Р Е Ш
Е Н И Е
№…………..………./…………01.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав
СЪДИЯ:
СВЕТЛАНА ТОДОРОВА
при секретар Мария Манолова
Като разгледа
докладваното от съдията
Търговско дело № 1395 по описа за 2019 год.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 1395/2019г. по описа
на ВОС е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК,
предявен от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София пл.Света Неделя 7, представлявано от А.Х.и Е.М., чрез
пълномощник адв.И. И. САК, за приемане за установено между страните, че
ответникът Д.Б.Г. с ЕГН ********** с
поС.ен и настоящ адрес *** дължи на ищеца, в качеството си на съдлъжник по Договор
за б. кредит № TR ******* от 20.03.2008г. и
Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от 27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г.
към него, на сумите, както следва:
-
50 125.67
EUR - главница;
-
4 465.54
EUR – договорна лихва за периода от
20.06.2018г. до 24.04.2019г. включително;
-
законната
лихва върху главницата от 50 125.67EUR , считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед №
3418/30.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6461/2019г. на ВРС.
Настоява се присъждане на сторените в заповедното и исковото
производство съдебни разноски.
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за б.
кредит № TR ******* от 20.03.2008г., допълнен с Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него, сключени
с К. Б.А. с ЕГН **********, като кредитополучател, и М.Т.А.с ЕГН ********** и Д.Б.Г.
с ЕГН **********, и двамата като солидарни длъжници, УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК *********, като кредитор, е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 54 000 EUR, а кредитополучателят се е задължил
да ползва кредита съгласно уговореното в договора, и да върне предоставените
средства, ведно с уговорените лихви и в договорения срок – до 20.03.2043г.
Солидарните длъжници са се съгласили и са
декларирали, че ще отговарят заедно с кредитополучателя за задълженията
му за погасяване на кредита, включително лихви, такси, комисиони и разноски до
окончателното погасяване на всички дължими суми. Поради това,
че кредитополучателят и солидарните длъжници не са изпълнили задължението си да
погасяват кредита съгласно договореното и при условията на Раздел I, т.7.2, от
Договора и са преустановили плащанията на месечните погасителни вноски, на
основание чл.17.1 от Договора Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
На кредитополучателя и солидарните длъжници чрез ЧСИ рег. №833 на КЧСИ са
изпратени покани за доброволно плащане с указание, че при непогасяване на
задълженията в предоставения срок, същите ща бъдат удовлетворени по съдебен
ред. Сочи се, че поканите са редовно връчени на кредитополучателя чрез
пълномощник, а на солидарния длъжник Митко А.ов – чрез неговата майка, и за
двамата със задължение да бъдат предадени, а на ответницата, в качеството й на
солидарен длъжник – лично. Сочи се, че тъй като след получаване на поканите,
длъжниците не са предприели действия, кредиторът се снабдил със ЗНИ и ИЛ по
реда на чл.417 от ГПК и е образувал изпълнително производство. Обосновава
правния си интерес от водене на специалния установителен иск по чл.422 от ГПК
предвид подаденото от солидарния длъжник Д.Г. възражение по чл.414 от ГПК. Сочи
се, че до настоящия момент изплащане на задължението не е последвало. Моли се за установяване вземането по
издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски по делото.
Ответникът Д.Б.Г.,
депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло иска, с оглед
липсата на предпоставки за обявяване на задължението по договор за кредит за
предсрочно изискуемо. Не се оспорва наличието на валидно правоотношение между
страните по делото, възникнало въз основа на Договор за б. кредит № TR ******* от
20.03.2008г., допълнен с Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него. Оспорва се наличието на
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като от една страна
се сочи, че не е ясно на коя от хипотезите в раздел девет от ОУ се позовава
банката, а от друга страна липсват данни относно задълженията по размер и пера,
чиято изискуемост, според банката, била настъпила и съответно на която ищецът
се позовава. Твърди се, че липсват данни дали е приложен параграф 7 от Анекс
№3. Оспорва се наличието на редовно уведомяване до ответника от страна на
банката за предприетото от нея обявяване на дълга за предсрочно изискуем.
Настоява се за отхвърляне на иска.
С допълнителната искова молба ищецът
поддържа исковата молба. Възразява срещу оспорванията на ответника. Сочи, че
предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита е обявена с оглед
наличието на условията на чл.17.1 от договора във връзка с Анекс №3. Сочи, че
редовността на уведомяването на длъжниците от кредитора за обявяване на
предсрочната изискуемост на целия дълг е установена и в хода на производството
по чл.419, ал.1 от ГПК, проведено по в.ч.т.д. № 1306/2019г. по описа на ВОС. Сочи се, че неизпълнението
на заплащане на задълженията по кредита – по падеж и размер е обективирано в
съдържанието на документа по чл.417 от ГПК.
Ответникът подава отговор на допълнителната
искова молба, в който поддържа вече изложеното. Допълнително въвежда възражение
за нищожност на клаузите на т.9.4 и т.9.5 от ОУ, както и на т.11.1.2 от Анекс
№3 и т.4 4.1/4.2 от договора, като неравноправни доколкото не са индивидуално
уговорени с длъжника, както и предвид липсата на яснота относно условията, при
които правото да бъде променян ГЛП може да бъде упражнено от кредитора.
След преценка на събраните писмени доказателства, заключенията на вещите лица и доводите на
страните СЪДЪТ приема за установено следното:
По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с
представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК - е образувано ч.гр.д.№ 6461/2019г. по описа на ВРС, по което съдът е
издал заповед № 3418/30.04.2019г. за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист. Длъжниците К. Б.А.
с ЕГН **********, като кредитополучател, М.Т.А.с ЕГН **********, като
съдлъжник, и двамата от гр.Варна, жк Младост 126 ет.6 ап.43, и Д.Б.Г. с ЕГН **********,
като солидарен длъжник, от гр.Варна, ул.Рали Мавридов 20 са осъдени да заплатят
на кредитора “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК *********, следните суми, произтичащи от Договор за б. кредит № TR ******* от
20.03.2008г. и Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него, както следва : 50 125.67 EUR - главница; сумата от 4 465.54 EUR – договорна лихва за периода от 20.06.2018г. до 24.04.2019г. включително; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 2 135.42
лева, държавна такса по делото и 2 557.88 лева – адв.възнаграждение по ч.гр.д. № 6461/2019г. на ВРС.
Въз основа на
издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№ 883 с район на действие ОС Варна е образувано
изп.д.№ 20198830400630 срещу длъжниците.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК, считано от
датата на връчване на ПДИ ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт /10.06.2019г./ съдлъжникът Д.Б.Г. подава на 21.06.20159. пред ВРС възражение против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си. В срока и по
реда на чл.419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е подадена
частна жалба, като в резултат на образуваното производство по в.ч.т.д.№ 1306/2019г.
състав на Окръжен съд Варна е потвърдил разпореждане № 18546/30.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 6461/2019г. в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение на ЗНИ
срещу Д.Б.Г..
С оглед
установяване основанието, от което произтича вземането на банката-кредитор,
ищецът представя по делото : Договор за б. кредит № TR ******* от
20.03.2008г., Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г. и Анекс №3 от 06.06.2017г. към договора.
Така съгласно Договор за б. кредит № TR ******* от
20.03.2008г., обезпечен с
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, кредиторът “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* поема
задължение да отпусне на кредитополучателя К. Б.А. с ЕГН **********
сумата от 54 000 евро с цел покупка на недвижим имот и ремонтни дейност в
имота срещу задължението на кредитополучателя да върне получената сума до
20.03.2043 година на месечни анюитетни вноски, платими на 20-то число по сметка
с IBAN ***, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други
разходи в предвидените в договора срокове и условия, и в съответствие с Условията
по кредити на ФЛ, с които съгласно т.I Предмет и цена
на договора задължените лица по договора са запознати. Олихвяването на заетата
сума се извършва с ГЛП от 6.70 %, формиран от БЛП, определен от 1М EURIBOR (към момента на
подписване на договора в размер на 4.20 %) и надбавка от 2.50 %. Задължение да отговарят солидарно с
кредитополучателят пред кредитора са поели М.Т.А.с ЕГН ********** и Д.Б.Г. с
ЕГН **********.
С Анекс № 1 от
21.06.2010г. се договаря плащане на месечната анюитетна вноска на 30-то число
при запазване на крайната падежна дата. Получени и разписани от длъжниците са
ОУ, при които УниКредит Булбанк АД представя ипотечни кредити на ФЛ, изменени
от 01.04.2010г.
С Анекс № 2 от 27.07.2016г. страните преуреждат
условията на кредита.
Със съдържанието
на Анекс № 3 от 06.06.2017г. се приемат за установени сумите по
просрочените главница и лихви към датата на подписването му, както и се променя
олихвяването на заетата сума. Страните се съгласяват, че редовния дълг от
50 125.67 евро е формиран от неиздължена, просрочена и изискуема главница (т.2.4). Договорено е
олихвяване с редовна лихва, формирана от стойността на 3-месечния EURIBOR (-0.33 % към
момента на подписване на анекса) и фиксирана
надбавка от 7.34 %, или общо 7.01 % ГЛП, при въведен гратисен период от
06.06.2017г. до 20.05.2018г. и фиксиран ГЛП от 2.39 % (т.9.2). Съгласно т.9.1
от Анекс № начислената просрочена и изискума лихва по т.2.6 от анекса в размер
на 2 424.85 евро (представляваща
просрочена лихва към 06.06.2017г. по т.4.2 от договора в размер на
2 161.68 евро и по т.4.3 от договора в размер на 263.17 евро) ще се погасява успоредно с месечната анюитетна
вноска за срок от 24 месеца, както следва : 23 месечни вноски в размер на 93
евро и една изравнителна вноска, дължима на 20.05.2019г.
Страните са
договорили обезщетение за забава – неустойка (т.5.8), определено като
процент в съответствие с приложимата поред валутата на кредита законна лихва,
начисляван за срока на просрочието върху всяка просрочена сума по кредита – анюитетна
вноска или вноска за главница и/или възнаградителна лихва.
По искане на
страните е назначена и изслушана ССчЕ с възложени допълнителни задачи, чието
заключение като изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания и при
липса на данни за пристрастност към някоя от страните, съдът изцяло кредитира.
Вещото лице
докладва, че съгласно извлечение от разплащателната сметка на К. Б.А. в
ищцовата банка с IBAN ***.02.2008г. до
12.08.2019г. с дата на операцията – 25.03.2008г., рефенция 959LRA**********, код LDS и описание на транзакция – усвояване на кредит – е показана
предоставената от кредитора сума в размер на 105 614.82 лева,
представляваща левовата равностойност на 54 000 евро. С вальор 25.03.2008г. е извършен извънбанков превод от левовата
сметка на А. в размер на 74 220 лева и вътрешнобанков превод по евровата й
сметка на стойност 979.25 лева. В периода от 26.03.2008г. до 16.04.2008г. от
усвоения кредит по левовата сметка на кредитополучателя са изтеглени в брой на
каса общо 30 400 лева.
Вещото лице
установява, че за периода от 25.03.2008г. до 20.05.2019г. погасяването на
дължимите месечни вноски е извършвано чрез банкови преводи и вноски на каса в
евро, като общо внесената сума възлиза на 51 197.13 евро. Според доклада
на експерта по посочения по-горе начин е извършвано погасяване на задълженията
до 20.08.2018г., когато е погасена частично дължимата месечна вноска с падеж
20.08.2018г. (изцяло погасена
главница 56.97 евро и 13.72 евро лихва от 301.84 евро).
За периода от
20.09.2018г. до 20.12.2018г. са налице неплатени четири месечни анюитетни
вноски, от които три пълни /главница и лихва/ - с падеж 20.09.2018г.,
20.10.2018г. и 20.11.2018г. и тази от 20.08.2018г. – по която е платено частично
за лихва.
За периода от 20.12.2018г. до 20.05.2019г.
валутната сметка на кредитополучателя, от която се извършва погасяване на
кредита, е захранена на каса със сумата общо в размер на 1 230.24 евро, с
която са погасени лихва за просрочена
главница, просрочени лихви т.9.1 от Анекс 3, неустойки за просрочена лихва и за
просрочена главница, такси за сметка и друго плащане към ЧСИ П.И..
За периода от
18.06.2019г. до 27.04.2020г. в резултат на наложени запори върху трудовите
възнаграждение на длъжника и солидарните длъжници по изп.д. № 20198830400630 е
постъпила общо сумата от 1 375.07 лева, от които в банката се постъпили
общо 612.51 лева за периода 27.06.2019г. до 23.10.2019г.
Вещото лице
докладва, че при ищеца са налице данни, сочещи, че поради неизпълнение на
задължението на длъжника за внасяне на 1000 евро, съгл. т.9.1.1 от Анекс №2 от
27.06.2016г., кредитът не е преоформен като редовен, и по същия за периода от
22.05.2016г. до 06.06.2017г. не е начислявана договорна лихва върху главницата,
а са начислявани само лихви върху просрочени вноски за главница по т.4.2 във
вр.т.11.2.1.1 и т.2, както и не са определяни месечни погасителни анюитетни
вноски.
Експертът
докладва, че по време на действие на анекс №3 с постъпилите от длъжника суми са
погасявани редовни лихви по анюитетната вноска, доколкото внасяните суми не са
били достатъчни да покрият цялата вноска. В резултат на плащането за периода от
20.06.2017г. до 20.12.2018г. са погасени 1766.84 евро от общо дължими редовни
/възнаградителни/ лихви в размер на 3 239.32 евро, при което дължими
отстават 1472.48 евро. По отношение на главницата е договорен гратисен период
за плащане за периода от 20.06.2017г. до 20.05.2018г., през който ГЛП на
дължимата възнаградителна лихва е определен на 2.39 %. Считано от 20.06.2018г.
върху начислената, просрочена и изискуема главница от 50 125.67 евро (т.2.4 от анекса) се начислява договорна възнаградителна лихва от 7.01 % годишно, при
което, съгласно изчисленията на вещото лице, за периода от 20.06.2018г. до
20.12.2018г. е дължима общо редовна главница от 362.29 евро, която не е
погасена, доколкото не са внесени 6 погасителни вноски. В резултат към
20.12.2018г. общо размера на редовната и просрочена главница възлиза на
50 125.67 евро.
Вещото лице
установява, че в изпълнение на задължението по т.9.1 във вр. т.2.6 от Анекс №3
през периода от 20.06.2017г. до 20.01.2019г. е погасена сумата от 1 836.62
от дължимите 2 424.85 евро /лихви по т.91 от анекса/, при което е налице
остатък 588.23 евро.
При извършените
изчисления, с оглед наличните данни за извършени от длъжниците плащания,
експертът докладва, че към 20.12.2018г., когато банката е отнесла в просрочие
целия дълг поради наличие на условията по т. 30.2 от ОУ, са налице дължими
възнаградителни лихви, неплатени за периода от 20.08.2018г. до 20.12.2018г. в
размер на 1472.48 евро. Установено е, че
за периода от 18.07.2018г. до 21.12.2018г. са начислявани лихви върху
главницата като част от анюитетната вноска, а след 20.12.2018г. – върху целия
размер на редовната главница, изчислени на основание и по реда на т.11.1.2 от
Анекс №3 и т.4.2 от договора, възлизащи на 1223.40 лева. Изчислена на основание
т.5.8 от анекс №3 при условията на т.18 от ОУ от 06.06.2017г. неустойката за
забава върху главницата за периода от 18.07.2018г. до 25.04.2019г. възлиза на
978.53 евро, а неустойката за забава върху просрочената лихва – на 1.23
евро.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след преценка
на събраните писмени доказателства, заключенията на вещото лице и доводите на
страните приема за установено следното:
Искът черпи
правното си основание от разпоредбите на чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ вр.чл.60, ал.2 от ЗКИ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Установява се
допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение
от длъжника в преклузивния срок по чл.414, ал.2 от ГПК и предявяване на иска в
срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Доказателствената тежест в процеса се
разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в
процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които
извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията
и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно отношение между страните, предоставяне на сумата по
Договор за б. кредит № TR ******* от 20.03.2008г., допълнен с Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г., настъпилата предсрочната изискуемост в
т.ч. и редовното уведомяване на длъжника за нея, както и размерът на
претендираните вземания по отделни пера. В
тежест на ищеца се възлага да установи наличието на конкретните обективни
фактори, които са довели до увеличаване на лихвения процент; причинната връзка
между съответните промени и реалната необходимост от изменения на лихвения
процент по конкретния договор, в случай, че промяната на лихвените условия по
договора са извършени на това основание. Тежестта на доказване, че клаузата е
индивидуално уговорена, пада изцяло върху търговеца.
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на вземанията по договора за кредит /плащане, давност и др./, както и че са
били налице изискванията, предвидени в параграф 7 от Анекс №3 за възстановяване
на първоначалните условия до договора и свързани с месечния доход на
кредитополучателя.
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване е наличието
на валидно правоотношение между страните по делото, възникнало въз основа на Договор
за б. кредит № TR ******* от 20.03.2008г., допълнен с Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г. и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него, по силата на който
ответницата Д.Г. е поела задължение да отговаря солидарно в качеството си на
съдлъжник с кредитополучателя за задълженията по договора.
Установи се по делото, че сумата, предмет на
Договора от 20.02.2008г. е изцяло усвоена от кредитополучателя. Заверяването на сметката на длъжника със
сумата, предмет на договора за кредит, е доказателство за изпълненото
задължение на банката да предостави договорената сума (в този смисъл
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №125 от 12.07.2013г. по
т.д.№910/2012г., ВКС, ІІ т.о.)
Налага се извода, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за
б. ипотечен кредит за сумата от 54 000 евро със срок на издължаване – 20.03.2043г.
Сумата е изцяло усвоена от кредитополучателя .
Установи се, че в хода на кредитното
правоотношение между страните са извършвани промени в елементите на договора,
обективирани в анекси от 21.06.2010г., 27.07.2016г. и от 06.06.2017г. С
последния действащ анекс кредитополучателят и съдлъжниците са признали
съществуването на редовен дълг по главницата в размер на 50 125.67 евро и
просрочена и изискуема лихва в размер на 2 424.85 евро. Договорена е
възнаградителната лихва /ГЛП/ да се формира от пазарен лихвен индекс (3-месечен EURIBOR) и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, които към момента
на подписване на анекса са : - 0.33 % и 7.34 %, или ГЛП е определен на 7.01 %.
За периода от 06.06.2017г. до 20.05.2018г. е договорен гратисен период в
издължаването на главницата, при олихвяването й с фиксиран ГЛП от 2.39 %.
Договорено е, че при неиздължаване на падежа
(20-то число на
календарния месец) на
всяка една анюитетна вноска – за главницата и/или за възнаградителна лихва -
просрочената сума се олихвява за срока на просрочието с обезщетителна лихва „с правното
действие и последици на неустойка“, съгласно договореното между страните с
т.5.8 от Раздел I от
договора, която е в размера на действащата законна лихва според валутата на
кредита.
Определената падежна дата за плащане на
месечната вноска е 20-число на месеца.
Установява се от заключението на вещото
лице, че последната погасена изцяло месечна вноска е от 20.07.2018г.; частично
платена е лихва от месечната вноска с падеж 20.08.2018г. Към 20.12.2018г. са
неплатени четири месечни вноски за погасяване на главницата и пет месечни
вноски за лихва.
В съгласие с т.17.2 от договора цялата
непогасена част от кредита, ведно с възнаградителните и/или обезщетителните
лихви по кредита може да бъде обявена за предсрочно изискуема от страна на
Банката при наличие на неизпълнение от предвидените в Раздел IX от ОУ. Така съгласно т.29 от ОУ кредитът
може да бъде обявен за частично или изцяло предсрочно изискуем, вкл. и при
просрочие на всяка една от дължимите вноски по кредита. Съгласно т.30.1 от ОУ,
подписани от страните на 06.06.2017г., е прието, че съществено неизпълнение на
задължение по договора, представляващо основание за банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем е забава в плащането на вноска в пълния договорен размер с
повече от 31 дни, считано от датата на падежа по договора и/или погасителния
план.
Както се установи към 20.12.2018г. е налице
пълно просрочие в плащането на 4 месечни погасителни вноски. Осъществени са
предпоставките и по т.9.5 от анекса – допускане на просрочие по-голямо от 60
дни. Следователно към посочената дата са възникнали условията ползвания кредит
ведно с всички произтичащи вземания да бъде обявен за предсрочно изискуем,
основание, на което банката се позовава в депозираното заявление по реда на
чл.417 от ГПК.
Ответникът
въвежда възражение за липса на основание, съответно за неизпълнение на
задължението на банката за обявяване на банковия кредит за изцяло предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Съгласно даденото
разрешение в т.18 от ТР№4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1
от ГПК за вземане, което произтича от договор за б. кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, при които кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
за направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Това означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от
ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът следва да е
уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния
случай се установява, на първо място, съгласно констатациите на вещото лице, че
са налице обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната
изискуемост.
Вещото лице
докладва в допълнителната ССчЕ, че действително в периода от 21.12.2018г.
до 20.05.2019г. е налице плащане по
кредита в общ размер от 1230.24 евро, но същите са отнасяни за погасяване на
лихви за просрочена главница, просрочени лихви по т.9.1 от анекс №3 и неустойки
върху просрочена главница и лихви, предвид настъпилия факт на просрочие в
плащането на месечните анюитетни вноски през предхождащия период – 20.08.2018г.
– 20.12.2018г., на осн. т.21.1 от ОУ от 06.07.2017г.
На
следващо място, банката е изпълнила задължението да съобщи на
кредитополучателя, както и на солидарните длъжници, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем с връчване на покана за доброволно
изпълнение от 30.01.2019г. От приложените книжа в заповедното производство се
установява, че ответницата Д.Г. е получила лично изпратеното до нея
уведомление, като освен това е получила, със задължение за предаване, и
уведомленията, изпратени до кредитополучателя К. Б.А. и другия солидарен
длъжник М.Т.А.ов, на 05.04.2019г., от която дата следва да се счита, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с което задължението на кредитора по 418, ал.3 от ГПК във вр.чл.60,
ал.2 от ЗКИ е изпълнено. Обявяването на предсрочната изискуемост предшества момента на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 25.04.2019г.
Видно от
представените в заповедното производство покани за доброволно изпълнение, в
които е инкорпорирано уведомлението по чл.60, ал.2 от ЗКИ, същите са разписани
от редовно упълномощен представител на банката, съгласно пълномощно рег. №
5068/2017г. на Нотариус № 56 на НК в полза на служители на ищцовото дружество
да преупълномощават други служители или адвокати с правото да изготвят,
подписват и изпращат уведомления за
предсрочна изискуемост /л.317-319/ и въз основа на което е предоставено право
на адв.С. А. да извършва посочени действия /л.263/.
Неоснователно е
възражението на ответника за неизпълнение задължението на банката за
уведомяване на длъжника за размера на дължимата анюитетната вноска, доколкото
кредитополучателите могат във всеки един момент от действието на договора за
кредит да се информират за конкретния размер на приложимия по кредитите пазарен
лихвен индекс, който е обявен на страницата на Ройтерс на съответната дата, както
и на гишетата и интернет страницата на банката /т.9.6.1 от ОУ/. Задължението за
връщане на заетата сума е носимо, поради което плащането следва да се извърши
по седалището на кредитора. На следващо място, възражението на ответника, че не
е уведомяван за размера на дължимата анюитетна вноска не е основание за пълно
неизплащане на същата, доколкото се установи, че липсва плащане на повече от
три пълни вноски или налице е забава в плащането повече от 60 дни (т.9.5).
Ответникът не доказва наличието на основателна
причина за неплащане на анюитетните вноски в пълен размер и в срок, съответно не
е доказано извършено погасяване на процесните задължения.
При
така установените факти и обстоятелства се доказва по безспорен начин възникването и
съществуване на изискуеми и ликвидни парични вземания на ищеца „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД от ответника Д.Б.Г.
за задължението по договор за б.
ипотечен кредит и анексите към него.
Установи се, че е налице основание за
дължимост на главницата в размер на 50 125.67 евро и възнаградителна лихва
в размер на 1472.48 евро. Налице е остатък от задължението за лихва по т.2.6 от
анекс №3 за лихва в размер на 588.23 евро.
Липсва основание за присъждане на
установената от вещото лице начислена от банката лихва от 1223.40 евро,
доколкото същата се основава на т.11.2.1.1 от договора във вр.4.2 от същия,
които договорености не са подновени с Анекс №3 от 06.06.2017г., както и в него
няма изрично препращане към посочените клаузи.
Установените от вещото лице начислени :
неустойка за просрочена главница в размер на 978.53 лева и неустойка за
просрочена лихва в размер на 1.23 евро, на начислявана на осн.9.8 от ОУ от
06.06.2017г. и определена по размер от законната лихва, съгласно т.5.8 от Анекс
№3, не са елемент от договорените лихви по последното изменение на договора.
Характерът на вземането е изрично определен в т.18 от ОУ, неразделна част от
Анекс №3.
С писмена молба вх. № 268467 от 23.10.2020г.
ищцовото дружество, чрез пълномощник, е заявило, на осн. 214, ал.1 във вр.чл.232
от ГПК оттегляне на иска за договорени лихви за разликата над 4 263.87
евро до първоначално предявения размер от 4 465.54 евро, което налага
произнасяне с прекратително определение за съответната част от предявената
претенция.
По изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал.2 ЗКИ е доказан по
основание и размер за сумата от 50 125.67
евро – главница и договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, от които
1 472.48 евро, възнаградителна лихва и 588.23 евро, начислена и изискуема
лихва по т.2.6 от Анекс №3, до който размер следва да бъде уважен. За разликата
над 2 060.71 евро до първоначално претендирания размер от 4 263.87
евро, договорни лихви, като неоснователен и недоказан искът подлежи на
отхвърляне.
По
разноските : Предвид резултата от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по
аргумент от мотивите по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебно– деловодни разноски за
заповедно производство в размер на 4 486.55 лева и в исково производство в
размер на 4 811.57 лева.
На
осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се следва сторените от него разноски в
размер на 16.30 лева.
На осн.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв ищцовото дружеството следва да заплати на адв.Т.П.
адвокатско възнаграждение в размер на 161.20 лева.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София пл.Света Неделя 7, представлявано от А.Х.и
Е.М.установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 430 – чл. 432 ТЗ и чл. 60, ал.2 ЗКИ за разликата над 4 263.87 евро до първоначално
предявения размер от 4 465.54 евро, представляващи договорна лихва.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че ответникът Д.Б.Г.
с ЕГН ********** с поС.ен и
настоящ адрес ***, в качеството си на съдлъжник по Договор за б. кредит № TR ******* от
20.03.2008г. и Анекс №1 от 21.06.2010г., Анекс №2 от
27.07.2016г.и Анекс №3 от 06.06.2017г. към него, дължи на ищеца “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София пл.Света
Неделя 7, представлявано от А.Х.и Е.М., както следва:
-
50 125.67
EUR - главница ведно със законната лихва върху
главницата от 50 125.67EUR , считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането;
-
2 060.71
EUR – договорна лихва за периода от
20.06.2018г. до 24.04.2019г. включително, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2 060.71 EUR до 4 263.87 EUR,
за които суми
има издадена заповед № 3418/30.04.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
6461/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА Д.Б.Г. с ЕГН ********** с поС.ен и настоящ адрес ***, да заплати на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7,
представлявано от А.Х.и Е.М., сумата от 4486.55 лева за заплатена държавна
такса адвокатско възнаграждение, представляващи направени съдебно – деловодни
разноски за заповедно производство по ч.гр.д.№ 6461/2019г. по описа на ВРС,
включени в издадената в това производство заповед за изпълнение №
3418/30.04.2019г., както и сумата
от 4 811.57 лева, представляваща направени съдебно – деловодни разноски за исково
производство в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“
№ 7, представлявано от А.Х.и Е.М., да заплати на Д.Б.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** сумата от 16.30
лева, разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Света Неделя“ № 7, представлявано от А.Х.и Е.М., да заплати на адвокат Т.Н.П.
личен номер ********** адвокатско възнаграждение по т.д. № 1395/2019г. по описа
на ВОС в размер на 161.20 лева, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: