Р Е Ш Е Н И Е №12
гр. ВРАЦА, 22.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
закрито заседание на 22.01.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`18 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива на основание чл. 437, ал. 1 и във вр. с чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК .
Образувано е по жалба от С. Н.Й., подадена чрез адв. Св. Г. от Врачанска адв. колегия, длъжник по изпълнително дело № 318/16 г. по описа на ЧСИ Г.Б., с рег. № 722 по регистъра на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - гр. Враца. Атакува се отказ на ЧСИ Б., обективиран в резолюция от 19.12.18 г., с която ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор върху банкова сметка ***. По този начин принудителното изпълнение е насочено върху имущество (парични средства), което длъжникът смята за несеквестируемо. Жалбоподателката-длъжник твърди, че наличните по банковата ѝ сметка в АД "Юробанк България" – клон гр. Враца парични средства, именно: - 37 лв. за м. януари 2018 г. и по 40 лв. съответно за месеците февруари, март, април и май 2018 г., върху които е бил наложен запор от ЧСИ, представляват социални помощи преведени от Д "ДП" "Сердика" гр. София. Жалбоподателката намира, че върху социалните помощи изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по ГПК, тъй като те имат характер на несеквестируеми вземания на длъжника по силата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК. При изложените оплаквания, жалбоподателката моли за отмяна не незаконосъобразния отказ на ЧСИ Б. да бъде вдигнат наложения запор нейната банкова сметка, ***.12.18 г.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят ООД "Вива кредит" чрез "Агенция за контрол на просрочени задължения" с ЕИК ********** със седалище гр. София представя писмено възражение, в което мотивира становище за неоснователност на жалбата. Взискателят претендира на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв.
ЧСИ Г. Б., в писмените си мотиви по обжалваните действия, намира жалбата за неоснователна. Позовава се на събраните по изпълнителното дело доказателства за това, че събраната сума не е еднократно обезщетение за месеца, през който е събрана, а е натрупвана през периода м. януари 2018 г. до м. май 2018 година. Счита, че след като не са били изтеглени през месеца на получаването им, средствата са добили характера на спестявания и съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК подлежат на принудително изпълнение.
Окръжен съд гр. Враца, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство по изп.дело № 318/16 г. по описа на ЧСИ Г. Б. е образувано по молба на взискателя ООД "Вива Кредит" гр. София. Ведно с молбата е представен изпълнителен лист от 04.12.2015 година, издаден на основание заповед за изпълнение издадена на осн. чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 66997/2015 година по описа на РС-гр. София. Видно от съдържанието на ИЛ, длъжницата С.Н.Й. е осъдена да заплати на кредитора-взискател „Вива Кредит“ ООД сумата 10 000 лева – главница; сумата 6 106.87 лева – просрочена лихва върху главницата, сумата от 11 740 лв. представляваща неустойка и сумата 1 256.94 лв. разноски по делото. След връчване покана за доброволно изпълнение на длъжника Й. и след предприето проучване имуществото й, съдебният изпълнител е установил, че тя има разкрита на нейно име банкова сметка *** "Юробанк България", клан гр. Враца. По искане на взискателя върху паричните средства по банковата сметка на наложен е наложен запор – на 07.03.2016 година /запорно съобщение на стр. 71/. По делото е приложена молба на длъжника Й. вх. № 12266/17.12.18 г. и извлечение от процесната й банкова сметка *** "Юробанк България", от които е видно, че парични средства в посочения по-горе размер от 37 лв. плюс четири вноски по 40 лв., общо в размер на 197 лв. са постъпили в сметката от преводи за период м. януари 2018 г. до м. май 2108 г., като сумите са с характер на социални помощи, с наредител Дирекция „Социално подпомагане" Сердика, гр. София.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата от длъжника в изпълнителното производство С.Й. е допустима, като подадена в срок, по отношение на акт на ЧСИ попадащ в изчерпателното изброяване по чл. 435 от ГПК, конкретно правото на жалба произтича от разпоредбата на чл. 435 ал. 2 т. 2 ГПК, съгласно която длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Жалбоподателката се позовава на основание за несеквестируемост по чл. 444 т. 8 ГПК във връзка с КСО. Според последната законова уредба въведена с чл. 446а, ал. 1 от ГПК /ДВ бр. 86/17 г., върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на КСО, не могат да се налагат запори по ГПК, респ. върху тях не може да се насочва принудителното изпълнение, ако са постъпили по сметката на длъжника не по-рано от един месец преди налагане на запора. Това правило се отнася само за сумите по обезщетения и помощи, постъпили за съответния месец. Когато не бъдат изтеглени от получателя през месеца, за който се отнасят сумите променят характера си и следва да се третират като спестявания. По този начин те стават спестявания и несеквестируемостта отпада. Институтът на несеквестируемостта представлява специална закрила на длъжника, целта на която е да му бъдат осигурени минимално необходими средства за живот. Именно по тази причина несеквестируеми вземания са и превежданите му обезщетения и помощи по реда на КСО и ЗСПД. Идеята на закона (чл. 446 ал. 1 ГПК) е, че след като длъжникът може да си позволи да не изтегля, а да спестява получените на това основание средства, то очевидно минималните му нужди са покрити по друг начин и няма пречка върху спестените суми, натрупани по банковите му сметки, да бъде насочено принудителното изпълнение.
Но в конкретния случай сумата общо от 197 лв., с характер на социално плащане, е постъпила по сметката на длъжника Й. в АД "Юробанк България" в периода от м. януари до м. май 2018 г., когато сметката вече е била запорирана, както се посочи по-горе запора е наложен на 07.03.16 г., виж запорно съобщение на стр. 71. При това положение, според окръжен съд не е налице хипотезата на чл.446а, ал. 1 от ГПК. Към момента на постъпване на сумата 197 лв., сметката на длъжника вече е била запорирана, при което за него е било невъзможно да изтегли сумата. Ето защо, с оглед на изложеното по-горе, не следва да се приема, че тази сума е придобила характер на спестяване и е загубила характера си на несеквестируемо вземане.
По тези съображения съдът приема, че действията на ЧСИ Б., изразяващи се в насочване изпълнението върху сумата 197 лева и събирането й от сметката на длъжника Й. в банка „Юробанк България“ АД, въз основа на запор от 07.03.16 година, са незаконосъобразни, а жалбата на длъжника е основателна. Ето защо, атакуваното разпореждане на ЧСИ Б. обективирано в резолюция от 19.12.18 г. по изп. дело № 318/16 г. следва да бъде отменено, като изп. дело се върне на ЧСИ Б. с УКАЗАНИЯ да ВДИГНЕ наложения запор върху банкова сметка *** С.Й. в АД "Юробанк България" гр. София, клон гр. Враца общо за сумата 197 лв. представляваща социални плащания постъпили в периода от м. януари до м. май 2018 г., а именно: 37 лв. постъпили на 16.01.18 г., 40 лв. постъпили на 16.02.18 г., 40 лв. постъпили на 15.03.18 г., 40 лв. постъпили на 16.04.18 г. и 40 лв. постъпили на 16.05.18 г.
При изхода от спора се дължат съдебни разноски на жалбоподателя, но такива не са поискани и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ Б., рег. № 722 и р-н на действие окръжен съд гр. Враца, постановено по негово изп. дело № 318/16 г., обективирано в резолюция от 19.12.18 г., с която ЧСИ е отказал да вдигне наложения запор върху банкова сметка *** С.Н.Й. в АД "Юробанк България" гр. София, клон гр. Враца, общо за сумата 197 лв. представляваща социални плащания и
УКАЗВА на ЧСИ Б. да вдигне наложения запор върху сметката на длъжника С.Й. в АД "Юробанк България" гр. София, клон гр. Враца по изп. дело № 318/16 г. общо за сумата 197 лв. представляваща социални плащания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на страните са сведение.
Председател ........ Членове 1 ....... 2..........