Решение по дело №202/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „В. – В. С., гр. К., против разпореждане от 11.11.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 1697/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е уважена молба за незабавно изпълнение на заповед № 872/11.11.2013 г. В жалбата се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като претендираното вземане е за периодични платежи, поради което погасителната давност /според жалбоподателя – тригодишна съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД/ по отношение на вземането за последния месец от заявения период /в края на 2009 г./ е изтекла повече от година преди подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК. По тези съображения жалбоподателят счита, че няма писмени доказателства по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, които да обосноват задължения на „В. – В. С., гр. К., в посочените в разпореждането размери. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като незаконосъобразно и необосновано.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от другата страна – Община Л..

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, от лице, имащо интерес от обжалването, а също така е спазено и допълнителното изискване за допустимост, установено в чл. 419, ал. 2 ГПК – същата да е подадена заедно с възражение срещу заповедта за изпълнение. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна и следва бъде оставена без уважение по следните съображения:

Кърджалийският районен съд е бил сезиран от О. Л. със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу от „В. – В. С., гр. К., за следните суми: главница в размер на 4 347,00 лв., обезщетение за ползване на имот за периода м. октомври 2004 – м. декември 2009 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението /28.10.20213 г./ до окончателното погасяване на вземането, както и разноски за производството. В заявлението е посочено, че вземането по главницата произтича от сключен през 2003 г. договор, с който заявителят отдал под наем на длъжника „В. – В. С., гр. К., общински незастроен недвижим имот, находящ се в с. М., в кв, представляващ УПИ – градина, с площ от 60,00 кв.м. за срок от една година, след изтичането на който наемателят продължил да използва имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя и поради това дължал обезщетение за ползването по чл. 236 от ЗЗД.

На 11.11.2013 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу „В. – В. С., гр. К., за горепосочените суми, като с обжалваното разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение, е постановено незабавно изпълнение на същата и издаване на изпълнителен лист на основание чл. 418 от ГПК.

Съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В този смисъл съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по чл. 417 от ГПК, поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън от него, освен касаещите изискуемостта на вземането (по аргумент от чл. 418, ал. 3 от ГПК). Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че процесното извлечение от счетоводни книги представлява редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява неудовлетворено изискуемо и ликвидно вземане на заявителя за посочената в него сума и срещу посочения длъжник. По делото няма данни за погасяване на претендираното от заявителя вземане. При тези обстоятелства молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде уважена.

По изложените съображения настоящият състав приема, че Кърджалийският районен съд законосъобразно е допуснал незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист срещу жалбоподателя, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 3985/26.05.2014 г., подадена от „В. – В. С., с ЕИК, против заповед № 872/11.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1697/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.