Р Е Ш Е Н И Е
№ 880
гр. Хасково, 23.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково,
в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Гергана Тенева
като разгледа докладваното от съдия Костова
административно дело №711/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във
връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано
е по жалба на „М. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Д., ул.***,
подадена чрез пълномощник адв. Д.З., против Решение №РТД –
3000-1225/23.06.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“
по Митническа декларация с МРН 20BG003010015025R9/11.04.2020г.
Счита се,
че решението е издадено в нарушение на изискванията за форма, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с
материалноправните разпоредби. Излагат се съображения в насока немотивираност
на същото и неправилно определена митническа стойност на внесените в България
стоки. Твърди се, че от административния орган е възприет неправилен метод за
определяне на тази стойност – сходни стоки, вместо договорена и реално
заплатена цена. При наличието на неоспорена фактура за закупуване на стоката,
както и на доказателства за извършено по нея плащане към чуждестранния
контрагент, изводите на митническите власти за недоказаност на декларираната
митническа стойност и за продължаващи съмнения, се явявал неоснователен.
Ползвайки метода на изчисляване на новата митническа стойност съгласно чл.74,
параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013г., административния орган
посочил като база за определяне на новата митническа стойност само номера на
митническа декларация 20BG003009055144R0/05.02.2020г., без да били записани
конкретни данни, като вид стока, цена, включително единична – на килограм,
държава на внасяне, доказани договорни отношения по сделката, условия на
доставка, какво се включено в митническата стойност и др. Така, в решението не
се съдържало база за сравняване на цената по посочената в акта декларация за
внос и подадената от дружеството, за да можело да се направи обоснована
преценка за правилността му. Не било възможно да се установи дали използваните
за сравнение стоки отговаряли на дефиницията за „сходни стоки“. Поради това,
решението се явяло немотивирано. На следващо място, неоснователно дружеството
било задължено да заплати лихва върху определения за доплащане ДДС. Сумата за
доплащане в размер на 4374.89 лева ДДС, била внесена от „М. Б.“ ЕООД в
определения срок, поради което лихва не следвало да се дължи. Освен това, в
разпоредителната част на решението липсвало произнасяне на административния
орган за това, че не приел декларираната митническа стойност, с посочване на
неприетия размер. Разпореждането да се коригира митническата декларация с
вписването на новите стойности, не представлявало произнасяне на органа в
горния смисъл, поради което на практика липсвало такова в решението. По
изложените съображения се претендира отмяна на атакувания административен акт.
Допълнителни
доводи в насока незаконосъобразност на обжалваното решение се излагат в съдебно
заседание и в писмени бележки. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
– Директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ към Агенция „Митници“, в
писмен вид и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Навеждат се подробни доводи в тази
насока. Оспорва се определеното в полза на вещото лице по делото
възнаграждение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на искания от дружеството жалбоподател
адвокатски хонорар.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
11.04.2020г. от дружеството жалбоподател „М. Б.“ ЕООД, чрез представител, е
била регистрирана митническа декларация (МД) MPH 20BG003010015025R9 (л.20), с
която е поставен под режим свободно обръщение с цел крайно потребление стока
внос от Турция, а именно: стока 1/1 (препарат против насекоми 400 мл.) 3261
кашона Х 24 бр. = 78 264 бр., с код по ТАРИК 38089190 90, общо нето тегло 22018
кг., с декларирана митническа стойност 34 475.64 лева, с начислен за вноса
ДДС (В00) 6 895.13 лева. Декларираният метод за определяне стойността на
стоката е „договорна стойност (чл.70 от Кодекса)“.
Във връзка
с декларацията, до „М. Б.“ ЕООД е било изпратено писмо рег.индекс
32-113803/15.04.2020г. (л.33) относно започване на допълнителна проверка от
страна на митническите органи. С писмото е било поискано предоставяне на
допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност – договор,
документи за извършено плащане към изпращача, фактури за продажба на стоките на
първо търговско ниво. Посочено е, че следва да бъде внесен депозит в размер на
4 374.79 лева, като са изброени съответните правни основания за това.
Установява
се, че на 21.04.2020г. посочената сума е била внесена по сметка на Митническо
бюро „Свиленград“ като депозит по митническата декларация (л.31), представляващ
разлика между дължимите държавни вземания, изчислени на база данните в
митническата декларация, и държавните вземания, изчислени при митническа
стойност, определена на основание чл.74, параграф 2 от Регламент (ЕС)
№952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия
кодекс на Съюза (по-нататък Регламент 952/2013г.).
Като
приложения към писмо вх. №32-121211/27.04.2020г. (л.35), от „М. Б.“ ЕООД са
били представени фактури за продажба, разпечатка от системата „Суифт“ и
информация.
Преди това,
началникът на МП „Свиленград“ при ТД „Тракийска“ е изпратил до началника на
отдел „Митническа дейност“, Служебна бележка рег.№32-206596/17.07.2020г.
(л.40), относно възникнали съмнения за занижена митническа стойност на
внасяната стока, като в тази връзка е поискано становище.
Такова
становище е било изготвено и издадено на 02.11.2020г. (л.41), като съгласно
същото митническата стойност за стоките, декларирани с МД 20BG003010015025R9,
следвало да бъде определена на основание чл.74, параграф 2, буква б) от
Регламент 952/2013, в размер на 0.72 лв./бр. на база МД
20BG003009055144R0/05.02.20220г., съответстваща на 2.25 лв./кг. при рисков праг
1.65 лв./кг.
До „М. Б.“
ЕООД е било изпратено писмо рег.№32-147463/09.05.2022г. (л.44) от началника на
МБ „Свиленград“, с което, в съответствие с нормата на чл.22, параграф 6 от
Регламент 952/2013, управителят на дружеството е бил уведомен за мотивите, на
които ще се основава предстоящото за издаване решение на митническия орган
относно митническа декларация с MPH 20BG003010015025R9/11.04.2020г., с което да
се определи нов размер на публичните държавни вземания за стока 1/1 - „препарат
против насекоми“. Това се налагало поради възникнали съмнения, че цената на
внасяната стока била значително по-ниска от средностатистическите стойности при
внос на същия вид стоки със същата държава на произход. Представените документи
не водили до отпадане възникналите съмнение за реалната стойност на стоката,
декларирана съгласно чл.70, параграф 1 от Регламент 952/2013. Приложена щяла да
бъде разпоредбата на чл.74, параграф 2, буква б) от Регламент №952/2013 –
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия или приблизително същия
момент, както стоките подлежащи на остойностяване. За целта е посочен установен
внос по МД 20BG003009055144R0/05.02.2020г., 20BG004301003014R6/06.04.2020г. и
20BG003009062279R7/25.03.2020г., съответно: инсектицид – аерозол на водна
основа „Bomtox“ 400 ml – 500 кашона х 24 бр./12000 бр., с митническа стойност, изчислена
на 0,72 лв./бр., съответстваща на 2,25 лв./кг.; препарати против насекоми
„Entox“ 400 ml – 69 696 бр., с митническа стойност, изчислена на 0,77 лв./бр.,
съответстваща на 2,53 лв./кг.; „препарати за унищожаване на пълзящи и летящи
насекоми (мухи, комари, хлебарки)/аерозол на водна основа, марка „Matatoks“ –
1400 кашона х 48 бр. = 67200 х 400 мл., с митническа стойност, изчислена на
1.08 лв./бр., съответстваща на 3.29 лв./кг. С писмото, на дружеството е била
указана възможност за изразяване на становище по посочените мотиви в
тридесетдневен срок от получаването му.
С
процесното Решение № РТД – 3000-1225/23.06.2022г. на директора на Териториална
дирекция „Митница Пловдив“, на основание чл.29 от Регламент 952/2013, във вр. с
чл.19, ал.7 от ЗМ, е определена митническа стойност на стока 1/1 по МД
20BG003010015025R9/11.04.2020г. в размер на 56 350.08 лева – на основание
член 74, параграф 2, буква б) от Регламент 952/2013г. Променени са данните по
МД 20BG003010015025R9/11.04.2020г. Определено е задължение за доплащане размер
на 4 374.89 лева, представляващо ДДС на основание член 77, параграф 1, буква
а), във вр. с член 85, параграф 1 от Регламент 952/2013 и чл.54 от ЗДДС, заедно
с дължима на основание чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихва върху главницата
за ДДС. Определено е посочената сума, представляваща депозит, да бъде
използвана за погасяване на публично държавно вземане в същия размер.
Решението е
било получено лично от пълномощник на дружеството жалбоподател на 28.06.2022г.
По искане
на пълномощника на оспорващото дружество по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице
Л.Ц.Й., който в изпълнение на поставените задачи дава мотивирано заключение.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
против оспорения акт е процесуално допустима, като подадена при спазване на
14-дневния срок за обжалване от датата, на която решението е получено от
дружеството жалбоподател и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за
която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като
прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Обжалваният
акт е издаден от директор на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ към
Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т. 1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Към
датата на издаване на обжалваното решение – 23.06.2022г., същият спада към
митническата администрация на Р. България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби. В чл.19, ал.1 от ЗМ изрично е предвидено, че
решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора
на Агенция „Митници“ или от директорите на териториални дирекции, а според ал.7
на същия член, решения, взети без предварително заявление, се издават от
директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено
друго.
С
оспореното решение се извършва промяна на обстоятелства в ЕАД във връзка с
последваща проверка, от което възникват задължения за дружеството жалбоподател
и се определя размера на възникнало данъчно задължение. Тъй като съгласно чл.56
от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите
органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за
митническото задължение, то актът е издаден от материално и териториално
компетентен административен орган.
Решението е
валидно, издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220 ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът е
обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни основания
за издаването му.
Като
фактическо основание административният орган е посочил, че на 11.04.2020г. в МБ
– Свиленград била регистрирана МД с MPH 0BG003010015025R9, с която била
поставена под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление стока
с произход Турция, както следва: стока 1/1, с описание в елемент от данни
/Б.Д./ 6/8 – „препарат против насекоми 400 мл., 3261 кашона Х 24 бр. – 78 264
бр.“ с код по ТАРИК 38089190 90, общо нетно тегло 22 018 кг, с декларирана
митническа стойност 34 475.64 лева, с декларатор и титуляр на режима „М.
Б.“ ЕООД. При митническото оформяне на МД били представени, описаните в Е.Д.
2/3 МД документи. От МБ – Свиленград била извършена проверка на митническата
декларация по реда на чл.188 от Регламент №952/2013г., в хода на която било
установено, че декларираната митническа стойност на стоката на основание чл.70,
параграф 1 от Регламент 952/2013 била значително по-ниска от
средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава
на произход. За сравнение били използвани определените в т.40 от §1 от
допълнителната разпоредба на ЗМ „справедливи цени“ – оценки на групи месечни
агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна
статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и
държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено четири
последователни години, които се предоставяли на разположение на държавите
членки на ЕС чрез системата „ТЕЗЕЙ“ /THESEUS/ на Съвместния изследователски
център на Европейската комисия (Joint ResearcH Centre). Съгласно данните в тази
система, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с код по КН 38089190 с
държава на произход Турция, била в размер на 3,29 лв./кг. Декларираната МС за
стоката по разглежданата МД била общо 34 475.64 лева. Предвид възникнало
съмнение относно това дали декларираната митническа стойност за стоката по МД
можело да бъде приета по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент 952/2013, били
предприети действия в съответствие с разпоредбите на член 140, параграф 1 и
член 45 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Във връзка с
последното били представени документи, като при прегледа им се установило, че
стоката била продадена с фактури №№ ********** и ********** от 17.04.2020г.,
като тази продадена стока не можело еднозначно да се идентифицира с тази по
фактура №АКВ2020000000016/07.04.2020г., представена с МД с MPH
20BG003010015025R9. Освен това, посочените 2 бр. фактури се отнасяли за 720 бр.
препарата, докато количеството, допуснато за свободно обращение с МД МРН
20BG003010015025R9/11.04.2020г. било 78 264 бр. Така, член 70, параграф 1 Регламент
952/2013 не можело да се приложи в случая, а следвало да се определи нова
митническа стойност на стоката. Разпоредбата на член 70, параграф 1, бука а) от
Регламент 952/2013, също била неприложима, тъй като при направената справка в
митническата информационна система не били намерени данни за внос на „идентични
стоки“. Данни били открити за внос на сходни стоки, поради което при определяне
на митническата стойност на стоката по визираната декларация, приложение
намирал текстът на член 70, параграф 1, бука б) от Регламент 952/2013.
Съдът
приема, че във връзка с определената митническата стойност на стоката е
необходимо да се има предвид следното:
В Дял II,
Глава 3 от приложимия Регламент 952/2013, озаглавена „Стойност на стоките за
митнически цели“, член 69 е предвидено, че митническата стойност на стоките във
връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки,
установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до
търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74.
В член 70
от Регламент 952/2013 е регламентиран метод за определяне на митническата
стойност въз основа на договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че
„базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Изрично в параграф 3, букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са
изпълнени кумулативно, за да се прилага договорната стойност.
В член 74
от Регламент 952/2013 са посочени вторични методи за определяне на митническата
стойност. Съгласно параграф 1, когато митническата стойност на стоките не може
да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от
тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Правила
относно стойността на стоките за митнически цели са уредени и в Дял II, Глава 3
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015
година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (по-нататък Регламент за изпълнение 2015/2447).
В член 140
„Неприемане на декларираните договорни стойности“ от Регламент за изпълнение
2015/2447 са определени подробни правила за прилагането на член 70, параграф 1
от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член 140, „когато митническите органи имат
основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена
или подлежаща на плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те
могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация“. Според
параграф 2, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат,
че стойността на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1
от Кодекса.
В
процесното решение, за да мотивира съмнение, че декларираната от дружеството
жалбоподател договорна стойност на стоката представлява общата платена сума,
митническият орган се е позовал на Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 година
по дело C‑291/15. Цитираното решение е постановено по преюдициално
запитване, отнасящо се до тълкуването на член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
на Комисията от 2 юли 1993г. за определяне на разпоредби за прилагане на
Регламент (ЕИО) №2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността. Според диспозитива на същото, член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93
трябва да се тълкува в смисъл, че допуска практика на митническите органи,
съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на
договорната стойност на сходни стоки – метод, който фигурира в член 30 от
Регламент (ЕИО) №2913/92, изменен с Регламент (ЕО) №82/97 на Европейския
парламент и на Съвета от 19 декември 1996г., когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение
автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков превод,
представени като доказателство за действително платената цена за внесените
стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл на
митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване на
точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Доколкото
член 181а от Регламент (ЕИО) №2454/93 е сходен по своето съдържание с член 140
от Регламент за изпълнение 2015/2447, то така направеното тълкуване е приложимо
и в настоящата хипотеза, при която за митническите органи е допустимо да
сравняват средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни
стоки и да мотивират основателните си съмнения дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена сума, макар да не поставят под съмнение
автентичността на представената като доказателство за заплащането ѝ
фактура, както е в процесния случай.
Съгласно
определението, дадено в член 1, параграф 2, точка 14 от Регламент за изпълнение
2015/2447, „сходни стоки“ означава – в рамките на определянето на митническата
стойност – стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
Според
постоянната съдебна практика на СЕС, цитирана в Решение от 15 юли 2010г. по
дело С-354/09 Gaston Schul BV срещу Staatssecretaris van Financiën и
Решение от 19 март 2009г. по дело C‑256/07 Mitsui & Co. Deutschland,
правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от Регламент 952/2013, всяко
лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности
или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и
в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол.
На това
принципно положение е основана и процедурата по член 140, параграф 1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на
декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата
от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да
е съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението
за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по член 140 от
Регламент за изпълнение 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция,
произтича от общото правило на член 22, параграф 7 от Регламент 952/2013,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. В тежест на митническия орган е да обоснове на първо място
„основателността“ на своите съмнения, неприемането на декларираните договорни
стойности на внасяните стоки и решението си по член 140 от Регламент за
изпълнение 2015/2447 – че стойността на стоките не може да се определи по реда
на член 70, параграф 1 от Кодекса, поради което я определя по вторичните методи
на член 74 от Регламент 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение
2015/2447.
В случая
административният орган е посочил в решението си, че справедливата цена при
внос в ЕС за стоки с код по КН 38089190 90 с държава на произход Турция, била в
размер на 3,29 лв./кг. Предвид възникнало съмнение относно това дали
декларираната митническа стойност за стоката по МД може да бъде приета по реда
на чл.70, параграф 1 от Регламент 952/2013, и предприети действия в
съответствие с разпоредбите на чл.140, параграф 1 и чл.45 от Регламент за
изпълнение 2015/2447, били представени документи, като при прегледа им се
установило, че стоката била продадена с фактури №№ ********** и ********** от
17.04.2020г. Стоката от тези фактури не можело еднозначно да се идентифицира с
тази по фактура №АКВ2020000000016/07.04.2020г., представена с МД с MPH
20BG003010015025R9. Освен това, посочените 2 бр. фактури се отнасяли за 720 бр.
препарата, докато количеството, допуснато за свободно обращение с МД с МРН
20BG003010015025R9/11.04.2020г. било 78 264 бр.
Предвид
всички доказателства по делото, съдът не споделя така формираните от
административния орган мотиви.
В приетото
по делото заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло като компетентно и безпристрастно дадено, е направен извод, че
цената на процесната стока по фактура №АКВ2020000000016 от 07.04.2020г.,
приложена към митническата декларация (л.24, 155), е била платена от страна на
дружеството жалбоподател, като плащането било направено към издателя на
фактурата „Аква козметик“, Турция. Сумата по фактурата била платена изцяло, а
документи за извършеното плащане били налице. В тези документи било отразено
основание за плащане – фактура №АКВ2020000000016/07.04.2020г. Плащането било
осчетоводено в дружеството жалбоподател. Налице било съответствие между
платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на
същите в процесната митническа декларация с MRN
№20BG003010015025R9/11.04.2020г. Анализът на данните показвал, че цената, по
която били продадени по-голямата част от внесените стоки, съответствала на
цената, платена за стоките по фактура № АКВ2020000000016 от 07.04.2020г.
Заключението
по ССчЕ опровергава като неоснователно съмнението на митническите органи и дава
основание да се приеме, че декларираната стойност на стоките представлява
тяхната действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение
в митническата територия на Съюза. Предвид установеното от вещото лице и
направените от него констатации, не следва да се счита, че извършеното плащане
на стоката по приложената към МД фактура, реализирано преди доставката на
стоката, няма пряко отношение към реалната – договорна стойност на процесната
стока.
За да бъде определена митническата стойност
на основание член 74, параграф 2 буква б) от Регламент 952/2013г. – като
„договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение
в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване“, административният
орган следва да установи и изложи данни относно договорната стойност на стоки,
които са „сходни стоки“ по смисъла на чл.1, параграф 2, точка 14 от Регламент
за изпълнение 2015/2447, както и да съобрази разпоредбите на член 141 от същия
регламент. Съгласно последния, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба
на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките,
чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съобразно параграф 2, прави се корекция, за да се вземат предвид значителните
разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или
сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. В
параграф 5 е посочено, че договорна стойност за стоки, произведени от различно
лице, следва да се взема предвид, само когато не може да се установи договорна
стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е
произвело стоките, чиято стойност се определя.
В обжалваното решение са посочени номерата
на митнически декларации от 05.02.2020г., 06.04.2020г. и 25.03.2020г., като за
база за определяне на митническата стойност на внасяната стока по МД с МРН
20BG003010015025R9/11.04.2020г. е взета предвид декларация 20BG003009055144R0
от 05.02.2020г. Липсват обаче изложени данни, от които да е възможно да се
установи дали тази стока е била произведена в същата държава, от същия
производител, дали има подобни характеристики, да се прецени качеството и
репутацията ѝ, включително съществуването на търговска марка. Няма
възможност да бъде преценено и установено дали стоката се търгува на същото
търговско равнище като стоката, чиято стойност се определя. В случая не е
извършен какъвто и да било анализ на условията по доставката по процесната
декларация и тази по взетата като база друга митническа декларация. При тези
установени обстоятелства, решението се явява недостатъчно мотивирано, тъй като
не съдържа изложени факти, от които да се направи обосновано предположение, че
посочените в него договорни стойности са именно на сходни стоки по смисъла на
легалната дефиниция, за да се приложи хипотезата на член 141, параграф 3 от
Регламент за изпълнение 2015/2447. Липсата на мотиви представлява съществено
нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за приемане на
акта за незаконосъобразен, тъй като е препятствана възможността да се извърши
преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на стоката по МД с MPH 20BG003010015025R9.
След като
немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на внасяните
стоки по реда на член 74 от Регламент 952/2013, вместо на базата на договорната
им стойност, административният орган е постановил обжалваното решение в
нарушение на материалния закон. При извършване на проверка на декларираната
митническа стойност на внесената стока, стойността в случая не следва да бъде
определяна на основание член 74, параграф 2 буква б) от Регламент 952/2013г.
Наред с
горното, следва да се има предвид, че свободата на договаряне не изключва
хипотези на извършване на сделки със стоки, чийто цени да са значително
по-ниски от средностатистическите стойности при внос на тези стоки от същата
държава на произход. В този смисъл, с оглед съдържанието на оспореното решение
и установеното по делото, изводите на ответника се явява необосновани.
Нужно е да
се отбележи, че според т.40 от ДР на ЗМ, „справедливи цени“ са оценки на групи
месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за
подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт,
произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период,
обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на
разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ („THESEUS“)
на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research
Centre). С цитираната дефиниция се въвежда на национално ниво нов метод за
определяне на митническата стойност на стоките. Разпоредбите на чл.70 и чл.74
от Регламент 952/2013 обаче не предвиждат метод за определяне на митнически
стойности на база списъци със стоки. Определянето на „справедливи цени“ по
нормативен път е в разрез с конституционно закрепените принципи на свободата на
договарянето и стопанска инициатива, на които се базира свободната пазарна
икономика и международната търговия. Правилата на Регламент 952/2013 и
Регламент за изпълнение 2015/2447 не предвиждат възможност отделните държави
членки във вътрешното си законодателство да въвеждат алтернативни методи за определяне
на митническата стойност на стоките, в това число да създават списъци на стоки
с висок риск, за които е фиксирана минимална „справедлива цена“. Също така, от
ССчЕ става ясно, че номенклатурата на стоките, която се използва в система
„THESEUS“ (данните, от която са породили съмнения у ответника за стойност на
внасяната стока по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия
вид стоки със същата държава на произход), не е същата по обхват и съдържание
на номенклатурата на стоките в ТАРИК, използвана от митниците при извършване на
митническите формалности и служи за определяне на размер на вносно митническо
задължение.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна
стойност на процесните стоки и е определил нова такава, директорът на ТД
„Митница Пловдив“ към Агенция „Митници“ е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
Предвид
отмяната на решението, настоящият състав счита, че не следва да се произнася по
възражението на дружеството жалбоподател относно предвидената с оспорения акт
дължимост на лихва върху определения за
довнасяне ДДС.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството
жалбоподател се следват деловодни разноски, платими от ответника. Съгласно
представения от процесуалния представител на жалбоподателя списъка по чл.80 от ГПК и доказателствата за уговорен и изплатен адвокатски хонорар, съдът приема,
че претендираните разноски са реално сторени, в общ размер на 1600 лв., от които
50.00 лева внесена държавна такса, 950 лв. – възнаграждение за вещо лице и 600
лв. уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът
намира за неоснователно, предвид факта, че същото не е в размер над нормативно
предвидения.
Възражението
на ответника за висок размер на определеното на вещото лице по делото
възнаграждение, е неоснователно.
Съгласно
действалата към дата на изготвяне на заключението разпоредба на чл.19 от
Наредба 2 от 29.06.2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица (отм. с Решение №4769 на ВАС на РБ – ДВ, бр.96 от 2022г., в сила от
2.12.2022г.), вещото лице има право на възнаграждение за извършената експертиза,
както и направените разходи за използваните материали, консумативи, пособия,
технически средства, машинно и компютърно време и други необходими разходи. В
чл.23, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г. (отм., в сила от 2.12.2022г.) е предвидено
при определяне на възнагражденията органът, възложил експертизата да съобразява
и преценява сложността и спецификата на поставените задачи, компетентността и
степента на квалификация на вещото лице, времето, необходимо за извършване на
експертизата, обема на извършената работа, необходимите разходи за извършването
на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия,
съоръжения и други, други условия, оказващи влияние върху заплащането за
извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни
и национални празници, като обстоятелствата по ал. 1 се установяват от органа,
назначил експертизата, въз основа на справка-декларация от вещото лице съгласно
приложение № 2. Според чл.24, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г. (отм., в сила от 2.12.2022г.),
броят на действително отработените часове се установява от справка-декларация
съгласно приложение № 2 или от сметката по чл.23, ал.3.
В случая,
на 08.11.2022г. вещото лице Л.Ц.Й. е депозирало по настоящото дело изготвената
съдебно-счетоводна експертиза. Към заключението е представило и
справка-декларация по чл.23, ал.2 и чл.24, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г.
(отм.), в която е посочило обща сума за плащане по изготвената експертиза в
размер на 950.00 лева. Видно от описанието на извършената работа, не са налице
фактически основания за намаляване на посочената сума. Описаните в
справката-декларация дейности съдът намира за необходими с оглед изготвянето на
точно заключение, поради което и счита, че следва да бъдат възнаградени.
С оглед изложено Агенция „Митници“ следва да
бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател сумата от общо 1600.00 лв.
разноски за настоящата съдебна инстанция.
Водим от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ РТД – 3000-1225/23.06.2022г. на директора на Териториална дирекция „Митница
Пловдив“ по МД с МРН 20BG003010015025R9/11.04.2020г., с което е била увеличена
митническата стойност на внесените от „МАГНАТИ БЪЛГАРИ“ ЕООД стоки по МД с МРН
20BG003010015025R9/11.04.2020г.
ОСЪЖДА Агенция
„Митници“ да заплати на „МАГНАТИ БЪЛГАРИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Д., ул.***, представлявано от управителя Н.К., направените
по делото разноски в размер на 1600.00 /хиляда и шестстотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: