Решение по дело №10120/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№139

гр. Велико Търново, 24.8.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седми август две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 120/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Същото е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, Областно пътно управление В.Търново, бул. “България“№34 против Решение № 159/6.3.2020г.  постановено по НАХД 1916/ 2019г. по описа на Районен съд Велико Търново в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление – НП- №4667 от 4.8.2017г. издадено от А.М///в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е наложено наказание „Глоба“ на основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата и чл. 53, ал.1 от ЗАНН на К.И.Д. за извършено от него нарушение по чл. 26, ал.2 ,т.1 ,б „А“ от Закона за пътищата в размер на 4000 лева.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон-  касационно основание по чл. 348,ал.2 във вр. с чл. 348, ал.1 т.1 от НПК. Излагат се неотносими към казуса аргументи относно факта, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на наказателноадминистративно- правните норми, деянието е осъществено от страна на ответник касационна жалба, тъй като управляваното от него ППС представлява извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРРБ и като такова се движи без съответното разрешение за специално ползване на пътя.  Намира, че са доказани както обективните , така и субективни признаци на нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 ,буква „а“ от ЗП, правилно е приложена санкционната норма по чл. 53, ал.1  от ЗП. Тези оплаквания са неотносими, тъй като ВТРС е потвърдил като законосъобразно НП в частта, с която е наложена „Глоба“ в размер на 1000 лева, поради което се е произнесъл по направените по – горе оплаквания положителни. Второто касационно основание е чл.348, ал.1 т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63 от АПК и се отнася за явно несправедливото, наложено от ВТРС наказание.  Касаторът намира, че нарушението е съществено, което предпоставя и по- тежко наказание –„Глоба“ в размер на 5000 лева. Това наказание е определено с оглед степента на обществена опасност на административното нарушение и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.  Счита, че без да са налице каквито и да било доказателства относно имотното състояние на нарушителя  и размера на трудовото му възнаграждение, съдът го е обсъдил като релевантно за размера на наложеното наказание обстоятелство и като основание за    изменение на същия, базирайки се единствено на факта, че работи като  „Шофьор“. Неясни са съображенията на ВТРС за намаляване  на глобата от 5000 на 1000 лева. АНО е спазил императивните разпоредби на чл. 27, ал.2  от ЗАНН, като при определяне на наказанието е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, която неправилно е преценена от въззивния съд. Неизпълнение на условията на чл. 37, ал.3 от Наредбата след акта и продължаване на движението на ППС в нарушение на забраната , въведена с чл. 26, ал.2,т.1,буква „а“ от ЗП се отчита като отегчаващо вината обстоятелство, което обосновава изводи за значителна тежест на извършеното нарушение. От съда се иска да отмени решението на ВТРС в частта, с която е отменена „Глобата“ в размер на 4000 лева и се потвърди изцяло НП. Представя допълнително писмено становище.

 

Ответник касационна жалба –К.И.Д. не се явява, редовно призован. Представлява се от *** Д., който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Намира, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение. Съдът правилно е определил размера на глобата , като се е съобразил, че се касае за първо по ред нарушение, няма други  вредни последици, а отделно от това е съобразено имущественото състояние на извършителя.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е преценил всички обстоятелства относно извършеното нарушение и нарушителя и правилно е приел при индивидуализация на наказанието, че същото следва да бъде намалено. С оглед на това  предлага да бъде оставено в сила оспорваното решение.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е  Решение № 159/6.3.2020г.  постановено по НАХД 1916/ 2019г. по описа на Районен съд Велико Търново в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление – НП- №4667 от 4.8.2017г. издадено от А.М./// в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол „ при Агенция „Пътна инфраструктура „с която е наложено наказание „Глоба“ на основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата и чл. 53, ал.1 от ЗАНН на К.И.Д. за извършено от него нарушение по чл. 26, ал.2 ,т.1 ,б „А“ от Закона за пътищата в размер на 4000 лева.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 10.7.2017г. екип на контролни органи на АПИ са установили, около 16,30 часа , че по път III-504 в посока гр. Свищов в района на км 17+600 на около 600 м. преди с.Стамболово в посока гр. Свищов – гр. Велико Търново се е движел зърнокомбайн, управляван от ответник касационна жалба с големи габарити. С помощта на техническо средство ролетка 05 и ролетка 50 са извършили измерване на габаритите на ППС , при което се е установило, че широчината на ППС е 3,70 м., дължината му -21 метра, като с оглед на тези параметри ППС се явява извънгабаритно по смисъла на   §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРРБ.  Следователно за движението на това ППС по пътищата на републиканската пътна мрежа се изисква да има издадено разрешително или квитанция за платена пътна такса, което не е представено от водача. Св. К.в присъствието на св. Т. издал на последния АУАН № *********  от 10.7.2017г. за извършеното нарушение с извънгабаритно средство зърнокомбайн марка Case AEX с две оси и  с рег. № ВТ 03126. и транспортна количка с хедер с две оси. Както е посочено по- горе измерената широчина на ППС е 3,70 м. при максимално допустима от 2,55 м. съгласно чл. 5, ал.1, т.1 ,буква „а“ от Наредбата. Измерената дължина на ППС е 21 м. при максимално допустима такава от 18,75 м. съгласно чл. 5, ал.1, т.3, буква „д“ на Наредбата. АУАН е връчен на водача срещу разписка и подписан от последния бе възражения. В законоустановения тридневен срок са били депозирани писмени възражения от Д., които са приети от АНО за неоснователни и е издадено процесното пред въззивната инстанция НП. Последното е връчено на 21.10.2019г. и в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН е подадена жалба пред ВТРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът е направил следните правни изводи: При извършена служебна проверка е установил, че АУАН и НП са издадени от  компетентни органи, в законоустановените за това срокове и притежават необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

ВТРС е намерил, че правилно е приложен материалния закон, тъй като е доказано  наличие на извънгабаритно ППС по смисъла на §1,т.1 от ДР на Наредба №1/2001г. на МРРБ, което е установено по надлежния начин с помощта на техническо средство и липса на квитанция за заплатена пътна такса. АНО правилно е посочил нарушената разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1 б“а“ от ЗП , която въвежда забрана за дейности от специално ползване на пътищата без разрешение.  Съдът е намерил, че техническото средство , с които е установено надвишаване на допустимите норми към датата на проверката са били от одобрен тип и към  датата на АУАН са преминали на последваща проверка, което се установява от приложените по делото писмени доказателства. ВТРС е намерил за неконкретизирани и недоказани доводите на нарушителя за неправилно установяване размерите на ППС. Правилно е бил посочен субектът на нарушението – ФЛ, управлявало ППС, което следва от разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата, приета на основание чл.139 от ЗДвП. Посочена е вярно и санкционната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, която предвижда налагане на административно наказание на физическо лице, осъществило състав на нарушение по чл. 26, ал.2 от ЗП. Приел е, че макар санкционната норма да има различни хипотези, непосочването на първата такава се подразбира, поради което не са нарушени правата на нарушителя.  След като е налице осъществено деяние от субективна и обективна страна, съдържащо признаците на административно нарушение, правилно е била ангажирана неговата административно наказателна отговорност. Съдът е изложил мотиви защо деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Досежно обаче размера на наложеното наказание, съдът е намерил, че АНО неправилно е приложил изискванията на чл. 27 от ЗАНН, при определяне на наказанието. Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при индивидуализация на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. ВТРС е намерил, че при определяне на наказанието АНО не се е съобразил с целите, визирани в чл.12 от ЗАНН. След като не  са настъпили други вредни последици, не са констатирани други нарушения от страна на водача, и неговото нарушение е за първи път, което е отразено в самото НП, то определената глоба в максимален размер от 5000 лева е силно завишена. Освен това съдът е приел, че е ноторно известно  какви трудови възнаграждения получават шофьорите, какъвто е бил нарушителя, то посочената глоба, надвишаваща далеч размера на трудовото възнаграждение се явява несъразмерно висока.  След като АНО не е посочил никакви мотиви в процесното НП относно преценката за налагане на наказание в максимален размер и с оглед изложеното по- горе , ВТРС е намерил, че справедливият размер на наказанието е 1000 лева- неговия минимум

 

Постановеното от Районен съд Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които сами по себе си да водят до отмяна на обжалваното решение.

Както се посочи по- горе, основните навежданите в касационната жалба оплаквания са относно факта, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на наказателноадминистративно- правните норми, деянието е осъществено от страна на ответник касационна жалба, тъй като управляваното от него ППС представлява извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРРБ и като такова се движи без съответното разрешение за специално ползване на пътя.  Намира, че са доказани както обективните , така и субективни признаци на нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 ,буква „а“ от ЗП, правилно е приложена санкционната норма по чл. 53, ал.1  от ЗП. Тези оплаквания са неотносими, тъй като ВТРС е потвърдил като законосъобразно НП в частта, с която е наложена „Глоба „ в размер на 1000 лева

Що се отнася до основният довод на касатора – за явна несправедливост на наложеното  имуществено наказание глоба в размер на 1000 лева, съдът намира следното :  Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗП се наказват с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и, ал. 5 и чл. 41 ЗП.

Наказанието, определено от ВТРС е в минимален размер и е съобразено както с характера и тежестта на конкретно извършеното деяние, така и с личността на нарушителя, за който липсват доказателства за извършени други нарушения по същия закон. Съдът правилно е анализирал всички отегчаващи вината обстоятелства, както и смегчаващи такива, като последните имат превес и са дали основание на съда да определи наказанието към неговия минимален размер по закон. Неоснователно е възражението в жалбата, че наложеното от съда наказание е несъразмерно леко. Като се изхожда от критериите за определяне на наказанието по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН правилно съдът е взел предвид превесът на смекчаващите вината обстоятелства - извършване на нарушение за първи път, съдействие при извършване на проверката. Настина в обжалваното решение са изложени мотиви относно имущественото състояние и получаваното възнаграждение на извършителя, без да са събирани доказателства в тази насока. Следва да се подчертае, че самият АНО не е събирал доказателства за горепосочените факти, което затруднява проверката извършена от въззивната инстанция.  Както обаче е посочил ВТРС ноторно известно е, че трудовите възнаграждения са ниски, като настоящата инстанция в допълнение посочва, че съгласно таблицата за минимален осигурителен доход МОД 2017 към датата на извършване на нарушението е 463 лева. Следователно въпреки липсата на доказателства в тази насока правилно ВТРС се е позовал на ноторно известно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Следователно ниският размер на получаваното от нарушителя трудово възнаграждение и трудовата му заетост на длъжност, изискваща ежедневно шофиране на МПС са съответните факти, които са взети предвид от въззивния съд при индивидуализация на наказанието.  Верен е извода, че съобразно изложените мотиви за наличие на обстоятелства по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, обуславящи по-малък размер на наложените наказания и с оглед постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, следва да се намали наказанието по НП, като ВТРС е определил минимума в размер на 1000 лева "глоба". Отново следва да се подчертае, че в самото НП не се съдържат мотиви досежно определяне на наказанието, поради което същото се явява незаконосъобразно извън минималния размер. Твърдените от касатора отегчаващи обстоятелства допълнителни вреди и продължаване на ползването на пътната мрежа не се явяват доказани нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство.   Не са доказани нанесени вреди на републиканския бюджет и са създадени предпоставки за допълнително увреждане или износване на пътната настилка и принадлежности. Евентуалните вреди за бюджета, ккоито в случая са отстранени незабавно след извършване на нарушението и възможното допълнително увреждане на пътя са елементи от обективната страна на нарушението и са отчетени от законодателя при определяне на диапазона на предвиденото за този вид нарушение наказание. Тоест тези елементи не могат да обосноват по-висока степен на обществена опасност на извършеното нарушение.

За да е налице касационно основание, наложеното наказание следва да е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Не всяка, а само явната несправедливост на наказанието е основание за изменение на наказателното постановление. Определение на явна несправедливост на наказанието е дадено в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Според него, явна несправедливост на наказанието има само когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, е толкова явно и очевидно, че се налага по необходимост намаляване или увеличаване на наказанието, макар и то да е определено в рамките на закона. Когато размерът му не се отклонява съществено от съответстващия размер, наложеното наказание не е явно несправедливо и не се налага изменението му. По тези съображения в конкретния случай не е налице такава явна несправедливост на наказанието, определено от ВТРС. Наложеното от съда наказание, макар в минималния размер, е достатъчно за поправянето и превъзпитанието на нарушителя, както и и за изпълнението на останалите цели на закона - чл. 12 ЗАНН. Евентуалното му увеличаване в максималния, предвиден в закона размер, както се иска от касатора, няма да доведе до увеличение общо предупредителното и възпитателното въздействие на наказанието, напротив ще го направи необосновано значително тежко. Така е преценил и районният съд, за да стигне до единствения правилен и законосъобразен извод, че нарушителят следва да изтърпи наказанието в неговия минимален размер.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че наказанието е правилно определено и достатъчно за поправянето и превъзпитанието на дееца в посока на спазване на правилата за движение на извънгабаритни ППС по републиканската пътна мрежа. Индивидуализирането му е направено в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, след преценка на всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и с оглед на личността на нарушителя, поради което не са налице основания за отмяна на решението.

Или в обобщение с оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

              Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 159/6.3.2020г.  постановено по НАХД 1916/ 2019г. по описа на Районен съд Велико Търново в частта, с която е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление – НП- №4667 от 4.8.2017г. издадено от А.М./// в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с която е наложено наказание „Глоба“ на основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата и чл. 53, ал.1 от ЗАНН на К.И.Д. за извършено от него нарушение по чл. 26, ал.2 ,т.1 ,б „А“ от Закона за пътищата в размер на 1000 лева.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                     

 

                                                                                         2.