Решение по дело №228/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 19
Дата: 4 февруари 2019 г.
Съдия: Ненка Кръстева Цветанкова
Дело: 20183600500228
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юли 2018 г.

Съдържание на акта

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

          № 19

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

град Шумен, 04.02.2019 г.

 

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на петнадесети януари, две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                                        Председател: Константин Моллов

 

                                                                                  Членове:1. Йордан Димов

 

                                                                                                2. Ненка Цветанкова

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанкова в. гр. д. № 228 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

 С Решение №144/08.05.2018 г., постановено по гр. д. № 392/2016 г. по описа на РС Велики Преслав съдът е отхвърлил предявения от М.Д.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес *** против А.Ш.А. ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на постановените с влязло в сила Решение по гр. д. №526/13 г. по описа на РС Велики Преслав мерки за упражняване на родителските права спрямо детето А.А.А.. с ЕГН **********, местоживеенето на детето, издръжката му и определения режим на лични отношения, поради настъпили промени в обстоятелствата, взети предвид при постановяване на влязлото в сила решение за прекратяване на брака.

Решението е обжалвано от майката на малолетното дете А.А.А.. като в жалбата се излага становище, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Не споделя извода на районния съд, че не е налице изменение на обстоятелствата, въз основа на които е постановено решението по бракоразводното дело и са определени мерките за упражняване родителските права. Счита, че са настъпили промени, които са подобрили начина на живот на ищцата като излага в тази насока съображения относно настоящото й местоживеене с детето в чужбина, получаваните доходи и възможностите за образование на детето, както и обстоятелството, че то посещава училище в Германия. Изразява несъгласие с мотивите на районния съд, с които е обосновал извод за неоснователност на претенцията. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде уважен предявеният иск за промяна на мерките за упражняване на родителски права, издръжката и определения режим на лични отношения между детето А.А.А.. и родителите предвид настъпила промяна в обстоятелствата.  

В открито съдебно заседание, проведено пред настоящата инстанция жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. П. от ШАК. Поддържа жалбата и не сочи доказателствени искания. 

  Въззиваемата страна А.Ш.А. в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозирал отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание не се явява лично, не изпраща процесуален представител.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК.

Предявена е искова молба от М.Д.Д. против А.Ш.А., в която ищцата, сочи че с влязло в сила решение бракът между страните бил прекратен като на бащата- ответник е предоставено упражняването на родителските права върху детето им А.А.А... Твърди, че от постановяване на решението е настъпило изменение в обстоятелствата, въз основа на които е предоставено упражняването на родителските права върху детето, определено е местоживеенето му, личните контакти с майката и издръжката. В тази насока излага доводи, че бащата в момента не работи, не получава доходи и живее при роднини в гр. Бургас, както и не полага грижи за отглеждането на детето. Детето било отглеждано в дома на бабата по бащина линия като там живеела и втората съпруга на ответника, която имала още две деца. Нейните деца не приемали А., поради което той се чувствал тревожен. Твърди, че детето било настанено от социалните служби в дом. Ищцата, от своя страна, устроила живота си в Дания, където е изградила дом и семейна среда за отглеждане на детето като в момента тя се грижи за него. Детето се чувства добре в дома на майката, привързано е към нея, записано е на училище и предвид условията, които е осигурила за отглеждането и възпитанието му, счита, че е в негов интерес родителските права да бъдат предоставени на нея. Моли да бъде определен режим на лични контакти на детето с бащата всяко първа и трета събота от месеца от 09:00 часа до 18:00 часа и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в минималния предвиден в закона размер, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяко просрочена вноска до настъпване на обстоятелствата за нейното изменение или прекратяване.  

Ответната страна е депозирала отговор, в който е взето отношение по претенциите на ищцата. Възразява срещу основателността на исковата претенция. Твърди, че получава доходи като към момента работи на трудов договор. Не оспорва обстоятелството, че детето е било временно настанено в дом, но твърди, че това се е случило преди да бъде припознато от него. Сочи, че майката не се е интересувала от детето, не е плащала дължимата издръжка, както и че той е дал съгласие майката да изведе детето от България само за лятната ваканция през лятото на 2016 г., но тя не го върнала повече. Моли претенцията на ищцата да бъде отхвърлена.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че не са налице посочените в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. обстоятелствата, които да налагат изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете А.. Анализирайки събраните по делото доказателства и с оглед интереса на детето, съдът е посочил, че не е настъпила промяна в обстоятелствата и в начина на живот на бащата, която да е неблагоприятна и да обуславя изменение на мерките за упражняване на родителските права. За формиране на своя извод районният съд е взел предвид, че поради липса на съдействие от страна на майката, не е извършена оценка на нейния родителски капацитет, както и не са представени доказателства за условията, при които се отглежда детето от нея. В мотивите си първоинстанционният съд е извършил преценка на обстоятелствата, че майката не изпълнява определения с влязлото в сила решение за развод режим на лични контакти с детето като го е отделила от бащата и често променя местоживеенето си извън пределите на страната. С оглед на това и съобразявайки най- добрия интерес на детето РС Велики Преслав е приел, че не е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.9 СК за изменение на мерките относно упражняването на родителските права върху малолетното дете А.А.А.., постановени с решение по гр.д.№526/2013 г. по описа на РС Велики Преслав и е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

Настоящият състав, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото в първата и въззивната инстанции доказателства, преценeни поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата и ответникът са родители на детето А.А.А.., ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Бургас.

Няма спор и от приложеното копие на Решение №155 от 17.06.2014 г. по гр. д. 526/2013 г. по описа на РС Велики Преслав, влязло в сила на 04.07.2014г., се установява, че бракът между родителите е прекратен, като родителските права спрямо детето са предоставени на бащата; определен е режим на лични контакти между майката и детето всяка трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; постановено е майката да плаща издръжка на малолетното си дете в размер на 100 лева месечно.

От удостоверение за завършена подготвителна група №36/30.05.2016 г. на ЦДГ „Славейче“ гр. Върбица се установява, че детето е завършило подготвителна група през учебната 2015/2016 г. в посочената детска градина в гр. Върбица.

От удостоверение № 592/27.09.2016 г. се установява, че детето е било записано в първи клас за учебната 2016/2017 г. в СУ „Св. Паисий Хилендарски“ гр. Върбица, но до тази дата- 27.09.2016 г. не е посещавал учебни занятия, тъй като бил освободен до 29.09.2016 г. по семейни причини по искане на бащата.

От трудов договор №37/14.09.2016 г. се констатира, че към тази дата бащата заема длъжност „общ работник“ в „Нида-2“ ЕООД, със седалище гр. Търговище, ул.“...“ №36 при уговорено трудово възнаграждение в размер на 420 лева месечно.

Приети по делото са писмени доказателства- удостоверения за раждане, от които се констатира, че ответникът е баща на още три деца, две от които към настоящия момент са непълнолетни- М.А.А., родена на ***г.; П.А.А.., роден на ***г. и М.А.А., родена на *** г.

Представен е социален доклад с изх. №2701-11-00-1384 от 30.11.2016 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ Велики Преслав, изготвен на база посещение в дома на бащата и проведен разговор с него. По данни на бащата, той е полагал грижи за детето от 2014 г. до момента, когато майката го е взела и детето е заминало с нея в чужбина. Жилището, в което е отглеждано детето, е собственост на майката на ответника. Къщата е едноетажна, състои се от две стаи, кухня, баня и тоалетна. В същия двор има и друго жилище, което се ползва от бабата по бащина линия и другите две деца на бащата от първото му съжителство- М. и М., които са настанени при нея по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето до навършването на пълнолетие. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с вещи за обичайно потребление, хигиенно- битовите условия са добри. Бащата живее с втората си съжителка, с която имат едно дете и то се отглежда в неговото семейство. Бащата има изградена емоционална връзка с детето и по негови данни майката ограничава контактите му с детето.  В заключителната му част е посочено, че за периода, през който детето А. е отглеждано от бащата в рамките на около две години, за него са полагани адекватни грижи и нуждите му според възрастта и пола са задоволявани. Детето е имало личен лекар и имунизациите му са правени редовно, при нужда му е оказвана здравна помощ. Отглеждано е в много добри хигиенно- битови условия, посещавало е редовно предучилищна група в детската градина като през месец септември е записано в първи клас. Имало е изграден приятелски кръг сред връстниците си и изградена емоционална връзки и доверителни отношения с баща си и близките по бащина линия. С оглед на това е дадено становище, че бащата притежава необходимия родителски капацитет и е в състояние да задоволи потребностите на детето, както и да му гарантира сигурна и спокойна среда. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето се отглежда от майката в Дания.

Представено по делото е писмо с изх. №2501-11-00-0884 от 06.12.2016 г. от Дирекция „Социално подпомагане“- Омуртаг, в което се сочи, че при извършено посещение от социален работник на адреса на майката в гр. Омуртаг във връзка с изготвянето на социален доклад жилището е заключено и не е осъществен разговор с майката. В тази връзка е поискано съдействие от РУ МВР Омуртаг и от представената информация се установява, че на 19.05.2016 г. майката М.Н.Д.. и детето А.А.А.А. са напуснали територията на Република България през аерогара София.

От писмо с изх. № 6316/21.11.2016 г. от ТД на НАП Варна, офис Търговище е видно, че от 01.01.2015 г. до изготвянето на справката няма данни за осигуряване на ищцата.

С писмо с изх. № 12016/17.11.2016 г. от ТД на НАП Варна, офис Шумен е предоставена информация за осигурителен доход на бащата за периода от 01.01.2015 г. до 31.10.2016 г. видно, от която за месец септември 2016 г. има данни за осигурителен доход в размер на 231,00 лева, за осигурител е посочено „Нида-2“ ЕООД, със седалище гр. Търговище, ул.“...“ №36.

Свидетелката С.А.М., която поддържа приятелски отношения с майката, заявява, че докато детето е отглеждано от бащата, ищцата е купувала дрехи за него, които впоследствие ответникът давал на другите си деца. Към този момент ищцата се намирала в Дания, където живеела на квартира и е наела детегледачка и учителка за детето. Освен малолетното дете А., ищцата има още две деца- дъщери, които са омъжени и не живеят при нея. Ищцата споделяла пред нея, че изпращала пари на бащата за детето, но той не се грижел за него.

От разпита на свидетелката А.И., с която към този момент ответникът съжителствал, се установява, че от 2012 г., когато са се събрали с ответника, те са се грижили за малолетното дете А.. От съвместното си съжителство имат едно дете на име. Преди 2012 г. детето А. е отглеждано от бащата като било настанявано в приемно семейство за около 2-3 месеца, тъй като детето не е било припознато от ответника, но след припознаването детето А. е върнато на бащата. Сочи, че докато те са се грижили за детето, майката не го е взимала, само се е чувала с него по телефона, не е изпращала пари и дрехи за детето. С ответника живеят в къща с детето, което имат от съвместното си съжителство като в същия двор има друга къща, в която живее майката на ответника и другите деца, за които ответникът също се грижи. През месец май 2016 г. ищцата взела детето А. като обещала да го върне, но не го върнала. От тогава ответникът провел само един телефонен разговор с детето, в който то разказало, че си стои вкъщи, не ходи на детска градина. При преценка достоверността на показанията на свидетелката И. съдът взе предвид обстоятелството, че съжителства на семейна начала с ответника.

Обстоятелството, че детето е настанявано в приемно семейство преди да бъде припознато от ответника се установява от представеното пред настоящата инстанция писмо с изх. № ДП/Д-Н-ВП/75-001/15.10.2018 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ Велики Преслав. Доколкото това обстоятелство предхожда влизането в сила на решението по бракоразводното дело, то е неотносимо към предмета на настоящото производство.

Разпитан в качеството на свидетел е Б.Б., който заявява, че ответникът е отгледал детето А. като докато детето е било при бащата, майката не го е взимала. Сочи, че бащата добре се е грижел за детето. През май месец 2016 г. майката е взела детето за ваканцията в Дания като обещала да го върне. Във връзка с подготвяне на документите, необходими за пътуването на детето в чужбина, свидетелят Басриев ги закарал при нотариус.

Приети от първоинстанционния съд са писмени доказателства за извършени от ищцата парични преводи.

Приети като доказателства по делото са писмени доказателства- Договор за назначение от 07.11.2016 г. и Удостоверение за регистрация от 14.09.2015 г. , видно от които ищцата е била трудова ангажирана в Дания и е пребивавала там към този момент.

Страните са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.

 При изслушването на ищцата същата заявява, че в Дания детето има частен учител и учи датски и английски език. Живеят в жилище под наем като детето си има детска стая. Твърди, че с ответника са имали уговорка детето да се премести да живее с майката в чужбина, но впоследствие бащата се противопоставил на това. Твърди, че докато детето е било при бащата тя е искала да полага грижи за него, но ответникът й отказвал да се вижда с детето. Счита, че условията за живот при нея са по- добри.

Бащата излага становище, че детето при него ще бъде отглеждано при по- добри условия. Ищцата е сама в чужбина и работното й време не е съвместимо с нужните грижи, които следва да полага за детето. Сочи, че той полага грижи за четири деца, както и че работи в строителството. Твърди, че след три месеца ищцата е трябвало да върне детето от чужбина, тъй като през есента детето трябвало да започне да посещава училище.  

С протоколно определение от 07.12.2016 г., първоинстанционният съд е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд искането на ответника за връщане на детето в България на основание чл.22а от Закона за закрила на детето като в тази връзка е образувано гр. д. 16242/2016 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, пети брачен състав. С определение от 10.01.2017 г. производството по делото е прекратено.

Депозирано е заявление с вх. №2978/12.07.2018 т. от ответника, в което твърди, че детето се е преместило с майка си в Германия и отправя искане да бъде върнато в България. С Определение №329 от 20.07.2017 г. РС Велики Преслав е изпратил заявлението на Министерство на правосъдието като в постъпилия отговор е посочено, че в случая липсват основни изисквания, предвидени в Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за подаване на молба за връщане.

От представеното удостоверение за сключен граждански брак № **********, се установява, че на 06.10.2017г. ищцата е сключила граждански брак с А.Х.Христов.

Видно от приетите по делото писмени доказателства от първоинстанционния съд, ищцата заедно с настоящия й съпруг и детето са се преместили в Германия като са регистрирани на адрес гр. Херне 44629, Бисмаркщрасе 7, жилище № 2OG. Предоставена е информация за отпуснати обезщетения от Службата по заетостта в гр. Херне за периода от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г. в размер на общо 1351,16 евро месечно. 

Представен е трудов договор от 01.06.2017 г., от който се установява, че съжителят на ищцата А.Х.работи на длъжност „помощник при продажбите“ с работно време от 20 часа седмично и месечно възнаграждение в размер на 800 евро.

Видно от представеното удостоверение от начално училище в гр. Херне, ул.“... от 06.02.2018 г. детето А. посещава 1 ЕА клас като периодът на обучение следва да приключи на 31.07.2021 г.

Като доказателство пред настоящата инстанция е прието Допълнение към трудовия договор от 01.06.2017 г., от които се установява, че размерът на получаваното от съжителя на ищцата месечно трудово възнаграждение е увеличен на 1250 евро. 

В хода на въззивното производство са установени нови фактически обстоятелства, а именно от предоставените писма от Дирекция „Социално подпомагане“ Велики Преслав във връзка с изискан актуален социален доклад на бащата, се установява, че такъв не може да бъде предоставен, тъй като ответникът не е на територията на страната и по данни на неговата майка живее и работи в чужбина.

Във въззивната инстанция служебно е изискан социален доклад от Федерална Република Германия за установяване условията, при които детето живее с ищцата в Германия. В тази връзка приет от настоящата инстанция е социален доклад, изготвен след посещение на немските социалните служби в дома на ищцата в гр. Херне, при което са присъствали ищцата и детето А.. Пред социалния работник детето е заявило, че иска да живее с майка си и към момента не желае да има контакти с баща си. От доклада се установява, че детето посещава училище, което е близо до местоживеенето му и майката оказва необходимото съдействие на учителите. Детето обича да ходи на училище, но поради здравословни причини често се налага да отсъства от училище. Посочено е, че детето има добър приятел, с който обича да се среща през свободното си време. Ищцата и детето живеят в едно жилище заедно с настоящия й съпруг и неговата дъщеря като А. има детска стая и играчки. Ищцата и детето получават социални помощи, с които осигуряват издръжката си. Детето има, както приятели, така и други близки в Германия, с които поддържа контакти.     

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е от лице, имащо интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно и допустимо. В случая, доколкото съдът е сезиран с претенции, засягащи интереса на малолетно дете, тези принципни положения, свързани с ограниченията в дейността на въззивната инстанция, не следва да се прилагат, тъй като съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.     

Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, при изменение на обстоятелства, съдът по молба на единия от родителите, по искане на съответната Дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени поставените по- рано мерки относно родителските права и да определи нови, ако обстоятелствата, при които са определени се изменят като при разглеждане на предявената претенция по чл.59, ал.9 от СК, съдът следва да се ръководи от интереса на детето.

В Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г, Пленум на ВС, са дадени конкретни насоки за преценка относно предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето, както и са изброени обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на определените мерки относно упражняване на родителските права. Промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е налице в следните случаи: когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки; когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или когато мерките на практика са променени. Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на родителските, възпитателските или моралните качества на упражняващите мерките, със социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и битовите условия. Обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или подобряване на условията за живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето; повторно встъпване в брак на единия от двамата родители с трето лице. Като промени, засягащи мерките и тяхната ефективност са посочени невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките. Изменени обстоятелства са и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки - отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно; пречки на родителя, при когото е детето, за осъществяване на лични отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.

По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ. новите обстоятелства биха могли да имат различна проявна форма като следва да се обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на ефикасността на мерките, като висшият критерий за решението на съда е интересът на детето.

 

 

 

 

 

 

 

В случая в исковата молба като проява на изменение на обстоятелствата основно се сочи, че грижите за отглеждане и възпитание на детето А. вече са поети от майката като тя е устроила живота си в чужбина, едновременно с това условията за отглеждане на детето при бащата са се влошили. Майката изразява желание да се грижи за детето си като му подсигури по- добро бъдеще и развитие. От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че грижи за детето преимуществено са полагани от бащата, на когото са били предоставени и родителските права. Това е продължило до май месец 2016 г., когато майката е заминала с детето в чужбина като първоначално е била в Дания, а впоследствие е устроила живота с настоящия си съпруг в Германия. В периода, в който детето е било при бащата, за него са полагани адекватни грижи и е отглеждано в много добри хигиенно- битови условия, посещавало е редовно детска градина като през месец септември 2016 г. е било записано в първи клас. Не се установи през този период да са настъпили обстоятелства, които да са влошили условията за отглеждане на детето при бащата, респ. да опровергаят извода, че бащата притежава добър родителски капацитет за отглеждане на детето.

По отношение материално- битовите условия за отглеждане на детето, съдът следва да отбележи, че последният социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Велики Преслав е от 30.11.2016 г. В хода на въззивното производство са изискани актуални социални доклади относно обитаваното от ответника жилище. Предвид постъпилите от Дирекция „Социално подпомагане“ Велики Преслав писма пред настоящата инстанция се установи, че ответникът вече не живее в това жилище, а по данни на майка му, той е напуснал страната, живее и работи в чужбина. Не са представени доказателства относно точното му местоживеене, което препятства събирането на информация относно условията, при които би отглеждано детето при упражняване родителските права от бащата. Процесуалният представител на ищцата заявява в съдебно заседание, че ответникът живее в същия град в Германия и осъществява контакти с детето, но не са ангажирани доказателства в тази насока. В този смисъл липсват доказателства относно дохода, който ответникът получава към настоящия момент, респ. наличието на средства за отглеждането на детето, възможността да разчита на други лица за грижите на детето. От приетия пред въззивната инстанция доклад, изготвен след посещение на социалните служби в дома на ищцата в гр. Херне, се установява, че детето посещава училище, което се намира близо до жилището, в което живее с майката, настоящия й съпруг и неговата дъщеря. Детето разполага с детска стая и играчки. Ищцата и детето получават социални помощи, с които осигуряват издръжката си. Освен това, при отглеждането на детето си тя би получавала материална и морална подкрепа от настоящия си съпруг в Германия, за който се установява, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 1250 евро. Детето посещава училище, има приятели и близки в Германия, с които поддържа контакти, което обуславя извод за приобщаването му към създадената там семейна и социална среда. В този смисъл и отчитайки изразеното пред социалния работник от детето желание да живее при майка си, възрастта на детето, нуждата от майчина грижа, социалната среда, в която детето би живяло в бъдеще, жилищно- битовите условия и доколкото липсват доказателства, на базата на които да се извърши съпоставка по посочените критерии с условията, при които би живяло детето при бащата, то настоящият състав приема, че е настъпило изменение в обстоятелствата като основание за изменение на мерките относно упражняване на родителските права. От доказателствата по делото се установи, че след постановяване на решението по бракоразводното дело, майката е устроила живота си в Германия като предвид обективираното в доклада от немските социални служби, следва да се направи извод за наличието на трайна промяна, свързана с условията на живот при майката като обстоятелство, което би подобрило положението на детето при новото разрешение относно мерките за упражняване родителските права.

Въз основа на установеното в хода на въззивното производство обстоятелство, че бащата е напуснал пределите на страната, живее и работи в чужбина, предвид процесуалното му поведение пред настоящата инстанция и обстоятелството, че това състояние възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за живеене и отглеждане на детето при него към настоящия момент, то в такъв случай постановяване на решение бащата да упражнява родителските права не би охранило в достатъчна степен интереса на детето.

При съобразяване на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че на ищцата следва да се възложи упражняването на родителските права спрямо детето А.. Майката е демонстрирала пред съда желание и готовност да се грижи за детето, което изразява последователно в хода на цялото производство, а по изложените по- горе съображения относно заминаването на бащата в чужбина изводът на съда по отношение желанието на бащата в тази насока е разколебан. В действителност желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права не са задължителни за съда като техните становища, искания и поведение се обсъждат и преценяват в съвкупност с всички останали релевантни за спора обстоятелства. В тази връзка съдът освен гореизложеното относно установените битови и материални условия за живот при ищцата, социалното обкръжение на детето, възможността на майката да получава помощта от своя настоящ съпруг, заявеното пред социалния работник желание на детето да живее при майка си, съобрази и обстоятелството, че към настоящия момент грижи за детето се полагат от майката и то живее при нея в Германия в нарушение на постановените с бракоразводното решение мерки относно местоживеенето на детето и режима на лични контакти на ищцата с него. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е дал съгласието си детето да пътува с ищцата в чужбина. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля  Б.Б.. Макар и да не се установи категорично дали ищцата е заминала с детето при постигната между нея и ответника уговорка тя да отглежда детето в чужбина или с обещание да го върне след изтичането на определен срок, то безспорно в нарушение на определения с решението по бракоразводното дело режим на лични контакти, не е върнала детето след осъществяване на лични отношения от нея с детето. Съдът намира това обстоятелство за релевантно предвид посочените в Постановление № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г, Пленум на ВС критерии при преценка наличието на изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на определените мерки.

Причините, включително поведението на родителите, които са довели до промяна на обстоятелствата, имат важно, но не решаващо значение при преценката дали в конкретния случай изменението на обстоятелствата представлява основание за промяна на мерките по упражняването на родителските права и на лични контакти, тъй като при тази преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. В тази насока, според настоящия състав, решение, с което да се промени фактически установеното положение за съвместно съжителство на детето с майката, където то има изградени навици, посещава училище и живее в семейна среда, би било свързано с негативни емоционални изживявания за детето и не е в негов интерес. Въпреки причината за това грижите за детето вече да се полагат от майката, и доколкото към настоящия момент липсва яснота относно условията за живеене и отглеждане на детето при бащата след напускането му на страната, то към този момент в интерес на малолетното дете е родителските права спрямо него да се упражняват от майката.

Съвкупната преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото доказателства, включително установените във въззивната инстанция нови обстоятелства, които са от значение за спора, и които следва да бъдат съобразени при постановяване на въззивното решение, навеждат настоящия състав на извод, че е настъпило съществено изменение в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, което е засегнало ефективността на избраните мерки относно упражняване на родителските права спрямо детето на страните. Изменението на обстоятелствата е комплексно по своя характер като от една страна е свързано с обстоятелството, че бащата е напуснал страната, живее и работи в чужбина, а от друга страна грижите за детето към настоящия момент се полагат от майката като тя и детето живеят в Германия. Установена е промяна в обстоятелства, които да засягат положението на детето, в смисъла посочен по-горе. Съдът намира, че в изключителен интерес на детето е да бъде запазено установеното фактическо положение и родителските права спрямо него да бъдат предоставени на майката. Налице са такива промени в обстоятелствата, които с оглед висшата цел - благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на упражняване на родителските права и на лични контакти, постановен с бракоразводното решение.

В съответствие с промяната по отношение родителя, на който е предоставено да упражнява родителските права, следва да бъде отреден и режим на лични отношения между детето и другия родител. С оглед възрастта на детето, необходимостта от контакти с бащата, режимът на лични отношения следва да бъде значително разширен. Запазването и укрепването на отношенията на доверие и емоционална привързаност между този родител и детето следва да се подпомагат, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това положение и при отчитане на обстоятелството, че детето е в Германия при осъществяване на режима на лични отношения бащата ще има право да вижда и взема детето си всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване, като го връща на майката; за коледната ваканция- всяка четна година; за пролетната ваканция- всяка нечетна година; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

 Постановената промяна в мерките за родителски права е юридическият факт, който съставлява законна причина за прекратяване на присъдената издръжка, която е дължима от ищцата и поражда задължение за заплащане на такава за ответника. Съгласно чл. 143 СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете след 01.01.2019 г. е в размер на 140 лв. В конкретния случай за нуждите на детето, което е на осем години, при съобразяване на конкретните му потребности от храна, облекло, учебни пособия, липсата на изключителни нужди извън общоприетите, съдът намира, че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 300 лв. Предвид наличието на алиментни задължения на бащата към другите му две непълнолетни деца, съдът намира, че размерът на дължимата от ответника месечна издръжка за сина му А. следва да е в претендирания от ищцата минимален размер от 140 лв. Останалата част от общата издръжка на детето следва да се поеме от майката заедно с полаганите от нея фактически грижи по отглеждането и възпитанието му. Така определената издръжка се дължи от влизане в сила на настоящото решение, когато настъпва и основанието за изменението - промяната в упражняването на родителските права, независимо от момента на фактическото предаване на детето от единия родител на другия. /В този смисъл  ППВС № 5/16.11.1970 г.; ТР № 11/69 г., ОСГК на ВС;/. С оглед на това претенцията за заплащане на издръжка, считано от подаване на исковата молба се явява неоснователна.

Следва да се посочи, че определените с настоящото решение мерки относно родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с другия родител и издръжката могат да бъдат изменени при наличие промяна в обстоятелствата с траен характер, доколкото това да е в интерес на детето.

Като е достигнал до друг извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго съобразно изводите на въззивната инстанция.

 При този изход на делото претенцията на въззивната страна за разноски се явява основателна. Ответникът- сега въззиваем следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата- въззивница разноски общо в размер на 860 лева за двете инстанции- за първоинстанционното производство в размер на 840 лева, представляващи съдебно- деловодни разноски и адвокатско възнаграждение съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направени разноски, както и 20 лева съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, доколкото не са представени доказателства за извършено плащане като разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по делото държавна такса върху присъдената издръжка за детето в размер общо на 201, 60 лв.

Водим от изложеното, съдът

 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение №144/08.05.2018 г. постановено по гр. д. № 392/2016 г. по описа на РС Велики Преслав като вместо него постановява

 

ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК постановеното с Решение №155 от 17.06.2014 г. по гр. д. 526/2013 г. по описа на РС Велики Преслав в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете А.А.А.А. като

 

 ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А.А.А.А. с ЕГН ********** на майката М.Д.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, при която детето да живее.

 

 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А.А.А.. и бащата А.Ш.А. ЕГН **********, с адрес ***, както следва: бащата ще има право да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до 17:00 часа в неделя с преспиване, като го връща на майката; за коледната ваканция- всяка четна година; за пролетната ваканция- всяка нечетна година; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

 

 ОСЪЖДА А.Ш.А. ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А.А.А.. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител М.Д.Д. месечна издръжка в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от датата на влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката като ОТХВЪРЛЯ иска на М.Д.Д. за осъждане ответника А.Ш.А. да заплаща на детето А.А.А.. чрез нея като майка и законен представител месечна издръжка, считано от подаването на исковата молба на 28.07.2016 г.

 

 ОСЪЖДА А.Ш.А. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Велики Преслав държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 201, 60 лв. /двеста и един лева и шестдесет стотинки/

 

 ОСЪЖДА А.Ш.А. ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.Д. СУМАТА от общо 860 лв. /осемстотин и тридесет лева/ - сторените по делото разноски, от които 840 лева съдебно- деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за първа инстанция, както и 20 лева съдебно-деловодни разноски за въззвната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

          2.