Решение по дело №2924/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265388
Дата: 12 август 2021 г. (в сила от 22 септември 2021 г.)
Съдия: Галя Горанова Вълкова
Дело: 20201100102924
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 12.8.2021 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2924 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени врЕ.по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за З.то КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 ЗЗД.

Ищцовата страна Х.Ш. твърди на 24.10.2019 г., около 18:30 часа в гр. София, на автобусна спирка „бл.**“ в ж.к.“******“ да е претърпяла ПТП при опит да се качи в градски автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, управляван от Х.Л.. Твърди се без да се убеди, че всички пътници са се качили, водачът на автобуса да е затворил вратите и ръката на качващата се ищца да е била затисната, автобусът потеглил и тя паднала на пътното платно. Действията на водача на автобуса били в нарушение на чл. 5, ал. 1 ЗДвП и чл. 132 ЗДвП. Ищцата посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където било констатирано счупване на горния край на раменна кост. Извършена била мануална репозиция и била поставена мека имобилизация. Болничният престой бил проведен в дните 24.10.2019 г. – 26.10.2019 г.. Поради силни болки ищцата отново е потърсила медицинска помощ и в УМБАЛ „Св. Анна“ било извършено оперативно лечение – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Ищцата била изписана на 04.11.2019 г. с препоръка за медикаментозно лечение и рехабилитация. Твърди се през първите два месеца ищцата да е изпитвала болки и страдания със значителен интензитет, а възстановителният период продължил 7-8 месеца при необходимост от покой, ненатоварване на горен десен крайник, необходимост от чужда помощ за обличане и самообслужване. Ищцата станала тревожна, загубила здравия си сън, като изживените стрес и душевни терзания се твърди, че ще съпътстват пострадалата до края на живота й. За лечението ищцата сторила разходи на обща стойност 3396,80 лв. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на автобус „Мерцедес“ е била застрахована при ответника, ищцовата страна предявила претенция за обезщетяване на неимуществените врЕ.от произшествието, но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства тя предявява иск за изплащане на обезщетение от 40 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.02.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, обезщетение за имуществени врЕ.в размер на 3396,80 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2019 г., както и сторените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявения иск. Твърди описаният от ищеца механизъм да не отговоря на действителния. Ищцата е пострадала при опит да се качи в потеглящ автобус. За водача на автобуса е налице случайно деяние. Оспорва ищцата да е получила твърдяните увреждания и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Евентуално твърди съпричиняване при опит ищцата да се качи в потеглящ автобус. Намира за завишен размера на предявения иск. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автобуса.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. П., поддържа предявения иск. Ответното дружество, чрез адв. Е., оспорва иска. Двете страни претендират разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

В Констативен протокол К-637/24.10.2019 г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“ е отразено настъпване на ПТП между автобус „Мерцедес“ с рег. № ****** и Х.Т.Ш..

С постановление от 18.12.2018 г. на СРП образуваното наказателно производство ДП № 11382/2019, пр.пр. № 41524/2019 г. на СРП е прекратено на основание чл. 343, ал. 2 НК.

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.К.В.. Свидетелят сочи, че към момента на процесния инцидет е управлявал л.а. от ул. „Пловдивско шосе“ по бул. „Ляпчев“ с посока бул. „Кл. Охридски“. Видял автобус на градския транспорт с № 413 да потегля от спирка и да се включва в движението, както и ищцата Х.Ш. да тича до автобуса около 10-тина метра в опит да отскубне ръката си от последната врата, която в която ръката й била затисната. След това паднала на земята. Свидетелят спрял и предложил на ищцата да я закара до болница.

Свидетелят Х.П.Л. посочва, че през 2019-та година е работил като шофьор на автобус. Не е видял процесния инцидент. По-късно му позвънили и го уведомили да отиде до Централна гара, за да бъде разпитан от полицаи и да бъде извършен оглед на автобуса. Уточнява, че прЕ.да затвори вратите поглежда в дясното огледало, в което се вижда целия автобус. След това затваря вратите и потегля. Ако има превозни средства от лявата страна изчаква.

Съдът кредитира приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Експертът описва следния най-вероятен механизъм на ПТП: след като водачът на автобуса е на спирката, отворил е вратите и е изчакал известно време, той вероятно е погледнал в дясното огледало и не е видял никой на асфалта до автобуса. Взел е решение и е натиснал бутоните за затваряне на вратите. През това време пострадала се е доближила до четвъртата врата и с лявата си ръка се е хванала за дръжката, за да се качи. Има данни, че в лявата си ръка е носила плик с закупени провизии. В това време четвъртата врата се е затворила. При съобразяване на наличния в рамките на досъдебното производство видеоклип, заснет чрез камера на магазин на процесната спирка, е видно, че се затваря третата врата, а втората врата се затваря малко по-късно. Това показва, че водачът е натискал бутоните последователно като е започнал от четвъртата врата, но на клипа не се вижда как се затваря и захваща лявата ръка на пострадалата. След това шофьорът е насочил вниманието си към лявото огледало, за да избере подходящ момент да се престрои в лявата лента. Не е погледнал втори път в дясното огледало по време на затваряне на вратите, а е потеглил по време на затваряне на вратите, иначе е щял да види в дясното огледало пострадала и ръката й. Потеглил е за втори път, без да поглежда в дясното огледало, защото е знаел, че отдавна е затворил вратите и ускорявайки скоростта си, без повече да гледа в огледалата, е навлязъл в лявата лента и е продължил по маршрута си. Експертът уточнява, че автобусният шофьор е потеглил и се е движел по време на затваряне на вратите. Той е наблюдавал движението в лявата пътна лента, в която е трябвало да се престрои. Посочва се, че това е масова грешка, правена от  - след натискане на бутоните за затваряне на вратите те не поглеждат повторно в дясното огледало. Според инж. А. произшествието би могло да се избегне, ако водачът прЕ.да реши да потегли погледне първо в дясното външно огледало и да се убеди, че няма наблизо пътник, който има намерение да се качва в автобуса, оглежда и във вътрешните огледала за да види дали няма някой е решил в последния момент да слезе. Едва след това водачът е следвало да натисне бутон за затваряне на вратите и да изчака да се затворят, като ги наблюдава, защото процесният автобус „Мерцедес“ е стар модел и вероятно не е имал защита против потегляне при отворена врата. Едва след това шофьорът е следвало да оглежда ситуацията в лявото огледало и да се убеди, че е безопасно потеглянето му и излизане от зоната на спирката. В подходящ момент потегля и се включва в движението при напълно затворени врати. По отношение поведението на пострадалата експертът сочи, че тя е направила опит да се качи в автобуса през най-задната четвъртата врата, като автобусът е стоял продължително време - над 10 сек. на спирката. След като врата е захванала лявата й ръка, тя първо е правила опити да се освободи. След второто ускорително потегляне на автобуса, тя е вървяла вдясно и успоредно с автобуса, а след това се е затичала до предела на възможностите си и при скорост, която не е по нейната сила е паднала, увиснала на лявата си ръка, която се е измъкнала от захвата на автобусната врата. Пешеходката е паднала в зоната на спирката, след като е вървяла и тичала заедно с автобуса 14-15 метра. По отношение на твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата експертът посочва, че времето на затваряне на третата врата, което е 1,88 сек, а времето за затваряне на втората е 1,76 сек, с малко закъснение след третата врата. Това е времето на видимото движение на вратите. ПрЕ.това врата издава звук от сгъстения въздух и механизма на затварянето. За това време пострадала е имала възможност да се пусне.

По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б.К.. Експертът посочва, че в резултат на процесния инцидент ищцата е претърпяла следните увреждания: фрактура в проксималния (горен) край на десния хумерус (раменната кост). Фрактурата е получена по индиректен механизъм при падане на пострадалата върху терена при опънат и отведен десен горен крайник, при което е възникнала зона на концентрация на силите на стрес, предадени по надлъжната ос на горния крайник. При това падане горният край на раменната кост е понесъл цялата маса на телесното тегло на ищцата, в комбинация с кинетичната енергия, предадена от ускорението на потеглящия автобус. Фрактурата довела до реализирането на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. Извършената в УМБАЛ „Св. Анна“, гр. София оперативна интервенция - открита репозиция на фрактурата и остеосинтеза с плака и винтове се прилага при пресни фрактури, при които е възможно да се направи наместване на фрагментите, тъй като тяхното кръвоснабдяване е все още запазено. Експертът е провел личен преглед на ищцата на 12.01.2021 г. за целите на изготвяне на заключението. Отразил е, че към момента на клиничния преглед ищцата не съобщава за болки в областта на дясната раменна става, не приема обезболяващи медикаменти. Оплаква се единствено от лек дискомфорт при продължително натоварване на оперирания крайник, който не оказва влияние на нормалното извършване на обичайните дейности в ежедневието и не е довел до промяна в трудовата активност и професионалната заетост на ищцата. По предно-латералната повърхност на дясната раменна става експертът забелязва белег от стар оперативен цикатрикс с дължина 15 см., зараснал първично, на нивото на околната кожа без хипер- или хипопигментация и без данни за възпалителни промени. Не се констатират видими данни за хипотрофия на делтоидния мускул. Активните и пасивни движения в дясната раменна става са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата. Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на десния горен крайник на ищцата. Налице са рентгенологични данни за пълна консолидация на фрактурата с възстановяване на всички анатомични параметри на проксималния хумерус. Имайки предвид изложените по-горе данни от клиничния и рентгенологичен преглед, според експерта може да се каже, че по отношение на локалния статус, свързан с процесната фрактура на проксималния хумерус, ищцата е напълно излекувана и възстановена. Според вещото лице всички разходи, за които са представени счетоводни документи, са в причинно-следствена връзка с получената от нея фрактура по време на процесното ПТП и са били абсолютно необходими за лечебния и възстановителния процес. В съдебно заседание експертът допълва, че ако няма медицински показания, а такива към момента не са налице, няма необходимост от изваждане на поставените импланти. В случая на ищцата е бил необходим период от около 3 месеца за зарастване на фрактурата и 6 месеца за провеждане на рехабилитация. Белегът на ищцата може да се определи като загрозяващ.

Свидетелят Е.Ш., син на ищцата, посочва, че след инцидента ищцата се е нуждаела от помощ и свидетелят, дъщерята и бившият съпруг на ищцата се редували да й помагат - носели й храна. Ръката й била обездвижена. След премахване на прикрепящата шина ищцата ходела на рехабилитация. Ищцата работела като сценограф и не могла да вземе участие в текущ проект. От ищцата знае, че заради заболяването не е могла да вземе участие в два проекта.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на автобус “Мерцедес“ с рег. № ****** към 05.02.2020 г. В това си качество е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли врЕ.– травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Установява се, че в нарушение на правилото на чл. 132 ЗДвП и чл. 5, ал. 1 ЗДвП водачът на автобуса е предприел потегляне без да се увери в безопасността на ищцата, която междувременно е била в процес на качване от последната врата на превозното средство – тя е била протегнала ръце, като същите вече се намирали във вътрешността на автобуса. Самият шофьор споделя, че четирите врати на автобуса и качващите си и слизащи пътници са били изцяло видими в дясното огледало за обратно виждане. Ето защо дори да се приеме, че към момента на натискане на бутона за затваряне на четвъртата врата ищцата не се е намирала пред вратата и не е била видима за водача, то същият е могъл да възприеме нейното наличие в следващите над 10 секунди (според заключението на инж. А.), през които автобусът е бил спрял и е изчаквал да потегли и да премине в лявата лента за движение. Ищцата е била изцяло видима и в периода, в който е тичала редом до автобуса, опитвайки се да отскубне притиснатите си ръце. Показанията на свидетеля Л., изолирани от останалия доказателствен материал, водят до единствения възможен извод, описан и от вещото лице А., че шофьорът не се е убедил има ли слизащи/качващи се пътници и е наблюдавал единствено лявата лента за движение.

Не се събраха доказателства, опровергаващи презумпцията за виновност.

В резултат на това противоправно поведение е настъпил пътен инцидент, в пряка причинно-следствена връзка с който ищцата е претърпяла фрактура на дясна раменна кост.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично увреждане, както и сторени разходи за лечението, които се установи да са необходими за възстановяване на здравето на ищцата.

По възражението за съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съобразно задължителните указания по тълкуване на цитираната разпоредба, дадени с Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, обезщетението за врЕ.от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.

В конкретния случай ищцата е нарушила правилото на чл. 137 ЗДвП, предприемайки качване в автобуса в момента, в който четвъртата врата е била в процес на затваряне с оглед последващо потегляне на автобуса от спирката. Съобразявайки заключението на вещото лице А. съдът отчита, че ищцата е разполагала с време, в което да чуе звука от сгъстения въздух, издаван при затваряне, както и да възприеме самия процес на затваряне на вратите. Така при време от 1,76 секунди (минималното, отчетено от вещото лице) ищцата е могла да преустанови качването. Макар от съдебномедицинската експертиза да е видно, че фрактурата на дясна раменна кост е причинена от падането на ищцата на асфалта при опънат и отведен десен горен крайник, а не от самото притискане при затваряне на вратите, именно това опъване и отвеждане е в резултат на предхождащото притискане на ръката на пострадалата, което тя е могла да предотврати.

Същевременно съдът отчита, че преобладаващ е приносът на водача на автобуса, който е могъл да предотврати настъпването на инцидента чрез отваряне на четвъртата врата прЕ.потеглянето. Ето защо съдът определя 10% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени врЕ.следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.

Съдът отчита, че ищцата е изпитвала интензивни болки в първите дни след инцидента, както и по повод проведеното оперативно лечение с поставяне на импланти. След това болки е търпяла в рамките на оздравителния период и по повод последвалите рехабилитационни процедури. Същевременно следва да се отчете, че ищцата се е нуждаела от помощ от трети лица за ограничен брой дейности от ежедневието, не е бил необходим спазване на постелен режим, не е имала трудности в придвижването. Не се събраха доказателства извън посочения от вещото лице възстановителен период увреждането да е засегнало ищцата в психичен, емоционален план, да е повлияло на начина й на живот, да е засегнало възможността да упражнява професия или да е довело до ограничаване на социалния й живот. Фрактурата е изцяло зарастнала и няма ограничения в движението на засегнатия крайник извън споделения от самата ищца лек дискомфорт при продължително натоварване. Не е необходим последващ прием на медикаменти, към момента не се констатира нужда от последваща операция за отстраняване на поставените импланти. Налице е загрозяващ белег.

Съдът отчита и икономическата обстановка в страната към датата на процесното ПТП при съобразяване на лимитите на застрахователно обезщетение.

Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 25000 лв. е справедливо, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв. Доказано е ищцата да е направила твърдяните разходи за лечение в общ размер 3396,80 лв. и същите да са необходими.

Така при съобразяване на определения % съпричиняване искът за неимуществени врЕ.следва да бъде уважен за сумата от 22500 лв., а претенцията за имуществени врЕ.– за сумата от 3057,12 лв. и отхвърлен за разликата до пълните претендирани размери. Върху тези суми, на основание чл.**7 КЗ, лихва е дължима от считано от 24.03.2020 г. (с изтичане на законустановения 3-месечен срок от предявяване на претенцията на 23.01.2020 г.), доколкото към сочената от ищцата дата 31.01.2020 г. ответникът не е постановил отказ, а е предложил частично плащане и алтернативни възможности за уреждане на претенцията.

 

По отговорността за разноски:

С определение от 13.07.2020 г. ищцата е частично освободена от заплащане на държавна такса за сумата над 100 лв. и е освободена от заплащане на разноски. Съобразно уважената част от иска ответникът дължи да заплати на ищеца държавна такса в размер на 59 лв.

На основание чл. 38 т. 2 ЗАдв ответникът следва да заплати на адв. Я.Д. адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на 1080,82 лв. (1831,9*0,59).

Ищецът следва да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената част в общ размер 1106,29 лв., в това число депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение (2698,28*0,41). Депозитът за свидетеля Л. не е изплатен и подлежи на връщане при подадена молба.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане по сметка на Софийски градски съд на държавна такса в размер на 922,28 лв., както и депозити за вещи лица в общ размер 342,2 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Х.Т.Ш., ЕГН **********:

1.      На основание чл. 432 (1) КЗ за врЕ.от ПТП, настъпило на 24.10.2019 г. по вина на водача на автобус „Мерцедес“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност към тази дата е била застрахована от ответното дружество:

- сумата от 22500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 40000 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 31.02.2020 г. – 23.03.2020 г.;

- сумата от 3057,12 лв. – обезщетение за имуществени вреди, свързани с разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 3396,80 лв., както и претенцията за законна лихва за периода 27.12.2019 г. – 23.03.2020 г.;

2. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 59 лв.държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. Я.Д. от САК на основание чл. 38, т. 2 ЗАдв. сумата от 1080,82 лв.адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1264,48 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.Т.Ш., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, сумата от 1106,29 лв. разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: