Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 16.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд - Харманли, в публично съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
АВРАМОВА СМИТ
при участието на секретаря Е. Р., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 213 по описа на РС – Харманли за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против наказателно постановление
№ 20-0271-000681 от 14.05.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което
на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, като е издадено в
противоречие с материалния закон и административнонаказателните правила.
Изтъква се, че жалбоподателката не е извършила вмененото й административно
нарушение. Поддържа се, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати множество процесуални нарушения, като АУАН не е съставен съобразно
изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Изложени са съображения, че не ставало ясно с
какво жалбоподателката е създала опасност за движението и кои са останалите
участници в движението. По наведените в жалбата доводи се иска отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателката К.Г.Д., се представлява от адв. В.А., който поддържа
подадената жалба и излага подробни съображения за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира следното от фактическа страна:
На 14.04.2020 г. около 13:52 часа на
паркинга на Културния център в гр. Харманли жалбоподателката К.Г.Д. управлявала
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № ***.
Жалбоподателката предприела извършване на маневра за влизане на паркомясто
между други паркирани превозни средства, при което спряла, а след това
потеглила напред и се блъснала в парапет, поддържащата го основа и плочки,
собственост на Община Харманли, с което причинила материални щети. За
настъпилото произшествие Община Харманли изпратила писмо ведно със снимков
материал до РУ – Харманли, входирано на 21.04.2020 г. Въз основа на постъпилата
информация и снети от жалбоподателката обяснения свидетелят П.И.К., изпълняващ
длъжността „мл. автоконтрольор“ в РУ – Харманли, съставил Протокол за ПТП №
1748333 от 25.04.2020 г. В протокола били описани причините за настъпване на
произшествието и причинените материални щети, като бил подписан от участниците
– жалбоподателката К.Д. ***. На същата дата – 25.04.2020 г. и в присъствието на
свидетеля М.Н.А.,***, свидетелят К. съставил АУАН серия АА с бл. № 615481,
който бил връчен лично и подписан без възражения от жалбоподателката К.Д..
На 14.05.2020 г. било издадено
наказателно постановление № 20-0271-000681 от Началник Група към ОД на МВР –
Хасково, РУ - Харманли, с което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката К.Г.Д. за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП за
това, че предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението,
без да се съобразява с тях, ПТП, за което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й била наложена глоба в размер на 200 лв. На същия ден
срещу жалбоподателката било издадено и друго наказателно постановление №
20-0271-000682 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че не
спряла и не установила последиците от ПТП, за което на основание чл. 175, ал.
1, т. 5 от ЗДвП й била наложена глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява
от показанията на разпитаните свидетели П.И.К. и М.Н.А., които
са последователни и взаимно допълващи се относно обстоятелствата, свързани с
изпълнението на служебните им задължения. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели, които непротиворечиви и съответстващи
на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда фактически положение
се установяват и посредством събраните по делото писмени доказателства – писмо
с вх. № 271000-2053/21.04.2020 г. от Община Харманли до РУ – Харманли относно
унищожаване на общинско имущество ведно със снимков материал, Протокол за ПТП №
1748333 от 25.04.2020 г., АУАН серия АА с бл. № 615481 от 25.04.2020 г., НП №
20-0271-000682 от 25.04.2020 г.
При така установеното от фактическа страната,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и накърняващи правото на
защита на жалбоподателя по следните съображения:
На първо място, при съставянето на АУАН не са
спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването
на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той
се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В случая актът е съставен на 25.04.2020 г. в присъствието
само на един свидетел - М.Н.А., за който изрично е отбелязано, че е такъв по
съставяне на акта. При това положение съдът намира, че съставянето на акта в
присъствието само на един свидетел съставлява нарушение на правилото на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на
него наказателно постановление.
На следващо място, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката е ангажирана на основание чл. 179, ал. 2, вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, без посочване на конкретната хипотеза, към която
се отнася извършеното нарушение. В чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидено, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване
на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Според чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена
непосредствена опасност за движението, се наказва с глоба в размер на 150 лв. От
съдържанието на обжалваното НП не става ясно кое от посочените в цитираната
разпоредба различни предложения наказващият орган е приел за нарушено. Неконкретизирането
в достатъчна степен на приложимата санкционна разпоредба съставлява нарушение
на императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и също води до
незаконосъобразност на НП.
По съществото на
настоящия спор съдът намира, че е налице недоказаност на вмененото на
жалбоподателката нарушение. В приетата за нарушена разпоредба на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП е въведено задължение за водача на МПС преди извършване на каквато и да
била маневра /с примерно изброяване на различни видове маневри/ да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да се съобрази с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В обжалваното наказателно постановление е
посочено, че предприемайки маневра – влизане между ППС на паркомясто,
жалбоподателката е създала опасност за участниците в движението, без да се
съобразява с тях. От доказателствата по делото се установява, че при
извършената маневра са причинени щети на общинско имущество. Не се доказва обаче
по този начин да е била създадена опасност за движението, още повече, че
другите участници в движението са били паркирани, а не движещи се автомобили. Причиненото
произшествие с материални щети не е достатъчно да се приеме наличие и на
непосредствена опасност по смисъла на приложената санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП /Решение от 14.01.2019 г. по
к. адм. н. д. № 1055/2018 г. на Административен съд – Хасково/. Тежестта
за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предмета на нарушението принадлежи на
административнонаказващия орган, който следва да проведе пълно доказване по
спорните факти, което в настоящия случай не е направено. Недоказаността
на нарушението е самостоятелно основание за отпадане на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде
отменено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
20-0271-000681 от 14.05.2020 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР - Хасково, РУ – Харманли, с което
на жалба от К.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 179, ал. 2,
вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: