Р Е Ш Е Н И Е
13.07.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на осемнадесети юни |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 586 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-001372 от 28.03.2019г. на **„ПП“
към О.н.М. с което на Н.И.Г.-**с ЕГН ********** *** на осн. чл. 177, ал.1, т.4,пр.1
от ЗДвП наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева
за това, че на 15.03.2019г. в 16:** с
посока на движение към с. Ясен управлявала МПС - лек автомобил „**“ с рег. № **/чужда
собственост/, което било спряно от движение на 25.01.2019г. - нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала
жалбоподателката, която е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 19-0938-001372 от 28.03.2019г. на
**„ПП“ към О.н.М. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа
релевираните в жалбата оплаквания. Твърди, че към датата на извършване на
твърдяното нарушение не е знаела че автомобилът е спрян от движение и не би
могла да знае за това, тъй като не е имало неплатени глоби по отношение на
процесния автомобил.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.03.2019г. в 16:**, актосъставителят И.В.Д. и свидетелят В.К.Л. спрели за проверка управлявания от
жалбоподателката **лек автомобил „**“ с рег. № **/чужда собственост/, като след
извършена справка в информационната система констатирали, че моторното превозно
средство е спряно от движение на 25.01.2019 година.
За установеното нарушение на основание чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП срещу жалбоподателката бил съставен АУАН №
200764 от 15.03.2019 година против Н.И.Г.-**с ЕГН **********, а въз основа на
същия на 28.03.2019 година било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на
актосъставителя И.В.Д. и свидетеля В.К.Л.,
чиито показания съдът приема с доверие като логични, последователни и
обективни. Същите кореспондират изцяло с приобщените към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 200764/15.03.2019
г., писмо рег. № 316р-16825/28.05.2019 г. ведно с наказателно постановление №
19-0938-001372/28.03.2019 г., заверено копие от заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., справка за нарушител/водач.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи категоричен
и обснован извод, че жалбоподателката Н.И.Г.-**Е АВТОР НА НАРУШЕНИЕТО, за което
е санкционирана с обжалваното наказателно постановление.
В Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства,
в Глава Седма - Временно спиране от движение и пускане в движение на
моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, е разписана
процедурата, по която се спират временно от движение превозните средства.
Съгласно чл. 40 ал.1 т.1 от Наредбата, превозните средства се спират от
движение временно при условията и по реда на чл. 171, т. 2 ЗДП, а съгласно ал.
2 от същата разпоредба, за временно спрените автомобили се изземва част втора
на свидетелството за регистрация и се поставя "Знак спрян от
движение".
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДП принудителните административни мерки по чл.
171, т. 2 от ЗДП - временно спиране от движение на пътно превозно средство, се
налагат с мотивирана заповед. Съгласно чл. 40, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата в
първия работен ден след установяване на нарушението/издаване на ЗППАМ по чл.
171, т. 2 ЗДП в отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по
регистрация на ПС се изпраща екземпляр от заповедта за прилагане на ПАМ, ведно
с иззетата част втора на свидетелството за регистрация на ПС, а отдел/сектор
"Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР, където е регистрирано превозното
средство, спира от движение превозното средство за срока, посочен в ЗППАМ, чрез
отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС – КАТ).
Всичко това сочи, че за спирането на автомобила от движение, жалбоподателят
следва да е уведомен по надлежния ред. По делото липсват данни да е била
връчена ЗППАМ за спиране на автомобила.
В Наказателното постановление дори не е посочено на какво основание е спрян
от движение автомобила, което представлява съществено процесуално нарушение. Осъществяването
на твърдяното нарушение предполага законосъобразно провеждане на процедурата
разписана в Наредбата която изисква - надлежно уведомяване на собственика на
автомобила, чрез връчена ЗППАМ за спирането му и всичко това да бъде описано в
наказателното постановление.
С оглед изложеното, съдът намира, че вмененото административно
нарушение на жалбоподателката не е съставомерно от субективна страна, доколкото
липсва каквото и да е доказателство, че тя към посочената дата е съзнавала, че
управлява спряно от движение МПС. В този смисъл са и обясненията на
жалбоподателката, дадени в съдебно заседание на 18.06.2020 година, които съдът
намира за убедителни и логични, тъй като не се опровергават от останалия събран
в хода на проведеното административно-наказателно производство доказателствен
материал. Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието, обявено
за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
Освен това, в наказателното постановление нарушението следва да бъде
описано в пълнота и да се съдържат всички факти свързани с нарушението.
Недопустимо е допълнително да се установява кога и на какво основание е спрян
автомобила.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното, съдът
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 19-0938-001372 от 28.03.2019г. на **„ПП“ към О.н.М.
с което на Н.И.Г.-**с ЕГН ********** *** на осн. чл. 177, ал.1, т.4,пр.1 от ЗДвП наложено административно наказание – глоба в размер на 200,00 /двеста/
лева за това, че на 15.03.2019г. в 16:**
с посока на движение към с. Ясен управлявала МПС - лек автомобил „**“ с рег. № **/чужда
собственост/, което било спряно от движение на 25.01.2019г. - нарушение по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: