№ 225
гр. Смолян, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Зоя Ст. Шопова
Ивайло Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело
№ 20255400500288 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 149/29.04.2025г., постановено по гр.д.№ 1469/2024г. по описа на Районен
съд-Смолян е осъдена Регионална дирекция „Гранична полиция“-С., с адрес: гр.С., бул.“Б.“ № * да
заплати на И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.И., ул.“Ш.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 1769,55
лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода от 01.10.2022г. до 30.11.2024г., получени в резултат на преизчисляване на
положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 265,15 лева, представляваща
мораторна лихва за забава, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който
се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-06.12.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-06.12.2024г. до окончателното й
изплащане. Осъдена е Регионална дирекция „Гранична полиция“-С., с адрес:гр.С., бул.“Б.“ № * да
заплати на И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.И., ул.“Ш.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* разноски по
водене на делото в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Осъдена е Регионална
дирекция „Гранична полиция“-С., с адрес:гр.С., бул.“Б.“ № * да заплати по сметка на СмРС ДТ
върху уважените искове в размер на 120,78 лева ,както и разноски за експертиза в размер на 150,00
лева.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 4157/09.05.2025г. от Регионална
дирекция „Гранична полиция“-С. чрез процесуалния й представител гл.юрисконсулт М. Х. с
оплаквания за неправилност,поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се
доводи, че мотивите му съдържат вътрешно противоречие-от една страна за приложимост на
отменен подзаконов на ЗМВР нормативен акт, поради празнота в действащия, а от друга - за
1
приложимост на подзаконов на КТ нормативен акт, поради препращаща норма на ЗМВР.Статутът
на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове. В приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено
субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т.ч. общото трудово
законодателство, като нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане за неуредените в тези
закони случаи към КТ, а напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята
следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез посочване на конкретните
правни норми ,например чл.180, ал.1-4 от ЗМВР препращат относно отпуските и специалната
закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че
държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със
специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част
от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно
регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на
акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно
специалните правила, посочени в закона и подзаконови нормативни актове. Непълнотата в закона
би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия
случай. За положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни
актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което не може да се прилага субсидиарно,
нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба. Претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд, изчислен след преобразуването на положен от него нощен труд като
работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който
не намира приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло
неоснователна. В тази връзка е постановено ТР №1/2020г. от 15.03.2023г. по тълк.д. №1/2020г.на
ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен
труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и чл.9,ал.2 от НСОРЗ, а следва
да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Основавайки се на законовата делегация на чл. 187, ал.9 от ЗМВР министърът
на вътрешните работи е издал приложимите през процесния период Наредба №8121з776/2016г.;
Наредба №8121з-36/2020г.; Наредба №8121з-1174/2020г.; Наредба №8121з1353/2020г. При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Видно от приетата по делото
експертиза е, че нощния труд, който ищеца е полагал е 8 часа. В обжалваното решение изрично е
посочено, че съгласно изменението на ЗМВР в ДВ, бр.60/07.07.2020г. в сила от 11.07.2020г., в
чл.187, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата
нова ал.4 на чл.187 от ЗМВР е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време, към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал.1 или с коефициент 1. В тази връзка неправилно и незаконосъобразно
районният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, и в тази връзка неправилно е счел, че тази нормативна празнота
следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съгласно която
2
разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143. Съдът е приел, че възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ. Според ЗМВР и издадените въз основа на
него наредби за служителите на МВР с оглед специфичния характер на работа, е установена
еднаква продължителност за дневния и за нощния труд. Различието на двете правни уредби е
обяснимо със спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано
изпълнението на техните функции. Тази специфика обуславя и редица други различия именно по
отношение обема на полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения,
спрямо които съгласно чл.143, ал.2 от КТ извънредния труд е изрично забранен и не може да
надвишава 150 часа годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при държавните
служители в МВР съгласно чл.187, ал.7 от ЗМВР извънредният труд не може да надвишава 70 часа
на тримесечен период и 280 часа годишно, като при бедствия и други извънредни ситуации се
допуска извънредният труд да надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа
годишно. Тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната
категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и
ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и
другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни
механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите
по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни
служители се ползват. Районният съд е допуснал още едно нарушение на материалния закон, като е
приел, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с
правно основание относимо към извънреден труд.Съдът не е обсъдил и преценил всички
правнорелевантни факти, поради което е постановил неправилно решение. Неправилността на
решението по главния иск влече неправилност и на решението и в частта, с която съдът е уважил
акцесорния иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД. Моли да
бъде отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира за
разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК да двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
5141/12.06.2025г. от И. Д. А., чрез пълномощника му адв. М. О., в който се оспорва същата като
неоснователна. Излагат се доводи за неоснователност на оплакванията за нарушение на
материалния закон. По делото не е спорно, че ищецът работи по служебно правоотношение по
ЗМВР при РДГП-С. към ГДГП при МВР, в Граничен полицейски участък И. на длъжност „старши
полицай", като изпълнява служебните си задължения на 12 часови смени по график при сумирано
отчитане на работното време, като полага и нощен труд. Не е спорно също, че за процесния
период 01.10.2022г. - 30.11.2024г. е положил общо 1036 часа нощен труд, който му е заплатен, без
часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, съгласно ССчЕ.
След приравняването на отработените часове нощен труд в дневен по методологията на чл.9,ал.2
от НСОРЗ се получават 1184 часа или 148 часа разлика, която като извънреден труд се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, в официалните празници със 100
на сто увеличение. Общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен
нощен труд за периода от 01.10.2022г. до 30.11.2024г., преизчислен, съгласно НСОРЗ за ищеца е
1 769,55 лева, подробно изчислен по тримесечия, а размерът на законната лихва за забава, дължима
3
за всеки тримесечен период, изчислен от І-во число на месеца, следващ тримесечието за което се
отнася до 30.11.2024г. е 265,15 лева. Твърди се, че неоснователно жалбоподателят счита, че
неправилно е приложен материалния закон и са допуснати процесуални нарушения при
постановяване на обжалвания съдебен акт. За да прецени дали е налице неравно третиране на
служителите на МВР с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени
на ЗДСл и КТ, PC-Смолян е направил анализ на правната уредба на нощния и извънредния труд в
приложимите законови и подзаконови нормативни актове и е извършил сравнение с уредбата на
този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови нормативни актове. След сравнителен анализ на
нормативната уредба в КТ, ЗДСл. и ЗМВР на нощния и извънредния труд се сочи, че ако
регламентацията им в ЗМВР е сравнима с регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите,
регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в
КТ нощният труд е ограничен до 7 часа, заплащането на същия предвижда увеличение в размер на
0.15 на сто от минималната работна заплата за всеки започнат час, но не по-малко от 1 лев на час, а
със Заповед № 8121з- 156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е фиксирана
твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя на база минималната работна
заплата за работещите в МВР, който механизъм би позволил заплащането на този вид труд да е по-
високо от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от ЗМВР нощният
труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд
според КТ. Следователно частен охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на
ЗЧОД и извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-благоприятно от
служителя на МВР. Същото се отнася и за горските инспектори, назначени по трудови договори,
подчинени на КТ. Единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на
служителите на МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е
възпроизведена в следващите издадени наредби. В тази връзка не може да бъде споделено
възражението, че за служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен
с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните
правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни
механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от ЗМВР/,
размер на основния платен годишен отпуск/чл. 189 от ЗМВР/, обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, обезщетения за прекратяване на служебното
правоотношение /чл.234, ал.1 от ЗМВР/, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния
труд според неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези компенсаторни
механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория
служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при
работа с високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на служителите на
МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали по-голямата продължителност на
нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да
бъдат намаленото работно време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от служителите на МВР
нощен труд, за каквито няма данни да са представени доказателства по делото. С оглед на това
следва да се приеме че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи
удълженото време за нощен труд. Анализът на законовите разпоредби за придобивките по чл. 178,
ал. 1, т. 1—6, чл. 179, ал. 1 и ал. 4, чл. 181, ал. 1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183, ал. 1 и ал. 3, чл. 184, ал. 1, чл.
4
185, ал. 1, чл. 186,69 от КСО, се ползват от всички държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд, работейки на смени. Описаните
придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми", като „други мерки за
защита" в смисъла, посочен в т. 51 от решението на СЕС по същото дело - те не са насочени
специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят
поради и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с
естеството на нощния труд".Следва да се отчете също, че размерите на минималната междудневна
почивка и непрекъснатата седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на
работното време по КТ (чл.152—153), и по Наредба 8121з-922/ 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, (чл. 14) са еднакви. По този начин
полицаите и пожарникарите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен
труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители
по същата точка 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от
ЗМВР — на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения ред и сигурност. От
друга страна нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да
обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и
премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това
мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел. Ако се вземе предвид
отново регламентацията на труда на частния охранител съгласно ЗЧОД (който препраща към КТ за
уреждане на трудовите правоотношения с тези служители), остава без отговор въпросът на базата
на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР относно нощния
труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия
вид труд, полаган от частния охранител. В обобщение може да се предположи с висока степен на
вероятност, че неблагоприятните за служителите на МВР законови промени, касаещи правната
уредба на нощния и извънредния труд в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове е направено per
argumentum a fiscum. Както сочи СЕС в своето решение, макар че чл.8 и чл.12, буква "а" от
Директива 2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза
на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на полагания от тях нощен труд. На 29.07.2024 г. е постановено определение на СЕС по
преюдициално запитване, с което се приема, че ако не е основана на обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно
положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния
съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел. ( дело С-262/20 т.79). В
заключение СЕС приема, че Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време и
5
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ниския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от
частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий,
т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел., а по
втория поставен въпрос, че не допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика,
ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
Поради приоритета на европейското право над националното въззивният съд следва да не се
съобразява с тълкуването на този въпрос, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители,
полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. При
липсата на правило за отчитане на нощния труд в специалния закон - ЗМВР /до изменението на чл.
187, ал. 4 със ЗИДЗМВР от м. юли 2020г./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, при
сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно
правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните
часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се
допуснат различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците
по трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и
извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни
и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за равностойно
третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и чл. 14 ЕКЗПЧОС, нв който
смисъл е и Решение № 311 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 1144/2018г.,IVг.о./През исковия
период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време. Ето защо при подобна празнота в
специалния закон следва да се приложи общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ. При това положение
нормата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР не следва да се прилага от съда като противоречаща на
чл.12 и членове 20 и 31 от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права, а
следва да се прилага чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.Сумираното работно време се установява в полза на
работодателя за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или
организация на труда /чл. 154а КТ/, но изчисляването му се основава на продължителността,
установена при подневното отчитане на работното време /чл. 142, ал. 1 КТ/. Тримесечната норма на
отчитане представлява допълнителна тежест за работника или служителя, тъй като затруднява
възстановяването на работната сила, което биологично се осъществява най-добре в рамките на едно
денонощие /В този смисъл - т. 2 от ТР № 8/14.11.2014 г. на ВКС по тьлк. дело № 8/2013 г., ОСГК/.В
чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време.Съответно в чл. 96, ал. 1
/Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските, е установено, че при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се
определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове,
като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната
6
часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от
наредбата /редакция изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с
коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва,
когато за работното място е установено намалено работно време, както и когато трудовият договор
е сключен за работа само през нощта. Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано
отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с нормата
работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за периода,
умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като положен труд извън
редовното работно време. Посочената наредба не предвижда превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент 1,143 за изчисляване на отработените дни и за отчитането и заплащането на
извънредния труд. С оглед изложеното за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ
коефициент за отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за
преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и
зачитането на трудовия стаж, следва да се приеме, че за процесния период нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на
въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца.Като е достигнал до аналогични
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който моли да бъде потвърден,
ведно със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят Редионална дирекция „Гранична полиция“-С., чрез
пълномощника си гл.юрисконсулт М. Х. въззивната си жалба.
Въззиваемият И. Д. А. чрез пълномощника си адв.М. О., оспорва въззивната жалба и
поддържа отговора.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства смита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото не е спорно, че ищецът И. Д. А. работи по служебно правоотношение като
„Старши полицай“ в Граничен полицейски участък-И., към Регионална дирекция „Гранична
полиция“ гр.С. и като такъв е със статут на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Не е спорно също, че с оглед заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови
работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа,
при сумирано отчитане на работното време.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана ССчЕ, и допълнителна
такава, които не са оспорена от страните, се установява, че за процесния период от 01.10.2022г. до
30.11.2025г. ищецът е положил общо 1036 часа нощен труд, от които 992 часа в работни дни и 44
часа в дни с официални празници, които часове са заплатени без да са превърнати нощните часове
в дневни по методиката на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В случая при преизчисляването на положените
7
часове нощен труд в дневен по методологията на посочената наредба се получават 1184 часа, от
които 1134 часа в работни дни и 50 часа в дни с официални празници или разлика от 148 часа
отработен нощен труд, равняващи се на сумата от 1769,55 лева по часовите ставки за отделните
месеци, увеличена с 50% надбавка за работните дни и 100% надбавка за дните с официални
празници, която сума не е заплатена на ищеца. Законната лихва за забава върху тази сума по
тримесечия, считано от първо число на месеца, следващ тримесечния период, до завеждане на
исковата молба-06.12.2024г. е в размер на 265,15 лева, като посочените суми подробно са описани
в приложената към заключението таблица Приложение № 1.
С протоколно определение от 09.04.2025г. районният съд по молба на ищеца е допуснал
на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявените искове, като искът за
главницата за неплатеното възнаграждение за нощен труд се счита предявен в размер на 1769,55
лева, а искът за мораторна лихва се счита предявен за сумата от 265,15лева.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни
изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред Смолянския районен
съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.7 от ЗМВР са за заплащане на допълнително
възнаграждение за положен нощен труд при преизчисляването му в дневен за периода от
01.10.2022г. до 30.11.2024г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и
законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели,
настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на
положените часове нощен труд – дали се дължи превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове
нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото
прилагане, като именно до това се свежда спора между страните. Въззивникът поддържа и
оплаквания, че районният съд не е съобразил изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020г., касаещо процесния период, с което изменение в чл.187,ал.1
ЗМВР ясно и точно е посочено, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период,
като съгласно новата ал.4 на чл.187 ЗМВР при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта, който безспорно е 1. Въззивникът поддържа оплаквания, че като не е съобразил
това изменение, действащо за процесния период, както и с постановеното ТР № 1/15.03.2023г. по
тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на
отмяна.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по
ЗМВР, доколкото ищецът като заемащ длъжността „Старши полицай“ в Граничен полицейски
8
участък-И., към Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.С. е държавен служител по смисъла
на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е
работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график,
съгласно протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа,а отработеното
работно време се изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на
чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен
период. Съгласно ал.7 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи според
чл.187,ал. 10 от ЗМВР.
С оглед изменението на ЗМВР, обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 1.07.2020г. и
издадените след това изменение наредби се установява, че за исковия период от 01.10.2022г. до
30.11.2024г. е действала Наредба № 8121з-922/22.07.2022г., обн. в ДВ бр. 60/29.07.2022г., в сила
от 22.07.2022г., действаща и към момента. Преди това са действали Наредба № 8121-
1353/15.12.2020г., обн. в ДВ бр.107/18.12.2020г. в сила от 01.01.2021г.,Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020г., обн. в ДВ бр.93/30.10.2020г. в сила от 30.10.2020г., Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г. обн. в ДВ бр.3/10.01.2020г. в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014г.,обн. в ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.)
Текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и 2014г. са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020г.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период
се умножава по 1,143., каквото разрешение е регламентирано и в чл.9,ал.2 от НСОРЗ. В
следващите наредби от 2015, 2016 и 2020 година липсва такава норма, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143.
9
С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през
нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа.Приета е нова
ал.4 на чл.187, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1 или с коефициент 1. Същата регламентацията се съдържа и в издадените впоследствие
Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г., Наредба №8121з-1353/15.12.2020г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г., последната действаща за процесния период.
Следва да се подчертае, че нито в специалния ЗМВР, нито в издадените по реда на
чл.187,ал.10 от ЗМВР наредби след 2014г. е предвиден някакъв компенсаторен механизъм, който да
не е съществувал, при действието на наредбата от 2014г. и който да е въведен с цел да компенсира
полагащите нощен труд служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, с оглед отпадналия с отмяната на
наредбата от 2014г. предвиден такъв в чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г.
В срока за обществено обсъждане на проекта за наредба след тази от 2014 г. са постъпили
становища от три синдикални организации „Синдикална федерация на служителите в МВР,
„Синдикат на служителите в МВР“ и „Национален синдикат на пожарникарите и спасителите
„Огнеборец“, които са предложили въвеждането на разпоредба, регламентираща приравняването на
положените часове труд през нощта към дневни. Директорите на дирекции „Правно нормативна
дейност“ и „Планиране и управление на бюджета“ в министерството са докладвали на министъра
на вътрешните работи съображенията, по които предложенията на синдикалните организации не са
включени в проекта на наредбата, като първият аргумент е правен – защото коефициентът за
преобразуване на нощните часове в дневни представлява съотношението между нормалната
продължителност на нощния труд (7 часа) и нормалната продължителност на дневния (8 часа),
които в Кодекса на труда са различни, а съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР, нормалната
продължителност на труда през деня и през нощта е еднаква – 8 часа, и затова съотношението
помежду им е 1 и не налага преобразуване, а вторият аргумент в доклада е икономически, като е
подчертано, че, ако се приеме предложението на синдикалните организации, ще са необходими
допълнителни финансови средства, които изчислени на база положения нощен труд през месец юли
2016 г. възлизат на 18 324 000.00 лева на година.
Наредбата от 2015 г. е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016г., в което е прието, че представените по делото мотиви за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, защото липсва анализ на целите, които се
поставят с приемането на нормативния акт, не е обосновано съдържанието на проекта за
нормативен акт и как ще се отрази върху обществото и заинтересованите лица неговото прилагане,
не са посочени очакваните резултати от прилагането на наредбата и липсва анализ за съответствие
на проекта на нормативен акт с правото на Европейския съюз. Решението е обнародвано в ДВ бр.
59/29.07.2016г.
Наредбата от 2016 г. също е отменена от ВАС с Решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д.№
8601/2019г. на 5-членен състав, който също е приел, че мотивите за приемането й не съдържат
задължителните реквизити по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, както и липсва анализ и съпоставка кои норми от
наредбата с кои норми от Директива 2003/88/Е0 са съобразени. Решението е обнародвано в ДВ
бр.4/14.01.2020г.
10
От описаните разпоредби на закона и наредбите по прилагането му е видно, че за
процесния период след изменението на чл.187 от ЗМВР,обн. в ДВ,бр.60/07.07.2020г. в сила от
11.07.2020г.,новата редакция на чл.187,ал.1 ЗМВР, предвижда, че: „Нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч.“ Изменения има и в
другите алинеи, но най-същественото относимо към настоящия спор е въвеждането на нова алинея
4, според която: “При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.“
В случая е важно за правния спор как е станало това изменение на закона: На 10 и 11
юни 2020 г. е приет на второ четене в Народното събрание на Република България Законът за
изменение и допълнение на ЗМВР, като законопроектът за това изменение на вносителя
Министерски съвет на Република България е от 18.09.2019г. В първоначалния проект от 2019 г. на
вносителя Министерски съвет изобщо не са предвидени изменения или допълнения на чл.187 от
ЗМВР. Тези изменения са предложени от група народни представители между първото и второто
четене на закона, наред с други изменения в закона, с Предложение вх.№ 054-04-10/16.01.2020 г. по
сигнатура на Народното събрание. В това предложение измененията относно чл.187 ЗМВР са
обосновани по следния начин: „Предложенията по § 39а-39г са свързани с обстоятелството, че в
действащите текстове на ЗМВР, регламентиращи работното време на служителите със статут по
ЗМВР, е регламентирана само максималната продължителността на работното време през деня и
седмичната продължителност при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Предвид
спецификата на работа на служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение
на максималната продължителност на работното време, при работа на смени (24 часа), при начина
на определяне на служителите, които работят на ненормирано работно време и други. Това от своя
страна обуславя изискването за регламентиране и на нормалната продължителност на работното
време през нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на служителите при
полагането на нощен труд, а от друга - ще наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите,
регламентиращи полагането на нощен труд и ще допълни празнотата в специалния закон.“ В
становищата, дадени от отделни лица, синдикални организации, министерства, не се откриват
доводи, касаещи именно тези изменения в чл.187, ал.1 и ал. 4. Законът за изменение и допълнение
на ЗМВР е обнародван в Държавен вестник, брой 60/2020 г., като съответно и измененият и
допълнен чл.187 е в сила от 11.07.2020г.
Съгласно чл.21, ал.3 от действалата през процесния период Наредба № 8121з-922/
22.07.2022г.,oбн.в ДВ, бр. 60 от 29.07.2022г., се предвижда, че „при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 ,съгласно чл.187,ал.4 от
ЗМВР“.
Както в ЗМВР – чл.187, ал.1 и ал.4, така и в посочените по-горе наредби от 2020 г. и от
2022 г. вече се съдържа изричното правило, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,
че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период
и че, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта,т.е с коефициент 1.
11
С постановеното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на
труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.“ Съображенията на ВКС са, че „съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА, за да се
приложи правна уредба по аналогия, са необходими определени предпоставки, които следва да
бъдат разгледани предвид отговора на поставения въпрос. Първата предпоставка е празнота в
закона. В случая ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.187,ал.1
ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е
8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата
„светла“ част и през нощта – в неговата „тъмна“ част, в последната хипотеза от 22 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност
на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането, да се извършват със съответните актове – наредба и
заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда
министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни
часове в дневни.
Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите
по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен
интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е.,
като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните
служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на
регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага
еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т.
1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобИ.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
12
пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др. Прието е също, че горното
разрешение съответства и на правото на ЕС.
С решение от 24.02.2022г. по дело С-262/20 на СЕС, образуваното по направено
преюдициално запитване от Районен съд-Луковит е прието в т. 49, 51 и 55, че Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003г. не съдържа указание за дадена
разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на труда през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд
през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не
се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня,
но при всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита. Като
извод съдът е приел, че чл.20 и чл. 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор да не се
прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е., е свързана с допустима от закона
цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.“
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023г.,
както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020 и от 04.05.2023 г. по
съединени дела С-529/21 – С-536/2021 и С-732/2021 – С-738/2021, постановени по отправени
съответно от РС-Луковит и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове,
Смолянският окръжен съд също отправи преюдициално запитване по В.гр.дело № 193/2023 г. по
следните въпроси: 1/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31
от Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба /в случая чл.187 от ЗМВР/ която, като не позволява по-
кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ за
работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като полицаите
и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд /държавни служители по чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР/, довежда до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с
допустима от законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор,
натоварени с особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението /в
случая полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи
нощен труд/, са поставени в по-неблагоприятно положение: а. както спрямо друга група работници
в същия публичен сектор, натоварени със същите задачи по охрана на обществения ред и защита на
населението, които обаче не полагат нощен труд на смени /в случая останалите държавни
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/, но се ползват от същите придобивки /напр. допълнително
възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен отпуск, по-ранно пенсиониране,
по високи обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение и други/, от които се
ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари; б. така и спрямо работници от
частния сектор, които работят на смени и полагат нощен труд, без да ползват същите придобивки,
но по причина, че не са натоварени със същите особени важни задачи по охрана на обществения
13
ред и защита на населението, заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла
група работници от публичния сектор /всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ ?;
2/ Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от Хартата за
основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не позволяват
прилагане на задължителна национална съдебна практика /каквато в случая е ТР № 1 от 15.03.2023
г. по тълк.д. № 1/2020г. на ОСГК на ВКС, ако това прилагане би довело до резултат, несъвместим с
правото на Съюза, а именно: описаното в І-ви въпрос неравенство в третирането, което
неравенство не е основано на обективен и разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от
закона цел и не е съразмерно на тази цел ?
По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от
29.07.2024г.,получено в съда на 02.08.2024 г., Съдът на Европейския съюз дава следните отговори
на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси:
1.Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и
31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния
сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
2.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна
практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на
Съюза, и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
За отговорите на поставените въпроси СЕС е изложил мотиви, че по силата на член 99 от
Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага
недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с
мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния
адвокат.В настоящия случай съдът е приел, че поисканото от запитващата юрисдикция тълкуване
на правото на Съюза по първия въпрос се налага недвусмислено от решение от 24 февруари 2022г.,
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (C 262/20, EU:C:2022:117), както
и от решение от 4 май 2023 г., Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
(Нощен труд) (C 529/21—C 536/21 и C 732/21—C 738/21, EU:C:2023:374). По първият въпрос
съдът е припомнил, че по т.55 от дело С-260/20 вече е постановил, че член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88 трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да
има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Съдът е приел, по т.79 и т.80, че членове 20 и 31 от Хартата трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
14
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не
се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако
такава разлика в третирането-доколкото съответните категории работници се намират в сходно
положение — се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел. Накрая, съдът е постановил,
че запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да
направи необходимите проверки, така че, от една страна, да установи релевантните категории
работници, и от друга страна, да определи дали е изпълнено изискването за сходство на
разглежданите положения (т.70 от дело С-260/20 и т.63 от съединени дела C 529/21-C 536/21 и C
732/21—C 738/21). В мотивите е посочено още, че принципът на предимство на правото на Съюза,
който закрепва върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки, задължава
всички органи на държавите членки да осигурят пълното действие на различните норми на правото
на Съюза, в частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да могат да са
пречка за това. Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните
юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и
като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната
ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на
преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално
задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна
практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на
директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е
изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на
Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право
смисъл или е прилагана по такъв начин от компетентните национални органи. Ако не е основана
на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би
налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-
голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да
гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел(т.79 C 262/20) От това следва, че запитващата юрисдикция трябва да
осигури резултат, който да е в съответствие с правото на Съюза, като при необходимост остави без
приложение националната съдебна практика, която му противоречи.
При тези отговори на СЕС и предвид негови предходни решения, настоящият съдебен
състав счита, че разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и новата ал.4 ЗМВР след изменението на
ЗМВР обн. в ДВ бр.69/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г., както и чл.21 ал.3 от следващите две
наредби - Наредба № 8121з-1353/ 15.12.2020г. и Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР не следва да се прилагат, както и
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, тъй като са
несъвместими с правото на Съюза по причина, че поставят в различно по-неблагоприятно,
положение полицаите и пожарникарите–държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
15
работещи на смени и полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо полагащи
нощен труд работници по КТ и по ЗДСл., без да се открива тази разлика в положението да е
обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел по следните
съображения:
Настоящият ищец, както и ищците по аналогични дела са държавни служители по смисъла
на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно: „държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението“. Тези ищци работят на 12-часови смени или на 24-
часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното им време се изчислява
сумирано за тримесечен период.
В числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от чл.142 ЗМВР освен
описаните ищци, работещи на смени и полагащи нощен труд, има и голям брой служители, които
обаче не работят на смени и не полагат нощен труд. Това се установява от представената по делото
справка с рег.№ 812100-11915/10.07.2023г. от Министерството на вътрешните работи , от която е
видно, че средно за годините 2019, 2020, 2021 и 2022г. служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
които са работили на смени и са полагали нощен труд са 65,20 %, а 34,80% от служителите по
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, които не са работили на смени и не са полагали нощен труд. За тази втора
група служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР (неработещите на смени и неполагащи нощен труд)
при предходната редакцията на чл.187 е предвидено, че се установява ненормиран работен ден,
като са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време; работното им време се изчислява в работни дни–подневно. Според
настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и
работещите на смени, се установява подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от
Наредбата от 22.07.2022 г., за тях се установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна
почивка.
В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на
правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в Правилника за устройството и дейността на
Главна дирекция "Охрана", издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР – чл. 393, ал.2
от ЗСВ разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана", се прилагат
разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР. В Глава Седма са например Раздел
Шести, уреждащ „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
от чл.176 до чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от чл.187 до
чл.190 от ЗМВР.
В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и в териториалните й служби, чиято уредба е в ЗИНЗС, в Правилника за
приложението му и в ЗМВР – в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС е предвидено, че за държавните служители по
ал. 1, т.1 ( държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията
или на мярката за неотклонение задържане под стража) се прилагат разпоредбите относно
държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго.
От посочената справка от 10.07.2023г. на МВР и от на законовите разпоредби категорично
се установява, че от придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2 и 3,
чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а, чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189,
чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от ЗМВР и чл.69 от КСО, се ползват всички държавни
16
служители по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд,
работейки на смени. В тази връзка следва специално да се изтъкне, че примерно изброените в ТР
№ 1/15.03.2023 г. придобивки: допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1,
т. 1 ЗМВР/, по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на
осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобИ.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд / чл. 69 КСО/ и др., се ползват не само от
работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и пожарникари, а и от всички останали
държавни служители по т.1 на чл.142, ал.1 ЗМВР, включително и от онези 34,80% служители по
същата т.1., които не са работили на смени и не са полагали нощен труд. Следва да се отбележи, че
в ал.5 на чл.187 ЗМВР в редакцията му преди изменението обн. в ДВ бр.60/07.07.2020г. се прави
известно разграничение между държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на
смени, и тези по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е само по
отношение компенсирането на извънредния труд – „Работата извън редовното работно време до
280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.“
Също така, съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се ползват и от
държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР – придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185,
ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1- частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184
ЗМВР, а някои – от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение – напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и ал.3, чл.182, чл.184,
чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
Съгласно т.51 от решението по дело С-262/20 , „..когато определят необходимото
равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд,
държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите
нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Както се посочи по-горе, с изброените придобивки, включително и посочените в ТР №
1/15.03.2023г. на ВКС, се ползват от всички държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
включително от неработещите на смени и неполагащи нощен труд, а някои се ползват и от
останалите служители в МВР.Очевидно тези придобивки са предоставени, за да направят
възможно осъществяването на залегналите в чл.2 ЗМВР дейности - защита на правата и свободите
на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, като същевременно компенсират
ограниченията, например тези по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят, заради
особеното си положение, и завишените изисквания към тях.
Настоящият състав напълно споделя изразеното от Районен съд-Луковит становище в
искането му за преюдициално запитване, по дело № С-262/20г., че „специалните и изключително
17
значими функции на тези държавни служители по принцип предвиждат завишени изисквания към
тяхната лоялност към държавата, на която служат. Именно поради това към държавните служители,
които упражняват държавна власт, се поставят множество допълнителни завишени изисквания и
задължения, включително допустимата продължителност на смените – до 24 часа, особени
задължения при извънредни ситуации и много други. В противоречие с целите на специалния
статут на полицаите и пожарникарите, чиито професии винаги се отличават със завишени рискове,
е те да бъдат изключени от закрилата на нощния труд, изразяваща се в ограничаване на неговата
нормална продължителност до 7 часа. По този начин биха се нарушили както индивидуалните
права на служителите, така и общественият интерес, поради намаляване на ефективността на труда
им нощем“. Безспорно е, че нощният труд разстройва биологичния ритъм на живот и нервната
система,обмяната на веществата и нормалния метаболизъм и може да е вреден за здравето.
Описаните по-горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т.51 от решението на СЕС по дело
С-262/20 , тъй като те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
След отмяната на наредбата от 2014 г., която позволява преобразуване на нощните часове
в дневни с коефициент 1,143, в последващите наредби и в ЗМВР не са предвидени придобивки,
които не са съществували дотогава и които същевременно да са създадени именно с цел по друг
начин да компенсират полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари. От друга страна,
лицата, работещи по трудово правоотношение в частния сектор не разполагат с посочените в
ЗМВР придобивки, тъй като те не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена
важност за обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по ЗМВР
компенсират точно нощния труд. Тези работници по трудово правоотношение в частния сектор за
полагания от тях нощен труд при работа на смени получават възнаграждение, което се образува по
методиката по чл.8 и чл.9 от НСОРЗ, обяснено и в Решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д. №
405/2011 г., IV г.о., а именно, че „тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за
заплащане на нощния труд, т. е., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.“
В тази връзка следва да се отчете също, че ставката за допълнителното трудово
възнаграждение по чл.179, ал.1 ЗМВР за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., което се
дава на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019г., обн.в ДВ бр.48/04.10.2019г. в сила от 04.10.2019г. и съответната заповед на
Министъра на вътрешните работи за исковия период е еднаква с тази за работещите по трудово
правоотношение - по чл.261 от КТ във вр. с чл.8 НСОРЗ.
Следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и пожарникарите, както и
работещите по трудово правоотношение в частния сектор, имат право на безплатна храна и
ободряващи напитки, съответно на левовата им равностойност, при съответни условия.
Също така както размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата
седмична почивка, включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ /чл.152-
153/, така и по наредбите от 2020г. и наредбата от 2022г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
18
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР, са еднакви.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи
нощен труд служители по същата точка 1,на чл.187,ал.1 от ЗМВР и дадени им не заради нощния
труд, а заради особените им задачи по чл.2 от ЗМВР - на защитници на правата и свободите на
гражданите и обществения ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не могат да се
възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в
частния сектор, на които не се полагат придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с
особените функции и ограничения по ЗМВР.
След като специалният закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат разпоредби,
с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да компенсират особената тежест
именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като него полицаи и пожарникари, работещи
на смени и полагащи нощен труд, то следва да се приложи методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което
обаче ЗМВР и тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ би могло да бъде изпълнение на предвиденото в член 12,
буква а) от директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита. В т.73-80 от Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „ Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се припомни, че, съгласно
постоянната съдебна практика, разликата в третирането е обоснована, когато се основава на
обективен и разумен критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел…. т.74. В това отношение от преюдициалното
запитване следва, че спорната в главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592
и № 8121з-776, както и в следващите, за преобразуване на нощните часове труд в дневни се
обяснява със съображения от правен и икономически порядък. т.75 От една страна, съгласно член
187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на труда през деня и тази
през нощта е 1 и не налага преобразуване. т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които
следва да направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в
третирането. т.77 От друга страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би
изисквало значителни допълнителни финансови средства. Според т.78 подобен аргумент обаче не
може да се приеме. Всъщност правото на Съюза наистина не е пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките, които смятат да
приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.“
Също така, в т.63 от решението по съединени дела С-529/21-С-536 и С 732/21 – С-738/21, СЕС
приема, че „ще трябва запитващата юрисдикция да прецени, първо, дали съответните категории
работници се намират в сходно положение; второ, дали е налице разлика в третирането на тези две
категории работници и трето, дали тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест, е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел…“
19
От изложеното може да се направи извод, че липсата на изрично правило за по-малка
продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната редакция на чл.187 ЗМВР, както и
промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4 от ЗМВР, обн.в ДВ бр.60/2020г.,в сила от 11.07.2020г. и в
съответните наредби от 2020 г. и в сега действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да
се спестят значителни финансови средства, което може да бъде изведено и от икономическите
аргументи в мотивите залегнали в законопроекта за изменение на ЗМВР и в отказа да се включи в
последващите наредби на разпоредба, подобна на чл.31,ал.2 от наредбата от 2014г., предвиждаща
преобразуването на нощният труд в дневен, каквото предложение е било направено от три
синдикални организации при общественото обсъждане. Този извод се налага и от обстоятелството,
че по-големият процент от служителите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР работят на смени и полагат
нощен труд (средно 65,20 % от тях за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 съгласно справката от
МВР), а и в същото положение се намират не само полицаите и пожарникарите, работещи на смени
и полагащи нощен труд, а и работещите на смени и полагащи нощен труд държавни служители от
Главна дирекция „Охрана“ към Министъра на правосъдието и държавните служители от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и структури .В тази връзка изменението
на чл.187 от ЗМВР, направено между първото и второто четене на закона, заедно с множество
други промени, така, че да не е бил веднага видим ефектът от него, е целяло и да преодолее
практиката на съдилища в страната, които приемат, че в ЗМВР е налице празнота, поради което
при решаването на споровете, идентични с настоящия, прилагат по аналогия разпоредбата на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ и уважават исковете. В тази връзка е и краят на последното изречение от
предложението на народните представители, касаещо промяната в чл.187 ЗМВР – че това „ще
наложи еднаквост при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд, и
ще допълни празнотата в специалния закон.“ От това може да се заключи, че промяната е
предприета именно в закона и поради това, че той не може да бъде атакуван по далеч по
облекчения ред пред съдилищата по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс
за оспорване на подзаконови нормативни актове, както могат и са били атакувани посочените по-
горе наредби от 2015 и 2016 г., отменени от Върховния административен съд.
Подобни обстоятелства от икономически порядък, обаче, съгласно решението по дело
С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат да бъдат аргумент за
различно третиране и видимо не отразяват допустима от закона цел, годна да обоснове това
различно третиране. В т. 79 от същото решение, възпроизведено и в т.41 от определението на СЕС
от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023, е указано, че националният съд следва да тълкува
националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите
от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да
достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Така, след като за процесния период разпоредбата на чл.187,ал.1 изречение второ и ал. 4
на чл. 187 от ЗМВР, както и в посочената по горе Наредба № 8121з-922/22.07.2022г, която с чл. 21,
ал. 3 , изрично препращат към чл.187,ал.4 от ЗМВР, че дневният труд е равен по продължителност
на нощния –по 8 часа, то заради несъвместимостта на тези разпоредби от специалния закон с
правото на Съюза, националният съд не следва да ги прилага, тъй като те поставят в неравностойно
положение служителите по чл.142,ал.1,т..1 от ЗМВР, полагащи нощен труд, спрямо друга група
служители по чл.142,ал.1,т.1, които не полагат нощен труд, така и спрямо работниците и
служителите по трудово правоотношение, полагащи нощен труд, без тази разлика в третирането
20
им да е обоснована с обективен и разумен критерий, като бюджетните съображения не могат да
бъдат такъв критерий и тази разлика в третирането не е свързана с допустима от закона цел.
Безспорно правото на Съюза има върховенство над правото на държавите членки, а то не
допуска правна уредба, която да въвежда разлика в третирането на определена група служители от
публичния сектор, спрямо други категории служители, намиращи се в сходно положение.
Изискването за съответстващо тълкуване на националното право включва задължение за
националните юрисдикции да изменят постоянната си съдебна практика, ако тя се основава на
тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директивата( т.40 от дело С
435/23.) В случая прилагането на ТР 1/15.03.2023г. на ВКС, би довело именно до разлика в
третирането и до поставянето на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,работещи на смени и
полагащи нощен труд в по-неблагоприятно положение ,спрямо същите служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд, както и спрямо служители по трудово правоотношение
в сходно положение, които полагат нощен труд. Посочената в ТР разликата в третирането е
оправдана именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от
решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата
на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните
последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизми…“ В т.76 от решението по дело 262/20 на СЕС обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна
да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“, освен ако не покажат
друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция“. При извършените проверки
се установява, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона изглежда, че не са адекватно съобразени от законодателя в приетите
изменения на чл.187 от 07.07.2020г., след като полагането на нощен труд от работещите на смени
служители по чл.142, ал.1, т.1 на МВР всъщност не се овъзмездява с горните компенсаторни
механизми по описаните досега причини.
Не е налице и твърдяното в жалбата смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден
труд“ в обжалваното решение. Установената нормална продължителност на работното време се
спазва средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е
тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на вещото лице по счетоводната експертиза
е видно, че с оглед броя на нощните смени, след превръщането на отработените нощни часове в
дневни, полученият брой часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата
се явява извънреден труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма
часове, разликата от 148 часа е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това са
неоснователни доводите във въззивната жалба за смесване на понятията "нощен труд" и
"извънреден труд" от районния съд. От дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,
143, не следва да се приспада заплатеното възнаграждение на основание чл.179,ал.1 и 2 във вр. с
чл.9,ал.1 от Наредба № 8121з-1059/26.09.2019г., защото тези възнаграждения са дължими на
самостоятелни и независими едно от друго правни основания, както е изяснено в посоченото по-
горе решение ВКС по дело № 405/2011г. на ІVг.о.
21
Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава
биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, поради което при липсата на
друг механизъм за компенсиране на вредните последици от нощният труд за посочената категория
служители, правилно районният съд е приложил чл.9,ал.2 от НСОРЗ, като е приел, че на ищецът се
дължи допълнително заплащане за нощен труд в размер на 1769,55 лева. Горното тълкуване е в
съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Правилно е обжалваното решение и в частта, с която са присъдени лихва а
забава,дължима за всеки тримесечен период върху главницата, изчислена от 1-во число на месеца,
следващ тримесечието, за което се отнася до 06.12.2024г. , която е в размер на 265,15 лева.
На основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ще следва да
бъде осъден жалбоподателя Регионална дирекция „Гранична полиция“-С. да заплати на
въззиваемия И. Д. А. направените от него разноски за въззивното производство в размер на 500 лв.
за адвокатско възнаграждение
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 137/28.04.2025г., постановено по гр.д.№ 230/2025г. по описа
на Районен съд-Смолян.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция“-С., с адрес: гр.С., бул.“Б.“ № * да
заплати на И. Д. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.И., ул.“Ш.“ № *, вх.*, ет.*, ап.* разноски за
въззивното производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Ивайло Стефанов Стефанов
Считам, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители
на МВР не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. В случая следва да се прилагат разпоредбите на Закона
за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Този въпрос е разрешен в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС, а съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за
22
органите на съдебната власт. Съгласно постановения тълкувателен акт на върховната
съдебна инстанция, „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. ЗМВР не съдържа
празнота относно регламентацията на продължителността на работното време на
служителите в МВР, изразено в брой часове и липсват предпоставки, за прилагане по
аналогия на друг закон. Нормалната продължителност на работното време за служителите
по ЗМВР е осем часа, която е определена в чл. 187 ал.1 ЗМВР, независимо в коя част на
денонощието се престира труд. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 с
регламентацията по чл. 140 ал.1 от КТ сочи, че разпоредбите на ЗМВР установяват по –
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с работниците и служителите по трудово правоотношение. Установената с
разпоредбите на ЗМВР продължителност на работното време на нощния труд за
служителите от МВР се обосновава с основните функции на ведомството, посочени в чл. 2,
ал. 1 ЗМВР.
Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които
предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането му и
заплащането да се извършват със съответни актове – наредба и заповед. В издадените
Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022г. и Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020г., липсва
правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Липсата, обаче, не е празнота в закона. Очевидно,
волята на законодателя е да не се създава правило за преобразуване на нощни часове в
дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено и в
тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от
полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми:
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям
основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, по - голямо обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим
за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за
заплащане на осигурителни вноски, ранно пенсиониране при условията на първа категория
труд.
След постановяване на цитираното Тълкувателно решение № 1/15.03.2023г. по т. д. №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, се наблюдава непротиворечивата практика на касационната
инстанция по този въпрос /Решение № 213 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2332/2023г.,
Решение № 84 от 13.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 1066/2023г., Определение № 372 от
29.01.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3285/2023г., Решение № 276 от 8.05.2024 г. на ВКС по к.
гр. д. № 2330/2023 г., Решение № 220 от 5.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2343/2023г.,
Решение № 220 от 4.04.2024г. на ВКС по гр. д. № 2343/2023г., IV г. о., ГК, Определение №
549 от 8.02.2024г. на ВКС по к. гр. д. № 2171/2023 г., Решение № 84 от 8.02.2024 г. на ВКС
по гр. д. № 1066/2023г., III г. о., Определение № 372 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. №
23
3285/2023г., IV г. о., и т.н./.
Практиката на ВКС остава константна и след постановяването на Определение от
29.07.2024 г., по дело С-435/2023 СЕС, като се приема, че не са налице основания,
положените часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143,
поради което иск на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен /Решение № 282 от 9.05.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 866/2023 г., III г. о., ГК; Решение № 525 от 13.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2023 г.,
IV г. о., ГК; Решение № 234 от 28.04.2025г. на ВКС по гр. д. № 2142/2024 г., III г. о., ГК.
Понастоящем не са настъпили нови основания, които да делегират правомощия на
съдилищата да не се съобразяват с практиката на ВКС и с постановеното Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
В този смисъл, считам че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
поради което следва да бъде отменено и следва да се отхвърли предявения иск.
МЛ. СЪДИЯ
24