2014 г., и двете издадени от Община Б.
На 21.09.1974 г. общият праводател на страните Г. К. А. заедно със
синовете си И. Г. К. и Н. Г. К. са закупили от А. Г. А. празно дворно място,
находящо се в с. К., В. окръг, съставляващо парцел XXI-99 в кв. 4 от плана на
селото, цялото с площ от 1150 кв.м., ведно с подобренията в него – сграда и
трайните насаждения – договорът е сключен с нотариален акт № 90 том IX
дело № 3756/1974 г. на нотариуса при В.я районен съд.
С разрешение за строеж от № 619/7.05.1975 г. на Г., И. и Н. К.и e
разрешено строителството на двуетажно жилище – 99 кв.м. в парц. XXI кв.4
по плана на с.К., като в архитектурния проект в приземния етаж са
предвидени помещения за гаражи, изби, коридор, перално помещение.
На 13.09.1977 г. видно от представения препис от партидната книга при
5
РС Б. е вписан Договор за доброволна делба между съсобствениците на
недвижим имот, като според вписването И. Г. К. получава втори етаж на
жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, хол, спалня и клозет
заедно с таванско помещение, построени в парцел XXI-99 в кв.4 в с.К., заедно
с 575 кв.м. идеални части от дв.място; Г. К. А. и Н. Г. К. получават в дял
първият етаж от жилището състоящ се от четири стаи, кухня, хол, баня,
клозет и 575 кв.м. идеални части от дворното място.
На 19.04.1979 г. Г. К. А., със съгласието на съпругата си Р. И. А., е
прехвърлил на дъщеря си Т. Г. Н. срещу задължение за издръжка и гледане
правото на собственост върху ¼ идеална част от дворно място, цялото с площ
1 150 кв.м. в парцел XXI-99 кв. 4 по регулационния план на с. К., ведно с ½
идеална част от първият етаж на сградата и от един гараж и от едно зимнично
помещение от една двуетажна къща за живеене – договорът е обективиран в
нотариален акт № 126, том I, дело № 140/1979 г. на съдията при Балчишкия
районен съд.
По делото е представен нотариален акт за собственост по писмени
доказателства № 11, том II, дело № 409/28.07.1983 г. съдията при Балчишкия
районен съд, с който наследодателят на ищците И. Г. К. е признат за
собственик по делба на следния недвижим имот: жилищно помещение,
заемащо целия втори етаж от жилищна сграда на два етажа, състоящо се от
четири стаи, кухня, хол, баня и клозет, и приземен етаж – гараж и стълбище,
със застроена площ от 134,50 кв.м., заедно с едно таванско помещение и ½
идеална част от дворното място, находящо се в с. К., окръг Т., с площ от 575
кв.м., съставляващо парцел XXI-99 кв. 4 по регулационния план на селото.
На 18.03.1991 г. между Т. Г. Н., като продавач, и Н. Г. К., като купувач е
сключен договор за покупко-продажба, обктивиран в нотариален акт № 44,
том II, дело № 545/1991 г. на съдията при Балчишкия районен съд. Предмет
на този договор са 165 кв.м. в идеални части от собствените й ¼ идеално част
от цялото дворно място с площ от 1 135 кв.м., урегулирано в парц. V пл. №
172 с площ от 530 кв.м. заедно с ½ ид.част от първия етаж на двуетажна
масивна жилищна сграда, състояща се от четири стаи, хол, кухня, баня и
клозет, застроена върху същото дворно място.
Ответникът Н. Г. К., съгласно нотариален акт за собственост на
6
недвижим имот по писмени доказателства № 182, том I, рег. № 882, дело №
151/01.04.2010 г. на нотариуса с район на действие района на Балчишкия
районен съд, с рег. № *** на Нотариалната камара, е признат за собственик по
писмени доказателства на следния недвижим имот: на първия етаж със
застроена площ от 120 кв.м. от двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.
К., общ. Б., представляващ самостоятелен обект в сграда с кадастрален
идентификатор 39459.501.95.1.1, ведно с 530 кв.м. в идеални части от ПИ –
дворно място, цялото с площ от 1 135 кв.м. /по документ за собственост, а по
скица – 1 171 кв.м./, представляващо имот идентификатор 39459.501.95.
Т. Г. Н. е призната за собственик по наследство, по давностно владеене
и писмени доказателства на следните недвижими имоти: самостоятелен обект
в сграда, жилище, апартамент с кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.3
със застроена площ от 60 кв.м., и самостоятелен обект в сграда - жилище,
апартамент с кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.4 със застроена
площ от 60 кв.м., находящи се на етаж „0“ в жилищна сграда с кадастрален
идентификатор 39459.501.95.1 и друг вид сграда за обитаване със застроена
площ по скица 14 кв.м., с кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.2, ведно
с 122,50 кв.м. идеална част от дворното място в което са построени сградите с
площ от 1 150 кв.м., с площ по скица 1 171 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., съгласно нотариален акт за удостоверяване
правото на собственост върху недвижим имот придобит по давностно
владеене и писмени доказателства № 67, том III, вх. Рег. № 3698, дело №
378/24.11.2017 г. на нотариус с район на действие при Балчишкия районен
съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № ***.
На 24.11.2017 г. ответницата Н. дарила на своя син В.Р.Р. описаните по-
горе недвижими имоти, като си е запазила правото на ползване на дарените
имоти, докато е жива. Договорът за дарение е сключен с нотариален акт № 69,
том III, вх. Рег. № 3708, дело № 380/2017 г. на нотариус с район на действие
при Балчишкия районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ ***.
По делото е прието заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза на в.л. архитект А. Е., според което се установява, че стълбището,
обща част на двуфамилната сграда е придадено и се ползва само от жилището
на втория етаж. Това наложило изграждане на външна стълба към жилището
7
на първия етаж т.е. първи и втори жилищен етаж от сградата имат свои
самостоятелни входове.
В кадастралната карта, одобрена през 2003 г. жилищната сграда е
отразена като триетажна с номер 501.95.1 – приложение № 5 от основната
експертиза на л.125 от делото. От същата скица е видно, че с номер 501.95.2 е
отразена втора сграда в имота – друг вид сграда за обитаване. Според
кадастралната карта, избеният етаж е означен в КК като „0“ и съдържа два
самостоятелни обекта – две еднакви по площ жилища с номера 3 и 4 , всяко
от тях по 60 кв.м. – приложение № 6 от основната експертиза на стр.126 от
делото. Предоставяното по този начин на застроената площ и на
съдържанието не съответства на арх.проект и според вещото лице означава,
че или и е налице явна фактическа грешка или към 2003 г. избеният етаж е
бил преустроен и предназначението на помещенията в него е било
променено. Съпругата на наследодателя Р. И. А. е починала през2006 г. С
нот.акт № 182 т.1 д.151/2010 г. Н. К. е признат за собственик по писмени
доказателства на първият етаж на жилищната сграда със ЗП 120 кв.м., , обект
в сграда с идент. № 39459.501.95.1.1, ведно с 530 кв.м. ид.част от дворното
място цялото с площ от 1135 кв.м.
Вещото лице е установило, че на 22.11.2010 г. в СГКК Добрич е
постъпило заявление, вероятно инициирано от страните чрез пълномощник за
нанасяне на нови обекти в кадастъра за обекти имот №39459.501.95; сграда
№39459.501.95.2 ведно с обяснителна записка от инж. Й.В.. От обяснителната
записка е видно, че към 22.11.2010 г. приземния етаж е функционално
обособен в две жилища – в западната част жилище на Н. Г. К., в източната –
на Т. Г. Н.
Експертът е докладвал, че т.нар. приземен етаж одобреният проект не е
спазен и, че и ищците и ответниците твърдят, че тези промени са извършени
още при строителството на сградата, а не по-късно. От представените
доказателства е видно, че жилищната сграда е строена в периода 1975-1977 г.
т.е. настоящият състав смята, че от този времеви момент е налице
преустройство на сградата в частта на приземния й етаж и не е налице явна
фактическа грешка в КК. В приложената от вещото лице справка за
координатите на подробните точки на имот № 39459.501.95.1 на л.168 от
делото същата е отразена като жилищна сграда – многофамилна, брой етажи –
8
3, брой самостоятелни обекти – 4, със ЗП 120 кв.м., като последното
изменение на кад.карта и кад.регистри засягащо сградата е извършено със
заповед 183269/10.05.2017 на началника на СГКК.
От заключението на вещото лице по първоначално и допълнително
назначените експертизи, както и от представеното архитектурното заснемане
на приземния етаж към настоящият момент /л.170 от делото/, става ясно, че
обозначения с № 39459.501.95.1.4 имот, чиято делба се иска заема източната
част на приземният етаж и е със застроена площ от 64.50 кв.м., пригоден е за
живеене, има три спални, баня-тоалетна, коридор и самостоятелен вход.
Според вещото лице обособените два обекта (3 и 4 ) на приземния етаж не
отговарят на условията за жилища, т.к. им липсва кухня, кухненски бокс.
Според вещото лице те не отговарят и на условията за „самостоятелни
обекти“ в сградата. Следва да се отбележи, че констатациите на вещото лице
са към момента на подаване на исковата молба, а не към момента на
строителството на сградата.
Районният съд е приел, че предмет на делото са предявените искове за
делба на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идент.№ 39459.501.95.1
по плана на с.К., а именно: Реална част от приземен етаж, функционално
обособена като жилище, апартамент и представляваща имот с идент.
№39459.501.95.1.4 и имот с идент. №39459.501.95.1.2, представляващ лятна
кухня, построени в сграда с идентификатор №39459.501.95.1 по КК на
с.К., общ.Б.. Представени са схеми на самостоятелните обекти в сградата с
идентиф.№ 39459.501.95.1.4. и №39459.501.95.1.2 и не може да се приеме, че
липсват данни за регулационния статут на имотите, нито, че е налице
неяснота досежно статута им към момента на предявяване на иска за делба.
Установено е, че към момента на приключване на устните състезания
заявените за делба имоти съществуват като самостоятелни такива.
Добричкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1
ГПК. За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част
от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/.
9
предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в
производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй
като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на
всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл.
34, ал. 2 ЗС.
Установено е по делото, че на 24.11.2017 г. на основание чл. 587, ал. 2
от ГПК Т. Г. Н. е призната за собственик по наследство, давностно владеене и
писмени доказателства, на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в
сграда, жилище, апартамент с кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.3
със застроена площ от 60 кв.м., и самостоятелен обект в сграда - жилище,
апартамент с кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.4 със застроена
площ от 60 кв.м., находящи се на етаж „0“ в жилищна сграда с кадастрален
идентификатор 39459.501.95.1, и друг вид сграда за обитаване със застроена
площ по скица 14 кв.м., с кадастрален идентификатор 39459.501.95.1.2, ведно
с 122,50 кв.м. идеална част от дворното място в което са построени сградите с
площ от 1 150 кв.м., с площ по скица 1 171 кв.м. по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К.. На същата дата /24.11.2017 г./ описаните по-
горе имоти са били дарени от ответницата на нейния син В.Р.Р..
Според задължителните указания по приложението на закона, дадени с
Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК нотариалният акт по чл. 587
ГПК удостоверява правото на собственост и има легитимиращо действие. Той
може да бъде оспорен от лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик, като това оспорване може да се изразява
както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на
акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта
придобивно основание. Легитимиращото действие на констативния
нотариален акт отпада след успешно провеждане на такова доказване, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Съответно, ако
констативният нотариален акт не бъде оспорен от страната, на която се
противопоставя, той запазва спрямо нея своето легитимиращо правото на
собственост действие.
Затова, когато съсобственик се е снабдил с констативен нотариален акт
за собственост на целия имот по давност, то заявеното от друг съсобственик
оспорване на правата, произтичащи от нотариалния акт, засяга само дела от
10
съсобствеността на оспорващия, но не и правата на другите съсобственици,
които не са оспорили констативния нотариален акт. По отношение на
последните констативният нотариален акт запазва своето легитимиращо
действие.
В случая ответницата е прехвърлила, чрез дарение, правата си на
собственост върху заявените за делба имоти в полза на своя син В.Р.Р., който
не е бил конституирана като страна по делото от районния съд и
разглеждането на делото е приключило без неговото участие.
Когато делбата се извършва без участието на някой от съсобствениците,
тя би била нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Такава делба не поражда
предвидените в закона и целени от страните правни последици по
ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава
да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които
произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. Всеки от тях
може да се позове на нищожността на делбата по чл.75, ал.2 ЗН и да предяви
нов иск за делба, който ще е допустим (ППВС №7/1973г., т.7).
Задължителното другарство представлява частен случай на необходимото
другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички
другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково
производство и задължителното другарство на всички съсобственици се
основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение,
постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи
правни последици.
Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална
легитимация на съсобствениците в делбата. За нея съдът следи служебно и
има задължение да даде указания на участващите съделители, всеки от които
е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на
останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има
данни по делото, че притежават права върху делбените имоти.
В случая предявените искове са разгледани без участието на всички
легитимирани съсобственици. Съгласно т.6 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС, когато правото на участие в процеса на задължителния необходим
другар е нарушено и първоинстанционното решение е постановено без
неговото участие, въззивният съд е длъжен да обезсили обжалваното решение
11
и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участието на задължителния необходимия другар.
Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за необходимото участие
на В.Р. като страна по делото е свързан с въведеното от ищците възражение
по чл. 76 от ЗН за относителна недействителност на разпоредителната сделка
извършена от ответницата в полза на посоченото лице. Предвид
задължителните указания по приложението на закона, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК,
легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за
собственост на тази относителна недействителност са само съделители-
сънаследници, неразпоредили дела си. Относителната недействителност по
чл. 76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се иска прогласяване на
относителната недействителност по чл. 76 ЗН може да се упражни като
инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез
възражение. Под страх от нищожност на делбата - чл. 75, ал. 2 ЗН, при
релевиране на относителната недействителност на акт на разпореждане като
главна страна в процеса следва да участва сънаследникът-прехвърлител по
заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката, в случая В.Р.Р. по
заявения иск/възражение по чл. 76 ЗН.
В производството по съдебна делба всички наследници са
задължителни необходими другари, поради което неучастието на някой от
другарите влече недопустимост на постановеното в това производство
решение. След като правоприемството е настъпило преди постановяване на
решението за допускане на делбата, съдът е длъжен да се съобрази с
материалноправния ефект на извършената прехвърлителна сделка и да
постанови извършване на делбата между лицата, които се легитимират като
съсобственици към момента на постановяване на решението по допускане на
делбата. Съдът има задължението да установи и да се произнесе по допускане
на делбата спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху
делбения имот към момента на постановяване на решението, тъй като
неучастието на някои от тези лица води до нищожност на делбата съгласно
чл. 75, ал. 2 от ЗН – така Решение № 95 от 5.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2484/2008 г., I г. о., ГК, и Решение № 818 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
399/2004 г., I г. о.
12
При това положение се налага извод, че от материално-правна гледна
точка В.Р.Р. е участник в неделимо правоотношение, легитимиращо го като
съсобственик на процесния имот, което от процесуално-правна гледна точка
го определя като необходим задължителен другар в производството по делба.
Задължителната съдебна практика е категорична в разбирането, че като
страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички
съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и
участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от ППВС №
4/1964 г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС.
При условие, че в първата инстанция не е бил конституиран необходим
другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд
следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да
върне делото на районния съд за ново разглеждане с участието на всички
необходими задължителни другари. Порокът на обжалваното решение не
може да се санира чрез конституиране на неучаствалите съсобственици едва
във въззивното производство.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и
делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на друг състав
на първоинстанционния съд за ново разглеждане от етапа по конституиране
на страните и проверка на редовността на исковата молба, като бъдат дадени
указания на ищците да предяви иска си срещу всички задължителни
необходими другари.
Относно разноските:
Разноски за настоящето производство не се присъждат. Направените
такива следва да бъдат присъдени при решаването на спора по същество в
зависимост от изхода му при новото разглеждане на делото.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК,
Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 109/19.10.2022 год. на Балчишкия районен съд по
гр. дело № 611/2021 год.
13
ВРЪЩА делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на Балчишкия районен
съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на Република България при условията
на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14