Решение по дело №344/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

 

^{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№ 389}

 

^{град Горна Оряховица, 11.11.2020 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

^{РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:}

 

^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ}

 

^{при секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …..............................…, разгледа докладваното от съдията Станчев АНД № 344 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

^{Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН}

 

^{ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А.Н.Р. е останал недоволен и обжалва наказателно постановление № 20-0268-000507/30.03.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от същия закон. Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва фактическите констатации на наказващия орган. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.}

^{ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р.И. *** поддържа жалбата. Посочва, че в снимковия материал са посочени само географски координати, от което не можело да се установи в кой точно участък от пътя е извършено нарушението. Камерата заснела два автомобила, поради което не било ясно на кой от двата автомобила е измерената с техническото средство скорост. Поддържа, че от събраните доказателства не е установено дали са спазени указанията за работа с техническото средство. От изображението във видеоклипа не можело да се установят индивидуализиращите белези на автомобила. Приспадането на 3% от стойността на измерената скорост не било регламентирано в закона и водело до незаконосъобразност на постановлението. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.}

^{РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.}

^{РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.}

^{СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{На 21.02.2020 г. в 17:29 часа на улица „О.” в град Л. с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. № *** бил заснет лек автомобил „Ф.Ф.” с рег. № ***, движещ се в момента на заснемането със скорост 120 км/ч, измерена и фиксирана с посочената мобилна система.}

^{След преглед на записите от техническото средство и въз основа на заснетата табела с регистрационния номер било установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят А.Н.Р..}

^{На 11.03.2020 г. свидетелят Г.Г.Г. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 511/11.03.2020 г. (бл. № 178416) за това, че на 21.02.2020 г. в 17:29 часа по улица „О.” в град Л. е управлявала посочения по-горе лек автомобил със скорост 120 км/ч при ограничение в населеното място от 50 км/ч, или с превишение на скоростта от 66 км/ч (изчислено след приспадане на толеранс от 3%), с което нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.}

^{На 30.03.2020 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения от Г. акт, началникът на сектор „Охранителна полиция” в Районно управление – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от същия закон.}

^{Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 22.04.2020 г. На 28.04.2020 г. жалбата на Р. против постановлението била заведена в Районно управление – Горна Оряховица.}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г.Г.Г., Т.Д.Д. и М.Й.М. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.}

^{Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:}

^{Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.}

^{Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.}

^{При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3 от заповедта на л. 14 – 15) преди изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 2.9 от цитираната заповед и удостоверението на л. 16) преди изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК преследвателна давност от три години, както и абсолютната преследвателна давност от четири години и половина, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, които по силата на чл. 11 от ЗАНН намират приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.).}

^{От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.02.4835, издадено от Българския институт по метрология (л. 12), се установява, че е одобрен типът на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 24.02.2010 до 24.02.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.}

^{От протокол за проверка № 1-7-19/29.03.2019 г. (л. 10 – 11) е видно, че използваната в конкретния случай мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с фабр. № *** е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.}

^{Предвид изложеното по-горе съдът приема, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.}

^{Обжалваното постановление е законосъобразно и по същество. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 21.02.2020 г. в 17:29 часа по улица „О.” в град Л. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.Ф.” с регистрационен номер *** със скорост 116 км/ч при въведено общо ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. По този начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на административното нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.}

^{Извършеното от наказващия орган редуциране на фактически измерената скорост от 120 км/ч с 3% до приетата за установена скорост от 116 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване с техническото средство. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право наказание да се налага само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. Поради това не може да се приеме довода на защитника, че редуцирането на измерената скорост с 3% е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление.}

^{Неоснователен е и доводът на защитника, че тъй като в снимковия материал са посочени само географски координати, не можело да се установи в кой точно участък от пътя е извършено нарушението. В разпечатаните кадри от видеоклипа, както и в самия видеоклип се виждат ясно разположените по протежение на заснетия път жилищни блокове и гаражи. Тези данни от изображенията потвърждават фактическата констатация в наказателното постановление, че нарушението е извършено на конкретно посочената улица в град Л.. От друга страна, посочването на точните GPS координати на мястото на нарушението с точност до четвъртия знак след десетичната запетая (л. 7) позволява да се определи с максимална точност участъкът от улица „О.“, на който е извършено нарушението. В случая обаче такава детайлизация на мястото на нарушението не е била необходима, тъй като според обстоятелствената част на обвинението жалбоподателят е нарушил не въведено с пътен знак ограничение на скоростта, а общото ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч, което е в сила във всеки участък от посочената улица съгласно правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.}

^{Противно на поддържаното от защитника, в изготвения видеоклип и в разпечатките на кадри от него се различават както марката и моделът на процесния автомобил, така и регистрационният му номер, като същите съвпадат с посочените в обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление.}

^{В хода на съдебното следствие не бяха установени допуснати нарушения на указанията за работа с техническото средство за измерване на скоростта. Поради това е неоснователно развитото от защитника предположение, че е възможно да е допуснато такова нарушение, което да е довело до неточно измерване на скоростта на заснетия автомобил.}

^{Видно от видеоклипа и от разпечатаните кадри от него техническото средство е заснело освен процесния лек автомобил „Ф.Ф.” с рег. № *** още две превозни средства – друг лек автомобил и товарен автомобил. От анализа на записа във видеоклипа и на разпечатките Т = -1.0 s и Т = 0s се установява по несъмнен начин, че заснетият товарен автомобил е в покой през цялото време от началото до края на видеоклипа. За втория заснет лек автомобил се установява по несъмнен начин, че се движи в противоположната посока на посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. От разпечатката на кадъра Т = 0s се установява, че в момента на фиксиране на скоростта процесният лек автомобил „Ф.Ф.” се приближава към техническото средство, а вторият заснет лек автомобил – се отдалечава от същото. Видно техническите данни, възпроизведени върху същия хартиен носител, в този момент радарният скоростомер е фиксирал скоростта на приближаващите превозни средства (съгласно символа на ред „Посока“), а не на отдалечаващите се. Следователно фиксираната скорост от 120 км/ч е скоростта на приближаващия лек автомобил „Ф.Ф.”, а не на другия заснет лек автомобил, който в този момент се отдалечава от камерата и радарния скоростомер.}

^{Предвид изложеното е неоснователен доводът на защитника, че заснемането на повече от едно превозно средство в процесния видеоклип не позволява да се установи по несъмнен начин, че измерената с техническото средство скорост е скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил.}

^{По горните съображения съдът приема, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.}

^{Наказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е квалифицирал управлението на автомобила в населеното място с приетото за установено превишение от 66 км/ч на максимално разрешената скорост като нарушение по 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателката абсолютно определеното в тази разпоредба административно наказание глоба в размер на 850 лв. (предвиден за превишение от 65,0 до 69,9 км/ч) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.}

^{Правилно е и решението на наказващия орган в конкретния случай да не се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 66 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, поради което случаят е маловажен.}

^{По изложените по-горе мотиви съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.}

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

^{ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0268-000507/30.03.2020 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция” в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на А.Н.Р., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание глоба в размер на 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 (три) месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от същия закон.}

^{Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.}

 

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….}