Решение по дело №274/2023 на Административен съд - Габрово

Производството е образувано е по жалба на „Профпеткорпорейшън България“ЕООД гр. Габрово ЕИК ********** против РА №Р- 04000420007221- 091-001/08.07.2021г. от И. Х. К.- Началник Отдел „Ревизии“, възложил ревизията и З. Т. З.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №93/24.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново.

В жалбата се твърди, че обжалвания РА бил нищожен, тъй като бил издаден като електронен документ, но не бил подписан от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с квалифициран електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) №910/2014 и ЗЕДЕУУ. Посочват се конкретно електронни документи в ревизионното производство които според жалбоподателя са подписани с електронни подписи без да се изследва вида на тези подписи и без да е установи по категоричен и безспорен начин, че тези подписи отговарят на императивно регламентирани изисквания за валидността им.

Съгласно разпоредбата на б.“Г“ на Приложение I от Регламент №910/2014 квалифицираното удостоверение за електронен подпис следвало да съдържа данни за валидиране на електронния подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис. Валидирането на електронния подпис се удостоверявало с последващо квалифицирано удостоверение за електронен подпис, което се генерира и съхранява от доставчика на удостоверителната услуга и служи на получателя на електронния документ да го провери за авторство и интегритет. Изискване за валидност на положения електронен документ подписан с КЕП било ако е налице квалифицирано удостоверение за електронен подпис. В подкрепа на изложените в тази насока в жалбата се посочва практика на ВАС по сходни случаи.

Според жалбоподателя обжалвания акт бил незаконосъобразен, тъй като констатациите на органите по приходите относно пренасяне на данъчна загуба през процесния период било в пълно противоречие с нормите на ЗКПО.

Заявено е искане за прогласяване като нищожен на РА №Р- 04000420007221- 091-001/08.07.2021г. от И. Х. К.- Началник Отдел „Ревизии“, възложил ревизията и З. Т. З.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №93/24.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново, като алтернативно е поискана отмяната му като незаконосъобразен. Претендират се присъждане на разноски.

 

 

Ответникът по делото – Директор на Дирекция ОДОП В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски, аргументира законосъобразност на оспореното решение.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-04000420007221- 020-001/27.11.2020г., връчена по електронен път на 09.12.2020 г., която е изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000420007221-020-002/04.03.2021г. и № Р- 04000420007221-020-003/06.04.2021 г. е възложена ревизия на „Профпеткорпорейшън- България“ЕООД за определяне на размера на корпоративен данък на дружеството за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г.

Ревизията е повторна и е във връзка с Решение № 183/23.11.2020 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново, с което е отменен РА№Р-04000720000409-091-001/27.08.2020г., като преписката е върната за възлагане на нова ревизия за определяне на съответните задължения на „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД за корпоративен данък за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД)№Р-04000420007221-092-001/19.05.2021 г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА № Р- 04000420007221-091-001/08.07.2021 г. Срещу РД, въпреки че от ревизираното лице с вх. №11271/27.05.2021 г. е подадено искане за удължаване на срока за подаване на възражение и от орган по приходите е издадено Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по РД с № Р-04000420007221-РУС-001/31.05.2021 г., не е подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

С обжалвания РА № Р-04000420007221-091-001/08.07.2021 г. на ревизираното лице са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 35587,38 лв. и лихви в размер на 8070,52 лв., които са предмет на обжалване в настоящото производство. Посочените в жалбата задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 34656,02 лв. и лихви в размер на 8061,44 лв. представляват задълженията за внасяне по РА, след като са взети предвид внесените от „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ”ЕООД суми.

Определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 35587,38 лв. и лихви в размер на 8070,52 лв. са в резултат на констатациите на органите по приходите, че счетоводният финансов резултат на дружеството за периода следва да бъде намален със сумата в размер на 275,19 лв., на основание чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, а не както е декларирано от ревизираното дружество - със сумата в размер [рег. номер],50 лв. В резултат за 2018 г., вместо декларираната от дружеството данъчна загуба в размер на 283,54 лв., е установена данъчна печалба в размер [рег. номер],77 лв., съответно дължим допълнително корпоративен данък за внасяне в размер на 35587,38 лв.

Със Заповед № ЗВТ 4/16.09.2021г. на директора на Дирекция ОДОП В. Търново, производството по обжалване на РА №Р-04000420007221-091-001/08.07.2021г. е спряно, на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ДОПК, до влизането в сила на ревизионен акт за определяне задълженията на ревизираното дружество за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., издаден в резултат на ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000721005082-020-001/07.09.2021 г.

Производството по обжалване на РА № Р-04000420007221-091-001/08.07.2021г. е възобновено със Заповед № ЗВТ 2/19.10.2023 г. след постановяване на Решение №9777/17.10.2023 г. по адм. дело № 2295/2023 г., по описа на Върховен административен съд, с което преюдициалният спор е приключил окончателно с влязъл в сила РА.

Спорният въпрос е относно приложение на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО при формирането на данъчен резултат. В този смисъл приложим материален закон за разглеждането на жалбата е ЗКПО, а процесуален – ДОПК.

Освен това следва да се обсъдят и изложените доводи за нищожност на обжалвания РА, тъй като бил издаден като електронен документ, но не бил подписан от издателите му при спазване на всички изисквания за валидно електронно подписване с квалифициран електронен подпис, съгласно Регламент (ЕС) №910/2014 и ЗЕДЕУУ.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на част II от ЗКПО. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години.

Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, данъчно задълженото лице упражнява правото си на и сбор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането й, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчния контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

В случая органите по приходите са установили, че сумата в размер [рег. номер],50 лв., с която „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД е намалило финансовия си резултат за 2018 г., е формирана от данъчните загуби на дружеството за 2013 г. - 106350,52 лв., 2014г.- 151416,62 лв., 2015 г. - 98390,17 лв. и 2017 г. - 275,19 лв.

В нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, дружеството неправилно е приспаднало през 2018 г. данъчна загуба общо в размер [рег. номер],31 лв., в т.ч. за 2013 г. - 106350,52 лв.; за 2014 г. - 151416,62 лв. и за 2015г. - 98390,17 лв.

Не са изложени конкретни възражения срещу тези констатации на органите по приходите, свързани с приложението на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО. Възражението е заявено общо от Дружеството.

Органите по приходите правилно са приели, че в нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, дружеството неправилно е приспаднало през 2018 г. данъчна загуба общо в размер [рег. номер],31 лв., тъй като за 2016 г. е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО, в която е декларирана данъчна печалба в размер на 5025,52 лв. След като 2016 г. е първата година, през която дружеството е реализирало данъчна печалба, но не е приспаднало загуба от минали години (за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.), видно от подадената от него ГДД по ЗКПО, то безспорно не се е възползвало от това свое право и съгласно разпоредбите на ЗКПО е загубило възможността да пренесе през следващи години загуби от 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

Редът за пренасяна на данъчна загуба е регламентиран в Глава единадесета "Пренасяне на данъчна загуба" ( чл. 70 и сл. от ЗКПО).

Съобразно чл. 70, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят данъчната загуба, формирана по реда на тази част. Когато данъчно задължено лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Ал. 2 на същата разпоредба прокламира, че данъчни задължено лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба пред първата година след реализиране на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато до датата на данъчният контрол данъчно задълженото лице не е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба, смята се, че лицето е упражнило правото си на избор за пренасяне на данъчна загуба.

Редът за осъществяване на приспадането на данъчната загуба е предвиден в чл. 71 от ЗКПО и той гласи, че данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размер на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по- малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба при определяне на данъчният финансов резултат се приспада пълният й размер.

При така очертаната нормативна рамка, настоящият съдебен състав стигна до следните правни изводи:

