№ 12705
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110130917 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 124 ГПК за прогласяване недействителността на чл. 6 от договор за кредит от
19.07.2021 г., сключен между страните, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер
на 234,58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
09.06.2022 г., до погасяването, представляваща платена от ищеца при начална липса на
основание сума за неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договор за
кредит от 19.07.2021 г., сключен между страните.
Ищецът – З. Р. Д., твърди, че между страните е налице сключен договор за
потребителски кредит от 19.07.2021 г., по силата на който е получила от ответника в
заем сумата в размер на 700 лв. Твърди, че клаузата на чл. 6 от договора, предвиждаща
задължение за предоставяне на обезпеченение от страна на кредитополучателя, е
недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави, както и поради факта, че
посочената клауза е неравноправна и противоречи на императивните изисквания на чл.
21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК. Ето защо, предявява иск за прогласяване недействителността на
чл. 6 от договора, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 234,58 лв., представляваща платена от ищеца при начална липса на
основание сума за неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договор за
кредит от 19.07.2021 г., сключен между страните. Претендира разноските по
производството.
1
Ответникът – „Н“ ООД, оспорва исковете, като твърди, че клаузата на чл. 6 от
договора е действителна, поради което е налице основание за задържане на получената
от дружеството сума в размер на 234,58 лв., представляваща неустойка за
непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договор за кредит от 19.07.2021 г. Ето защо,
моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен
договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, като
ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 234,58 лв., представляваща
неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от договор за кредит от 19.07.2021
г.
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит №
202107191233340005/19.07.2021 г., сключен между страните, се установява, че на
19.07.2021 г. между „Н“ ООД (като заемодател) и З. Р. Д. (заемател) е сключен договор
за заем, по силата на който ответницата е получила в заем сумата в размер на 700 лв.,
като се е задължила да върне получената в заем сума в срок до 20.03.2022 г., ведно с
договорена между страните възнаградителна лихва. Съгласно договора, заемът е
сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 39,64 %, като общият
размер на дължимата главница и възнаградителна лихва възлиза на сумата от 808 лв.
при годишен процент на разходите от 47,70 %.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на следващия ден от
сключването на договора кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финанкова
институция, трябва да бъде за сума в размер на 808 лв. със срок на валидност до
21.03.2022 г. На основание чл. 6 от договора, в случай че кредитополучателят не
представи на кредитора гаранция по кредита, съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в
установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора, той дължи неустойка в размер на 576 лв. Неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Ако срокът, за който се
начислява неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски,
неустойката се начислява на ден и е в размер на 1/30 от месечната неустойка.
Неустойката се дължи само за периоди, в които кредиторът е бил без осигурена
гаранция. Ако кредитополучателят осигури надлежна гаранция по кредита, макар след
изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 от договора, неустойката спира да се начислява. Ако
действието на гаранцията бъде прекратено, независимо по какви причини, считано от
2
деня, в който действието на гаранцията е било прекрането, неустойката отново се
начислява. Начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна
вноска по кредит, съобразно уговорения погасителен план.
Съдът счита, че уговорката в чл. 6 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (банкова
гаранция), е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Посочената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след
като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т.е. опасността
от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта ѝ нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С оглед посоченото съдът счита, че клаузата на чл. 6 от договора се явява и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а
доколкото няма данни същата да е индивидуално договорена, на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП същата се явява нищожна и на това основание .
Съдът намира, че посочената клауза е нищожни и поради факта, че преследва
забранена от закона цел да се присъди още една възнаградителна лихва. Това е така,
тъй като изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на сключване
на договора, включително – изпълнението му е разсрочено още със сключването на
договора, като отделните вноски, чрез които посоченото вземане следва да бъде
погасено, са включени в погасителния план. В същото време, вземането за неустойка
не е взето предвид при определяне на годишния процент на разходите по договора за
заем, който би следвало да е в размер на 47,70 %. Следователно, не става въпрос за
никаква неустойка, защото не се дължи в случай на неизпълнение на задължението на
заемателя, свързано с погасяването на заема, а самото наименование прикрива
неистинската цел на клаузата да служи за възнаграждение за предоставения паричен
ресурс. Чрез същата се цели да бъде заобиколена императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по договора
3
за потребителски кредит.
Ето защо, искът с правно основание чл. 124 ГПК следва да се уважи.
Предвид извода за недействителност на клаузата за неустойка, въз основа на
която ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в размер на 234,58 лв., то следва
извод, че същата е получена от ответника при начална липса на основание, поради
което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява също така основателен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата в размер на 130 лв., представляваща държавна
такса за предявяните искове.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца –
адв. Д. В. М., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от З. Р. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, срещу „Н“ ООД, ЕИК ..............., с адрес: гр. ххх, за
нищожна клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит №
202107191233340005/19.07.2021 г., сключен между страните, предвиждаща заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на
обезпечение (банкова гаранция), предвидено в чл. 4, ал. 3 от договора, поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради факта, че се
явява неравноправна клауза.
ОСЪЖДА „Н“ ООД, ЕИК ..............., с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на З. Р.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в
размер на 234,58 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.06.2022 г., до погасяването, представляваща платена от ищеца при начална
липса на основание сума за неустойка за непредставяне на обезпечение по чл. 6 от
договор за кредит № 202107191233340005/19.07.2021 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „Н“ ООД, ЕИК ..............., с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 130 лв. –
държавна такса за предявяните искове.
ОСЪЖДА „Н“ ООД, ЕИК ..............., с адрес: гр. ххх, да заплати на адв. Д. В. М.
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 900 лв., представляваща адвокатско
4
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5