№ 70099
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110125294 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 131593/11.05.2023 г., с
която ищцата М. Р. Т. срещу А. Г. К. и А. Р. Т..
Ищцата твърди, че на 15.05.2015г. сключила с ответника А. Г. К. договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт, съгласно който му
продала недвижим имот с идентификатор № ------ (ап. № 15, находящ се в гр.С--).
Твърди се, че преди това предстояло заминаване за САЩ, съпроводено с финансови
трудности, поради което двамата ответници (А. Г. К. и А. Р. Т.) посъветвали ищцата да
направят фиктивна продажба на имота, като първо първият ответник (А. К.) придобие
имота, след което около година след приключване на обучението ще го върне обратно
на ищцата. По договореност между страните (ищцата и А. К.) сделката била фиктивна
и нямало да има реално плащане, а било измислено фиктивното плащане да се
разсрочи на няколко вноски и била учредена ипотека. Били дадени 5000лв. на купувача
да извърши плащането, след което брат (А. Т.) като неин пълномощник изтеглил
пари от банката и ги давал на ръка отново на фиктивния купувач (А. К.), за да може с
тези пари отново да прави следващата вноска. Обучението продължило по-дълго и през
това време А. К. прехвърлил пак фиктивно имота на А. Т., който да го пази и когато
ищцата реши да се върне да върне имота пак на нейно име. Твърди се, че на
11.06.2020г. А. К. прехвърлил имота на А. Т. чрез продажба на недвижим имот
обективирана в н.а. И по тази сделка се твърди, че нямало реално плащане, но било
записано, че А. Т. му платил пари по предварителен договор, сключен между тях от
12.06.2015г., т.е. един месец след като била извършена първата фиктивна продажба.
Твърди се, че тримата извършили сделките с ясно съзнание, че са фиктивни и че
апартаментът бил на ищцата.
Ищцата твърди, че преди 3-4 месеца искала от брат си да му върне апартамента,
но последният отказал с твърдението, че нямало къде да живее. Твърди, че с действията
на ответниците – ищцата била въведена в заблуждение относно последиците.
1
Формулиран е петитум, съгласно който се иска осъждане на втория ответник (А.
Т.) да „освободи“ жилището и да предаде владението му, така и да бъде осъден да
заплати 1500лв. обезщетение на месец, за времето през което е живеел в апартамента –
от 15.05.2015г. до „окончателното му освобождаване“, ведно със законната лихва.
Претендира се и законна лихва върху размера на обезщетението от 15.05.2015г. до
11.05.2023г. (без да е посочен размер).
Под условията на евентуалност се иска признаване за установено по отношение
на ищцата и ответниците, че договорите за продажба (от 15.05.2015г. и от 11.06.2020г.)
са нищожно поради привидност, вкл. се иска и „отмяна на нотариалните актове“.
Видно от приложените към исковата молба: Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 15.05.2015г., както и този от 11.06.2020г. – продажната цена е
50000лв.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е нередовна.
Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитумите, както и са
нередовно формулирани петитуми.
Първо, по отношение на иска за „освобождаване“ на жилището ищцата следва
да заяви дали предявява ревандикационен иск, в която връзка формулира надлежен
петитум за иска по чл.108 ЗС.
По отношение на искането за присъждане на обезщетение - следва да се посочи
конкретен период за който се иска (например от 15.05.2015г. до 11.05.2023г.),
съответно общ размер (например 144000лв.), вкл. заяви дали предявява осъдителен иск
за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД, в която връзка формулира надлежен
петитум за иска по чл.59 ЗЗД
Ищцата следва да формулира надлежен петитум за иска за мораторна лихва
(размер и период).
Ищцата следва да уточни искането си за „отмяна на нотариалните актове“,
съобразявайки, че такъв иск няма, искането за отмяна на нотариални актове касае
такива по обстоятелствена проверка и са последица от уважаване на искове срещу
ответници, в полза на които има издадени констативни нотариални актове, съответно
съдът отменя такива актове по чл.537, ал.2 ГПК, какъвто не е настоящият случай.
Доколкото сделка не може едновременно да е нищожна и да подлежи на
унищожение. Каквато и поредност или съотношение да е посочил ищецът, съдът е
длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока, а ако намери, че сделката е валидна, да премине към разглеждане основанията
за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока (в който смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана например в Решение № 60204 / 25.11.2021 г., Трето
г.о. на ВКС). Ако се твърди привидност на сделки, сключени между ищцата и
2
ответниците по отношение на първата сделка, следва да изложи в обстоятелствената
част – двамата ответници заедно с ищцата ли са договаряли за придаване на
привидност на първата продажба, какви са били уговорките между страните и в какво
се състои привидността – дали трите лица въобще не са искали настъпване на правните
последици или са целели други правни последици. Ищцата следва да заяви дали иска
нарочно произнасяне (т.е. предявява ли самостоятелни искове по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД,
като съответно формулира надлежен петитум за всяка сделка поотделно) или
предявява само ревандикационен иск, а се иска в мотивите разкриване на привидността
с оглед основателността на ревандикационния иск. Същото се отнася и по отношение
на евентуалния иск за унищожаемост на сделките (т.е. предявява ли самостоятелни
искове по чл.29 ЗЗД, като съответно формулира надлежен петитум за всяка сделка
поотделно), така и в обстоятелствената част изложи твърдения за целия фактическият
състав по чл.29 ЗЗД ( 1)сключена сделка; 2) едната страна е в заблуждение; 3)
заблуждението е предизвикано умишлено от другата страна или от трети лица; 4)
сделката е сключена поради заблуждението) съответно формулира надлежен петитум
за всяка сделка поотделно.
Отделно от това, по делото не е внесена д.т. по предявените искове (които към
настоящия момент съдът не може да прецени какви са, доколкото ищцата следва първо
да заяви дали предявява само ревандикационен иск или съединява ревандикационния
иск с искове за нищожност, под евентуалност за унищожаемост на сделките; така и са
налице нередовно осъдителни искове за обезщетение – доколкото не е посочена цена
на иска за присъждане на обезщетение, както и по иска за присъждане на законна
лихва). След отстраняване на нередовността – следа да се внесе в зависимост от вида и
броя искове държавна такса, която се определя според цената на исковете (по иск по
чл.108 ЗС – цената на иска се определя по чл.69, ал.1, т.2 ГПК от данъчната оценка; по
иск по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, както и по иск по чл.29 ЗЗД – цената на иска се определя
по чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК също от данъчната оценка; по иск по чл.59 ЗЗД и по
чл.86 ЗЗД – цената на иска се определя по чл.69, ал.1, т.1 ГПК – от размера на
търсената сума), като държавната такса се определя по чл.71, ал.1 ГПК (4% по
осъдителните искове за търсене на парична сума), съответно по чл.71, ал.2 ГПК (1% по
исковете с предмет вещни права върху недвижим имот).
Отделно от това, искът по чл.108 ЗС, вкл. по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД, както и по
иск по чл.29 ЗЗД с предмет вещни права, подлежат на вписване по чл. 114, б. „а“ ЗС,
като указания за вписване следва да бъдат дадени едва след сезиране съда с редовна
искова молба.
В тази връзка съдът намира, че следва на този етап да изиска от ищцата да
уточни исковете съобразно уточнението по-горе, посочи цена на исковете, вкл.
представи доказателства за данъчна оценка на имота (вкл. с оглед преценката за родова
3
подсъдност на исковете), след което съдът ще процедира към даване на последващи
указанията (при отстраняване на първите нередовности) за държавна такса и вписване
на исковата молба. Съдът следва да даде 4 пъти по-дълъг срок от законоустановения за
отстраняване на посочените нередовности, в който следва ищцата да организира
защитата си.
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх.№ 131593/11.05.2023 г.,
подадена от М. Р. Т..
УКАЗВА на ищцата в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок да приведе исковата си молба в
съответствие с дадените указания в мотивната част на настоящото разпореждане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение в полза на ищцата за снабдяване с
данъчна оценка от Данъчна служба „Средец“ на имота – апартамент № 15, находящ се
в гр.С--, вх.А, ет.3, идентификатор № ------
УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение на така дадените указания, исковата
молба ще бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Разпореждането не подлежи
на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4