Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260915
гр.Бургас, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ти наказателен състав, в публично
заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
при участието на
секретаря Мария Милева, като разгледа НАХД № 28 по описа на БРС за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
Ц.В.Д. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 20-0346-000216/15.09.2020
г., издадено от Началник Група, РУ-С. към ОДМВР-гр. Бургас, с което за
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание същата разпоредба, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, но не посочват конкретни основания за това.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, макар и редовно призован.
Представител
на АНО също не се явява, като в съпроводителното писмо, с което е изпратена
преписката до съда, е взето становище за неоснователност на жалбата и се моли
атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, прави се и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като липсват
доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателя. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол,
намира за установено следното:
На
21.08.2020 г., около 01.17 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „Линколн
Навигатор” с рег. № ******** в гр.С., по ул. „Р.”, до стадион А., в посока ул.”В.П.”.
По същото време св. Г.И. и В.Х. изпълнявали служебните си задължения като
полицейски органи в района, когато забелязали лекия автомобил и решили да му
извършат проверка. Св.И. подал сигнал и водачът спрял. Полицейският служител
установил самоличността на водача в лицето на жалбоподателя Д.. В хода на
проверката двамата полицейски служители забелязали, че Д. бил притеснен и че
очите му били зачервени. Задали му контролни въпроси дали е употребявал
наркотични вещества или алкохол, но макар да отрекъл, при покана да бъде
тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, той отказал.
При
това положение на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0067753,
в който изрично било посочено, че лицето може да се яви във ФСМП-С. до 30
минути от връчване на талона, ако желае да даде кръвна проба. Въпреки връчения
талон Д. не се явил в болничното заведение и не дал проба (л.7 гръб).
За
горните обстоятелства В.Х. съставила на водача АУАН с бл. № 455959, в който
било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества с техническо средство, както и че му е връчен талон за медицинско
изследване с № 0067753 за явяване в ФСМП-С.. Актосъставителят квалифицирал
горното като нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители, спрели водача за
проверка, след което бил предявен на водача за запознаване и подпис.
Жалбоподателят подписал акта без възражения и получил препис от него, което
също било отразено с подписа му.
В
законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Въз
основа на АУАН на 15.09.2020 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Административнонаказващият орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание същата норма, наложил на
Д. административно наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева, както и „Лишаване
от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, в която посока са и
показанията на св. И.. Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на
този свидетел, поради което цени изложеното от него.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
В
конкретния случай съдът счита, че АУАН е съставен от компетентно (териториално
и материално) лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен
орган, които към дата 21.08.2020 г. са били оправомощени да съставят АУАН и да издават
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени
са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
По
същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско
изследване, се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина” за срок от две години и „Глоба” от 2000
лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде
законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа
алтернативни способи и отказ на който и да е било от тях, при липсата на
отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое
от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или
доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва
да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото
нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай от показанията на
св. И. и от приложения по делото талон за медицинско изследване се установява,
че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на наркотични вещества, както и въпреки че му е
бил издаден талон за медицинско изследване – той не е дал проба. Съдът намира,
че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да
разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива
признаците на вмененото му нарушение, поради което и
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.
Наложеното
на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не
може да се обсъжда въпроса за намаляване му.
В
заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не
е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичния случай и се отличават помежду си по „наличието на очевидност,
несъмненост на маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното
деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид
всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
Така
мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 20-0346-000216/15.09.2020 г., издадено от Началник Група, РУ-С. към ОДМВР-гр.
Бургас, с което за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание същата
разпоредба, на Ц.В.Д. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24
месеца
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС