Решение по дело №1141/2021 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 221
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 20 юни 2022 г.)
Съдия: Калинка Костадинова Иванова
Дело: 20211210201141
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Благоевград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Калинка К. Иванова
при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска
като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно
наказателно дело № 20211210201141 по описа за 2021 година
Делото е образувано с жалба от Б. СТР. П. с ЕГН ********** и В. Д. П., и
двамата с адрес гр. **, подадена чрез техния процесуален представител
адвокат Д.С., АК - Б., със служебен адрес: гр. Б., ул. „****, срещу наказателно
постановление № 1 от 09.07.2021г., издадено от Кмета на Община Симитли, с
което на жалбоподателите е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. за
нарушение по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ.
Искането е за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно заради нарушения на правилата за образуване и водене на
административнонаказателно производство, довели до ограничаване на
правото на защита. В съдебното производство В.П. се явява лично и с
представител, а Б.П. е редовно уведомен и не се явява, представлява се от
процесуален представител, общ за двамата жалбоподатели, който поддържа
жалбата и сочи доказателства в нейна подкрепа. За наказващия орган се явява
процесуален представител - юрисконсулт на община Симитли, която изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
От представените на съда писмени и гласни доказателства се установява, че
1
Б** и В** П.и са съпрузи и живеят в гр. С*** в къща на ул. "****. В
администрацията на кметството в гр. Симитли е получена жалба от
26.04.2021г., в която Л** и К А твърдели, че в УПИ III сн. № 68 по плана на
гр. Симитли има извършени незаконни строителства от Б и В П.и и е
поискана проверка по случая. В отговор на жалбата на 14.05.2021г. кмета на
Община Симитли издал заповед № 184 и разпоредил извършване на проверка
за установяване на твърдени в жалбата обстоятелства за незаконно
строителство в имот на ул. "Стара планина" № 14 в гр. Симитли. С писмо изх.
№ 93-0037/18.05.2021г. на 20.05.2021г. В.П. и Б.П. са уведомени за това, че на
21.05.2021г. в имота им ще бъде извършена проверка и е необходимо да
осигурят достъп. На 21.05.2021 г. около 10:00 часа комисия от служители на
Община Симитли - инж. В.М., П Д и И.Г. отишли на ул. „Стара планина“ №
14 пред дома на П.и за да извършат проверка относно незаконно
строителство, но не могли да извършат проверката, защото имотът бил
ограден с масивна ограда и масивни железни порти, бил заключен, П.и не се
явили и комисията не била допусната до имота за да извърши проверката.
Поради това е преценено, че П.и са нарушили разпоредбата на чл. 194, ал. 1
от Закона за устройство на територията и на място от инж. М., в присъствие
на другите двама членове на комисията бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № 1/21.05.2021г. При съставянето на акта Б.П. и
В.П. не са присъствали и не са били уведомени, че ще бъде съставен акт.
Актът е връчен на 07.07.2021г. на В.П., а на Б.П. не е връчен. Н предвидения
в закона 3 дневен срок В.П. възразила писмено срещу съставения акт, като
посочила, че е била обективно препятствана да присъства на проверката и да
осигури достъп до имота си, защото е била на лечение извън града, а съпругът
й Б.П. не е бил в страната. Възражението е преценено като неоснователно и
въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 1 от 09.07.2021г.
от Кмета на Община Симитли, с което на Б. СТР. П. и на В. Д. П. е наложена
обща глоба в размер на 1000.00 лв. за нарушение по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ, на
основание чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ за това, че на 21.05.2021 г. около 10:00
часа в гр. Симитли, УПИ III, пл. № 1232, кв. 68 по плана на град Симитли, с
административен адрес: ул. „Стара планина“ № 14, Б. СТР. П. И В. Д. П. не са
изпълнили разпореждане на Кмета на Община Симитли, разпоредено със
Заповед № 184/14.05.2021 г. - да присъстват на проверка в посочения имот
относно незаконно строителство и с неявяването си са предотвратили
2
извършването на проверка в имота от комисията от Община Б., тъй като на
комисията не е осигурен достъп до имота. Наказателното постановление е
връчено на 30.07.2021г. на В.П., не е връчено на Б.П.. Наказателното
постановление е обжалвано с жалба от двамата, подадена чрез техния
процесуален представител пред РС Б. а 05.08.2021г. - спазен е процесуалния
срок от 7 дни за обжалване на наказателното постановление и правилата за
местната подсъдност на РС Б.. В съдебно заседание свидетелите на
наказващия орган потвърждават установените на 21.05.2021г. обстоятелства
на нарушението и процедурата по съставяне и връчване на акта. На съда са
представени писмени доказателства - Административен съд Б., ведно с
Констативен акт № 1 от 16.10.2019 година – 2 бр. разписка от 30.07.2021
година, възражение от 09.07.2021 година, амбулаторен лист, АУАН № 1 от
21.05.2021 година, Констативен акт № 4 от 07.07.2021 година, възражение от
15.07.2021 година, Констативен акт № 3 от 07.07.2021 година, Писмо от
25.06.2021 година, известие за доставяне – 3 бр, писмо от 03.06.2021 година,
известие 3 броя, Договор за покупко-продажба на недвижим имот частна
общинска собственост от 29.06.2016 година, справка от Главна дирекция
Гранична полиция за пътуване на Б. СТР. П. и др.
Установените по делото факти дават основание на съда да прецени, че
жалбата е допустима и по съществото си е основателна, като съдът счита, че
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът посочва, че в административнонаказателното производство
отговорността за извършеното нарушение е лично и се носи от всеки от
нарушителите. В този случай наказващия орган е преценил, че от двамата
нарушители Б.П. и В.П. е допуснато едно нарушение по чл. 194, ал.1 от
Закона за устройство на територията, който задължава собствениците на
недвижими имоти да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на
разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни,
контролни и други работи във връзка с устройството на територията, въз
основа на заповед на кмета на общината, а в определените от закона случаи -
със заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол.
Това задължение се отнася към всеки от собствениците и всеки от тях
допуска нарушение на чл. 194, ал.1 от ЗУТ ако не осигури свободен достъп до
имота си за извършване посочените от закона работи във връзка с
3
устройството на територията. Това означава, че Б.П. и В.П., като собственици
на имот с административен адрес гр. Симитли, ул. "Стара планина" № 14 са
имали задължението да осигурят достъп до имота си на 21.05.2021г. и ако не
са го осигурили, то всеки от тях е допуснал нарушение. Поради това е
неправилно да се счита, че е извършено едно нарушение от двамата
собственици на имота, както е възприето от наказващия орган.
На следващо място на основание чл. 232, ал.5, т.3 от ЗУТ на Б.П. и на В.П. е
наложено едно общо наказание от 1000 лв. глоба за допуснатото нарушение
на чл. 194, ал.1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 232, ал.5, т.3 от ЗУТ предвижда,
че се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено
по-тежко наказание, лице, което не осигури достъп, не представи
необходимите документи, данни, легитимация и писмени справки на
контролните органи по закона. Разпоредбата предвижда наказание за всяко
лице, което не е осигурило достъп на контролни органи за извършване на
проверка по реда на закона. Не е допустимо, както в случая е възприето, две
лица на носят обща отговорност, като им бъде наложено общо наказание
глоба. Този подход противоречи и на принципите на
административнонаказателното производство, които предвиждат лична
отговорност на лицата за извършените от тях административни нарушения и
не позволяват налагане на общо наказание на повече лице - например на
съучастниците в едно деяния, тъй като всяко лице следва да носи отделна
отговорност.
В административнонаказателното производство не е изяснено по какъв начин
Б.П. и В.П. са извършили нарушение на чл. 194, ал.1 от ЗУТ - дали са
съучастници в извършеното деяние или то е извършено при условията на
независимо съизвършителство и всеки от тях самостоятелно е осъществил
състав на санкционираното нарушение, като в административнонаказателната
преписка не са изложени мотиви в тази насока.
На следващо място съдът установява съществено нарушаване на правото на
защита на Б.П., който е лишен от възможността на присъства по време на
насрочената за 21.05.2021г. проверка в имота - той е уведомен за това на
20.05.2021г. и тъй като се е намирал извън страната не е можел да се яви и да
осигури достъп до имота на назначената от кмета комисия. Той не е
уведомен, че срещу него е образувано административнонаказателно
4
производство, не му е дадена възможност да участва в него, не са му връчени
акт и наказателно постановление, като по този начин съществено е
ограничена възможността му да се защитава срещу обвинението за
извършено административно нарушение.
Обобщавайки, съдът преценява, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Съдът преценява основателно
искането на жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски в размер
на 300 лв., платени на договорния защитник, съгласно представен на съда
договор за правна за правна защита и съдействие. Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид това, съдът
намира, че в полза на жалбоподателите следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът намира, че платеното
възнаграждение съответства на изискванията на Закон за адвокатурата и
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като е уговорено и платено минимално възнаграждение.
Предвид това и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1 от 09.07.2021г., издадено от Кмета
на Община Симитли, с което е наложена глоба в размер на 1000.00 лв. за
нарушение по чл. 194, ал. 1 от ЗУТ и на основание чл. 232, ал. 5, т. 3 от ЗУТ
на Б. СТР. П. с ЕГН ********** и В. Д. П., и двамата с адрес гр. Симитли,
община Симитли, ул. „Стара планина“ № 14.
ОСЪЖДА Община Симитли да плати общо на Б. СТР. П. и В. Д. П. сумата от
300.00 лв. за направените по делото съдебни разноски за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Б. в
14 дневен срок от съобщаване на страните.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6