Най- напред следва да се посочи, че легалната дефиниция за данъчна загуба, предвидена в чл. 18, ал. 3 от ЗКОП гласи, че това е отрицателен данъчен финансов резултат или иначе казано отрицателния данъчен финансов резултат получен чрез преобразуване на счетоводният финансов резултат с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики и сумите, предвиден в ЗКПО представлява данъчната загуба. По този начин се определя и размерът на загубата за пренасяне в годината на нейното възникване. Както вече се посочи, данъчно задълженото лице, което подлежи на облагане с корпоративен данък има право да пренесе данъчна загуба, която е формирана по реда на Част втора от ЗКПО. Като абсолютна предпоставка за реализиране на тази предвидена в закона процедура е това, че това право за избор за пренасяне на данъчна загуба може да бъде упражнено от лицето през първата година през която същото това лице е формирало положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Това означава, че 1) трябва да е налице реализирана данъчна загуба ( разбирана като отрицателен данъчен финансов резултат); 2) за петте години след годината, в която формирана данъчната загуба, лицето трябва да е формирало положителен данъчен финансов резултат, като това следва да се е случило преди да е извършено приспадане на данъчна загуба и 3) лицето не трябва да е пренесло данъчна загуба през първата година, следваща годината в която е отчетена данъчната загуба. Данъчната загуба се пренася последователно през следващите 5 години до нейното изчерпване, като в тази връзка следва да се подчертае, че същата се покрива до размера на положителния данъчен финансов резултат.

С оглед изложеното по- горе правилно органите по приходите са приели, че в нарушение на чл. 70, ал. 2 от ЗКПО, дружеството неправилно е приспаднало през 2018 г. данъчна загуба общо в размер [рег. номер],31 лв., тъй като за 2016 г. е подало годишна данъчна декларация по ЗКПО, в която е декларирана данъчна печалба в размер на 5025,52 лв. След като 2016 г. е първата година, през която дружеството е реализирало данъчна печалба, но не е приспаднало загуба от минали години (за 2013 г., 2014 г. и 2015 г.), видно от подадената от него ГДД по ЗКПО, то безспорно не се е възползвало от това свое право и съгласно разпоредбите на ЗКПО е загубило възможността да пренесе през следващи години загуби от 2013 г., 2014 г. и 2015 г.

В тази насока липсват каквито и да е възражения от страна на жалбоподателя както в хода на административното производство по извършване на ревизията, така и на фазата на съдебното оспорване на РА и решението на директор на ОДОП В. Търново.

Жалбоподателят е възразил, че през 2016 г. е допусната счетоводна грешка, за което до ТД на НАП В. Търново е подадено Уведомление вх. № 12123/23.09.2020г. Финансовият резултат на „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД за 2016 г. е следвало да бъде променен, което би довело до корекция на задълженията на дружеството за корпоративен данък за 2018 г., определени с обжалвания РА № Р-04000420007221-091-001/08.07.2021 г., с оглед разпоредбата на чл. 76 от ЗКПО.

Относно тези възражения на настоящият съдебен състав споделя изложеното становище на административния орган в РА и в потвърдителното Решение на директор на дирекция ОДОП В. Търново.

В хода на проведеното административно обжалване е установено, че действително от „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД е подадено Уведомление с вх. №12123/23.09.2020 г., във връзка с което е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № ПО-04000720068440-073-001/01.10.2020 г.

Във връзка с направените констатации при проверката, на дружеството е възложена ревизия за определяне задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2016г.- 31.12.2016 г., приключила с РА № Р-04000721005082-091-001/11.02.2022 г.

При ревизията на „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” БООД с предмет корпоративен данък за 2016 г. безспорно е установено, че не е налице счетоводна грешка, съответно не следва да се “извършва “корекция на “ декларирания от „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД данъчен финансов резултат за 2016 г. и не се формира данъчна загуба за същия период.

Така постановения РА е обжалван по административен и съдебен ред, като с Решение №119/09.01.2023 г. по Адм. дело № 114/2022 г. по описа на Административен съд Габрово, съдът е отхвърлил жалбата на „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД против РА №Р-04000721005082-091-001/11.02.2022г., потвърден с Решение № 46/16.05.2022 г. на Дирекция ОДОП В. Търново, с който не са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2016 г. С този РА е установено, че не е налице основание за корекция на данните в подадената от „ПРОФПЕТКОРПОРЕЙШЪН-БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

С Решение №9777/17.10.2023г. по АД№2295/2023г. на ВАС е оставено в сила Решение №119/09.01.2023г. по АД№114/2022г. на ГАС.

По отношение на твърденията изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание за нищожност на обжалвания административен акт.

За изясняване на спора от фактическа страна досежно така заявените оплаквания и искане за прогласяване на нищожност са назначени две съдебно- компютърни експертизи по които вещите лица са обсъдили наведени доводи от страните относно валидността на КЕП с които са подписани от длъжностни лица, извършили ревизията посочени от пр. представител на жалбоподателя електронни документи.

Предмет на СТЕ е дали органите по приходите, посочени като издатели на електронните документи : ЗВР№Р-04000420007221-020-001/27.11.2020г., ЗИЗВР№Р-04000420007221-020-002/04.03.2021г., ЗИЗВР№Р-04000420007221-020-003/06.04.2021г., РД№Р-04000420007221-092-001/19.05.2021г., РА№Р-04000420007221-091-001/08.07.2021г. към датата на издаване на тези актове са притежавали квалифицирани електронни подписи. Подписаните с КЕП посочени документи отговарят ли на Регламент (ЕС) №910/2014.

В заключението си по първата СТЕ вещото лице посочва, че датата на издаване на процесните документи съвпада с датата на подписването им. Титулярите са притежавали електронни подписи за период на валидност 1 година и подписването им е осъществено в този период. Впоследствие, вещото лице заявява, че в съответствие с изложени мотиви в констатирано съобразителната част на експертизата не определя изброените документи като такива, подписани с КЕП. Тава е така, тъй като според експерта електронните документи съдържат в себе си електронни подписи, но при тяхното възпроизвеждане не се визуализира информация за валидирането. От друга страна периода на валидност на въпросните КЕП е 1 година и те са били положени през този период, но липсвала проверка дали към датата на полагането им същите не са били отменени. Вещото лице заявява в заключение, че въз основа на описаното в експертизата не може да определи електронните подписи като „квалифицирани“.

Тъй като вещото лице за част от въпросите не дава изчерпателни отговори, на други пък отговаря непълно, за изясняване на спор е от фактическа страна досежно положените електронни подписи в цитираните по- горе електронни документи, по искане на пр. представител на ответника е допусната нова СТЕ /компютърна/.

В заключението си вещото лице посочва както и в първоначално назначената експертиза, че към момента на подписване на процесните електронни документи лицата, подписали ги с електронни подписи са притежавали валидни удостоверения за КЕП по смисъла на чл. 24 и чл. 25 от ЗЕДЕУУ, издадени от доставчика на електронни услуги „Борика“АД. Това заключение се потвърждава и от представено удостоверение от „Борика“АД, от където е видно, че към датата на подписване на посочените електронни документи, лицата посочени като техни издатели и подписали ги с електронни подписи за притежавали валидни удостоверения за КЕП. Информация за лицата, на които са издадени КЕП се съдържа в издателя на електронни услуги „Борика“АД и същата съвпада с наличната информация в НАП, че именно това са лицата, подписали процесните електронни документи. Според вещото лице може да се установи точните дата и част час на подписване на електронните документи с КЕП. Електронните подписи на посочените органи по приходите, автори на документите и подписали ги съдържат необходимите атрибути и отговарят на трите кумулативни условия на чл. 3, т. 12 от Регламент /ЕС/910/2014. В заключение, вещото лице заявява, че електронното подписване на процесните документи по смисъла на ЗЕДЕУУ и на Регламент ЕС 910/2014 е валидно, съответно подписаните документи, посочени от жалбоподателя по отношение на тяхната автентичност, също са валидни.

Съдът кредитира с доверие именно заключението на вещото лице, изготвило втората СТЕ, тъй като същото е непротиворечиво, пълно и отговаря точно на всички поставени от страните въпроси. Посредством него се изяснява спорния въпрос- подписани ли са посочените по- горе електронни документи от лицата, отразени като техни издатели с КЕП и въпросните електронни подписи валидни ли са към датата на подписване на документите. Това заключение е в унисон с останалите представени по делото писмени доказателства, включително информацията представена от издателя на електронни услуги „Борика“АД.

От изложеното се налага извод, че процесният РА, РД и ЗВР са издадени от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК.

РА е постановен в съответствие с изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 120 от ДОПК, като с оглед твърденията за нищожност на акта, следствие от подписването му с електронен подпис, съдът съобрази:

Ревизионния акт, видно от последната му страница съдържа означение за подписването си чрез въведен текст със съдържание:

"Настоящият документ е издаден чрез ИС Контрол като електронен документ, подписан с електронен подпис от:

И. Х. К., на длъжност Началник на сектор „Ревизии“ със сертификат номер.

З. тикова З., на длъжност Главен инспектор по приходите в ТД на НАП В. Търново, със сертификат номер.

По силата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за електронния документ и електронния подпис, Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.

По силата на чл. 3, т. 35 от Регламента, "електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Съгласно чл. 3, т. 10 от Регламента "електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

По силата на чл. 35, т. 2 от Регламента Правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като дефиниция на квалифициран електронен подпис се извежда от чл. 3, т. 12 от същият нормативен акт, съгласно която норма "квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.

Конкретните изисквания към квалифицираните удостоверения за електронни подписа са установени в Приложение I от вторичният акт на ПЕС в материята Съгласно т. 43 от мотивите на Решение от 20.10.2022 г. по дело С-362/2021 г., Е., ECLI: EU: C: 2022: 815, Съдът в Люксембург е посочил, че ".. член 3, точка 12 от Регламент № 910/2014 поставя три кумулативни изисквания, за да може един електронен подпис да се счита за "квалифициран електронен подпис“. Първо, електронният подпис следва да е "усъвършенстван електронен подпис“, който съгласно член 3, точка 11 от този регламент трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 26 от същия. Второ, подписът следва да е създаден от "устройство за създаване на квалифициран електронен подпис“, което съгласно член 3, точка 23 от този Регламент трябва да отговаря на изискванията, предвидени в приложение II към същия Регламент. Трето, подписът трябва да се основава на "квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ по смисъла на член 3, точка 15 от Регламент № 910/2014. Съгласно тази разпоредба за това е необходимо въпросното удостоверение да бъде издадено от "доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги“ и да отговаря на изискванията, предвидени в приложение I към този Регламент“.

По силата на чл. 4 от ЗЕПЕД автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.

Видно от възпроизведеното на хартиен носител изявление – налице са данни от кого е създаден документът, какъв е сертификата на ел. подпис на лицето и срока за валидността му. По изрично дадени съдебно указания от страна на ответника са представени електронен диск, както и хартиена разпечатка на съдържанието му удостоверяващо наличието на сертификат за квалифициран електронен подпис, издадено от "Борика" АД - регистриран в България доставчик на удостоверителни услуги, на лицата – органи по приходите, подписали електронно оспореният РА. В тази връзка не са налице основания да се приеме, че процесно положените електронни подписа са в противоречие с изискванията на Регламента, поради което и възражението за нищожност на РА, както и на посочените ЗВР, ЗИЗВР и РД, като ненадлежно подписани следва да се отхвърлят.

Не са налице основания, въз основа на които да се приеме, че посочените актове, издадени и подписани от органите по приходите са нищожни, като твърдението заявено от жалбоподателя в тази насока е неоснователно.

По така изложените мотиви съдът намира заявеното оспорване от на „Профпеткорпорейшън България“ЕООД гр. Габрово ЕИК************* против РА №Р- 04000420007221- 091-001/08.07.2021г. от И. Х. К.- Началник Отдел „Ревизии“, възложил ревизията и З. Т. З.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №93/24.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново, за неоснователно.

При този изход от спора, а именно отхвърляне на оспорването, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Такива в случая са възнаграждение за юрисконсулт и внесен депозит за вещо лице за изготвяне на СТЕ /компютърна/. Разноските в полза на Национална агенция по приходите са 4 142, 63 лева- възнаграждение за юрисконсулт и 600 лева внесен депозит за вещо лице, общо 4 742, 63 лева и следва да бъдат понесени от Дружеството жалбоподател „Профпеткорпорейшън- България“ЕООД гр. Габрово.

С оглед на гореизложеното Административен съд Габрово,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на „Профпеткорпорейшън България“ЕООД гр. Габрово ЕИК*********** против РА №Р- 04000420007221- 091-001/08.07.2021г. от И. Х. К.- Началник Отдел „Ревизии“, възложил ревизията и З. Т. З.- главен инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение №93/24.10.2023г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново, като неоснователно.

ОСЪЖДА „Профпеткорпорейшън- България“ЕООД, гр. Габрово ЕИК ************** да заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 4742, 63 лева /четири хиляди седемстотин четиридесет и два лева и 63ст/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред Върховния административен съд.