МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимия С.Д.Б. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.257, ал.1, пр.1, във връзка с чл.256, ал.1, пр.2, във връзка с чл.26, във връзка с чл.2, ал.1 и ал.2 от НК, за това че през периода 01.01.1999 год. – 14.07.1999 год., в условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения, в качеството си на *** , БУЛСТАТ ****, и управител на същото, е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание: фактури, справки – декларации по ЗДДС и дневници за покупки, а именно:

 

1.    По СД по ЗДДС № 3232/15.02.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.01.1999 г. – 31.01.1999 г., по фактури както следва :

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.01.1999г. – 31.01.1999г.: ********* лв. или 145 231.667/деноминирани/ лева;

 

2.    По СД по ЗДДС № 6193/14.04.1999 г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.03.1999 г. – 31.03.1999 г., по фактури както следва:

 

    

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.03.1999г. – 31.03.1999г.: 17747387 лв. или 17 747.39 /деноминирани/ лева;

 

3.    По СД по ЗДДС № 7850/14.05.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.04.1999г. – 30.04.1999г., по фактури както следва :

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.04.1999г. – 30.04.1999г.: 13106000 лв. или 13 106.00 /деноминирани/ лева;

 

4.    По СД по ЗДДС № 8778/14.06.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.05.1999г. – 31.05.1999г., по фактури както следва :

 

    

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.05.1999г. – 31.05.1999г.: 42140989 лв. или  42 140.99 /деноминирани/ лева;

 

5.    По СД по ЗДДС № 11378/14.07.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.06.1999г. – 30.06.1999г., по фактури както следва :

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.06.1999г. – 30.06.1999г.: 55597124 лв. или  55 597.124 /деноминирани/ лева; като с деянието са укрити данъчни задължения – ДДС, в особено големи размери,  общо – ********* лева /недоминирани/, или  273 823.17 /деноминирани/ лв.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.257, ал.1, пр.1, във връзка с чл.256, ал.1, пр.2 от НК срещу подсъдимия С.Д.Б. и счита, че следва да му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл.66, ал.1 от НК. Относно кумулативно даденото наказание глоба, предлага на съда да го наложи, като съобрази размера му със закона.

Подсъдимият С.Д.Б. твърди, че съжалява за стореното. Моли съда да му бъде наложено наказание под минимума, предвиден в закона, при условията на чл.66, ал.1 от НК. Моли съда да съобрази наказанието му и с това, че от извършването на деянието са минали десет години и че е безработен.  Подробни съображения за това развиват в пледоарията си защитниците му адв. И.И. и адв. В.К..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимият С.Д.Б. е роден на **** г. в с.****, обл. Х., живущ ***, българин, български гражданин, със средно-специално  образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият С.Д.Б. *** , където живее и понастоящем.

Тъй като искал да развива търговска дейност, в началото на 1999 г. подсъдимият Б. се споразумял със свидетелката Я.Д.А. да купи от нея нейната фирма - ********”, за сумата от 100 000 неденоминирани лв. Това станало с решение № 315 от 11.01.1999 г. за прехвърляне на предприятие. С решението за прехвърляне към наименованието фирмата се добавило и името на приобретателя, като новото име станало ********

До момента на прехвърлянето на предприятието, ЕТ нямал задължения нито към държавата, нито към физически или юридически лица.

При прехвърлянето свидетелката А. и синът й – свидетелят Г.А. Г., който бил неин пълномощник, не предали на Б. наличната документация, нито оборудване или машини на предприятието.

Подсъдимият Б. дал пълномощно на свидетеля Г., тъй като първоначалната им уговорка била да развиват съвместен бизнес, но това не се осъществило и Г. не използвал пълномощното по предназначение.

Подсъдимият Б. решил да получава доходи, като осуетява установяването на данъчни задължения в големи размери на притежавания от него ЕТ. За целта той използвал в счетоводството фактури за фиктивни продажби от различни търговски субекти – т.е. водил счетоводство с невярно съдържание, описвайки оборотите от покупки по тези фактури в справките – декларации, подавани от ЕТ за възстановяване на данъчен кредит, и отразявал фактурите в дневниците за покупки към справките – декларации по ЗДДС, в които сочел недействителни сделки. По този начин ползвал документи с невярно съдържание пред ТД на НАП – С.З..

Със Заповед за възлагане на ревизия № 693/02.09.2002 г. била назначена данъчна ревизия на *** по ЗДДС, която обхванала период 01.01.1998 г. – 21.12.1999 г., а резултатите били обективирани в ДРА № 693/29.11.2002 г.

За периода 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. данъчната ревизия била извършена по чл. 150 ДПК /отм./, тъй като Б. не бил открит. ДРА бил връчен по реда на чл.50 ДПК /отм./.

В рамките на данъчната ревизия се установило, че декларираните сделки са фиктивни и не отговаряли на изискванията на ЗДДС. Използвани били документи с невярно съдържание: в дневниците за покупки били описани фактури, отразяващи тези фиктивни сделки, като било документирано, че доставките са получени и е платен ДДС. За ревизирания период  ***.” е отразил в дневниците за покупки фактури, издадени от доставчиците:  **** и ***  като не бил конкретизиран предмета на доставка. 

Така през периода 01.01. – 31.01.1999 год., подсъдимия Б. отразил в СД по ЗДДС и в прилежащия й дневник за покупки, фактури както следва:

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.01.1999 г. – 31.01.1999 г.: ********* лв. или 145 231.667/деноминирани/ лева.

Посочените сделки с **** не били реално осъществени, поради което при извършената данъчна ревизия на ****” не било признато право на ползване на данъчен кредит в размер на 145 231,67 деноминирани лв.

През периода 01.03. – 31.03.1999 г., подсъдимият Б. отразил в СД по ЗДДС № 6193/14.04.1999 г. и прилежащия й дневник за покупки, фактури както следва:

 

    

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.03.1999г. – 31.03.1999г.: 17747387 лв. или 17 747.39 /деноминирани/ лева;

Посочените сделки с **** не били реално осъществени, поради което при извършената данъчна ревизия, на ****, не било признато право на ползване на данъчен кредит в размер на 17 747.39 деноминирани лв.

През периода 01.04. – 30.04.1999 год., подсъдимият Б. отразил в СД по ЗДДС 7850/14.05.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, фактури както следва:

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.04.1999г. – 30.04.1999г.: 13106000 лв. или 13 106.00 /деноминирани/ лева.

Посочените сделки с ******** не били реално осъществени, поради което при извършената данъчна ревизия, на ******, не било признато право на ползване на данъчен кредит в размер на 13 106.00 деноминирани лв.

През периода 01.05. – 31.05.1999 год. подсъдимият Б. отразил в СД по ЗДДС №8778/14.06.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, фактури както следва:

 

    

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.05.1999г. – 31.05.1999г.: 42140989 лв. или  42 140.99 /деноминирани/ лева;

Посочените сделки с ******** не били реално осъществени, поради което при извършената данъчна ревизия, на *******, не било признато право на ползване на данъчен кредит в размер на 42 140.99 деноминирани лв.

През периода 1.06. – 30.06.1999 год. подсъдимият Б. отразил в СД по ЗДДС №11378/14.07.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, фактури както следва:

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.06.1999 г. – 30.06.1999 г.: 55597124 лв. или  55 597.124 /деноминирани/ лева;

Посочените сделки с *********не били реално осъществени, поради което при извършената данъчна ревизия, на *********”, не било признато право на ползване на данъчен кредит в размер на 55 597.124 деноминирани лв.

Общият размер на укрития ДДС през данъчен период 01.06.1999 г. – 30.06.1999 г по СД по ЗДДС., по процесните фактури, издадени ********** е на стойност  ********* лева или  273 826.77 /деноминирани/ лв.

В хода на разследването и за изясняване на фактическата обстановка по ДП беше назначена съдебносчетоводна експертиза, която установява, че “******** е използвал документи с невярно съдържание – данъчни фактури, по които няма извършени реални сделки по смисъла на чл.6 ЗДДС и които са описани в дневниците за съответния данъчен период и са отразени в СД по ЗДДС. Според експертното заключение фирмата е водила счетоводство само за нуждите на ЗДДС.

По така описания начин подсъдимият С.Д.Б. през периода 01.01.1999 год. – 14.07.1999 год., в условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения, в качеството си на *** , БУЛСТАТ *******, и управител на същото, е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание: фактури, справки – декларации по ЗДДС и дневници за покупки, като с деянието си укрил данъчни задължения – ДДС, в особено големи размери – 273 823 167 неденоминирани лв. или 273 823,17 деноминирани лв.

Въз основа на счетоводни документи с невярно съдържание: СД по ЗДДС и дневници за покупки, в които са отразени фиктивни сделки и фактури към тях, както и на нередовно водена счетоводна отчетност, в нарушение изискванията на нормативната база са укрити данъчни задължения в особено големи размери, като размера за всеки един от периодите надхвърля 140 минимални работни заплати, която към 1999 г., съгласно ПМС № 7/19.01.1999 г. е 61 000 неденоминирани лв.; и е над 12 000 лв. по смисъла на чл.93, т.14 НК представлява данък в особено големи размери - престъпление по чл.257, предл.1 /отм./ във вр. чл.256, ал.1 предл.2 /отм./ във вр.чл.26 от НК.

Последвалата законодателна промяна от 13.10.2006 г. на престъпленията против финансовата и осигурителната система въвежда по-тежка наказуемост на деянието.

Действащият към 14.07.1999 г. закон е по- благоприятен за дееца и на основание чл.2, ал.2 и ал.1 НК следва да се приложи по-благоприятния за Б. наказателен закон.

Видно от свидетелство за съдимост № 2147/04.09.2006 г. на Хасковския районен съд /л.101 от т.ІІІ на д. п. № 24/2006 г. по описа на ОДП – С.З./, подсъдимият Б. е неосъждан.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия М. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите А., Г., Г., Т., И., К., Д., П. и И. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият С.Д.Б. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.257, ал.1, пр. 1, във връзка с чл.256, ал.1, пр.2, във връзка с чл.26 от НК, тъй като през периода 01.01.1999 год. – 14.07.1999 год., в условията на продължавано престъпление, с цел да осуети установяването на данъчни задължения, в качеството си н .”*** , БУЛСТАТ *******, и управител на същото, е ползвал счетоводни документи с невярно съдържание: фактури, справки – декларации по ЗДДС и дневници за покупки, а именно:

 

1.По СД по ЗДДС № 3232/15.02.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.01.1999 г. – 31.01.1999 г., по фактури както следва :

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.01.1999г. – 31.01.1999г.: ********* лв. или 145 231.667/деноминирани/ лева;

2.По СД по ЗДДС № 6193/14.04.1999 г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.03.1999 г. – 31.03.1999 г., по фактури както следва:

 

    

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.03.1999г. – 31.03.1999г.: 17747387 лв. или 17 747.39 /деноминирани/ лева;

3.По СД по ЗДДС № 7850/14.05.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.04.1999г. – 30.04.1999г., по фактури както следва :

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.04.1999г. – 30.04.1999г.: 13106000 лв. или 13 106.00 /деноминирани/ лева;

4.По СД по ЗДДС № 8778/14.06.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.05.1999г. – 31.05.1999г., по фактури както следва :

 

    

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.05.1999г. – 31.05.1999г.: 42140989 лв. или  42 140.99 /деноминирани/ лева;

5.По СД по ЗДДС № 11378/14.07.1999г. и прилежащия й дневник за покупки, за данъчен период 01.06.1999г. – 30.06.1999г., по фактури както следва :

 

 

с общ размер на укрития ДДС за данъчен период 01.06.1999г. – 30.06.1999г.: 55597124 лв. или  55 597.124 /деноминирани/ лева; като с деянието са укрити данъчни задължения – ДДС, в особено големи размери,  общо – ********* лева /недоминирани/, или  273 823.17 /деноминирани/ лв.

От субективна страна престъплението по чл.257, ал.1, пр. 1, във връзка с чл.256, ал.1, пр.2, във връзка с чл.26 от НК е извършено с пряк умисъл.

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият Б. признава вината си и искрено съжалява за случилото се, както че има възможност да се поправи.

Предвиденото в закона наказание е лишаване от свобода от две до десет години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева – кумулативно.

Поради изложените съображения и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия Б., като слезе под най-ниския предел на наказанието лишаване от свобода.

Съдът счита, че наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода е справедливо и отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимия/ не е наложително подсъдимият Б. да изтърпи така наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно, поради което и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът следва да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Що се отнася наказанието глоба, с оглед възможността по чл.55, ал.3 от НК съдът да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, съдебният състав счита, че в настоящия случай са налице предпоставките за това. Освен изброеното по-горе, съдът отчита, че подсъдимият Б. е безработен и в действителност няма доходи, и с оглед превъзпитаващата роля на наказанието, не следва да му бъде наложено и наказание глоба, наред с наказанието лишаване от свобода.

Подсъдимият Б. следва да бъде осъден да заплати по сметката на С.с. направените по делото разноски в размер на 175 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимия Б. са ниско правно съзнание и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: