РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито
заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Съдия Вергиния
Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 20017 по описа за 2014 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявения от К.И.Б.
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу В.К.Я..
Ищецът твърди, че е водил гражданско
дело срещу ответницата. По същото като свидетел е била разпитана неговата
съпруга Т.Б.. След заседанието ответницата подала в прокуратурата жалба срещу
съпругата на ищеца за лъжесвидетелстване. По образуваната срещу Т.Б. преписка
са били призовани и разпитани както ищеца, така и съпругата му. Посочва, че
това му е причинило много негативни преживявания, тъй като е бил и упрекван отБ.за
образуваното срещу нея производство. Отделно от това счита, че жалбата срещу
съпругата му е била средство за ответницата да го уплаши и накара да прекрати
воденото срещу нея гражданско дело. Претендира ответницата да му заплати
обезщетение за причинените от противоправното й поведение неимуществени вреди в
размер на 51 000лв.
Ответницата В.К.Я. оспорва иска по основание и по размер.
Сочи, че е упражнила своите конституционни права и обществени задължения да
сезира компетентните органи. Посочва, че по време на производството по гр.дело,
водено от ищеца срещу нея, е останала с
впечатление, че свидетелката целенасочено и без проявено колебание е твърдяла
неща, които не са верни. Счита, че не може да носи отговорност за вреди на
ищеца, причинени от вътрешните му отношения с Т.Б.. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните,
установи следното от фактическа страна:
През 2010г. ищецът е бил предявил иск
срещу ответницата с правно основание чл.45 от ЗЗД за това, че при изпълнение на
служебните си задължения като призовкар не му е връчвала призовки и съобщения
по надлежния ред. По образуваното гр.д.№ 51444/2010г. на СРС, І ГО, 46 с-в като
свидетел е била разпитана Т.Б., бивша съпруга на ищеца. В постановеното по
делото решение СРС не е кредитирал показанията наБ.като противоречиви и
несъответстващи на останалия доказателствен материал. Решението е постановено
на 16.06.2012г. и е влязло в сила на 21.04.2017г.
През 2012г. /не е установена точната
дата/ ответницата Я. е сезирала СРП с жалба срещу Т.Б. за извършено престъпление
по чл.290 от НК – лъжесвидетелстване пред СРС по гр.д.№ 51444/2010г. на СРС в
с.з. проведено на 28.02.2012г. Образувана е била проверка, в хода на която са
снети обяснения от В.Я., Т.Б. и К.Б.. С постановление от 11.04.2013г. по
преписка вх.№ 38647/12г. на 4 РУ СДВР , пр.пр. № 29916/12г. на СРП
прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство и е прекратила производството поради липса на
умисъл за лъжесвидетелстване.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде основателен предявения иск по
чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже противоправно деяние, извършено от
ответника, настъпили вреди за ищеца, причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредите.
Ищецът твърди, че ответницата
неправомерно и противоправно е подала жалба за лъжесвидетелстване срещу
съпругата му Т.Б., което се отразило на отношенията им и семейния живот, като
освен това ищецът счита, че ответницата е целяла да го сплаши , за да оттегли
предявения срещу нея иск.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът не установи ответницата да е имала противоправно поведение
спрямо ищеца. Обръщането й към надлежен орган и излагане на факти и
обстоятелства, които са й известни, не представлява злоупотреба с право, нито е
противоправно поведение. В решение №1347/18.12.2008г. по гр.д.№ 5006/17г., ІІ г.о.,
ВКС разглеждайки подобен случай като настоящия , е посочил: „Във всяка правова
държава са предвидени законови разпоредби, даващи възможност за защита пред съд
на накърнени граждански права. В Конституцията на Република България това са
текстовете на чл.56, чл.117, ал.1 и чл.120, както и съответни разпоредби в
гражданския, административния и наказателнопроцесуалния закон. Когато едно лице
прецени, че са накърнени негови права, то може свободно да се обърне към съда с
искане за защитата им, без да носи други последствия при неоснователност на
претенцията, освен тази за разноските по делото, направени от другата страна в
съдебния процес. Когато едно частно лице предяви неоснователен иск пред съд,
или подаде неоснователна тъжба, то не носи отговорност по чл.45 от ЗЗД за
причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни страдания. Това
е така, тъй като искането за защита на накърнени права представлява една
правомерна дейност, която е конституционно гарантирана, а отговорността за причинени
вреди по чл.45 от ЗЗД се поражда само при виновно противоправно поведение на
причинителя на вредата.“ В същото решение е пояснено кога е налице виновно
противоправно поведение – ако органът е сезиран с тъжба/жалба при ясното
съзнание на тъжителя/жалбоподателя че липсва основание за наказателна
отговорност, като това по същността си съставлява злоупотреба с право. Жалбоподателят е добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени /така решение №
758/11.02.2011г. по гр.д.№ 1243/2009г. на ВКС, ІVг.о./. В това решение е
посочено също, че злоупотребата с право , или т.н. противоправно поведение е
налице, когато жалбата не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени
и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалбата, за да навреди другиму или за да
накърни друг обществен интерес.
По делото липсват доказателства
ответницата да е сезирала прокуратурата , за да навреди на ищеца. Това са
негови разбирания или усещания, които не намират подкрепа в доказателствата по
делото. Ответницата е имала право да се обърне с жалба към прокуратурата с
искане да бъде извършена проверка за лъжесвидетелстване след като е изслушала
показанията на съпругата на ищеца в с.з. по гр.д.№ 51444/2010г. на СРС. Още
повече че тези показания са доказателствено средство по водено срещу нея дело.
Искането за защита от държавните органи на накърнени права е правомерна дейност
и дори и в резултат на същата да са причинени вреди, то отговорност не се носи,
дори и при неоснователност на твърденията, стига да не е налице злоупотреба с
право.
При
липса на установено противоправно поведение у ответницата, съдът няма да
изследва останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-
вредата и причинно-следствената връзка между вредата и противоправното деяние.
Искът е неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.И.Б., ЕГН **********
срещу В.К.Я., ЕГН ********** с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 51 000лв., търпени в резултат на подаване на жалба пред СРП,
въз основа на която е образувана преписка вх.№ 38647/12г. на 4 РУ СДВР, пр.пр.№
29916/12г. на СРП.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: