№ 5843
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110145107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Й. Г., чрез пълномощника адв. Р. Р.,
срещу „******************“ ЕАД, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. №23171/2021г. по описа на СРС, 90 състав, а именно: 418,27 лева –
принудително събрани суми по изпълнително дело №3027/2002г. на СИС при
СРС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№036434/2002г. на СРС, след погасяване на възможността за принудителното им
събиране по давност, установено с влязло в сила решение №514003/23.10.2018г.
по гр.д. №63971/2017г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от
22.04.2021г. до изплащане на вземането.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт С. Й., е депозирал писмен
отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло
предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че сумите са
правомерно удържани от ищцата и не подлежат на връщане. Поддържа, че сумите
са събрани принудително преди постановяване на решението по гр.д.
№63971/2017г. на СРС, като към този момент дружеството имало основание и
1
изпълнителен титул, въз основа на който да търси сумите по принудителен ред.
Счита, че съгласно постановление №3/18.11.1980г. погасителна давност не тече,
докато трае изпълнителния процес, като посоченото постановление губи силата си
едва с приемане на ново разрешение с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Не е спорно между страните по делото, че с решение №541003 от
23.10.2018г., постановено по гр.д. №63971/2017г. на СРС, е признато за
установено, че ищцата Д. Й. Г. не дължи на ответника „******************“
ЕАД сумата в размер на 3010,34 лева за доставена топлинна енергия, за която е
издаден изпълнителен лист от 27.05.2002г. по гр.д. №3634/2002г. на СРС.
Видно от представеното удостоверение, издадено от СИС при СРС по изп.
дело №20021110403027, изпълнителното производство е образувано въз основа на
изпълнителния лист, издаден по гр.д. №3634/2002г. на СРС, като в хода на
изпълнителното производство са събрани от длъжника и преведени на взискателя
суми в общ размер на 418,27 лева в периода от 05.10.2008г. до 04.12.2017г.
В случая ищцата поддържа, че изпълнителното производство е било
прекратено по силата на закона на 12.04.2007г., а вземанията са погасени по
давност на 12.04.2008г. При преценка дали платените на взискателя суми след
погасяване на възможността за принудително изпълнение на вземането подлежат
на връщане, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.118 от ЗЗД, според
която ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той
няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е
знаел, че давността е изтекла. За приложение на посочената норма е от значение
дали сумата е платена доброволно от длъжника или е платена в резултат на
осъществено принудително изпълнение. Не представляват доброволно погасяване
сумите, постъпили по изпълнително дело, доколкото същото представлява
производство по принудително изпълнение на вземането. Независимо по какъв
начин са постъпили сумите - дали в резултат на решение на длъжника да погасява
задължението си, за което е образувано изпълнителното производство, или в
резултат на конкретен изпълнителен способ, приложен от съдебния изпълнител,
след като вземането се реализира в производство по принудително изпълнение,
извършените от длъжника плащания по делото нямат доброволен характер. В
случая плащанията са извършвани по сметка на съдебния изпълнител, поради
2
което следва да се приеме, че плащанията са извършени в резултат на предприето
принудително изпълнение и разпоредбата на чл.118 от ЗЗД не намира
приложение.
Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В случая, доколкото за вземането е издаден изпълнителен лист, съдът
приема, че приложима е петгодишната давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД. С
решението по гр.д. №63971/2017г. на СРС е прието, че последното изпълнително
действие по изп. дело №20021110403027 по описа на СИС при СРС е предприето
на 12.04.2005г., а прекратяването на изпълнителното производство, което е
настъпило по силата на закона две години след последното изпълнително
действие от страна на взискателя, е настъпило на 12.04.2007г., поради което
давността е изтекла към 12.04.2010г. и платените след тази дата по
изпълнителното дело в полза на взискателя суми подлежат на връщане.
От представеното удостоверение от съдебния изпълнител се установява, че
в периода след 12.04.2010г. са събрани от ищцата и преведени на ответника суми в
общ размер на 322,69 лева, които подлежат на връщане. До този размер
претенцията се явява основателна и доказана, като за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 418,27 лева искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска, за исковото и заповедното производство в размер на 273,35 лева.
Направено е искане от пълномощника на ищцата адв. Р. Р. за присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Видно от
представения по делото договор правната защита и съдействие се предоставят на
ищцата безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Според
чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да
го заплати. В случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р., като на същата
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 308 лева,
3
съразмерно с уважената част от иска. На основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от
ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 46 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, предявен от Д.
Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***********************, съдебен адрес гр.
*************************, чрез пълномощника адв. Р. Р., срещу
„******************” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. *******************, че „******************“ ЕАД дължи на Д.
Й. Г. сумата от 322,69 лева, представляваща принудително събрани суми в
периода след 12.04.2010г. по изпълнително дело №3027/2002г. на СИС при СРС,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №036434/2002г. на
СРС, след погасяване на възможността за принудителното им събиране по
давност, установено с влязло в сила решение №514003/23.10.2018г. по гр.д.
№63971/2017г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №23171/2021г. по описа на СРС,
90 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за установяване дължимостта на
вземането за разликата над сумата от 322,69 лева до пълния предявен размер от
418,27 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „******************” ЕАД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.
*******************, да заплати на Д. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
***********************, съдебен адрес гр. *************************, чрез
пълномощника адв. Р. Р., разноски за исковото и заповедното производство в
размер на 273,35 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „******************” ЕАД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление гр. *******************, да
заплати на адв. Р. К. Р., с адрес гр. *************************, сумата в размер
на 308 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответницата Д. Й. Г..
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 от ГПК Д. Й. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. ***********************, съдебен адрес гр.
*************************, чрез пълномощника адв. Р. Р., да заплати на
„******************” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. *******************, разноски по делото в размер на 46 лева.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. №23171/2021г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5