№ 183278
гр. София, 12.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110172615 по описа за 2024 година
Съдът намира, че следва да откаже издаването заповед за изпълнение за
всички претендирани вземания по договора, освен за главницата и законна
лихва върху нея.
По отношение на допълнителните услуги ПАКЕТ КОМФОРТ
заповедният съд приема следното:
Дори да се приеме, че допълнителните услуги „комфорт“ предвиждат
реална полза за потребителя, то стойността на тази допълнителна услуга обаче
е непропорционално голяма спрямо облагата, която получава потребителят.
Кредитът е 500 лв., а допълнителната услуга оскъпява кредита с 292,32 лв., с
повече от 50 % от главницата. Уговорката за допълнителен пакет „комфорт“
противоречи и на добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.
При това положение заповедният съд намира, че е налице обосновано
предположение за неравноправността на съответните уговорки за
допълнителни услуги – те вероятно установяват съществено неравновесие
между правата на потребителя и тези на търговеца във вреда на потребителя,
което противоречи на добросъвестността.
Действително, по отношение на всички допълнителни услуги страните
са декларирали в двата договора, че са плод на индивидуални преговори, което
би могло да изключи вероятната им неравноправност с оглед на чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителите. Тук обаче става въпрос за извънсъдебно
признание на факти от страна на длъжника, което не обвързва заповедния съд,
а следва да бъде внимателно преценявано с оглед и на останалите писмено
документи, приложени към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. От съвкупната анализа на въпросните документи и
съобразявайки фактическата и икономическа неравнопоставеност на страните,
заповедният съд избира да не кредитира така направеното извънсъдебно
признание на факти. Ето защо е налице вероятна неравноправност на
уговорките за допълнителни услуги.
1
Заповедният съд приема допълнителните услуги „комфорт“ и тяхното
заплащане за задължително условие на търговеца за сключването на договора
за потребителски кредит. Икономическата неравнопоставеност на страните в
съчетание с обстоятелството, че тези допълнителни услуги са били
предвидени в самия договор за потребителски кредит и че изпълнението на
паричните задължения за стойността им е било разсрочено успоредно с
вноските по договора за потребителски кредит са достатъчни косвени
доказателства, че заповедният съд да дискредитира извънсъдебното
признание на факт от длъжника и да приеме, че съответните допълнителни
услуги са били задължително условие за сключването на договора за
потребителски кредит.
Ако разходите за тях бяха предвидени от страните при изчисляването на
годишния процент на разходите, той щеше да е в значително по-голям размер
от посочения в договора за потребителски кредит. Пропускът на страните да
посочат действителния размер на годишния процент на разходите в договора
за потребителски кредит обуславя недействителността му на основание чл.
22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При това положение потребителят дължи само чистата стойност на
кредита. Той не дължи възнаградителна лихва или други разходи по кредита
(чл. 23 ЗПК).
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.
Следва да се отхвърли съразмерно на отхвърлената част и разноски по
делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от А,0 и адрес: **********
срещу Х. Х. Т. с ЕГН: ********** и адрес: **********
за следните суми: сумата 60,64 лева (шестдесет лева и 64 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 01.10.2023 г. до 01.03.2024 г.,
сумата 74,40 лева (седемдесет и четири лева и 40 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 02.10.2023 г. до 04.12.2024 г., 292,32лева (двеста
деветдесет и два лева и 32 стотинки), представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за период от 01.10.2023 г. до
01.03.2024 г.,
както и съразмерно на отхвърлената част разноски, държавна такса и
юрк. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
2
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3